Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Деца и възпитание...

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Деца и възпитание...

    Първоначално публикуван от Obersturmbahnfuehrer
    Моят принцип е "по-добре да знам и да не ми потрябва, отколкото обратното".

    Това, че няма родителски контрол и напътствие е отделен въпрос. Като видиш, че момчето го влекат такива работи, дай му да разучи боен пистолет, води го на пейнтбол и т.н...
    Настъпваш много сериозна тема, която няма нищо общо с този форум...
    Всъщност искаме ли наистина да подготвим децата си за живота?
    Няма по-хубава подготовка от това да му биеш шута от малко, да го оставиш да си решава само всички проблеми!
    Всички знаем колко силни хора стават от такива деца..
    А ние правим точно обратното - след третия съвет то спира да мисли и чака следващите инструкции за живот!
    Кой всъщност е "добрия родител"?
    Този който зарязва детето си и го прави по този начин самостоятелно и силно или този, който го гледа докато порастнат внуците - да го поемат те?

  • #2
    Абе, не всички знаем колко силни мъже стават от момчетата, на които са им "били шута" от малки. Аз например, имам доста впечатления от познати, които са тръгнали по наклонената плоскост и все по-надолу вървят. То, по тая логика най-добрата школа е улицата, а висшето е в панделата. Моите наблюдения, обаче са други.

    Хората затова са висшия бозайник на планетата - не щото сами по себе си са умни, а защото предават значителни знания наготово на следващите поколения и им дават възможност да карат напред. Иначе всички ще преоткриват топлата вода, а животът е кратък, за да се стигне далеч така. В природата видовете, които оставят малките сами да се оправят, компенсират голямата фира със статистиката на новородените. Ако и ние имаме по 20 деца, можем да ги пуснем сами да си трошат главите, белким 1-2 изкарат. В противен случай всяко трява да се контролира и напътства. Мисля, че сегашната действителност потвърждава думите ми. На огромна част от децата е "бит шутът" и резултатите изобщо не са обнадеждаващи и никак не виждам задаваща се тълпа от "силни хора".

    Животът е като силовите спортове - изсилиш ли се ненавреме си свършен, въпреки всичкия ти потенциал. Напротив, дори и да нямаш голям потенциал, бавно и методично под вещо ръководство можеш да стигнеш далеч.

    Всичко е въпрос на правилна дозировка и старание. Противник съм на крайности както в едната, така и в другата посока. Най-здравите цветя израстват с грижи и редовно правилно поливане. Нито удавянето, нито сушата са решения. Нека растат като възпитани и културни хора, но да са способни да извадят автоматите, когато работата загрубее.

    Аз поне така мисля.

    Коментар


    • #3
      Първоначално публикуван от Obersturmbahnfuehrer
      Най-здравите цветя израстват с грижи и редовно правилно поливане.
      Най-здравите цветя са на поляната и не изскват нито грижи, нито поливане.....

      Коментар


      • #4
        Да не задълбаваме в градинарството. На по-голямата част от т. нар. "най-здрави цветя на поляната " им викаме бурени или плевели. Не можеш да сравняваш градинското цвете, минало през вековни селекции, а напоследък и генно инженерство по устойчивост и параметри с дивите си събратя. Вземи за пример историята на лалето - откъде е тръгнало и докъде е стигнало.

        Все пак, какво съм искал да кажа е ясно.

        Коментар


        • #5
          То това хубаво, ама забравихте гръбнака. Ей ги навсякъде в големите градове такива дето минават тъкмо тоя курс на обучение - дрога и стъпкани нощеска в дискотеките 12 годишни деца.
          То хубаво да го пуснеш да трупа опит и умения, обаче преди това нали трябва да му монтираш ценностна система. Един вид роуд бук, или там карта, то само не може да измисли на къде да върви. Без това го лапва и прибира хаоса и тръгва в безсмислената посока. А такова нещо не може да му даде общество без идеали какъвто е днешния свят на белите, нито пък училището, което е всичко на всичко дребна и също толкова безпомощна и безидейна част от същото общество. Че вече дори не е и институция ...

          Коментар


          • #6
            Аз не съм го забравил, а точно това казвам - влез в една компютърна зала от крайните квартали по малките часове. Ще видиш, че е пълно с 12 годишни деца, които палят цигара от цигара и бичат Doom или порно до откат. Ценностната система им я изграждат комерсиализирани я рапъри, я чалгари, щото това се слуша... Пътят от Милко Калайджиев до Булат Окуджава не може да се извърви. Квото са ти набили в тиквата родителите и накъдето си поел от кръстопътя като дете - това е. Критерият не идва сам, а се формира. При това не от улицата. Като бях 10 годишен, единствените касети вкъщи бяха на Висоцки и на Окуджава. Случайно или не - това е и ако щеш. Скоро половината ги знаех наизуст. Разбирах думите, но естествено не разбирах смисъла. Започнах да го разбирам много по-късно. След това вече, кеф ти Холст, кеф ти Prodigy...

            А с уличната школовка, човек ще стане един на сто максимум. Останалите ще пълнят сводките.

            Колкото е по-висш един животински вид, толкова повече се грижи за потомството. Това е природен закон. То, затово хомо сапиенсът добута дотук. Щото бащата показва как се ловува, а дядото разказва приказки край огнището вечер. Ако не е това правилния път, или да сме изчезнали отдавна, или още да висим по дърветата.

            Коментар


            • #7
              А най-отчайващото е че със страшна сила тичаме обратно натам.
              Пък най-противното е че просто няма какво да се възрази срещу картината която нарисува ... И да преведа Окуджава отдавна вече не мога и на хора които знаят руски. Мда.

              Коментар


              • #8
                Първоначално публикуван от Obersturmbahnfuehrer
                Като бях 10 годишен, единствените касети вкъщи бяха на Висоцки и на Окуджава. Случайно или не - това е и ако щеш. Скоро половината ги знаех наизуст. Разбирах думите, но естествено не разбирах смисъла.
                Добре, че не си го разбирал
                Или си слушал някакви цензурирани версии или въобще нямаш представа за какво става въпрос в най-истинските песни на Висоцки!
                Между другото има изследване на мъжката част на човечеството, което дава много интересни резултати!

                1. Над 80 % от мъжете се считат за много добри шофьори.
                2. Над 85 % от мъжете считат, че са пример за подражание!

                Явно другите 15 % са реалисти..

                Коментар


                • #9
                  Кое дете ще разбере за какво става дума в действителност?! Обаче бъди сигурен, че ще му се набие в главата. Да осмисля като порасне.

                  Аз и сега нищо не разбирам. И руски не знам. И понеже съм прост рейвър, изобщо не са наемам да се изказвам авторитетно кои са най-истинските, кои са по-малко истинските и кои са фалшивите му песни. Тъй като повечето му песни ги имам в различни интерпретации от различни периоди, харесвам и "цензурираните" и другите.

                  Надявам се някой път да те намеря в благосклонно настроение и да ме просветлиш. Аз все усещам, че има и по-дъблок смисъл, ама капацитетът не ми стига. Има време, млад съм още.

                  Все пак, за да запазим връзка с форума, смятам, че това е за хората, които четат тук:

                  Здесь вам не равнина - здесь климат иной.
                  Идут лавины одна за одной,
                  И здесь за камнепадом ревет камнепад.
                  И можно свернуть, обрыв обогнуть,-
                  Но мы выбираем трудный путь,
                  Опасный, как военная тропа.

                  Кто здесь не бывал, кто не рисковал -
                  Тот сам себя не испытал,
                  Пусть даже внизу он звезды хватал с небес.
                  Внизу не встретишь, как не тянись,
                  За всю свою счастливую жизнь
                  Десятой доли таких красот и чудес.

                  Нет алых роз и траурных лент,
                  И не похож на монумент
                  Тот камень, что покой тебе подарил.
                  Как Вечным огнем, сверкает днем
                  Вершина изумрудным льдом,
                  Которую ты так и не покорил.

                  И пусть говорят - да, пусть говорят!
                  Но нет - никто не гибнет зря,
                  Так - лучше, чем от водки и от простуд.
                  Другие придут, сменив уют
                  На риск и непомерный труд,-
                  Пройдут тобой не пройденый маршрут.

                  Отвесные стены - а ну, не зевай!
                  Ты здесь на везение не уповай.
                  В горах ненадежны ни камень, ни лед, ни скала.
                  Надеемся только на крепость рук,
                  На руки друга и вбитый крюк,
                  И молимся, чтобы страховка не подвела.

                  Мы рубим ступени. Ни шагу назад!
                  И от напряженья колени дрожат,
                  И сердце готово к вершине бежать из груди.
                  Весь мир на ладони - ты счастлив и нем
                  И только немного завидуешь тем,
                  Другим - у которых вершина еще впереди.

                  ----------------
                  Мне есть что спеть, представ перед Всевышним,
                  Мне есть чем оправдаться перед ним.

                  Коментар


                  • #10
                    Това е положението - някои растат с това:

                    Возвращаются все, кроме лучших друзей,
                    Кроме самых любимых и преданных женщин.
                    Возвращаются все, - кроме тех, кто нужней.
                    Я не верю судьбе, я не верю судьбе, а себе - еще меньше.

                    а други с това:

                    Искам да еба сички фенки, фенки,
                    да изкъртя путките на сички женки, женки,
                    искам да ограбя сички банки, банки,
                    но на пазара дърпам чанти, чанти.

                    Коментар


                    • #11
                      Общо взето изглежда гледаме през един прозорец, но ти си вътре, а аз навън..
                      Знам руски, защото съм руснак и съм израснал в руско село в гората...
                      Това е лека друга версия на Висоцки..

                      Я однажды гулял по столице - и
                      Двух прохожих случайно зашиб,-
                      И, попавши за это в милицию,
                      Я увидел ее - и погиб.

                      Я не знаю, что там она делала,-
                      Видно, паспорт пришла получать -
                      Молодая, красивая, белая...
                      И решил я ее разыскать.

                      Шел за ней - и запомнил парадное.
                      Что сказать ей? - ведь я ж - хулиган...
                      Выпил я - и позвал ненаглядную
                      В привокзальный один ресторан.

                      Ну а ей улыбались прохожие -
                      Мне хоть просто кричи "Караул!" -
                      Одному человеку по роже я
                      Дал за то, что он ей подморгнул.

                      Я икрою ей булки намазывал,
                      Деньги прямо рекою текли,-
                      Я ж такие ей песни заказывал!
                      А в конце заказал - "Журавли".

                      Обещанья я ей до утра давал,
                      Повторял что-то вновь ей и вновь:
                      "Я ж пять дней никого не обкрадывал,
                      Моя с первого взгляда любовь!"

                      Говорил я, что жизнь потеряна,
                      Я сморкался и плакал в кашне,-
                      А она мне сказала: "Я верю вам -
                      И отдамся по сходной цене".

                      Я ударил ее, птицу белую,-
                      Закипела горячая кровь:
                      Понял я, что в милиции делала
                      Моя с первого взгляда любовь...

                      Коментар


                      • #12
                        Аз не съм руснак, за мой късмет. Знам руски, щото съм живял няколко години в Ленинград.

                        Тази лека версия ми е много скъпоструваща, защото тя редовно бележеше кулминацията на напиванията вкъщи... с всички произтичащи последствия. Пък аз не пия... Щом компанията започнеше да грачи текстът й, разбирах, че предстоят щети.

                        Пред нея, обаче предпочитам долната - повече ми импонира:

                        В тот вечер я не пил, не пел,
                        Я на нее вовсю глядел,
                        Как смотрят дети, как смотрят дети,
                        Но тот, кто раньше с нею был,
                        Сказал мне, чтоб я уходил,
                        Сказал мне, чтоб я уходил,
                        Что мне не светит.

                        И тот, кто раньше с нею был, -
                        Он мне грубил, он мне грозил, -
                        А я все помню, я был не пьяный.
                        Когда ж я уходить решил,
                        Она сказала: - Не спеши! -
                        Она сказала: - Не спеши,
                        Ведь слишком рано.

                        Но тот, кто раньше с нею был,
                        Меня, как видно, не забыл,
                        И как-то в осень, и как-то в осень -
                        Иду с дружком, гляжу - стоят.
                        Они стояли молча в ряд,
                        Они стояли молча в ряд,
                        Их было восемь.

                        Со мною нож, решил я: - Что ж,
                        Меня так просто не возьмешь.
                        Держитесь, гады! Держитесь, гады! -
                        К чему задаром пропадать?
                        Ударил первым я тогда,
                        Ударил первым я тогда -
                        Так было надо.

                        Но тот, кто раньше с нею был,
                        Он эту кашу заварил
                        Вполне серьезно, вполне серьезно.
                        Мне кто-то на плечи повис,
                        Валюха крикнул: - Берегись! -
                        Валюха крикнул: - Берегись! -
                        Но было поздно.

                        За восемь бед - один ответ.
                        В тюрьме есть тоже лазарет,
                        Я там валялся, я там валялся.
                        Врач резал вдоль и поперек,
                        Он мне сказал: - Держись, браток! -
                        Он мне сказал: - Держись, браток! -
                        И я держался.

                        Разлука мигом пронеслась.
                        Она меня не дождалась,
                        Но я прощаю, ее прощаю.
                        Ее, конечно, я простил,
                        Того ж, кто раньше с нею был,
                        Того, кто раньше с нею был,
                        Не извиняю.

                        Ее, конечно, я простил,
                        Того ж, кто раньше с нею был,
                        Того, кто раньше с нею был,
                        Я повстречаю!

                        Коментар


                        • #13
                          С тази позивна която ползваш, преди 60 години щеше да се молиш да си руснак
                          Ако потъваме надолу - ето и това..

                          Я в деле, и со мною нож -
                          И в этот миг меня не трожь,
                          А после - я всегда иду в кабак,-
                          И кто бы что не говорил,
                          Я сам добыл - и сам пропил,-
                          И дальше буду делать точно так.

                          Ко мне подходит человек
                          И говорит: "В наш трудный век
                          Таких, как ты, хочу уничтожать!"
                          А я парнишку наколол -
                          Не толковал, а запорол,-
                          И дальше буду так же поступать.

                          А хочешь просто говорить -
                          Садись за стол и будем пить,-
                          Мы все с тобой обсудим и решим.
                          Но если хочешь так, как он,-
                          У нас для всех один закон,
                          И дальше он останется таким.

                          Коментар


                          • #14
                            Хе, хе... Псевдонимът ми е майтап. Не търси под вола теле. Немците ме кефят как си правят съставни думи с 50 букви... Имали са измъчена армия, основана до голяма степен на животинска тяга... Номерата им са минавали на франсетата, ама като са заорали навътре и са разпънали продоволствието са били дотам. Патън не случайно постоянно е перефразирал Наполеон, че има нужа само от три неща, за да печели войни: логистика, логистика и логистика. Руското командване (шепата, която не са били разстреляни) се е изложило яко. Трябвало е да смачкат немците още на входа, ама май са спели крепък сън преди те да настъпят на запад. Вместо това, фрицовете набарват Червената армия със свалени гащи и ги правят на маймуни, чак до Сталинград. И едните и другите са били жалки. Кво им трябваше да се подхващат и да плетат кошницата на англосаксонците, че и ние да страдаме от простотиите им... Отърсил съм се от идеологията и ми е ясно, че руснаците не са невинни жертви, изненадани от коварните шваби. Добре, че швабите на взеха големите градове, че излагацията щеше да е пълна и работата щеше да се закучи. А немците не са причинили на руснаците и малка част от страданията, които те сами си причиняват от векове (всичките им 1 000 етноса). Не е немски изразът " Бей своих, чтобы чужие боялись"...

                            Та не се връзвай на прякори и не ми обяснавяй какво е щяло да бъде преди 60 г. А ти като се пишеш за "вълк", ето нещо по въпроса (или май не е по въпроса, ами друго има предвид авторът):

                            Рвусь из сил и из всех сухожилий,
                            Но сегодня - опять, как вчера,-
                            Обложили меня, обложили,
                            Гонят весело на номера.

                            Из-за елей хлопочут двустволки -
                            Там охотники прячутся в тень.
                            На снегу кувыркаются волки,
                            Превратившись в живую мишень.

                            Идет охота на волков, идет охота!
                            На серых хищников - матерых и щенков.
                            Кричат загонщики, и лают псы до рвоты.
                            Кровь на снегу и пятна красные флажков.

                            Не на равных играют с волками
                            Егеря, но не дрогнет рука!
                            Оградив нам свободу флажками,
                            Бьют уверенно, наверняка.

                            Волк не может нарушить традиций.
                            Видно, в детстве, слепые щенки,
                            Мы, волчата, сосали волчицу
                            И всосали - "Нельзя за флажки!"

                            Идет охота на волков, идет охота!
                            На серых хищников - матерых и щенков.
                            Кричат загонщики, и лают псы до рвоты.
                            Кровь на снегу и пятна красные флажков.

                            Наши ноги и челюсти быстры.
                            Почему же - вожак, дай ответ -
                            Мы затравленно мчимся на выстрел
                            И не пробуем через запрет?

                            Волк не должен, не может иначе!
                            Вот кончается время мое.
                            Тот, которому я предназначен,
                            Улыбнулся и поднял ружье.

                            Идет охота на волков, идет охота!
                            На серых хищников - матерых и щенков.
                            Кричат загонщики, и лают псы до рвоты.
                            Кровь на снегу и пятна красные флажков.

                            Я из повиновения вышел
                            За флажки - жажда жизни сильней!
                            Только сзади я радостно слышал
                            Удивленные крики людей.

                            Рвусь из сил, из всех сухожилий,
                            Но сегодня - не так, как вчера!
                            Обложили меня, обложили,
                            Но остались ни с чем егеря!

                            Идет охота на волков, идет охота!
                            На серых хищников - матерых и щенков.
                            Кричат загонщики, и лают псы до рвоты.
                            Кровь на снегу и пятна красные флажков.

                            Коментар


                            • #15
                              Мда ...
                              Я вышел ростом и лицом ...
                              Ама нататък го напишете вие, щото днеска освен другите глупости бръкнах и в горещия силикон, и сега и пръстите толко и работят(((
                              А това е силно офроудна песен!
                              Нищо не може да се разбере от Висоцки ... Не знам колко милиона пъти съм слушал тия песни, а според настроението всеки път са различни, сякаш ги чуваш за пръв път. Дума по дума - много важно, обикновени изречения, всеки може да ги каже. А сичкото накуп и в тоя вид ... За пръв път чух Висоцки по радиото, това било и първото изобщо официално пускане по света. Сега знам че са били Москва-Одесса и Он не вернулся из боя. Тогава и руски не знаех, в смисъл нито дума, и пак ми се разковаха налчетата от само себе си ... Мани, аз тоя човек и тия песни не мога да ги обсъждам. Ама гледам - май всички смятат за кощунство и да опитват да ги пеят, излиза тъпо подражание, и да ги превеждат. И слава богу.
                              Бе няма ли начин да окачите тука песни?

                              Коментар

                              Активност за темата

                              Свий

                              Тук са 2 потребители онлайн. 0 потребители и 2 гости.

                              Най-много потребители онлайн 8,787 в 16:37 на 21-06-23.

                              Зареждам...
                              X