Tweet
От: Ех, това заваряване на чугун...
Брей, да видиш ти:
Това е MIG, чист аргон, нулева подготовка (само го пръснах с обезмаслител и забърсах с не до там чист парцал), волтаж на минимум (около 14 волта, ако помня добре), и подаване като за около 80-100А черно с единица. Телта е ESAB Autrod 19.30, 1мм, иначе казано CuSi3Mg1. Неинверторно телоподаващо обаче ще види зор с тая постановка. При подкарването върти малко номера, но нищо съществено. Наслояването върху първия слой вече е безгрижно - работи все едно заваряваш черно.
Другото дето се забелязва е че със същата тел и същите настройки върху обикновена стомана определено е по-безпроблемно. Може и да не съм си стегнал ролките на телоподаващото достатъчно, ама в бързината толкоз.
Поне аз не забелязвам закален преходен слой - фрезовано е с фреза със сменяеми твърдосплавни пластини, със сравнително малък радиус. После пробвах леко шаброване с импровизиран инструмент (заострена плоска пила). Сега ще трябва да търся някаква фреза дето докарва по-приличен финиш. Тая определено не става за чугун - ъгъла на рязане и е твърде малък, и видно от снимките не реже а кърти дребни парченца от чугуна. От смазване файда няма - без смазване и на високи обороти (250, фрезата е май 80мм), финиша беше по-добър - изхвърляше си стружките. С маслото явно ги събира по инструмента и драска повече.
Няколкото дупчици, дето се забелязват, са си чисто моя заслуга, докато си играя с настройките на машината. За проби с ВИГ не остана време. Подозирам че и с MIG, ако съм мазнал флюс, ще е по-добре. С ВИГ вероятно ще мога да разлея добавката по-добре, но предстои да видим.
Брей, да видиш ти:
Това е MIG, чист аргон, нулева подготовка (само го пръснах с обезмаслител и забърсах с не до там чист парцал), волтаж на минимум (около 14 волта, ако помня добре), и подаване като за около 80-100А черно с единица. Телта е ESAB Autrod 19.30, 1мм, иначе казано CuSi3Mg1. Неинверторно телоподаващо обаче ще види зор с тая постановка. При подкарването върти малко номера, но нищо съществено. Наслояването върху първия слой вече е безгрижно - работи все едно заваряваш черно.
Другото дето се забелязва е че със същата тел и същите настройки върху обикновена стомана определено е по-безпроблемно. Може и да не съм си стегнал ролките на телоподаващото достатъчно, ама в бързината толкоз.
Поне аз не забелязвам закален преходен слой - фрезовано е с фреза със сменяеми твърдосплавни пластини, със сравнително малък радиус. После пробвах леко шаброване с импровизиран инструмент (заострена плоска пила). Сега ще трябва да търся някаква фреза дето докарва по-приличен финиш. Тая определено не става за чугун - ъгъла на рязане и е твърде малък, и видно от снимките не реже а кърти дребни парченца от чугуна. От смазване файда няма - без смазване и на високи обороти (250, фрезата е май 80мм), финиша беше по-добър - изхвърляше си стружките. С маслото явно ги събира по инструмента и драска повече.
Няколкото дупчици, дето се забелязват, са си чисто моя заслуга, докато си играя с настройките на машината. За проби с ВИГ не остана време. Подозирам че и с MIG, ако съм мазнал флюс, ще е по-добре. С ВИГ вероятно ще мога да разлея добавката по-добре, но предстои да видим.
А съм го бил оставил върху шкафа, ама кой да се сети да си вдигне погледа над нивото на носа. 
Коментар