Tweet
М А Й К А
Годината беше силна и плодовита и храна имаше в изобилие. Това съчетано с относителното спокойствие в тукашните гори, граничещи с ниви стана повод за появата на второ прасило на една вече поулегнала майка - силна и опитна свиня,чиито следи често се виждаха по калищата и в окрайнините на царевичните ниви. Есента също беше топла и мека и дори в края на ноември снегът не даваше признаци за приближаването си, а сутрешния хлад не будеше тревога. В ранното утре тя поведе малките от закътания, но покрит само с ниски храсти южен склон към скалисто деренце през билото където щяха да прекарат деня близо до ручейче. Но усета й беше изострен от чувство за беда. Нервничеше и когато едно от малките свикнало на непослушание подскочи и я изпревари игриво, тя спря и с тихо гърлено ръмжене го повика - когато то налетя игриво към нея, го перна с мощното си рило и го отхвърли в близък глог. То изквича от болка и учудване, но се свести бързо и послушно се нареди в шарената колонка отзаде й! Спуснаха се към нисък скалист праг обрасъл отдолу с гъсти драки и тялото й разтвори тунел в който петте малки бързо се шмугнаха. Всъщност цялата околност беше потънала в бодли и майката намираше мястото за най-защитено и скрито за малките.
Ала бедата надвисна съвсем скоро. Първом в далечината се чу отчетлив кучешки лай на преследвачи, а зад тях човешки викове и изстрели. Свинята носеше в себе си олово от среща с хората и добре знаеше какво означават силните резки звукове. Тя остави малките свити в гъстото и излезе на чисто място опитвайки се да определи посока за измъкване. Малко над чистото място имаше ниска каменна скала по която не можеше да се изкачи направо, от другата страна се намираше още по-гъсто обрасъл дол, но изхода му водеше към полето. Докато решаваше какво да прави за да се измъкнат чу пред себе си остър шум и тежки въздишки. Не го видя, но усети присъствието на едрия баща на малките - глигана бягаше някак уморено и се гмурна в гъстия дол. Там спря и не мръдна повече. Майката тихичко се оттегли от чистото и зачака. Малко след това дойдоха и гончетата - със стръвен лай наобградиха от две страни гъстака с голямото животно и се опитваха да го прогонят влитайки навътре и отскачайки чевръсто. Но таткото беше стар боец и не излизаше нито крачка напред. Дойдоха още кучета и наблизо се чуха и човешки викове. До този момент женската не помръдваше, но когато чу шум от човешки стъпки над каменната скала се раздвижи. С невероятна бързина пресече чистото и налетя в гъстото при мъжкаря. Бодлите не можеха да я спрат и за миг и когато го достигна му налетя с цялата си ярост. Изненадания мъжки отхвръкна от удара и се претърколи, стана веднага но получи втори удар. Беше смаян от освирепялата си изгора насреща му - в това време едно от гончетата го захапа отзад. Глигана се обърна бързо и се понесе надолу по дерето с цялото лаещо войнство подире си. Майката отново се притаи - кучетата бяха заминали, а и като че ли и хората по тях. Връщайки се към малките излезе на чистото за миг и тогава го усети. На скаличката стоеше човек - свинята добре знаеше какво ще последва и един миг я делеше от заветния шубрак, но сега видя малкия непослушник, който беше напуснал скривалището и тичаше към нея. Тя предусети,че жертвата беше неизбежна. Обърна се наежена към човека с пушката и се втурна насреща му фучейки. Но не можеше да се качи по отвесното до него. Прасенцето я последва и това я обърка - тя отново се върна към другите, после излезе пак пред храстите. Малкото се бе свряло в краката й треперейки без да разбира защо майка му се държи така странно. Тя стоеше и чакаше тежкия удар на оловото - тялото й бе настръхнало и трепереше. Губеше живота си, губеше и този на малките…после видя как човека свали пушката, обърна се и пое по пътеката нагоре.
Останаха там до вечерта - прасенцата бяха свряни в едрото тяло, но всеки опит за интимничене биваше посрещнат с фучене. С настъпването на мрака тя обиколи наоколо проучвайки всичко което носеше вечерния студ. Нямаше никого в гората освен тях. Повика ги тихичко и шарената върволичка се проточи към нея. Игривото отново разстрои всички изприквайки до майка си понечвайки да поиграе. Като, че ли отведнъж гневът й се отпуши - когато то стигна до нея тя леко го подхвана на рилото си и с рязко движение го изхвърли към няколко едри глога доста далеч от тях - прасенцето изквича болно, тупна в гъстото и повече не помръдна. Майката се обърна и тръгна към билото. Останалите четири райенца я последваха послушно. В това време малкото изоставено се опита да се измъкне и едва успя да излезе от храстите. Нададе няколко гърлени грухкания търсейки своите, но му отвърна тишината. То наведе носле и започна да търси дирите им.
Когато стигнаха на билото спряха. Тя наостри уши надолу по дерето и изръмжа - едва сега чу тънкия писклив вой на един едър чакал , комуто не обръщаше внимание по друго време. После тихичко изгрухтя и малките се залепиха на земята.
Чакала не повярва на късмета си - острото му обоняние улови мириса на свинете, но това което го зарадва беше тихичкия гласец на малкия непослушник, който се щураше в тъмното по дирите на стадото си. Чакала не се сдържа и нададе радостен вой оповестявайки края на двудневния си глад. Първоначално не успя да го намери - малкото прасенце, се бе свило под един корен, но когато се опита да го извади то изведнъж се спусна към него. Той отскочи озадачено, но това обостри апетита му - после с лек подскок го захапа изотзад - то изквича. Плячката в устата на мършояда, като че ли притъпи всичките му сетива - усети силния шум до себе си и едновременно с това се опита да отскочи - намеренията му се сбъднаха - мощното рило на майката преполови тялото му одве и същевременно го отпрати по надолнището. Съдбата беше тежка - трудно се живееше с пречупен гръбнак, ала беше късмет, че успя да избегне смъртната захапка.
Малкото се свря в нея треперейки мълчаливо. Тя тръгна полека обратно, а то подтичваше виновно навело главица. Прехвърлиха билото и продължиха по ясна лунна поляна докато потънаха към старо леговище. После тя се отпусна, а малките се налепиха по корема и за обилна вечеря. Докато почиваше усещаше треперещото тяло на малкия непослушник. По-късно тя щеше да забрави, но той - никога!
Анелин
Годината беше силна и плодовита и храна имаше в изобилие. Това съчетано с относителното спокойствие в тукашните гори, граничещи с ниви стана повод за появата на второ прасило на една вече поулегнала майка - силна и опитна свиня,чиито следи често се виждаха по калищата и в окрайнините на царевичните ниви. Есента също беше топла и мека и дори в края на ноември снегът не даваше признаци за приближаването си, а сутрешния хлад не будеше тревога. В ранното утре тя поведе малките от закътания, но покрит само с ниски храсти южен склон към скалисто деренце през билото където щяха да прекарат деня близо до ручейче. Но усета й беше изострен от чувство за беда. Нервничеше и когато едно от малките свикнало на непослушание подскочи и я изпревари игриво, тя спря и с тихо гърлено ръмжене го повика - когато то налетя игриво към нея, го перна с мощното си рило и го отхвърли в близък глог. То изквича от болка и учудване, но се свести бързо и послушно се нареди в шарената колонка отзаде й! Спуснаха се към нисък скалист праг обрасъл отдолу с гъсти драки и тялото й разтвори тунел в който петте малки бързо се шмугнаха. Всъщност цялата околност беше потънала в бодли и майката намираше мястото за най-защитено и скрито за малките.
Ала бедата надвисна съвсем скоро. Първом в далечината се чу отчетлив кучешки лай на преследвачи, а зад тях човешки викове и изстрели. Свинята носеше в себе си олово от среща с хората и добре знаеше какво означават силните резки звукове. Тя остави малките свити в гъстото и излезе на чисто място опитвайки се да определи посока за измъкване. Малко над чистото място имаше ниска каменна скала по която не можеше да се изкачи направо, от другата страна се намираше още по-гъсто обрасъл дол, но изхода му водеше към полето. Докато решаваше какво да прави за да се измъкнат чу пред себе си остър шум и тежки въздишки. Не го видя, но усети присъствието на едрия баща на малките - глигана бягаше някак уморено и се гмурна в гъстия дол. Там спря и не мръдна повече. Майката тихичко се оттегли от чистото и зачака. Малко след това дойдоха и гончетата - със стръвен лай наобградиха от две страни гъстака с голямото животно и се опитваха да го прогонят влитайки навътре и отскачайки чевръсто. Но таткото беше стар боец и не излизаше нито крачка напред. Дойдоха още кучета и наблизо се чуха и човешки викове. До този момент женската не помръдваше, но когато чу шум от човешки стъпки над каменната скала се раздвижи. С невероятна бързина пресече чистото и налетя в гъстото при мъжкаря. Бодлите не можеха да я спрат и за миг и когато го достигна му налетя с цялата си ярост. Изненадания мъжки отхвръкна от удара и се претърколи, стана веднага но получи втори удар. Беше смаян от освирепялата си изгора насреща му - в това време едно от гончетата го захапа отзад. Глигана се обърна бързо и се понесе надолу по дерето с цялото лаещо войнство подире си. Майката отново се притаи - кучетата бяха заминали, а и като че ли и хората по тях. Връщайки се към малките излезе на чистото за миг и тогава го усети. На скаличката стоеше човек - свинята добре знаеше какво ще последва и един миг я делеше от заветния шубрак, но сега видя малкия непослушник, който беше напуснал скривалището и тичаше към нея. Тя предусети,че жертвата беше неизбежна. Обърна се наежена към човека с пушката и се втурна насреща му фучейки. Но не можеше да се качи по отвесното до него. Прасенцето я последва и това я обърка - тя отново се върна към другите, после излезе пак пред храстите. Малкото се бе свряло в краката й треперейки без да разбира защо майка му се държи така странно. Тя стоеше и чакаше тежкия удар на оловото - тялото й бе настръхнало и трепереше. Губеше живота си, губеше и този на малките…после видя как човека свали пушката, обърна се и пое по пътеката нагоре.
Останаха там до вечерта - прасенцата бяха свряни в едрото тяло, но всеки опит за интимничене биваше посрещнат с фучене. С настъпването на мрака тя обиколи наоколо проучвайки всичко което носеше вечерния студ. Нямаше никого в гората освен тях. Повика ги тихичко и шарената върволичка се проточи към нея. Игривото отново разстрои всички изприквайки до майка си понечвайки да поиграе. Като, че ли отведнъж гневът й се отпуши - когато то стигна до нея тя леко го подхвана на рилото си и с рязко движение го изхвърли към няколко едри глога доста далеч от тях - прасенцето изквича болно, тупна в гъстото и повече не помръдна. Майката се обърна и тръгна към билото. Останалите четири райенца я последваха послушно. В това време малкото изоставено се опита да се измъкне и едва успя да излезе от храстите. Нададе няколко гърлени грухкания търсейки своите, но му отвърна тишината. То наведе носле и започна да търси дирите им.
Когато стигнаха на билото спряха. Тя наостри уши надолу по дерето и изръмжа - едва сега чу тънкия писклив вой на един едър чакал , комуто не обръщаше внимание по друго време. После тихичко изгрухтя и малките се залепиха на земята.
Чакала не повярва на късмета си - острото му обоняние улови мириса на свинете, но това което го зарадва беше тихичкия гласец на малкия непослушник, който се щураше в тъмното по дирите на стадото си. Чакала не се сдържа и нададе радостен вой оповестявайки края на двудневния си глад. Първоначално не успя да го намери - малкото прасенце, се бе свило под един корен, но когато се опита да го извади то изведнъж се спусна към него. Той отскочи озадачено, но това обостри апетита му - после с лек подскок го захапа изотзад - то изквича. Плячката в устата на мършояда, като че ли притъпи всичките му сетива - усети силния шум до себе си и едновременно с това се опита да отскочи - намеренията му се сбъднаха - мощното рило на майката преполови тялото му одве и същевременно го отпрати по надолнището. Съдбата беше тежка - трудно се живееше с пречупен гръбнак, ала беше късмет, че успя да избегне смъртната захапка.
Малкото се свря в нея треперейки мълчаливо. Тя тръгна полека обратно, а то подтичваше виновно навело главица. Прехвърлиха билото и продължиха по ясна лунна поляна докато потънаха към старо леговище. После тя се отпусна, а малките се налепиха по корема и за обилна вечеря. Докато почиваше усещаше треперещото тяло на малкия непослушник. По-късно тя щеше да забрави, но той - никога!
Анелин
Коментар