Tweet
МАФУРИ
(ЗЕЛЕНИТЕ ОЧИ)
От известно време лъвицата в този малък и уреден зоопарк беше нервна. Животното сновеше непрестанно около решетките и тутакси се вглеждаше в преминаващите зад оградата хора. Привечер с мощен рев огласяваше градчето – всички обитатели на зоопарка млъкваха и се свиваха , а хората се заслушваха ! По тъмно едрото животно влизаше в задната клетка и изучаваше високата решетка откъм вратата на гледача си. Металните прътове не бяха много високи , но отгоре беше наддадена метална мрежа. Лъвицата изправяше едрото си тяло и напрягаше мускули , но желязото не помръдваше. Гледача пък беше предпазливо младо момче и всячески се мъчеше да стои далече от хищника. Някои казваха , че лъвицата си търси партньор и даже управата мислеше за това как да уредят този въпрос – ала явно никой не подозираше истинската причина.
В топлия есенен следобед тук имаше немного посетители. Предимно група туристи , няколко възрастни двойки , две млади майки с бебешки колички и младолика бабка с малко момиченце на чието носле имаше очила с голям диоптър. Ани бе почти сляпо и с мъка различаваше силуетите на животните , а бабата й обясняваше доколкото и тя знаеше по нещо за всяко от тях. Двамата човеци обаче бяха наблюдавани много съсредоточено от лъвицата. Още когато влезнаха през входа хищника се изправи и застина като статуя с глава към тях. Изведнъж с едва доловимо движение се изниза в задната клетка , сви се на топка и с невероятен скок се оказа на мрежата и почти веднага се прехвърли отвън. После се плъзна по пътеката и застана на алеята. Какво ли им беше на посетителите – непосредствено до тях – топъл и прекрасен следобед , лека разпускаща разходка и изведнъж ... огромна лъвица помежду им. Някой изпищя , друг се развика...настана суматоха виждана или не , като по време на пожар – две жени припаднаха , майките препуснаха с количките обратно , едната се обърна...едър здравеняк от групата на туристите не помръдваше втренчил се в жълтата котка – човека беше почти прозрачен. Лъвицата не обърна внимание никому от тях и с два скока дойде до момиченцето. Бабата го беше прегърнала и трепереше безмълвно , но хищника допря нос до ръцете й , изфуча и момиченцето се оказа до мускулестото тяло – само и свободно. Явно не можеше да разбере какво точно става , затова се олюля търсейки опора. Ръчичките й обхванаха главата на лъвицата – но само едната половина. Околните , които имаха очи да гледат изтръпнаха ужасени... Животното не помръдна. Малките длани помилваха страшните форми , едрия нос , отпуснатата челюст и зъби. После детето се опря в холката. От към входа изтича един от гледачите на към тях с пожарогасител...човека беше обезумял – лъвицата изправи глава и го погледна и без детето да разбере оголи зъби , сви уши и се вгледа свирепо в него. Мъжът се спря треперейки. Много бавно животното се обърна и леко потегли към клетката си. Момиченцето се държеше за врата на лъвицата и пристъпваше все по-уверено до нея. Когато стигнаха да клетката детето спря , а лъвицата премина отзад и с нов грандиозен скок се прехвърли отново вътре. Някъде вече се чуваха сирени.
Шефът на зоопарка се кълнеше , че това е невъзможно : “Няма как да прескочи на тази височина , бе хора , няма как...” , ала някой беше заснел вече видяното и историята пое към безкрайни дебати. Бабата на Ани се оправи някак си , детето пък като че ли не разбра какво точно се беше случило. Бащата беше астроном и когато разбра за случката набързо се прибра от поредната командировка. Нищо не се промени в живота на Ани няколко дни. Една топла есенна вечер , когато беше на разходка в градската градина с мама и татко , Ани им каза :
- Още ли ви е страх ?
Двамината родители в купом потвърдиха , бяха ходили вече на психолог и нямаше причина за тревога , напротив детето беше станало по-спокойно ! Тя продължи :
- Лъвицата ми даде нещо ! Една малка принцеска ми е на гости – тя е от много далече – от Африка казва. Тате знаеш ли къде е това?
- Знам дете...много е далече ! – човекът се обърна притеснено първом към детето после с сви притеснено рамене към майката.
- Казва се Мафури и е богиня на лъвовете там. А сега пътува по света , но вече иска да се върне при тях...иска да ти покаже къде е това...- детето погледна към чистото вечерно небе с ярки звезди и продължи – погледни в очите ми !
Човека се разтрепера , свали дебелите очила и се взря в отраженията на небето в тъмните очи ! Някак плахо погледна нагоре в небето и отново се вгледа в невиждащите зеници.
- Какво има ? – попита притеснено майката !
- “Кентавър”...”кентавър”
- Какво “Кентавър” ?
- В очите й се блести “Кентавър”... а той е в Южното полукълбо...от тук не може да се види...
На връщане няколко бездомни кучета , които тормозеха квартала , започнаха да ги лаят по стар обичай. Без да разберат родителите й Ани се обърна към тях и от гърлото й се чу тих , но мощен звук – недоловим за хората. Изведнъж псетата свиха опашки и със страшен вой и писък хукнаха в различни посоки и доста време се чуваха ужасените им гласове.
Родителите на Ани до сутринта не мигнаха. Когато тя се събуди , таткото си правеше поредното кафе , излезе на терасата и се готвеше да отпие , когато чу гласеца на Ани зад себе си : “Тези птици на дървото отсреща – как се казват тате ?” “Свраки са !” отвърна той преди да отпие , но изведнъж се задави...не усети парещата течност по лицето си и се обърна изумен към детето...то беше дошло само от стаята си и се взираше във външния свят !
- Ани...господи ти виждаш ли...господи ! – човека падна на колене и хвана личицето й. Майката изтича и на свой ред прегърна детето , колкото да чуе : “Колко си хубава мамо?”. Детските очи бяха избистрени , зеленикави и със златист оттенък . Те фиксираха двамата постоянно и излъчваха вътрешна топлина.
- Какво е станало боже ?! – изхлипа мама.
- Мафури каза , че ще ми остави очите и ви моли да отидем там в Африка , където ще е свободна...нека идем мамо,тате!
Огромен самолет се отлепи от земята и пое към местата от където се виждаше съзвездието “Кентавър” за да остави едно малко момиченце и неговите родители и един безценен товар в африканските равнини. Мафури се завръщаше у дома...
Не сме сами...и трябва да го помним !
(ЗЕЛЕНИТЕ ОЧИ)
От известно време лъвицата в този малък и уреден зоопарк беше нервна. Животното сновеше непрестанно около решетките и тутакси се вглеждаше в преминаващите зад оградата хора. Привечер с мощен рев огласяваше градчето – всички обитатели на зоопарка млъкваха и се свиваха , а хората се заслушваха ! По тъмно едрото животно влизаше в задната клетка и изучаваше високата решетка откъм вратата на гледача си. Металните прътове не бяха много високи , но отгоре беше наддадена метална мрежа. Лъвицата изправяше едрото си тяло и напрягаше мускули , но желязото не помръдваше. Гледача пък беше предпазливо младо момче и всячески се мъчеше да стои далече от хищника. Някои казваха , че лъвицата си търси партньор и даже управата мислеше за това как да уредят този въпрос – ала явно никой не подозираше истинската причина.
В топлия есенен следобед тук имаше немного посетители. Предимно група туристи , няколко възрастни двойки , две млади майки с бебешки колички и младолика бабка с малко момиченце на чието носле имаше очила с голям диоптър. Ани бе почти сляпо и с мъка различаваше силуетите на животните , а бабата й обясняваше доколкото и тя знаеше по нещо за всяко от тях. Двамата човеци обаче бяха наблюдавани много съсредоточено от лъвицата. Още когато влезнаха през входа хищника се изправи и застина като статуя с глава към тях. Изведнъж с едва доловимо движение се изниза в задната клетка , сви се на топка и с невероятен скок се оказа на мрежата и почти веднага се прехвърли отвън. После се плъзна по пътеката и застана на алеята. Какво ли им беше на посетителите – непосредствено до тях – топъл и прекрасен следобед , лека разпускаща разходка и изведнъж ... огромна лъвица помежду им. Някой изпищя , друг се развика...настана суматоха виждана или не , като по време на пожар – две жени припаднаха , майките препуснаха с количките обратно , едната се обърна...едър здравеняк от групата на туристите не помръдваше втренчил се в жълтата котка – човека беше почти прозрачен. Лъвицата не обърна внимание никому от тях и с два скока дойде до момиченцето. Бабата го беше прегърнала и трепереше безмълвно , но хищника допря нос до ръцете й , изфуча и момиченцето се оказа до мускулестото тяло – само и свободно. Явно не можеше да разбере какво точно става , затова се олюля търсейки опора. Ръчичките й обхванаха главата на лъвицата – но само едната половина. Околните , които имаха очи да гледат изтръпнаха ужасени... Животното не помръдна. Малките длани помилваха страшните форми , едрия нос , отпуснатата челюст и зъби. После детето се опря в холката. От към входа изтича един от гледачите на към тях с пожарогасител...човека беше обезумял – лъвицата изправи глава и го погледна и без детето да разбере оголи зъби , сви уши и се вгледа свирепо в него. Мъжът се спря треперейки. Много бавно животното се обърна и леко потегли към клетката си. Момиченцето се държеше за врата на лъвицата и пристъпваше все по-уверено до нея. Когато стигнаха да клетката детето спря , а лъвицата премина отзад и с нов грандиозен скок се прехвърли отново вътре. Някъде вече се чуваха сирени.
Шефът на зоопарка се кълнеше , че това е невъзможно : “Няма как да прескочи на тази височина , бе хора , няма как...” , ала някой беше заснел вече видяното и историята пое към безкрайни дебати. Бабата на Ани се оправи някак си , детето пък като че ли не разбра какво точно се беше случило. Бащата беше астроном и когато разбра за случката набързо се прибра от поредната командировка. Нищо не се промени в живота на Ани няколко дни. Една топла есенна вечер , когато беше на разходка в градската градина с мама и татко , Ани им каза :
- Още ли ви е страх ?
Двамината родители в купом потвърдиха , бяха ходили вече на психолог и нямаше причина за тревога , напротив детето беше станало по-спокойно ! Тя продължи :
- Лъвицата ми даде нещо ! Една малка принцеска ми е на гости – тя е от много далече – от Африка казва. Тате знаеш ли къде е това?
- Знам дете...много е далече ! – човекът се обърна притеснено първом към детето после с сви притеснено рамене към майката.
- Казва се Мафури и е богиня на лъвовете там. А сега пътува по света , но вече иска да се върне при тях...иска да ти покаже къде е това...- детето погледна към чистото вечерно небе с ярки звезди и продължи – погледни в очите ми !
Човека се разтрепера , свали дебелите очила и се взря в отраженията на небето в тъмните очи ! Някак плахо погледна нагоре в небето и отново се вгледа в невиждащите зеници.
- Какво има ? – попита притеснено майката !
- “Кентавър”...”кентавър”
- Какво “Кентавър” ?
- В очите й се блести “Кентавър”... а той е в Южното полукълбо...от тук не може да се види...
На връщане няколко бездомни кучета , които тормозеха квартала , започнаха да ги лаят по стар обичай. Без да разберат родителите й Ани се обърна към тях и от гърлото й се чу тих , но мощен звук – недоловим за хората. Изведнъж псетата свиха опашки и със страшен вой и писък хукнаха в различни посоки и доста време се чуваха ужасените им гласове.
Родителите на Ани до сутринта не мигнаха. Когато тя се събуди , таткото си правеше поредното кафе , излезе на терасата и се готвеше да отпие , когато чу гласеца на Ани зад себе си : “Тези птици на дървото отсреща – как се казват тате ?” “Свраки са !” отвърна той преди да отпие , но изведнъж се задави...не усети парещата течност по лицето си и се обърна изумен към детето...то беше дошло само от стаята си и се взираше във външния свят !
- Ани...господи ти виждаш ли...господи ! – човека падна на колене и хвана личицето й. Майката изтича и на свой ред прегърна детето , колкото да чуе : “Колко си хубава мамо?”. Детските очи бяха избистрени , зеленикави и със златист оттенък . Те фиксираха двамата постоянно и излъчваха вътрешна топлина.
- Какво е станало боже ?! – изхлипа мама.
- Мафури каза , че ще ми остави очите и ви моли да отидем там в Африка , където ще е свободна...нека идем мамо,тате!
Огромен самолет се отлепи от земята и пое към местата от където се виждаше съзвездието “Кентавър” за да остави едно малко момиченце и неговите родители и един безценен товар в африканските равнини. Мафури се завръщаше у дома...
Не сме сами...и трябва да го помним !
Много красиво!!!!
Коментар