Tweet
ХРИСТО ОТНИКЪДЕ
Христо беше сирак от както се помнеше. Живееше при дядо си в Маркова махала , там порасна , изучи в близкото село , после стареца събираше де от млякото на кравките , де от някое теле или яре , та успя да го изучи за горски. Ала Христо не стана горски. Стареца се поболя , момчето се върна да го гледа и така си и остана. Махалата беше на невисоко в средния балкан и поминъка денем беше дърводобива , а вечер – животните. Заима се с женица от отсрещния баир – и тя сирота и двамата постегнаха къщата , започнаха да ремонтират и пообзавеждат полеко. Роди им се синче , което растеше розовобузо , пъргаво и будно. Дядото остави в наследство на Христо не само имота , а и стара двуцевка – белгийка с коронка и му заръча да пази семейното огнище – и над огнището стареца завеща няколко трофея – елен , мечка , дива свиня и няколко препарирани белки , орел и рогца от сръндаци. Това му беше богатството и когато си тръгваше от тях , стареца им благодари за добрите и топли грижи и ги благослови. И в притихналите вечери , като че ли още го чуваха да покашля нейде около портичката.
Христо имаше странен прякор - “Отникъде” ! Прякора също беше от незапомнено време и веднъж дядо му беше казал ,че когато го донесъл от града в махалата всички го питали от къде е това дете , защото знаели , че той няма деца. Стареца пазел тайната за смъртта на роднините си в града и троснато отвръщал :”Отникъде е детето – намерих го в гората!” . И така си остана – Христо Отникъде. Семейството си имаше най-необходимото за живота в планинската пустош – обич , топлина и разбирателство. Христо не изкарваше много , но стигаше. После се редяха сезоните – шипки , дренки , гъби , охлюви!
Преди Коледа реши да отиде до столицата и да купи някои неща – за в къщи , за подаръци – празника щяха да изкарат със съседи , които тази година си бяха дошли за случая.
В късния следобед презрамил голям и пълен сак Христо наближаваше автогарата. Имаше време до последния рейс и когато видя отворен ловен магазин се спря пред витрината. Парите вече бяха на свършване , имаше си и билет , така че можеше поне да влезе и погледа. В магазина имаше двама – единият – Ангелко , беше продавач – пълничък тип с изпитателни очи , който беше развил невероятната способност да прецени човека що за купувач е още от тротоара ! Другият му беше приятел и често засядаше привечер тук – Ангелко му викаше Ването – пълен негов антипод – висок с изпъкнали скули , дълъг жилест врат и хилава наглед конструкция. Двамата освен добри столични познати бяха и ловци. Но освен ловци бяха и дребни хитреци и това им водеше неприятностти постоянно в дружинката – караници и разправии – на дребно. Когато младия човек влезе и поздрави двамата Ангелко отвърна нехайно за разлика от Ването , които изобщо не се обърна. От немай къде Ангелко се придвижи до пред Христо , огледа го критично и запита:
След около час на виделото пред Ангелко се чу далечен лай – после нарастващ шум от отдолу и току на двадесетина метра излязоха два едри черни глигана – животните вървяха умерено и с увереност , която изглеждаше несломима. Ангелко вдигна пушката, замери се , но ръцете му трепереха. Първия мина на десетина метра – усети човека, но само се наежи и продължи. Когато и вторият дойде пред него се чу изстрел. Животното рухна от един пъ. Другарят му изчезна светкавично. Продавача все още държеше вдигната пушката, замръзнал в позата на статуя. Христо дотича при него – хвана му ръката и започна да му честити, после го раздруса и го поведе към трофея.
При оправянето на месото и дяловете Христо се отказа от своя и го даде на двамата. После тихичко поблагодари на Ангелко за петте патрона, които му беше дал. Ангелко като че ли още не можеше да осъзнае, че е притежател на отличен трофей и голяма свинска глава и замаян ходеше около другите. Ването му хвърляше по някой дяволит поглед, но помагаше в общото дело.
В Коледната нощ синчето на Христо получи великолепния лък, прегърна го, разтрепера се и се разплака. Христо излезе в другата стаичка и с треперещи ръце отново извади новите патрони и ги загледа на светлината на лампата. Пипаше ги нежно , подуши ги и после извади меко парцалче, уви ги и ги прибра в найлон. После се върна на коледната маса при веселите си и щастливи съседи и семейство! Весела Коледа Христо!
...По заснеженото шосе към столицата джипката с двамата авери подскачаше нервно по снежните урези. Двамата вътре бяха чудна картинка – Ването караше и под внимателния му взор се плъзгаше тънка усмивчица! Ангелко се беше подплатил с питие по случая и сега се клатушкаше като кобра на удобната седалка. Ването рече ехидно:
Христо беше сирак от както се помнеше. Живееше при дядо си в Маркова махала , там порасна , изучи в близкото село , после стареца събираше де от млякото на кравките , де от някое теле или яре , та успя да го изучи за горски. Ала Христо не стана горски. Стареца се поболя , момчето се върна да го гледа и така си и остана. Махалата беше на невисоко в средния балкан и поминъка денем беше дърводобива , а вечер – животните. Заима се с женица от отсрещния баир – и тя сирота и двамата постегнаха къщата , започнаха да ремонтират и пообзавеждат полеко. Роди им се синче , което растеше розовобузо , пъргаво и будно. Дядото остави в наследство на Христо не само имота , а и стара двуцевка – белгийка с коронка и му заръча да пази семейното огнище – и над огнището стареца завеща няколко трофея – елен , мечка , дива свиня и няколко препарирани белки , орел и рогца от сръндаци. Това му беше богатството и когато си тръгваше от тях , стареца им благодари за добрите и топли грижи и ги благослови. И в притихналите вечери , като че ли още го чуваха да покашля нейде около портичката.
Христо имаше странен прякор - “Отникъде” ! Прякора също беше от незапомнено време и веднъж дядо му беше казал ,че когато го донесъл от града в махалата всички го питали от къде е това дете , защото знаели , че той няма деца. Стареца пазел тайната за смъртта на роднините си в града и троснато отвръщал :”Отникъде е детето – намерих го в гората!” . И така си остана – Христо Отникъде. Семейството си имаше най-необходимото за живота в планинската пустош – обич , топлина и разбирателство. Христо не изкарваше много , но стигаше. После се редяха сезоните – шипки , дренки , гъби , охлюви!
Преди Коледа реши да отиде до столицата и да купи някои неща – за в къщи , за подаръци – празника щяха да изкарат със съседи , които тази година си бяха дошли за случая.
В късния следобед презрамил голям и пълен сак Христо наближаваше автогарата. Имаше време до последния рейс и когато видя отворен ловен магазин се спря пред витрината. Парите вече бяха на свършване , имаше си и билет , така че можеше поне да влезе и погледа. В магазина имаше двама – единият – Ангелко , беше продавач – пълничък тип с изпитателни очи , който беше развил невероятната способност да прецени човека що за купувач е още от тротоара ! Другият му беше приятел и често засядаше привечер тук – Ангелко му викаше Ването – пълен негов антипод – висок с изпъкнали скули , дълъг жилест врат и хилава наглед конструкция. Двамата освен добри столични познати бяха и ловци. Но освен ловци бяха и дребни хитреци и това им водеше неприятностти постоянно в дружинката – караници и разправии – на дребно. Когато младия човек влезе и поздрави двамата Ангелко отвърна нехайно за разлика от Ването , които изобщо не се обърна. От немай къде Ангелко се придвижи до пред Христо , огледа го критично и запита:
- С нещо да помогнем?
Христо гледаше с широко отворени очи – никога не беше влизал в такъв магазин – всичко което имаше му беше наследствено , а патроните си правеше сам с барут,капси и сачми купени от лесничея! Сега не смееше нито да попита , нито да пипне нещо от чудните стоки отпреде му. Поразпита за едрите патрони , ножовете и ботушите. Но нямаше толкова пари! Видя пластмасов лък с няколко стрели запечатан в красива обвивка и си помисли , че може би петгодишното му синче ще се зарадва ако Дядо Мраз му донесе такова подаръче. Но ако го вземеше нямаше да му останат пари за повече от една кутия евтини патрони. А пък така му се искаше... Огледа лъка, извади париците и отброи сумата, после поиска и няколко патрона за остатъка. Докато Ангелко се оправяше, Ването небрежно премести поглед върху купувача. Дръпна малка чашка с хубав алкохол и попита с тънка усмивка :- Как се казваш колега , откъде си , що си?
Христо се усмихна ведро и наивно и набързо разказа за себе си . Ангелко подхвана темата за лова и някак обезверено попита на какво ловуват там в балкана. - Ами утре сме на прасета – пред коледно ще е! А пък ги имаме пущините.
Двамата наостриха уши! - Каните ли гости ?
- Ааа разбира се – ние сме малко в дружинката и ако дойде външен човек – добре дошъл е – ами вие какво правите!
И Ангелко и Ването вкупом се заоплакваха,че там където ходели е поле , нищо няма – не виждали дивеч от години...- Ами хайде – утре ми елате на гости на лова – ще ми е много приятно! – и Христо описа точно къде е Маркова махала и къде да дойдат. Ангелко беше изпарена каца и веднага се шмугна под рафта – оттам извади една кутия хубави патрони и ги мушна в джоба на Христо после му нашепна : “Там сме брато и благодаря много”.И когато Христо си излезе двамата се ухилиха съзаклятнически , после доляха чашките и ги обърнаха.
В тъмната утрин пременени , с хубава джипка и лъскави оръжия Ангелко и Ването се явиха на отправното място и мазно запротягаха ръце запознавайки се с местните. Христо ги пое със себе си и тръгнаха към пусиите. Още тъмният западен скат ги караше да се озъртат нервно във едрите буки , та по едно време единият прошепна тихо “ Абе Ице тук мечки има ли?”. Христо спря за почивка и се обърна сериозно : “ Има всичко , но се стреля само на прасе – ако е мечка я пускай!”. Този път беше Ването с фалшив опит за ирония: “ Ами тя дали ще знае , че я пускаме?”. Христо го погледна сериозно :” Е ако стане така...”! Тия двамата хептем се умълчаха. Първом остана Ването – пусията беше хубава с простор за стрелба отпред , но отстрани имаше хълмче и в този посока заминаха другите. После Христо настани и Ангелко в дълбока долчина над дивечова пътека , а самия той се изкатери по билото. Ангелко си беше притеснен отначало – никога в ловния си стаж не беше изпадал в такова наглед призрачно и мрачно място. Пък и май нямаше място за отстъпване , ако не дай боже се наложеше.След около час на виделото пред Ангелко се чу далечен лай – после нарастващ шум от отдолу и току на двадесетина метра излязоха два едри черни глигана – животните вървяха умерено и с увереност , която изглеждаше несломима. Ангелко вдигна пушката, замери се , но ръцете му трепереха. Първия мина на десетина метра – усети човека, но само се наежи и продължи. Когато и вторият дойде пред него се чу изстрел. Животното рухна от един пъ. Другарят му изчезна светкавично. Продавача все още държеше вдигната пушката, замръзнал в позата на статуя. Христо дотича при него – хвана му ръката и започна да му честити, после го раздруса и го поведе към трофея.
При оправянето на месото и дяловете Христо се отказа от своя и го даде на двамата. После тихичко поблагодари на Ангелко за петте патрона, които му беше дал. Ангелко като че ли още не можеше да осъзнае, че е притежател на отличен трофей и голяма свинска глава и замаян ходеше около другите. Ването му хвърляше по някой дяволит поглед, но помагаше в общото дело.
В Коледната нощ синчето на Христо получи великолепния лък, прегърна го, разтрепера се и се разплака. Христо излезе в другата стаичка и с треперещи ръце отново извади новите патрони и ги загледа на светлината на лампата. Пипаше ги нежно , подуши ги и после извади меко парцалче, уви ги и ги прибра в найлон. После се върна на коледната маса при веселите си и щастливи съседи и семейство! Весела Коледа Христо!
...По заснеженото шосе към столицата джипката с двамата авери подскачаше нервно по снежните урези. Двамата вътре бяха чудна картинка – Ването караше и под внимателния му взор се плъзгаше тънка усмивчица! Ангелко се беше подплатил с питие по случая и сега се клатушкаше като кобра на удобната седалка. Ването рече ехидно:
- Ама как само го измисли – голям тарикат си Геле!
- Оти бе Ване – шо е станало ?– му изфъфли Ангелко.
- Ами шо – шо се фалиш – целия квартал разбра...па е срамно така!
- Койо? Че съм утепал яка свинкя ли?
- Утепал си си главата куха...цевта ти със смазка , патрони не си сложил у пушката...с кво си я тепал свинкята... Я викам да си я делим главата на две и ще си мълча...?
Ангелко направи свъсена физиономия и рече с досада:- Бе дай да седнем и да я изядем – от теб пиенето!
- Много е за ядене...викам да изядем само едната половина – ще стигне...е твоята половина де ...
Анелин
Анелин