Вчера (събота), по-ранобудните знаят, че валеше... Хм, викам си, в такова мрачно време, най-добрата профилактична терапия против семейни скандали д нервни жени е... пазаруването. Но-о-о-о, тъй като това от своя страна страшно изнервя мъжете , решихме да съчетаем полезното с... културното и да отскочим до Сърбия - да видим Погановския манастир, до който така и не сме ходили, да тестваме рекламираната във форума тамошна кръчма, да си попълня аз запасите от dunjevača, vilijamovka + някоя евтина кутия цигари, пък другите - да си пазаруват к`вот си сакат. Идеята се прегърна от цялото сеЙМЕНство и бодро потеглихме към Калотина. В някакво адско задръстване се източваме по Околомръсното, решаваме да минем през "Люлин", ама и там някакъв ужас и след един час се нареждаме на скромната окуражаваща опашка на КПП-то (слава Богу, гастарбайтерите се се изнесли най-накрая), като... тамън да ни дойде редът, дъщеря ми едно така лекичко и невинничко се сепва: "Ох, забравила съм си личната карта !"
#@%$*!!! Нали десет пъти попитахме: взели ли сте си лични карти ?! Да, де, ама някои хора са вечно със слушалки от i-siktir на ушите, та така - връщане за лична карта и идване наново, изяждаше деня. Боголюб-младши, комуто бях връчил ключовете от колата, с намерение да се отдам на алкохолни дегустации сложи край на разправията като рязко с обратен завой излезе от колоната и потегли към недрата на родна мрачна и дъждовна България. За миг помислих, че може да ни подгонят поради подозрителния ни "маньовър", но поне това не се случи. Г-жа Боголюбова, убедила се през годините, че повечето мрачни мисли на съпруга й се лекуват... през стомаха предложи палиативна мярка: "Тук по пътя нали имаше един турски тираджийски ресторант, да вземем да седнем там, че дойде обедно време и да решим какво да правим ?"
Така-а-а-а, ресторантът беше доста далече от качеството на известния на всички "Истанбул" на майстор Неджо (магистрала "Тракия"), че и по-скъп, явно като за гранична зона, но се ядваше и имаше wi-fi. Похапнали, времето изведнъж се проясни, та се замислихме за "кОлтурен туризАм": абе тука нали е Знеполието - софийската "Света гора", пълно е с манастири тип Разбоишкия , да вземем, вместо Погановския, да видим някой тукашен, дето не сме ходили ? Потърсихме и си избрахме Букоровския манастир, с водопада "Котлите". Настроихме ЖиПиЕсо и той ни поведе към Драгоман. Стигаме до разклон - жипиесо казва надясно, пък табела "Драгоманско блато" сочи наляво... Хм-м, я да го видим блатото, известно най-вече с умишленото му пресушаване при комунизма, заедно с още по-великото Алдомировско блато - плод на легендарни и звучащи невероятно лакърдиЙ на стари рибари-щукари.
Драгоманското блато е описано в тази тема, така, че пускам само няколко снимки от пресъхналия му през есента вид:
Тази (ловджийска ) къщичка беше посетена от Боголюб-младши, който проникна и вътре в нея и сподели, че е чудесно място да си заведеш гадже за... (имало здраво резе отвътре ), или да се укриеш "от закона" предвид идеалната видимост. Само, че след екскурзията той отпраши спешно на някакъв купон и нямам снимки от него.
По пътя Фниманието ни бе привлечено от нещо, отдалече изглеждащо като... еврейските гробища при Карнобат Отблизо се оказа това:
Не знам какво усвояване на пари е било това, но кьорава костенурка нямаше, пък и ми е малко странно на този гол карстов склон в жегите, какви костенурки биха могли да оцелеят
#@%$*!!! Нали десет пъти попитахме: взели ли сте си лични карти ?! Да, де, ама някои хора са вечно със слушалки от i-siktir на ушите, та така - връщане за лична карта и идване наново, изяждаше деня. Боголюб-младши, комуто бях връчил ключовете от колата, с намерение да се отдам на алкохолни дегустации сложи край на разправията като рязко с обратен завой излезе от колоната и потегли към недрата на родна мрачна и дъждовна България. За миг помислих, че може да ни подгонят поради подозрителния ни "маньовър", но поне това не се случи. Г-жа Боголюбова, убедила се през годините, че повечето мрачни мисли на съпруга й се лекуват... през стомаха предложи палиативна мярка: "Тук по пътя нали имаше един турски тираджийски ресторант, да вземем да седнем там, че дойде обедно време и да решим какво да правим ?"
Така-а-а-а, ресторантът беше доста далече от качеството на известния на всички "Истанбул" на майстор Неджо (магистрала "Тракия"), че и по-скъп, явно като за гранична зона, но се ядваше и имаше wi-fi. Похапнали, времето изведнъж се проясни, та се замислихме за "кОлтурен туризАм": абе тука нали е Знеполието - софийската "Света гора", пълно е с манастири тип Разбоишкия , да вземем, вместо Погановския, да видим някой тукашен, дето не сме ходили ? Потърсихме и си избрахме Букоровския манастир, с водопада "Котлите". Настроихме ЖиПиЕсо и той ни поведе към Драгоман. Стигаме до разклон - жипиесо казва надясно, пък табела "Драгоманско блато" сочи наляво... Хм-м, я да го видим блатото, известно най-вече с умишленото му пресушаване при комунизма, заедно с още по-великото Алдомировско блато - плод на легендарни и звучащи невероятно лакърдиЙ на стари рибари-щукари.
Драгоманското блато е описано в тази тема, така, че пускам само няколко снимки от пресъхналия му през есента вид:
Тази (ловджийска ) къщичка беше посетена от Боголюб-младши, който проникна и вътре в нея и сподели, че е чудесно място да си заведеш гадже за... (имало здраво резе отвътре ), или да се укриеш "от закона" предвид идеалната видимост. Само, че след екскурзията той отпраши спешно на някакъв купон и нямам снимки от него.
По пътя Фниманието ни бе привлечено от нещо, отдалече изглеждащо като... еврейските гробища при Карнобат Отблизо се оказа това:
Не знам какво усвояване на пари е било това, но кьорава костенурка нямаше, пък и ми е малко странно на този гол карстов склон в жегите, какви костенурки биха могли да оцелеят
Коментар