Tweet
Голям съм заплес!
Моля за извинение, нещо обърках - разказа трябваше да е друг :
МЕРАКЛИЯ
Имам един съсед – по-млад от мене , хубавец и ловджия. Обича да се хвали с ловните си приключения – де ме лъже , де му вярвам – нейсе черпи , когато събере много слука. И тази вечер – седнали сме пред блока на малка маса и греяна ракия. И се почва :
“ Ловджия съм си да знаеш комши ! Всичко ми е ловджийско. – отпива сладко и продължава дяволито – Вчера заран рано дръпнахме с един приятел – остави ме той на една отбивка да вардя за лисици и рече да ме вземе следобяда. Кво да го правиш – отивам – залагам се – та до обед нищо. Отварям раницата и хапвам – жената турила в един жълт плик сладории – пушено , кашкавалче , мека душица – питка , баничка ми правила...и малце червено винце турила. Наядох се постудувах под едно дърво дремейки и тръгнах да се местя. Завардих под едни храсти в обрасло поле и чакам – по едно време гледам в далекото припка нещо – притича , спре пак подтича – походи , ама пряко ми върви. Не познавам що е, та се лагам, дебна го и пак не разбирам що е. Наближих го тихичко и си викам – гърмя му – па що ще да е – и тъкмо съм го премерил – хоп зад него дебне го едно лисугерче – затича се, притаи се – ще го яде. Па си викам – я и двете тъкмо са ми сгодни – дръпнах на лисугера та го сковах и пронизах онова другото животно. Лисугера не мръдна, ама другото подскочи – хукнах през бодилите да го стигам и го стигам...бре комши – плика ми било бе – плика дето ми е яденето било- вятъра го взел. Замирисало му и на лисугера и той та след него. Та затова ти казвам – всичко ми е ловджийско, че и плика...” – съседа се засмива сърдечно и отпива от чирипчето с греяната. Врата отгоре изскърцва и на терасата в здрача се появява красивата му изгора. Жената простира прането – ловните му дрехи. Той я поглежда и въздъхва някак неопределено и продължава : “ Па като взех лиса и да си тръгна гледам на едно пътче в ниското – кола. Един си дига бързо гащите и хуква право към гората – смея се – кърски любовници са-сиреч уплашил съм ги с изстрелите. Викам си да заобиколя, ама няма как покрай колата се минава. Онзи нещо извика – гледам го паднал, стана и закуца пак бързо – бързо, де да знаех да съм му потеглил. И тогава се дръпнах – ми то колата наща – ми то жената вътре – мойта, бърза да запали и да бяга. Викам й : Стой ма де търти – аз съм...ловджия съм си аз комши – всичко ми е ловджийско – и жената ми е ловджийка ...! “
Жената може и да не ни чу, но си влезе с наведена глава – човека си е ловджия и нищо не го спира да се хвали. После става и си тръгва доволен. Аз поизчаквам и когато той влиза ставам. Накуцвам , че нещо съм се навехнал...!
anelin
Моля за извинение, нещо обърках - разказа трябваше да е друг :
МЕРАКЛИЯ
Имам един съсед – по-млад от мене , хубавец и ловджия. Обича да се хвали с ловните си приключения – де ме лъже , де му вярвам – нейсе черпи , когато събере много слука. И тази вечер – седнали сме пред блока на малка маса и греяна ракия. И се почва :
“ Ловджия съм си да знаеш комши ! Всичко ми е ловджийско. – отпива сладко и продължава дяволито – Вчера заран рано дръпнахме с един приятел – остави ме той на една отбивка да вардя за лисици и рече да ме вземе следобяда. Кво да го правиш – отивам – залагам се – та до обед нищо. Отварям раницата и хапвам – жената турила в един жълт плик сладории – пушено , кашкавалче , мека душица – питка , баничка ми правила...и малце червено винце турила. Наядох се постудувах под едно дърво дремейки и тръгнах да се местя. Завардих под едни храсти в обрасло поле и чакам – по едно време гледам в далекото припка нещо – притича , спре пак подтича – походи , ама пряко ми върви. Не познавам що е, та се лагам, дебна го и пак не разбирам що е. Наближих го тихичко и си викам – гърмя му – па що ще да е – и тъкмо съм го премерил – хоп зад него дебне го едно лисугерче – затича се, притаи се – ще го яде. Па си викам – я и двете тъкмо са ми сгодни – дръпнах на лисугера та го сковах и пронизах онова другото животно. Лисугера не мръдна, ама другото подскочи – хукнах през бодилите да го стигам и го стигам...бре комши – плика ми било бе – плика дето ми е яденето било- вятъра го взел. Замирисало му и на лисугера и той та след него. Та затова ти казвам – всичко ми е ловджийско, че и плика...” – съседа се засмива сърдечно и отпива от чирипчето с греяната. Врата отгоре изскърцва и на терасата в здрача се появява красивата му изгора. Жената простира прането – ловните му дрехи. Той я поглежда и въздъхва някак неопределено и продължава : “ Па като взех лиса и да си тръгна гледам на едно пътче в ниското – кола. Един си дига бързо гащите и хуква право към гората – смея се – кърски любовници са-сиреч уплашил съм ги с изстрелите. Викам си да заобиколя, ама няма как покрай колата се минава. Онзи нещо извика – гледам го паднал, стана и закуца пак бързо – бързо, де да знаех да съм му потеглил. И тогава се дръпнах – ми то колата наща – ми то жената вътре – мойта, бърза да запали и да бяга. Викам й : Стой ма де търти – аз съм...ловджия съм си аз комши – всичко ми е ловджийско – и жената ми е ловджийка ...! “
Жената може и да не ни чу, но си влезе с наведена глава – човека си е ловджия и нищо не го спира да се хвали. После става и си тръгва доволен. Аз поизчаквам и когато той влиза ставам. Накуцвам , че нещо съм се навехнал...!
anelin
Коментар