Tweet
Есенна разходка по балканските пътеки на Стара планина в един от красивите планински райони - резервата "Стара река", част от национален парк "Централен Балкан"
Характерно за Карловския Балкан е липсата на каквито и да е планински пътища за МПС.
Тук няма офроуд маршрути, няма горски пътища, няма сечища, хотели, почивни бази, само пешеходни пътеки и дива красота.
Склоновете на планината са почти отвесни и осеяни с множество пропасти и дълбоки каньони.
Тук се опазват множество редки и застрашени от изчезване растителни видове.Тук намират спокойствие много горски животни, включително мечки, вълци и диви котки.
Различно е, диво и първично. Тук можеш да усетиш душата на истинската планина, неподправена от човека.
Над Карлово, високо в планината минава част от така наречения алпийски траверс "Добрила-Ботев"
Това е серия красиви, остри и скалисти върхове, всички над 2000 метра. Още една причина поради която местният Балкан се различава от останалата част на Стара планина, типично за която са облите и огромни планински била.
Алпийският траверс е красив през всички сезони. Преминаването по него доставя особено удоволствие благодарение на трудно достъпните и осеяни с пропасти била (особенно зимно време).
Серията от била започва над Сопотския лифт от връх "Добрила" и свършва с връх "Ботев" над Калофер. Включва следните върхове:
- "Добрила"
- "Левски" по известен със старото си наименование "Амбарица" (2166м.)
- "Малка Амбарица" (2150м.)
- "Малък Купен" (2100м.)
- "Голям Купен" (Купена) (2169м.)
- "Малък Кръстец" (2010м)
- "Голям Кръстец" (2034м.)
- "Костенурката" (2035м.)
- "Жълтец" (2227м.)
- "Млечен чал" (2225м.)
- "Безименен"
- "Ботев" (2376м.)
Връх "Голям Купен" или известен още като "Купена" е много стръмен като кула връх (отличавайки се от останалите била). Типично алпийски връх , който се покорява двете страни по метални въжета. На върха му от години има метална кутия с тетрадки вътре, в които всеки покорил го турист описва чувствата и впечатленията си.
"Голям Купен" се води за един от най-красивите български върхове.
В районът около върховете "Кръстците" и "Костенурката" се преминава по впечатляващ тесен скалист гребен.
Тук има страхотни зимни снимки на тези места: http://www.bgmountains.bglink.net/dobrila-botev.html
Тези височинни била дават страхотен поглед във всички посоки над резерватите "Стара река" и трите дяла на "Джендема"
Близо в района е и резерват "Пеещите скали" посока над Калофер, кръстен така заради специфичния звук , който издават скалите при силен вятър.
Северозападно от хижа Добрила (над Сопот) е и резерват "Стенето"
Тук се сливат Троянският, Карловският и Калоферският Балкан.
Под връх "Голям Купен" се намира единственото високопланинско езеро в Стара планина - "Купенското езеро" известно още и като "Локвата"
Районът е богат на красиви водопади начело с най-високия постоянно течащ водопад в България - "Райското пръскало" (125м.)
Тук още са водопадите "Бабско пръскало", "Кадемлийско пръскало", "Карловско пръскало", Карловския водопад "Сучурум" и други.
Сезонно се появяват и множество красиви непостоянно течащи водопади.
Растителността е много богата. Средната възраст на иглолистните гори е над 110 години, а тази на широколистните над 120 години.
Тук се опазват редките видове: снежно кокиче, еделвайс, жълта тинтява, родопски силивряк, панчичиевата пищялка, кернерова метличка, троянска камбанка, български ранилист и др.
В резерват "Стара река" растът в изобилие топлолюбивият мъждрян, келявият и воден габър, букът, елата и смърчът.
Животинският свят също е много богат. В тези гори и местности живеят около 260 видове, обявени за редки в световен мащаб. Има уникални видове близо 30 на брой, които се срещат единствено тук в Стара планина от цялата планета.
С Централен Балкан се намира най-голямата популация в Европа на Кафява мечка в защитена територия. (основното ми притеснение докато обикалях тези места)
Рядко срещаните : дива коза, благороден елен, скален орел, дива котка...
В Карловския Балкан извира и тече "Стара река", която е ляв приток на река "Стряма". Основният й извор се намира на 1942 метра надморска височина, под връх "Жълтец"
Спускайки се през планината към Карлово криволичи между стръмни скали, образува множество примамливи вирове и водопадчета и един огромен каньон.
Над Карлово има 4 хижи: "Хубавец", "Балкански рози", "Левски" и "Равнец"
Родом от Карлово съм, тук съм прекарал не малка част от детството си гледайки Стара планина. Вероятно тя е причината да обичам толкова планините.
Изключително ми е приятно да покажа нейното очарованието и първичност през сезон като есента.
Времетраенето на разходката ми бе точно 12 часа. От 6:30 часа, до 18:30 часа пешком с много малко почивки тип 5-10 минутки. Възвърнах старата си пешеходна форма. Джипът много ме разглези през последните години, а усещането от пешеходните преходи в планината е съвсем различно от това да преминеш с джипа. По истинско и силно е.
Денивелация от около 1750метра, от 450м.н.в. в Карлово до 2169м. на връх Голям Купен.
Маршрутът бе от Карлово, през "Баража" до хижа Хубавец и оттам по една занемарена пътека по "малката река" до премката между връх Амбарица и Купена, качване на Купена, разписване в книгата и слизане по обратния път.
Искаше ми се да премина по траверса и да спусна през хижа Левски, но още докато качвах в гората обърках на едно място пътеката (то я нямаше де) и се отклоних излишно малко в друга посока (Сопот). Изхабих ненужни сили и време и съответно нямаше как да завърша планувания маршрут.
Цяла нощ се притеснявах от маршрута , който бях избрал. Основната пътека през резервата "Стара река" преминава през три хижи и не е проблем, но още на първата - Хубавец, трябваше да свия по напълно непозната пътека, влизаща дълбоко в планината, далеч от масово ползваните пешеходни маршрути.
Денят бе работен - вторник и не успях да си намеря компания, така че бях само с кучетата ми.
Притесненията ми идваха най-вече заради мечките. Все още не са заспали зимен сън и търсят храна. Над Карлово мечки има, дори има случаи на слизащи в града и то съвсем пресни.
http://www.plovdivutre.bg/2013/10/24..._naroda_snimka
Другото ми притеснение, бе че в планина сам не се ходи. Може да паднеш някъде и няма кой да ти помогне.
Въпреки всичко бях решен да направя прехода.
Явно това е част от тръпката
Ето карта на района:
Хижа Балкански рози не е там, където е нарисувана. На това място е хижа Равнец. Балкански рози е в светлозелената зона в резервата Стара река след Хубавец и преди хижа Левски.
Дори хижа Хубавец е отпечатана по-ниско от реалното си местоположение.
Целта ми бе връх Купена по възможно най-прекия маршрут през резерват Стара река.
Алпийският траверс сниман предния ден по изгрев от шосето към Пловдив. Ниската планина отпред е част от Средна гора.
Връх Амабарица вляво, премката и вдясно двата Купена - малкият и големият (най-стръмният)
Целта ми бе да излезна между двата Купена (вдясно), но така хванах пътеката, че излезнах на премката вляво между Амбарица и Купениите. Това е голямо разтояние.
Станах по тъмно и зачаках леко да се съмне.
По зарево вече бях подминал вилната зона и поех по пътя нагоре.
Изгрева видях няколко пъти. Слънцето изгряваше, но аз навлизах все по-дълбоко в планината през огромния каньон на Стара река.
Утринно Карлово
Оттук започва паркът, като източно от Карлово е най-ниската част на границите му - 500м.н.в.
Есенната планина под нарастващата светлина започна да изпъква със своите цветове.
Това е каньонът на Стара река с който слиза в Карлово. Страхотни пропасти има тук.
Местността се нарича "Стисни магаре"
Пътеката е тясна и непрестанно редува стръмно изкачване със стръмно спускане.
Нямах кафенце, иначе с кеф бих си го изпил тук и сега.
Стръмно качване и веднага също толкова стръмно спускане. Отдясно е отвесно.
Пътеката преминава по левия склон , някъде под шарените корони на дърветата.
Стара река в този участък не е пълноводна, защото малко по нагоре дърпат голяма част от водата за ВЕЦ Левски.
Пътеката ми назад....
..и напред
Реката
Преминава се през два моста над реката.
Огромно кленово (явор) листо
Стигнах до местността "Баража". Тук се отделят част от водите на реката. Има и малка полянка с пейки край реката.
Обхватът на телефона се губи и така чак до билата.
Вир, събрал множество листа.
Стара река редува спокойно с буйно течение.
Гората е невероятно красива
Поредният мост
Пътеката вие покрай реката, така че не е стръмна. Предоставя наистина спиращи дъха есенни гледки покрай речното корито.
"Жълтици" струпани на дъното на вира
Килим от листа, Направо не си виждаш обувките.
Колоритната гора. Червено, жълто, оранжево, зелено....
Покрай пътеката периодично се четат всякакви табели:
От "Падащи камъни" ;"Преминавай по един"; "Добре дошли в прегръдките на природата",
през "Природата е като майка, с която ръка гали, с тази и наказва!!!"; "Горите са белите дробове на планетата, пазете ги чисти!"; "Пазете богатставата на планината!"
до цитати на Апостола - Васил Левски "..тогава работата ни ще свети и Българско ще гърми най-бляскаво, като единна държава в цяла Европа"
Така, неусетно стигам до хижа Хубавец. Тук започва интересната за мен част.
Хващам непозната пътека. Маршрутът в зелено. Връх Купена е по линията на най-горната червена маркировка, точно там където картата не я побира.
Синият продължава през хижите и към връх Ботев.
Чрез зелената пътека ще засека червените маршрути по билата на алпийския траверс.
Разбира се чака ме доста стръмен път до там.
Влизам в хижата и попитах хижарката какво ме чака и дали лесно ще открия пътеката.
Каза, че няма да е лесно, защото е малко ползвана, но да следвам зелената маркировка. Трябвало да вървя покрай реката и в края на горския пояс да хващам право нагоре без пътека към премката на билата.
Група преди месец минавала по тази пътека, но се върнала с думите "Ама, много далеч се оказа тази премка и коловете на зимната маркировка "
На мен ми бе ясно, че в момента съм на 1000 метра надморска височина, тръгнал от 450м, а сега трябва да кача цели 1200м.
Дотук пътят ми отне 2 часа. Нагоре идея нямах колко ме чакат.
Хващам пътеката покрай реката.
Въпреки, че не е от най лесно забележимите все още се долава с поглед.
На места обаче я нямаше, а в голямата си част бе толкова тясна, че табелките "преминавай един по един" по-рано по основната пътека вече ми изглеждаха смешни.
Кучетата водеха и аз след тях покрай реката и гледайки за маркировка,
Тук ме обвзе и тръпката, лекият страх от неизвестното, от дивото, от пустото.
Реката вдига шум, така че още нищо не бе.
Тук вляво се минава, ама това вече не е пътека.
Изведнъж я гледам отдругата страна. Това какво значеше, че е отдругата страна или просто да я виждам оттук....
Нямах идея.
Инак гората бе страхотна с тези изпопадали тъмно оранжеви букови листа, бистрата вода и свежия утринен планински въздух.
Видях нещо като пътека тръгваща наляво и отделяща се от реката. Не знаех дали съм в тази посока, но нямах и избор, Друга пътека не виждах.
Добре, че са кучетата, те явно намираха пътеката по лесно от мен.
Хванахме по един хребет. Ужасен бе. Стръмен, хлъзгав и високо вървящ над един почти безводен приток на реката.
Определено не исках да се връщам оттук.
Стана и тихо, много тихо. Реката вече не се чуваше, само разни странни звуци от птички или други непознати животни.
Тук се сетих и за мечките и периодично виках силно.
Една огромна бука, но наистина огромна.
Пътеката от падналите листа не се виждаше, а и с времето склонът я бе погълнал и тя бе започнала да приема неговия наклон. Стъпваш върху шумата, а отдолу скала или клон, или ронлива почва и залиташ. А наляво е стръмно и по задник ще сляза чак до поточето. Гадно бе.
Но от друга страна страхотно. Тук се чувствах наистина в гората, а не както в другите по-посещавани планини и места.
Нагоре, после надолу, пак нагоре, пак надолу....навлизахме все по дълбоко в планината.
Най-накрая видях билата отсреща. Обаче толкова бяха далеч, че се сетих за групата, която като ги е видяла се е отказала.
Тук съм високо над реката, но за съжаление пътеката слизаше надолу и разбрах, че ще спусна чак до коритото и тази грамада отсреща я почвам отначало.
Тук пътека имаше, но и дърветата бяха други. На места дори парапети са сложили.
Меча хралупа, може би....
край пътека едва ли, но пък хвърлях по един поглед и в гръб
Спускаме пак към реката. Язък за качването до сега.
Преминах през нея и се започна голямото безкрайно катерене. Много са високо тези била. Само тази част сигурно ми е отнела повече от 2 часа.
Първо през буковата гора....
Страшно хлъзгаво и стръмно и тук.
Горският пояс свърши и вече съм на открито. Друго си е.
Няма опасност от мечки, виждаш си пътя и крайната цел, така че допълнителна мотивация те зарежда, компенсирайки умората ти.
Като видях, че има и сняг горе още повече сили ми дойдоха.
Характерно за Карловския Балкан е липсата на каквито и да е планински пътища за МПС.
Тук няма офроуд маршрути, няма горски пътища, няма сечища, хотели, почивни бази, само пешеходни пътеки и дива красота.
Склоновете на планината са почти отвесни и осеяни с множество пропасти и дълбоки каньони.
Тук се опазват множество редки и застрашени от изчезване растителни видове.Тук намират спокойствие много горски животни, включително мечки, вълци и диви котки.
Различно е, диво и първично. Тук можеш да усетиш душата на истинската планина, неподправена от човека.
Над Карлово, високо в планината минава част от така наречения алпийски траверс "Добрила-Ботев"
Това е серия красиви, остри и скалисти върхове, всички над 2000 метра. Още една причина поради която местният Балкан се различава от останалата част на Стара планина, типично за която са облите и огромни планински била.
Алпийският траверс е красив през всички сезони. Преминаването по него доставя особено удоволствие благодарение на трудно достъпните и осеяни с пропасти била (особенно зимно време).
Серията от била започва над Сопотския лифт от връх "Добрила" и свършва с връх "Ботев" над Калофер. Включва следните върхове:
- "Добрила"
- "Левски" по известен със старото си наименование "Амбарица" (2166м.)
- "Малка Амбарица" (2150м.)
- "Малък Купен" (2100м.)
- "Голям Купен" (Купена) (2169м.)
- "Малък Кръстец" (2010м)
- "Голям Кръстец" (2034м.)
- "Костенурката" (2035м.)
- "Жълтец" (2227м.)
- "Млечен чал" (2225м.)
- "Безименен"
- "Ботев" (2376м.)
Връх "Голям Купен" или известен още като "Купена" е много стръмен като кула връх (отличавайки се от останалите била). Типично алпийски връх , който се покорява двете страни по метални въжета. На върха му от години има метална кутия с тетрадки вътре, в които всеки покорил го турист описва чувствата и впечатленията си.
"Голям Купен" се води за един от най-красивите български върхове.
В районът около върховете "Кръстците" и "Костенурката" се преминава по впечатляващ тесен скалист гребен.
Тук има страхотни зимни снимки на тези места: http://www.bgmountains.bglink.net/dobrila-botev.html
Тези височинни била дават страхотен поглед във всички посоки над резерватите "Стара река" и трите дяла на "Джендема"
Близо в района е и резерват "Пеещите скали" посока над Калофер, кръстен така заради специфичния звук , който издават скалите при силен вятър.
Северозападно от хижа Добрила (над Сопот) е и резерват "Стенето"
Тук се сливат Троянският, Карловският и Калоферският Балкан.
Под връх "Голям Купен" се намира единственото високопланинско езеро в Стара планина - "Купенското езеро" известно още и като "Локвата"
Районът е богат на красиви водопади начело с най-високия постоянно течащ водопад в България - "Райското пръскало" (125м.)
Тук още са водопадите "Бабско пръскало", "Кадемлийско пръскало", "Карловско пръскало", Карловския водопад "Сучурум" и други.
Сезонно се появяват и множество красиви непостоянно течащи водопади.
Растителността е много богата. Средната възраст на иглолистните гори е над 110 години, а тази на широколистните над 120 години.
Тук се опазват редките видове: снежно кокиче, еделвайс, жълта тинтява, родопски силивряк, панчичиевата пищялка, кернерова метличка, троянска камбанка, български ранилист и др.
В резерват "Стара река" растът в изобилие топлолюбивият мъждрян, келявият и воден габър, букът, елата и смърчът.
Животинският свят също е много богат. В тези гори и местности живеят около 260 видове, обявени за редки в световен мащаб. Има уникални видове близо 30 на брой, които се срещат единствено тук в Стара планина от цялата планета.
С Централен Балкан се намира най-голямата популация в Европа на Кафява мечка в защитена територия. (основното ми притеснение докато обикалях тези места)
Рядко срещаните : дива коза, благороден елен, скален орел, дива котка...
В Карловския Балкан извира и тече "Стара река", която е ляв приток на река "Стряма". Основният й извор се намира на 1942 метра надморска височина, под връх "Жълтец"
Спускайки се през планината към Карлово криволичи между стръмни скали, образува множество примамливи вирове и водопадчета и един огромен каньон.
Над Карлово има 4 хижи: "Хубавец", "Балкански рози", "Левски" и "Равнец"
Родом от Карлово съм, тук съм прекарал не малка част от детството си гледайки Стара планина. Вероятно тя е причината да обичам толкова планините.
Изключително ми е приятно да покажа нейното очарованието и първичност през сезон като есента.
Времетраенето на разходката ми бе точно 12 часа. От 6:30 часа, до 18:30 часа пешком с много малко почивки тип 5-10 минутки. Възвърнах старата си пешеходна форма. Джипът много ме разглези през последните години, а усещането от пешеходните преходи в планината е съвсем различно от това да преминеш с джипа. По истинско и силно е.
Денивелация от около 1750метра, от 450м.н.в. в Карлово до 2169м. на връх Голям Купен.
Маршрутът бе от Карлово, през "Баража" до хижа Хубавец и оттам по една занемарена пътека по "малката река" до премката между връх Амбарица и Купена, качване на Купена, разписване в книгата и слизане по обратния път.
Искаше ми се да премина по траверса и да спусна през хижа Левски, но още докато качвах в гората обърках на едно място пътеката (то я нямаше де) и се отклоних излишно малко в друга посока (Сопот). Изхабих ненужни сили и време и съответно нямаше как да завърша планувания маршрут.
Цяла нощ се притеснявах от маршрута , който бях избрал. Основната пътека през резервата "Стара река" преминава през три хижи и не е проблем, но още на първата - Хубавец, трябваше да свия по напълно непозната пътека, влизаща дълбоко в планината, далеч от масово ползваните пешеходни маршрути.
Денят бе работен - вторник и не успях да си намеря компания, така че бях само с кучетата ми.
Притесненията ми идваха най-вече заради мечките. Все още не са заспали зимен сън и търсят храна. Над Карлово мечки има, дори има случаи на слизащи в града и то съвсем пресни.
http://www.plovdivutre.bg/2013/10/24..._naroda_snimka
Другото ми притеснение, бе че в планина сам не се ходи. Може да паднеш някъде и няма кой да ти помогне.
Въпреки всичко бях решен да направя прехода.
Явно това е част от тръпката
Ето карта на района:
Хижа Балкански рози не е там, където е нарисувана. На това място е хижа Равнец. Балкански рози е в светлозелената зона в резервата Стара река след Хубавец и преди хижа Левски.
Дори хижа Хубавец е отпечатана по-ниско от реалното си местоположение.
Целта ми бе връх Купена по възможно най-прекия маршрут през резерват Стара река.
Алпийският траверс сниман предния ден по изгрев от шосето към Пловдив. Ниската планина отпред е част от Средна гора.
Връх Амабарица вляво, премката и вдясно двата Купена - малкият и големият (най-стръмният)
Целта ми бе да излезна между двата Купена (вдясно), но така хванах пътеката, че излезнах на премката вляво между Амбарица и Купениите. Това е голямо разтояние.
Станах по тъмно и зачаках леко да се съмне.
По зарево вече бях подминал вилната зона и поех по пътя нагоре.
Изгрева видях няколко пъти. Слънцето изгряваше, но аз навлизах все по-дълбоко в планината през огромния каньон на Стара река.
Утринно Карлово
Оттук започва паркът, като източно от Карлово е най-ниската част на границите му - 500м.н.в.
Есенната планина под нарастващата светлина започна да изпъква със своите цветове.
Това е каньонът на Стара река с който слиза в Карлово. Страхотни пропасти има тук.
Местността се нарича "Стисни магаре"
Пътеката е тясна и непрестанно редува стръмно изкачване със стръмно спускане.
Нямах кафенце, иначе с кеф бих си го изпил тук и сега.
Стръмно качване и веднага също толкова стръмно спускане. Отдясно е отвесно.
Пътеката преминава по левия склон , някъде под шарените корони на дърветата.
Стара река в този участък не е пълноводна, защото малко по нагоре дърпат голяма част от водата за ВЕЦ Левски.
Пътеката ми назад....
..и напред
Реката
Преминава се през два моста над реката.
Огромно кленово (явор) листо
Стигнах до местността "Баража". Тук се отделят част от водите на реката. Има и малка полянка с пейки край реката.
Обхватът на телефона се губи и така чак до билата.
Вир, събрал множество листа.
Стара река редува спокойно с буйно течение.
Гората е невероятно красива
Поредният мост
Пътеката вие покрай реката, така че не е стръмна. Предоставя наистина спиращи дъха есенни гледки покрай речното корито.
"Жълтици" струпани на дъното на вира
Килим от листа, Направо не си виждаш обувките.
Колоритната гора. Червено, жълто, оранжево, зелено....
Покрай пътеката периодично се четат всякакви табели:
От "Падащи камъни" ;"Преминавай по един"; "Добре дошли в прегръдките на природата",
през "Природата е като майка, с която ръка гали, с тази и наказва!!!"; "Горите са белите дробове на планетата, пазете ги чисти!"; "Пазете богатставата на планината!"
до цитати на Апостола - Васил Левски "..тогава работата ни ще свети и Българско ще гърми най-бляскаво, като единна държава в цяла Европа"
Така, неусетно стигам до хижа Хубавец. Тук започва интересната за мен част.
Хващам непозната пътека. Маршрутът в зелено. Връх Купена е по линията на най-горната червена маркировка, точно там където картата не я побира.
Синият продължава през хижите и към връх Ботев.
Чрез зелената пътека ще засека червените маршрути по билата на алпийския траверс.
Разбира се чака ме доста стръмен път до там.
Влизам в хижата и попитах хижарката какво ме чака и дали лесно ще открия пътеката.
Каза, че няма да е лесно, защото е малко ползвана, но да следвам зелената маркировка. Трябвало да вървя покрай реката и в края на горския пояс да хващам право нагоре без пътека към премката на билата.
Група преди месец минавала по тази пътека, но се върнала с думите "Ама, много далеч се оказа тази премка и коловете на зимната маркировка "
На мен ми бе ясно, че в момента съм на 1000 метра надморска височина, тръгнал от 450м, а сега трябва да кача цели 1200м.
Дотук пътят ми отне 2 часа. Нагоре идея нямах колко ме чакат.
Хващам пътеката покрай реката.
Въпреки, че не е от най лесно забележимите все още се долава с поглед.
На места обаче я нямаше, а в голямата си част бе толкова тясна, че табелките "преминавай един по един" по-рано по основната пътека вече ми изглеждаха смешни.
Кучетата водеха и аз след тях покрай реката и гледайки за маркировка,
Тук ме обвзе и тръпката, лекият страх от неизвестното, от дивото, от пустото.
Реката вдига шум, така че още нищо не бе.
Тук вляво се минава, ама това вече не е пътека.
Изведнъж я гледам отдругата страна. Това какво значеше, че е отдругата страна или просто да я виждам оттук....
Нямах идея.
Инак гората бе страхотна с тези изпопадали тъмно оранжеви букови листа, бистрата вода и свежия утринен планински въздух.
Видях нещо като пътека тръгваща наляво и отделяща се от реката. Не знаех дали съм в тази посока, но нямах и избор, Друга пътека не виждах.
Добре, че са кучетата, те явно намираха пътеката по лесно от мен.
Хванахме по един хребет. Ужасен бе. Стръмен, хлъзгав и високо вървящ над един почти безводен приток на реката.
Определено не исках да се връщам оттук.
Стана и тихо, много тихо. Реката вече не се чуваше, само разни странни звуци от птички или други непознати животни.
Тук се сетих и за мечките и периодично виках силно.
Една огромна бука, но наистина огромна.
Пътеката от падналите листа не се виждаше, а и с времето склонът я бе погълнал и тя бе започнала да приема неговия наклон. Стъпваш върху шумата, а отдолу скала или клон, или ронлива почва и залиташ. А наляво е стръмно и по задник ще сляза чак до поточето. Гадно бе.
Но от друга страна страхотно. Тук се чувствах наистина в гората, а не както в другите по-посещавани планини и места.
Нагоре, после надолу, пак нагоре, пак надолу....навлизахме все по дълбоко в планината.
Най-накрая видях билата отсреща. Обаче толкова бяха далеч, че се сетих за групата, която като ги е видяла се е отказала.
Тук съм високо над реката, но за съжаление пътеката слизаше надолу и разбрах, че ще спусна чак до коритото и тази грамада отсреща я почвам отначало.
Тук пътека имаше, но и дърветата бяха други. На места дори парапети са сложили.
Меча хралупа, може би....
край пътека едва ли, но пък хвърлях по един поглед и в гръб
Спускаме пак към реката. Язък за качването до сега.
Преминах през нея и се започна голямото безкрайно катерене. Много са високо тези била. Само тази част сигурно ми е отнела повече от 2 часа.
Първо през буковата гора....
Страшно хлъзгаво и стръмно и тук.
Горският пояс свърши и вече съм на открито. Друго си е.
Няма опасност от мечки, виждаш си пътя и крайната цел, така че допълнителна мотивация те зарежда, компенсирайки умората ти.
Като видях, че има и сняг горе още повече сили ми дойдоха.
. 
Коментар