Tweet
Темата е продължения на тази: http://www.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=181879
Та прибирам си е аз от Япония и пътьом оставам един следобед в Париж. Времето е малко, та разчета беше наложителен. Кацам на Шарл дьо Гол, оттам с влак до Париж. Хотелът ми е на 600м от Айфеловата кула, но до там директен транспорт няма. Слизам на станция Нотр Дам и оттам планът - Лувъра, Шанз-Елизе, Триумфалната арка, Айфеловата кула, хотела. После се сетих, че забравих да видя Бастилията, ама... Речено - сторено.
Първият културен шок след Япония е фактът, че поне 30, да не казвам и 40% са черни. Особено по крайните квартали. Навсякъде драсканици, т.нар. "графити" и боклук колкото искате. Добре, че минах оттам малко да се климатизирам преди България
Та слизам аз на станция Нотр Дам и първото, което посещавам е естествено той.
Нотр Дам - тълпа, отдолу насипан някакъв смотан пясък и се вдига лека приятна пушилка.
Оттук се отправям към Лувъра, но по пътя попадам на една градинка с ей това в нея
Хубаво и впечатляващо, но в градинката, която го е приютила, са се разположили на отдих разни хора, което не е никак лошо, но малко се обезмисля от факта, че най-натоварените улици минават на 30м от всички страни на "градинката".
Почудих им се, послушах бученето на колите, подишах изгорелите газове и продължих към Лувъра.
По пътя...
Точно преди Лувъра попадате на една много обнадеждаваща колона чакащи автобуси.
Срещу Лувъра виждате нещо...
После стигате Лувъра
Подминавате го...
... и стигате до една градинка, която води към Шанз-Елизе.
Та в тази "градинка" познатият вече от Нотр Дам пясък е в доста по-големи количества, тълпата също е в доста по-големи количества и съответно по законите на физиката и вдиганият прах е в доста по-големи количества.
Тук започвате да се сещате за вода. Оглеждате се от къде можете да си купите и единственото, на което попадате е един от многото черни продавачи на какво ли не, който държи в ръцете си 5-6 бутилки минерална вода и ги предлага на минувачите. Отказвате се за момента да пиете вода и с носталгия се сещате за вендинг машините в Япония, които можете да намерите навсякъде. За чистотата там сте се сетили пак с носталгия вече поне 50 пъти.
Намирате и тоалетни... и пак познатата носталгия по Япония...
А ей тези ме утрепаха. Насядали около този гьол и само по една въдица им трябва за да е идилията пълна.
Незнайно защо пак се сещате за Япония?!?
Следва прословутата Шанз-Елизе
В началото с една алея и познатия вече пясък. А и както се вижда, спокойно и тихо място за разходка...
Ако искате да не се бутате в тълпата минавате на познатия вече и станал любим пясък.
Между другото не помня дали споменах, но в Япония нагазих с маратонките в Тихия океан и пак не можаха да се омизерничат за 9 дни толкова, колкото за 1/2 ден в Париж... даже и не беше близо.
От тихо и спокойно място за разходки, Шанз-Елизе се преобразява в търговска улица, а в далечината се вижда Триумфалната арка.
Лирично отклонение...
... и стигаме до Триумфалната арка.
Един бърз поглед назад към Шанз-Елизе, наляво...
... и след ~1.5км стигаме до Айфеловата кула.
Тези много ги харесвам, но колко ли е наема под Айфеловата кула...
Тук някакси не ми се чакаше на опашката за да се катеря по кулата
Малко ръждичка
При кулата пак познатите черни продаващи всякакви боклуци, но поне любимия пясък го нямаше, поне от тази страна. От другата има площадче, ама не проверих за пясък.
Толкоз с кулата засега и тръгвам наляво по съседната улица към хотела.
В първата градинка забелязвам двама въоръжени с автоматично оръжие военни, като единия разговаря с хората. Странна работа...
Между другото тук е първото място в чужбина, където виждам арест - още на Нотр Дам арестуваха няколко "чисти" французи.
Както и да е - продължавам към хотела. По пътя си набелязвам едно ресторантче
Уличката към хотела, съседна на площада на Айфеловата кула е доста културна и сравнително тиха.
Хотела приличен като за 2-3 вечери, но не повече. Иначе персонала много любезен.
Изгледът от прозореца включва и част от Айфеловата кула, но скрита зад дърво. За сметка на това цената е прилична, а ако случайно много ми домъчнее за кулата, мога да изляза да си я видя
Къпя се, кратка почивка и излизам да видя кулата през нощта.
Нощем търговията с боклуци е особено интензивна. Всички черни продавачи са излезли и светкат с макети на кулата, предлагат бира и друг алкохол.
Покрай мен мина тичаща група, от която някакъв дето ми мязаше на шотландец и със същия акцент много радостен, че си е купил една бира реши че е добре да ми даде общи насоки какво мога да си купя. Явно съм го погледнал много лошо, защото усмивката му замръзна и само каза "Maybe not".
Малко след това всички черни продавачи хукнаха през глава да бягат викайки с цяло гърло. След тях се бяха засилили двама полицаи на колелета, които стигнаха края на моста и се върнаха.
На връщане минавам през набелязаното ресторантче да хапна. Най-после едно положително впечатление. Ресторантчето прилично, с малки маси и типична френска обстановка като от филмите, въпреки черния сервитьор, който беше много културен между другото и с много добър английски. Както навсякъде има такива и "такива".
Поръчах си стек с кана Бордо, но реших, че докато го чакам ще взема нещо за мезе. Спрях се на гъши пастетчета от раздел ордьоври. Викам си ще си мажа за мезе. Поръчах и хляб с тях за мазането.
Дойде нещо дето малко се позачудих ордьовъра ли е или основното.
Много добра комбинация от нещо като желиран пастет с късчета месо, свежа салата, туршийка и сос отдолу.
Почти се наядох, но идването на стека автоматично ми отвори апетита.
Понеже ме питаха как го искам - казах средно опечен. Точно така си беше.
Оттук в хотелската стая, откъдето изгледа към Айфеловата кула, вече е малко по-добър поради това, че е осветена.
Лягам си спокоен с мъсълта, че като стана да пикая мога да погледна Айфеловата кула
Та прибирам си е аз от Япония и пътьом оставам един следобед в Париж. Времето е малко, та разчета беше наложителен. Кацам на Шарл дьо Гол, оттам с влак до Париж. Хотелът ми е на 600м от Айфеловата кула, но до там директен транспорт няма. Слизам на станция Нотр Дам и оттам планът - Лувъра, Шанз-Елизе, Триумфалната арка, Айфеловата кула, хотела. После се сетих, че забравих да видя Бастилията, ама... Речено - сторено.
Първият културен шок след Япония е фактът, че поне 30, да не казвам и 40% са черни. Особено по крайните квартали. Навсякъде драсканици, т.нар. "графити" и боклук колкото искате. Добре, че минах оттам малко да се климатизирам преди България
Та слизам аз на станция Нотр Дам и първото, което посещавам е естествено той.
Нотр Дам - тълпа, отдолу насипан някакъв смотан пясък и се вдига лека приятна пушилка.
Оттук се отправям към Лувъра, но по пътя попадам на една градинка с ей това в нея
Хубаво и впечатляващо, но в градинката, която го е приютила, са се разположили на отдих разни хора, което не е никак лошо, но малко се обезмисля от факта, че най-натоварените улици минават на 30м от всички страни на "градинката".
Почудих им се, послушах бученето на колите, подишах изгорелите газове и продължих към Лувъра.
По пътя...
Точно преди Лувъра попадате на една много обнадеждаваща колона чакащи автобуси.
Срещу Лувъра виждате нещо...
После стигате Лувъра
Подминавате го...
... и стигате до една градинка, която води към Шанз-Елизе.
Та в тази "градинка" познатият вече от Нотр Дам пясък е в доста по-големи количества, тълпата също е в доста по-големи количества и съответно по законите на физиката и вдиганият прах е в доста по-големи количества.
Тук започвате да се сещате за вода. Оглеждате се от къде можете да си купите и единственото, на което попадате е един от многото черни продавачи на какво ли не, който държи в ръцете си 5-6 бутилки минерална вода и ги предлага на минувачите. Отказвате се за момента да пиете вода и с носталгия се сещате за вендинг машините в Япония, които можете да намерите навсякъде. За чистотата там сте се сетили пак с носталгия вече поне 50 пъти.
Намирате и тоалетни... и пак познатата носталгия по Япония...
А ей тези ме утрепаха. Насядали около този гьол и само по една въдица им трябва за да е идилията пълна.
Незнайно защо пак се сещате за Япония?!?
Следва прословутата Шанз-Елизе
В началото с една алея и познатия вече пясък. А и както се вижда, спокойно и тихо място за разходка...
Ако искате да не се бутате в тълпата минавате на познатия вече и станал любим пясък.
Между другото не помня дали споменах, но в Япония нагазих с маратонките в Тихия океан и пак не можаха да се омизерничат за 9 дни толкова, колкото за 1/2 ден в Париж... даже и не беше близо.
От тихо и спокойно място за разходки, Шанз-Елизе се преобразява в търговска улица, а в далечината се вижда Триумфалната арка.
Лирично отклонение...
... и стигаме до Триумфалната арка.
Един бърз поглед назад към Шанз-Елизе, наляво...
... и след ~1.5км стигаме до Айфеловата кула.
Тези много ги харесвам, но колко ли е наема под Айфеловата кула...
Тук някакси не ми се чакаше на опашката за да се катеря по кулата
Малко ръждичка
При кулата пак познатите черни продаващи всякакви боклуци, но поне любимия пясък го нямаше, поне от тази страна. От другата има площадче, ама не проверих за пясък.
Толкоз с кулата засега и тръгвам наляво по съседната улица към хотела.
В първата градинка забелязвам двама въоръжени с автоматично оръжие военни, като единия разговаря с хората. Странна работа...
Между другото тук е първото място в чужбина, където виждам арест - още на Нотр Дам арестуваха няколко "чисти" французи.
Както и да е - продължавам към хотела. По пътя си набелязвам едно ресторантче
Уличката към хотела, съседна на площада на Айфеловата кула е доста културна и сравнително тиха.
Хотела приличен като за 2-3 вечери, но не повече. Иначе персонала много любезен.
Изгледът от прозореца включва и част от Айфеловата кула, но скрита зад дърво. За сметка на това цената е прилична, а ако случайно много ми домъчнее за кулата, мога да изляза да си я видя
Къпя се, кратка почивка и излизам да видя кулата през нощта.
Нощем търговията с боклуци е особено интензивна. Всички черни продавачи са излезли и светкат с макети на кулата, предлагат бира и друг алкохол.
Покрай мен мина тичаща група, от която някакъв дето ми мязаше на шотландец и със същия акцент много радостен, че си е купил една бира реши че е добре да ми даде общи насоки какво мога да си купя. Явно съм го погледнал много лошо, защото усмивката му замръзна и само каза "Maybe not".
Малко след това всички черни продавачи хукнаха през глава да бягат викайки с цяло гърло. След тях се бяха засилили двама полицаи на колелета, които стигнаха края на моста и се върнаха.
На връщане минавам през набелязаното ресторантче да хапна. Най-после едно положително впечатление. Ресторантчето прилично, с малки маси и типична френска обстановка като от филмите, въпреки черния сервитьор, който беше много културен между другото и с много добър английски. Както навсякъде има такива и "такива".
Поръчах си стек с кана Бордо, но реших, че докато го чакам ще взема нещо за мезе. Спрях се на гъши пастетчета от раздел ордьоври. Викам си ще си мажа за мезе. Поръчах и хляб с тях за мазането.
Дойде нещо дето малко се позачудих ордьовъра ли е или основното.
Много добра комбинация от нещо като желиран пастет с късчета месо, свежа салата, туршийка и сос отдолу.
Почти се наядох, но идването на стека автоматично ми отвори апетита.
Понеже ме питаха как го искам - казах средно опечен. Точно така си беше.
Оттук в хотелската стая, откъдето изгледа към Айфеловата кула, вече е малко по-добър поради това, че е осветена.
Лягам си спокоен с мъсълта, че като стана да пикая мога да погледна Айфеловата кула
Коментар