Tweet
Днеска към обед ме хвана нещо жегата, и след кратко чудене, около 14:00 ч. твърдо реших че трябва да хващам гората! Маршута отдавна се въртеше в главата ми! Опитах се да събера група, обаче кой работа си има, кой пък не си вдига телефона, та накрая тръгнах сам.
Никога не съм ходил до х.Пирин, а и въобще оня дял на Пирин планина ми е съвсем непознат, обаче разчитайки на GPS - а монтиран по рождение в главата ми, и най-вече на пълния с бензин резервоар (20л.)
, тръгнах!
До с. Пирин карах по асфалт, така че не съм снимал. В селото ме упътиха на къде е х. Пирин, и се оказа че асфалта продължава! Асфалта продължи до някакъв ВЕЦ, а нагоре вече следваше типичен, планински, черен път, преобладаващо каменист! Пътя се виеше покрай планинска река.
Подминах няколко необозначени отклонения, и тъкмо взех да се чудя дали не съм сбъркал пътя, когато стигнах до това:
Явно на някой ентусиазма му за опазване на чистотата е стигнал до тук, а по-нататък явно се очаква друг да продължи делото! Продължих вече по-уверено по пътя, когато внезапно пред мене се изпречи това:
Пътя беше прекъснат защото реката беше отнесла моста.
Топло беше днеска времето и ме беше хванал мързела, пък и не си носех кросовите ботуши, та реших че няма да го скачам това препятствийце
! В страни имаше някакви табели.
Починах си малко, поогледах района, и реших да се върна назад по пътя, и да потърся удобно за преминаване на реката място. Първото място беше ето това:
Обаче на това място реката нещо ми се видя дълбочка акамъните в нея бяха големи и хлъзгави! Реших че като се прибера ще се изкъпя, пък сега трябва да потърся по-лесно местенце! Следващия брод по ми хвана око:
ама се поизпотих докато го мина! Говедото ТЕНЕРЕ твърдо беше решило да ме потрупа сигурно за отмъщение че упорито не му сменявам задната гума! Нейсе минах.
Тия тръби са между другото с диаметър малко по-малък от този на задното ми колело, а иначе на снимката лесно изглежда! Минах и през една кал дето не я снимах, а нататъка пътя беше песен.
Ето го и срутения мост, само че откъм другия бряг.
Нататъка пътя беше камъняк и доста ме пораздруса, та спрях на една чешма за почивка.
Камъните продължиха още малко и после пътя стана такъв каъвто го харесвам най-много.
Ето че стигнах и до хижата.
На около 50м. преди хижата имаше ресторант, при който се върнах и спрях за почивка. Там на сладка приказка с човека работещ в ресторанта, докато си пийвах кола в главата ми забръмча една муха! Реших да се върна по един черен път, за който само бях чувал че излиза някъде към Мелник! Проблема беше че хора минавали по този път ми бяха казвали че има множество разклонения и дърварски пътчета, и вероятността да се изгубя е много голяма! Поразпитах човека в ресторанта и той ми препоръча следната тактика, трябваше да спазвам три правила:
1. От хижата хващам едно отклонение (на пътя по който дойдох) в дясно, и после на "голямата поляна" - тъй каза човека, в ляво!
2. След "голямата поляна" трябва да завивам на всяко кръстовище винаги на дясно, но и спазвайки правило 3
3. Да се движа винаги по по-отъпкания път!
Тръгнах аз повтаряйки си наум трите правила
, и стигнах ей до тука:
което доказваше че съм на прав път! После стигнах и до нещо приличащо на "голямата поляна"
а ето тука явно трябва да завия в ляво по този път.
После следваха едни ми ти спускания добре че беше сухо! Спазвах стриктно правилото да хващам винаги десния път, стига някой друг да не е по отъпкан де (правило 3)! Тука определено няма да завия на дясно по този път
!
Следва продължение!
Никога не съм ходил до х.Пирин, а и въобще оня дял на Пирин планина ми е съвсем непознат, обаче разчитайки на GPS - а монтиран по рождение в главата ми, и най-вече на пълния с бензин резервоар (20л.)
, тръгнах!До с. Пирин карах по асфалт, така че не съм снимал. В селото ме упътиха на къде е х. Пирин, и се оказа че асфалта продължава! Асфалта продължи до някакъв ВЕЦ, а нагоре вече следваше типичен, планински, черен път, преобладаващо каменист! Пътя се виеше покрай планинска река.
Подминах няколко необозначени отклонения, и тъкмо взех да се чудя дали не съм сбъркал пътя, когато стигнах до това:
Явно на някой ентусиазма му за опазване на чистотата е стигнал до тук, а по-нататък явно се очаква друг да продължи делото! Продължих вече по-уверено по пътя, когато внезапно пред мене се изпречи това:
Пътя беше прекъснат защото реката беше отнесла моста.
Топло беше днеска времето и ме беше хванал мързела, пък и не си носех кросовите ботуши, та реших че няма да го скачам това препятствийце
! В страни имаше някакви табели.Починах си малко, поогледах района, и реших да се върна назад по пътя, и да потърся удобно за преминаване на реката място. Първото място беше ето това:
Обаче на това място реката нещо ми се видя дълбочка акамъните в нея бяха големи и хлъзгави! Реших че като се прибера ще се изкъпя, пък сега трябва да потърся по-лесно местенце! Следващия брод по ми хвана око:
ама се поизпотих докато го мина! Говедото ТЕНЕРЕ твърдо беше решило да ме потрупа сигурно за отмъщение че упорито не му сменявам задната гума
! Нейсе минах.Тия тръби са между другото с диаметър малко по-малък от този на задното ми колело, а иначе на снимката лесно изглежда! Минах и през една кал дето не я снимах, а нататъка пътя беше песен.
Ето го и срутения мост, само че откъм другия бряг.
Нататъка пътя беше камъняк и доста ме пораздруса, та спрях на една чешма за почивка.
Камъните продължиха още малко и после пътя стана такъв каъвто го харесвам най-много.
Ето че стигнах и до хижата.
На около 50м. преди хижата имаше ресторант, при който се върнах и спрях за почивка. Там на сладка приказка с човека работещ в ресторанта, докато си пийвах кола в главата ми забръмча една муха
! Реших да се върна по един черен път, за който само бях чувал че излиза някъде към Мелник! Проблема беше че хора минавали по този път ми бяха казвали че има множество разклонения и дърварски пътчета, и вероятността да се изгубя е много голяма! Поразпитах човека в ресторанта и той ми препоръча следната тактика, трябваше да спазвам три правила:1. От хижата хващам едно отклонение (на пътя по който дойдох) в дясно, и после на "голямата поляна" - тъй каза човека, в ляво!
2. След "голямата поляна" трябва да завивам на всяко кръстовище винаги на дясно, но и спазвайки правило 3
3. Да се движа винаги по по-отъпкания път!
Тръгнах аз повтаряйки си наум трите правила
, и стигнах ей до тука:което доказваше че съм на прав път! После стигнах и до нещо приличащо на "голямата поляна"
а ето тука явно трябва да завия в ляво по този път.
После следваха едни ми ти спускания добре че беше сухо! Спазвах стриктно правилото да хващам винаги десния път, стига някой друг да не е по отъпкан де (правило 3)! Тука определено няма да завия на дясно по този път
!Следва продължение!
,но снега във високите части на планината стана над 0.8м и променихме посоката към Рожен.Явно сме били големи ентусиасти посред зима
Коментар