Първоначално публикуван от Obersturmbahnfuehrer
Всъщност искаме ли наистина да подготвим децата си за живота?
Няма по-хубава подготовка от това да му биеш шута от малко, да го оставиш да си решава само всички проблеми!
Всички знаем колко силни хора стават от такива деца..
А ние правим точно обратното - след третия съвет то спира да мисли и чака следващите инструкции за живот!
Кой всъщност е "добрия родител"?
Този който зарязва детето си и го прави по този начин самостоятелно и силно или този, който го гледа докато порастнат внуците - да го поемат те?
Коментар