Tweet
П Р И Я Т Е Л И
Генко Трънката и Меко Глухия се знаеха откакто се помнеха – къщите им бяха на ограда , но ограда нямаше. Генко преминаваше в дворчето на циганската къщичка и заедно с Меко по цял ден играеха по ливадите и рекичката. Беше славно време – волни игри , чудни вечери пред кладата на улицата на която и семейството на Генко и родителите на Меко сядаха , препичаха месце , зеленчуци и до полунощ изкарваха весело. Майката на Генко беше народна певица в читалището и омайният й глас се чуваше надалеч в махалата. Хората прииждаха , всеки носеше по нещо за софра и наставаше веселбата. Циганите пък вадеха , дайретата, кларинета и старата тамбура и Нетидже – майката на Меко закичваше нанизи пендари на кръшния стан па стой та гледай кючек – славно време. Но мина – двамата и в училище бяха наедно и макар и рядко Генко запряташе ръкави и влизаше в неравни схватки със съучениците си защитавайки циганчето. Меко пък беше страхотен слухар – така им викаха на самоуките музиканти – нямаше мелодия която да не подхване с кларинета или барабанчето. По – късно Генко отиде на служба в елитно поделение , а Меко – трудовак. И тогава стана белята – при взривяване на скала Меко се оказа твърде близо до взрива – беше му интересно и се измъкна от погледа на командира си. Ударната вълна го подхвърли – нейсе спасиха го , но слухът му почти го нямаше. Много лошо за музикант. Но Меко не се отказваше – продължи да се занимава с инструментите дори и с малкото останал му слух. Достатъчно бе да види ритъма – и да чуе малко от мелодията. За да се изхранва баща му му купи малка маймунка , нае една гъдулка от читалището и Меко тръгна по курортите – макар и трудно в началото , но момъкът се издържаше и дори започна да печели. В дните когато се връщаше в планинското село задължително ставаше веселба и пръв там беше Генко. Генко си остана на село – нае кръчмичката в центъра и колкото – толкоз. Викаха му Трънката , защото изкупуваше трънки/ джанки/ , като по-евтини , варяваше ракия по тайна рецепта и после я продаваше на гражданите за сливова. В селцето идваха понякога туристи и задължително се отбиваха на чорба и питие в кръчмето – където меланхолично облакътен на шубера ги очакваше Генко. Генко беше и ловджия – много запален на млади години и винаги в конфликт с горския. Знаеше всяка пътечка и районите на много километри нагоре в планината. В последните години страстта беше уталожена.
Преди около десетина години живота стана доста труден и един ден Меко влезе със сериозно лице в Генковата кръчмичка , дръпна малка трънковица и двамата излязоха от страничната вратица. “Нов бизнес , а ?” – засмя се Генко , а Меко разклати поолисялата главица и сви рамена : “Две циглета вече имам , пък работата намалява – трябва нещо друго да е...” – това щяха да чуят напрегнати любопитни уши – но такива тук нямаше. На следващият ден Генко остави булката да работи , стегна багаж и заби из горите – четири дена го нямаше. Когато се върна отиде направо при Меко – циганската душа се разтопи от умиления виждайки своя Бангу Василий. И работата потръгна...
Този ловен ден имаха гости от големия град – трима здрави мъжаги със сурови лица , хубави дрехи и страхотни пушки. Привечер на малкия площад спряха хубав джип и влязоха в кръчмето. Генко ги поздрави – бяха успели да отстрелят две добри прасета и една сърна – тя не беше за хвалба , но тук ги имаше много. Всъщност Генко се радваше на гости – идваха нови хора , научаваше нови неща , хващаше си приятели – и където да отидеше по градовете – винаги имаше кой да го приюти. С тези тримата обаче нещата бяха други – видът им беше студен и не се ласкаеха от похвалите му – имаше по-скоро досада и леко странене – не поискаха да се запознаят , нито да поприказват с него. Повечето мълчаха , пиеха или нещо си ръмжаха кимайки важно. Генко свали ботушите в складчето , обу галоши и смени жената. Булката понесе пушката и раницата накъм къщи в налягащия здрач. По едно време от страничната врата влезе Меко , свали бомбето и поздрави. После седна до масата през шубера и кимна на Генко – Генко занесе чашка ракия и резна сухо мезе , после се завъртя по другите маси. Когато циганина влезе тримата се вгледаха злобно в него. Известно време мълчаха , после единия излезе през металната врата на главния вход и се върна с трикольора в ръка поставен на дървено колче. Той постави знамето до себе си и поръча още пиене на Генко. Кръчмаря схвана отведнъж и изтръпна – занесе пиенето и на връщане се отби и седна при Меко. Въздъхна тежко и му каза , че е най-добре да си тръгне – с тези шега не биваше. Навън вече беше станало тъмно и когато Меко се сви болно и тръгна към страничния вход , Генко запали лампите. Изведнъж единият от здравеняците извика : “Ей мангал – бързаш ли нещо...” – това беше в повече и за Генко , но той опита с лекото :” Колеги да оставим човека – тръгнал си е и бърза...” , ала този със знамето стана , олюля се и се понесе към Меко – Генко се опита да му пресече пътя , но онзи стигна до Меко точно когато той излизаше през вратничката. Двамата мигом се озоваха отвън...Генко изведнъж се усети и повдигна звука на музиката , после отново се запъти към страничния вход – счу му се нещо глухо като тежки удари и викове и когато стигна до вратата тя се отвори и вътре влетя като духнат от силен вятър бабаита. Дрехите му бяха окъсани, а лицето – бяло и безкръвно – само устните бяха сцепени и тънки алени струйки започваха пътя си надолу към ризата. Очите му се въртяха лудо, дишаше на пресекулки и хрипаше. Едвам се държеше на краката си и почти падна върху Генко. Опитваше се нещо да сглоби като фраза, но само едно : “Ции...ам ...ме..” напускаше устата му. Другите двама скочиха отведнъж и изпсуваха .... после отърчаха при другаря си повдигнаха го и го поставиха да седне – Генко тръгна за вода , а двамата с отмъстителни физиономии решиха да приключат с Меко и на свой ред се шмугнаха през вратата...Генко си рече : “Дано са късметлии тези хора – какво им е направило циганчето...ще им трябва късмет иначе ...”.
Преди десет години младият Генко броди четири дена в планината и накрая донесе на Меко Глухия мече – мъжко. Оттогава го научиха да играе по гъдулката да показва как заляга българския войник в окопа , как се извежда булка , как се играе кючек...и едновременно с това израстна мечето ... стана огромен двеста килограмов мечок – добряк...циганетата се катереха по него , кучето спеше на търбуха му , можеше да му се караш , да го милваш – всичко да правиш , но най-много обичаше да го гали Меко и когато се разнежеше го прегръщаше – трябваше да го търсиш Меко из рошавата грамада...и не дай бог да посегнеш срещу него...обикновено вечер отиваше с него до кръчмичката , сядаше отзад до вратичката и чакаше Меко – да си го прибере !
Анелин
Генко Трънката и Меко Глухия се знаеха откакто се помнеха – къщите им бяха на ограда , но ограда нямаше. Генко преминаваше в дворчето на циганската къщичка и заедно с Меко по цял ден играеха по ливадите и рекичката. Беше славно време – волни игри , чудни вечери пред кладата на улицата на която и семейството на Генко и родителите на Меко сядаха , препичаха месце , зеленчуци и до полунощ изкарваха весело. Майката на Генко беше народна певица в читалището и омайният й глас се чуваше надалеч в махалата. Хората прииждаха , всеки носеше по нещо за софра и наставаше веселбата. Циганите пък вадеха , дайретата, кларинета и старата тамбура и Нетидже – майката на Меко закичваше нанизи пендари на кръшния стан па стой та гледай кючек – славно време. Но мина – двамата и в училище бяха наедно и макар и рядко Генко запряташе ръкави и влизаше в неравни схватки със съучениците си защитавайки циганчето. Меко пък беше страхотен слухар – така им викаха на самоуките музиканти – нямаше мелодия която да не подхване с кларинета или барабанчето. По – късно Генко отиде на служба в елитно поделение , а Меко – трудовак. И тогава стана белята – при взривяване на скала Меко се оказа твърде близо до взрива – беше му интересно и се измъкна от погледа на командира си. Ударната вълна го подхвърли – нейсе спасиха го , но слухът му почти го нямаше. Много лошо за музикант. Но Меко не се отказваше – продължи да се занимава с инструментите дори и с малкото останал му слух. Достатъчно бе да види ритъма – и да чуе малко от мелодията. За да се изхранва баща му му купи малка маймунка , нае една гъдулка от читалището и Меко тръгна по курортите – макар и трудно в началото , но момъкът се издържаше и дори започна да печели. В дните когато се връщаше в планинското село задължително ставаше веселба и пръв там беше Генко. Генко си остана на село – нае кръчмичката в центъра и колкото – толкоз. Викаха му Трънката , защото изкупуваше трънки/ джанки/ , като по-евтини , варяваше ракия по тайна рецепта и после я продаваше на гражданите за сливова. В селцето идваха понякога туристи и задължително се отбиваха на чорба и питие в кръчмето – където меланхолично облакътен на шубера ги очакваше Генко. Генко беше и ловджия – много запален на млади години и винаги в конфликт с горския. Знаеше всяка пътечка и районите на много километри нагоре в планината. В последните години страстта беше уталожена.
Преди около десетина години живота стана доста труден и един ден Меко влезе със сериозно лице в Генковата кръчмичка , дръпна малка трънковица и двамата излязоха от страничната вратица. “Нов бизнес , а ?” – засмя се Генко , а Меко разклати поолисялата главица и сви рамена : “Две циглета вече имам , пък работата намалява – трябва нещо друго да е...” – това щяха да чуят напрегнати любопитни уши – но такива тук нямаше. На следващият ден Генко остави булката да работи , стегна багаж и заби из горите – четири дена го нямаше. Когато се върна отиде направо при Меко – циганската душа се разтопи от умиления виждайки своя Бангу Василий. И работата потръгна...
Този ловен ден имаха гости от големия град – трима здрави мъжаги със сурови лица , хубави дрехи и страхотни пушки. Привечер на малкия площад спряха хубав джип и влязоха в кръчмето. Генко ги поздрави – бяха успели да отстрелят две добри прасета и една сърна – тя не беше за хвалба , но тук ги имаше много. Всъщност Генко се радваше на гости – идваха нови хора , научаваше нови неща , хващаше си приятели – и където да отидеше по градовете – винаги имаше кой да го приюти. С тези тримата обаче нещата бяха други – видът им беше студен и не се ласкаеха от похвалите му – имаше по-скоро досада и леко странене – не поискаха да се запознаят , нито да поприказват с него. Повечето мълчаха , пиеха или нещо си ръмжаха кимайки важно. Генко свали ботушите в складчето , обу галоши и смени жената. Булката понесе пушката и раницата накъм къщи в налягащия здрач. По едно време от страничната врата влезе Меко , свали бомбето и поздрави. После седна до масата през шубера и кимна на Генко – Генко занесе чашка ракия и резна сухо мезе , после се завъртя по другите маси. Когато циганина влезе тримата се вгледаха злобно в него. Известно време мълчаха , после единия излезе през металната врата на главния вход и се върна с трикольора в ръка поставен на дървено колче. Той постави знамето до себе си и поръча още пиене на Генко. Кръчмаря схвана отведнъж и изтръпна – занесе пиенето и на връщане се отби и седна при Меко. Въздъхна тежко и му каза , че е най-добре да си тръгне – с тези шега не биваше. Навън вече беше станало тъмно и когато Меко се сви болно и тръгна към страничния вход , Генко запали лампите. Изведнъж единият от здравеняците извика : “Ей мангал – бързаш ли нещо...” – това беше в повече и за Генко , но той опита с лекото :” Колеги да оставим човека – тръгнал си е и бърза...” , ала този със знамето стана , олюля се и се понесе към Меко – Генко се опита да му пресече пътя , но онзи стигна до Меко точно когато той излизаше през вратничката. Двамата мигом се озоваха отвън...Генко изведнъж се усети и повдигна звука на музиката , после отново се запъти към страничния вход – счу му се нещо глухо като тежки удари и викове и когато стигна до вратата тя се отвори и вътре влетя като духнат от силен вятър бабаита. Дрехите му бяха окъсани, а лицето – бяло и безкръвно – само устните бяха сцепени и тънки алени струйки започваха пътя си надолу към ризата. Очите му се въртяха лудо, дишаше на пресекулки и хрипаше. Едвам се държеше на краката си и почти падна върху Генко. Опитваше се нещо да сглоби като фраза, но само едно : “Ции...ам ...ме..” напускаше устата му. Другите двама скочиха отведнъж и изпсуваха .... после отърчаха при другаря си повдигнаха го и го поставиха да седне – Генко тръгна за вода , а двамата с отмъстителни физиономии решиха да приключат с Меко и на свой ред се шмугнаха през вратата...Генко си рече : “Дано са късметлии тези хора – какво им е направило циганчето...ще им трябва късмет иначе ...”.
Преди десет години младият Генко броди четири дена в планината и накрая донесе на Меко Глухия мече – мъжко. Оттогава го научиха да играе по гъдулката да показва как заляга българския войник в окопа , как се извежда булка , как се играе кючек...и едновременно с това израстна мечето ... стана огромен двеста килограмов мечок – добряк...циганетата се катереха по него , кучето спеше на търбуха му , можеше да му се караш , да го милваш – всичко да правиш , но най-много обичаше да го гали Меко и когато се разнежеше го прегръщаше – трябваше да го търсиш Меко из рошавата грамада...и не дай бог да посегнеш срещу него...обикновено вечер отиваше с него до кръчмичката , сядаше отзад до вратичката и чакаше Меко – да си го прибере !
Анелин
Коментар