Tweet
Здравейте, реших и аз да споделя едно пътуване с вас. За първи път ви пиша. Обичам да пътувам, обичам природата, обичам и да снимам. Мога да кажа, че съм обикалял тук там, но искам да видя още доста места. За мен най-големия проблем е, че съм от Варна и от тук всичко ни е далеко. Та, вдъхновен аз тукашните пътеписи, реших и аз да пробвам.
Ето го и маршрута:
1. Варна – Плиска – яз. Фисек
2. Хотнишки водопад – Еменски каньон
3. Зараповски водопад – Деветашка пещера – Крушуна
4. Калофер – х. Рай – Ботев 3 нощувки
5. Павел Баня
6. Шипка – Бузлуджа - Дряновски манастир – Етъра – Варна
Всичко 950км. Действията се развиват през през втората половина на юли. Щяхме да посетим 5 водопада. Някои от снимките са обработени.
Отначало бяхме решили да спим 4 нощувки на палатки и 3 в планината на хижата. В крайна сметка само първата вечер спахме на открито, после решихме да се погевезим и спахме по къщи за гости. До сега не бях пробвал този вариант и ми хареса, че малко почна да ми омръзва с тези палатки. Е по-скъпо ни излезе, но пък един път ги даваме парите.
Трябва да спомена, че не съм с джип, а с една дърта 19-ка, на всичкото отгоре и със спортно окачване и на бензин, че до преди няколко години бях рейсър.
Бяхме само двамата с приятелката ми, естествено колата се напълни догоре в буквалния смисъл. Просто обичам да взимам много неща и да съм подготвен за всичко. А и голяма част беше приготвена за къмпингуването. За пътуването бях се сдобил и с широкоъгълен 10мм обектив за Пентакса ми. Карти 16 и 32ГБ и 3 чифта презареждащи АА батерии за фотото със зарядно за колата, че до никъде нямаше да ми стигнат.
Ден 1
И така с пълна кола и пълен резервоар по обяд потеглихме по Хемус, за първата ни спирка – Плиска. Ходил съм там преди 10-тина години, но сега приятелката ми искаше да я заведа, хем да удари и печат на 100-те НТО. Тя им е голям фен, аз не. Не бързахаме, имахме време, а и днес пътя беше малко. Набързо стигнахме. Селото има много хубав и подреден център. Поседяхме малко там.
После продължихме към останките от Първата ни столица. По принцип не съм запален по история и разни такива останки не ме впечатляват особено, но един българин трябва да ги види. Оставихме колата на паркинга и платихме.
Входа:
Гледката отстрани
Комплекса е направен добре, подреден е и е спокойно. Видяхме и доста змии. Върнахме се при колата и на няколко минути с кола се стига до Голямата Базилика. Тя ме грабна повече.
Стана следобяд и решихме да тръгваме към мястото за спане за първата вечер. Яз. Фисек се намира на няколко км след Шумен, непосредствено до главния път Вн-Сф точно до едно капанче. До него се намира и едноименното възвишение. В непосредствена близост е с. Буховци, което ни посрещна така:
До язовира се стига или през селото, или като се отбиете на капанчето и има стръмно пътче надолу. Язовира се пада на 1 мин. Заведението е разположено на завой и малко трудно става влизането и излизането с кола.
За втори път отиваме там, но така и не ни остава време да се изкачим до горе. За нощувка по принцип си бяхме харесали една полянка в далечния край на язовира, но след зимата и пролетта цялата беше в трева, даже едва я познахме. Тогава решихме да спим пред капанчето на поляната. Питахме собствениците, нямаше проблеми. Ето го язовира и възвишението.
Преди да разпънем палатката седнахме на заведението за по едно питие. Обстановката е приятна, а и има какво да се хапне – има жива риба.
След това оправихме къмпинга и вечерята. Барбекюто не ползвахме, защото имахме суха храна от вкъщи още. А и хладилната чанта държеше още ледено.
Нощното небе беше чисто и реших да поснимам. Фен съм на нощната фотография.
Ден 2
Нощта мина нормално. Сутринта станах точно преди да се е показало слънцето над Фисек. Щракнах няколко снимки.
Жената изчака да понапече, за да се стопли. После направихме чай/кафе, тоалетни, хапнахме набързо, прибрахме багажа и поехме отново на път. Днес щях да посетя места, където не съм бил. Първо беше Хотнишкият водопад, близо до Търново. Лесно се открива и се стига с кола до него. Като водопад не е кой знае какво. Трябва да спомена, че той също тече през нещо като каньон. Еко пътеката, която върви по течението на реката е много хубава и екстремна на места. По нея се откриват красиви гледки, поточета, малки водопадчета и басейнчета.
Вече сме по пътеката нагоре
Час, час и нещо са напълно достатъчни да се разгледа. Пътеката е поддържана и спокойно може да се върви по дъските. Някой стълби са почти отвестни. Водата беше една мътна, а не бистра като планинска. Продължихме към Емен. След каране по тесни второ/третостепенни пътища из северна България стигнахме до селцето. А ето го каньона на Хотница:
В с. Емен има за разглеждане освен самия каньон, но и водопад Момин скок и една пещера. Ще отбележа, че тук по-трудно се ориентирахме, екопътеката е разрушена, а съм гледал снимки, че е доста интересна. Общо взето мястото е занемарено. Първо отидохме до пещерата след като ни упътиха. Стига се с кола по добър чакълест път вдясно малко след изхода на селото на север. Той ви води в самия каньон. Малка полянка, с беседка и чешма, а пещерата е горе в скалите.
Пещерата:
Вътре беше пълно с прилепи, беше хладно и миришеше на изпражнения. Пешерата не е голяма. До беседката имаше нещо като карта на каниона. Реката течеше непосредствено до нас, наирахме се в дъното на каниона. Решихме, че от тук е началото на екопътеката. Повървяхме 15-20 мин без да срещнем нито табела или маркировка и по едно време се озовахме пред едни големи камъни, които нямаше как да минем. Явно не е тук, това което търсим.
Върнахме се до поляната, взехме колата и се върнахме на главния път. Малко по-нагоре на около 200-300м на един ляв завой бяха спрели други туристи, спряхме и ние. Оказа се, че и те търсят къде е тази пътека. Там където бяхме спрели се оказа, че има пътечка през гората, която много трудно се забелязва. Нямаше указателни табели. Тръгнахме през гората и с течение на времето разбрахме, че сме на прав път, защото се появяваше маркировка от време на време, а и като излизахме на ръба на каньона, на места се виждаше разрушената еко пътека, която изглежда е била доста екстремна. Вървейки по ръба на каньона, се откриваха чудни гледки и човек придобива понятие за него.
Тук се вижда черния път, който води до пещерата и къде сме вървели преди.
След известно време отново влязохме в гората и почхахме да слизаме. След като минахме още няколко останки от пътеката се озовахме пред водопада Момин скок. Отне ни към час вървене. Това е едно от най-дивите места на което съм бил. Слънце пече можеби само няколко часа, през останалото време е сянка и хладно. Обграден си от скали, а над тях дървета. Водопада, макар и нисък, беше много силен и шумен.
Отпред се образуваше малко езерце.
Това място си заслужава да се посети, заедно с каньона заради дивото разположение на водопада и лично аз за първи път бях в каньон. В България няма много. От цялата почивка тук ми хареса най-много. А когато екопътеката е била здрава, сигурно е било още по-вълнуващо. Поседяхме доста за да усетим по-добре атмосферата тук. Времето напредна, връщането винаги е по-бързо. Назад отново се полюбувахме на каньона.
Оказа се, че близо до Водопада имало и язовир. Насладени от приятната разходка и видяната природа помислихме за нощувка, защото и времето напредна. Първоначално бяхме решили да спим на полянката пред пещерата, но ни се видя доста диво, а и в селото бяхме видяли табели за разни къщи. Решихме да проверим. В селото има 2 комплакса – Имението и Нигованка. След бърз оглед се спряхме на второто. Бях много приятно изненадан. По принцип съм свикнал да спя по хижи и палатки и за мен това си беше лукс. От тук може би се зарибих и ме хвана мания вече да планирам нощувки по такива места, а не по разни поляни и язовири. Малко цивилизация J Снимките ще покажат, колко добре е устроен комплекса.
Не пропуснахме да се пошляпаме и в басейна. След дългия прекрасен и изморителен ден поогладняхме. Време беше за скара. Имаше салатка и ракийка естествено.
По принцип като тръгна на път се наяждам от малко, което е добре де J След приятната вечеря, на приятното място, се поразходихме из двора и оставихме нощта да настъпи без да я притискаме. Спусна се прохлада и още по-голямо спокойствие. Тук човек наистина може да си почине добре. Умората ни затвори очите бързо.
Ден 3
Изкъпани, наспани и отпочинали бяхме готови за нови места. Бърза закуска и газ с колата. Първата ни спирка беше съвсем наблизо, северoзападно от Емен по пътя за Вишовград – Зараповски водопад. Отбива се вдясно от пътя, мисля, че имапе табела, защото лесно го намерихме. Там отново има еко пътека, района е малък, бързо се обхожда, но пък е красиво отново. Отнема не повече от 30-40 минути. Заслужава си да се отбиете и там.
Разгледахме, върнахме се към Емен и зададох на GPS-а Деветашката пещера. Отново минахме по разни упаднали пътища и селца. Но беше интересно. За първи път съм в този район на България.
Северна България:
Този ден щяхме да обиколим доста по комерсиални места. Оставихме колата на импровизирания паркинг, платихме входа за пещерата и се запътихме. Преди входа се пресича река Осъм. Самата пещера не прилича на същинска пещера, защото не е изцяло затворена. Но сводът й е огромен. На места се чувстваш нищожен. Естествено имаше прилепи. Обхожда се набързо.
Поехме към Крушунските водопади, а местността там се нарича Маарата. Бяхме гледали много хубави снимки за там и, че е някакво невероятно място. Еми не е. Посрешна ни някакъв чичка с пари за парко място. Викам си, няма да стане, места за паркиране другаде бол, а и тоалетните им не работиха. Бяхме решили и тази вечер да търсим къща. Та първо това решихме да направим. Повътряхме се малко, попитахме малко и се спряхме на Бялата къща. Е не беше като в Емен, но беше прилично и сме само за 1 вечер. Настнаихме се, оставихме колата и отидохме пеша, водопадите започват съвсем наблизо в селото. Очаквах водата да е с онзи типичен цвят по снимките, но не беше. На снимките ми съм засилил цвета за това изглежда така. Явно зависи нещо от сезона. Останах леко разочарован.
Мястото е доста комерсиално, имаше много хора, които все се пречат и бутат за снимка. Не обичам такива места. Разгледахме ги и се отправихме към мисля, че беше Малката Маара (Урушки водопад). В началото на пътеката за Крушунските се хваща една отбивка за него. Малко хора го посещават, а е и по-див.
Следобяд минаваше, почна да ръми и трябваше да се прибиране. Имахме да подреждаме багаж за планината. Утре ни чакаше Беклемето, после до Калофер и нагоре към х. Рай. Възползвахме се от камината в къщата. Отново естествено имаше мръвки и слатки и т.н. Не седяхме до късно, че трябваше утре до 8 да сме тръгнали.
следва....
Ето го и маршрута:
1. Варна – Плиска – яз. Фисек
2. Хотнишки водопад – Еменски каньон
3. Зараповски водопад – Деветашка пещера – Крушуна
4. Калофер – х. Рай – Ботев 3 нощувки
5. Павел Баня
6. Шипка – Бузлуджа - Дряновски манастир – Етъра – Варна
Всичко 950км. Действията се развиват през през втората половина на юли. Щяхме да посетим 5 водопада. Някои от снимките са обработени.
Отначало бяхме решили да спим 4 нощувки на палатки и 3 в планината на хижата. В крайна сметка само първата вечер спахме на открито, после решихме да се погевезим и спахме по къщи за гости. До сега не бях пробвал този вариант и ми хареса, че малко почна да ми омръзва с тези палатки. Е по-скъпо ни излезе, но пък един път ги даваме парите.
Трябва да спомена, че не съм с джип, а с една дърта 19-ка, на всичкото отгоре и със спортно окачване и на бензин, че до преди няколко години бях рейсър.
Бяхме само двамата с приятелката ми, естествено колата се напълни догоре в буквалния смисъл. Просто обичам да взимам много неща и да съм подготвен за всичко. А и голяма част беше приготвена за къмпингуването. За пътуването бях се сдобил и с широкоъгълен 10мм обектив за Пентакса ми. Карти 16 и 32ГБ и 3 чифта презареждащи АА батерии за фотото със зарядно за колата, че до никъде нямаше да ми стигнат.
Ден 1
И така с пълна кола и пълен резервоар по обяд потеглихме по Хемус, за първата ни спирка – Плиска. Ходил съм там преди 10-тина години, но сега приятелката ми искаше да я заведа, хем да удари и печат на 100-те НТО. Тя им е голям фен, аз не. Не бързахаме, имахме време, а и днес пътя беше малко. Набързо стигнахме. Селото има много хубав и подреден център. Поседяхме малко там.
После продължихме към останките от Първата ни столица. По принцип не съм запален по история и разни такива останки не ме впечатляват особено, но един българин трябва да ги види. Оставихме колата на паркинга и платихме.
Входа:
Гледката отстрани
Комплекса е направен добре, подреден е и е спокойно. Видяхме и доста змии. Върнахме се при колата и на няколко минути с кола се стига до Голямата Базилика. Тя ме грабна повече.
Стана следобяд и решихме да тръгваме към мястото за спане за първата вечер. Яз. Фисек се намира на няколко км след Шумен, непосредствено до главния път Вн-Сф точно до едно капанче. До него се намира и едноименното възвишение. В непосредствена близост е с. Буховци, което ни посрещна така:
До язовира се стига или през селото, или като се отбиете на капанчето и има стръмно пътче надолу. Язовира се пада на 1 мин. Заведението е разположено на завой и малко трудно става влизането и излизането с кола.
За втори път отиваме там, но така и не ни остава време да се изкачим до горе. За нощувка по принцип си бяхме харесали една полянка в далечния край на язовира, но след зимата и пролетта цялата беше в трева, даже едва я познахме. Тогава решихме да спим пред капанчето на поляната. Питахме собствениците, нямаше проблеми. Ето го язовира и възвишението.
Преди да разпънем палатката седнахме на заведението за по едно питие. Обстановката е приятна, а и има какво да се хапне – има жива риба.
След това оправихме къмпинга и вечерята. Барбекюто не ползвахме, защото имахме суха храна от вкъщи още. А и хладилната чанта държеше още ледено.
Нощното небе беше чисто и реших да поснимам. Фен съм на нощната фотография.
Ден 2
Нощта мина нормално. Сутринта станах точно преди да се е показало слънцето над Фисек. Щракнах няколко снимки.
Жената изчака да понапече, за да се стопли. После направихме чай/кафе, тоалетни, хапнахме набързо, прибрахме багажа и поехме отново на път. Днес щях да посетя места, където не съм бил. Първо беше Хотнишкият водопад, близо до Търново. Лесно се открива и се стига с кола до него. Като водопад не е кой знае какво. Трябва да спомена, че той също тече през нещо като каньон. Еко пътеката, която върви по течението на реката е много хубава и екстремна на места. По нея се откриват красиви гледки, поточета, малки водопадчета и басейнчета.
Вече сме по пътеката нагоре
Час, час и нещо са напълно достатъчни да се разгледа. Пътеката е поддържана и спокойно може да се върви по дъските. Някой стълби са почти отвестни. Водата беше една мътна, а не бистра като планинска. Продължихме към Емен. След каране по тесни второ/третостепенни пътища из северна България стигнахме до селцето. А ето го каньона на Хотница:
В с. Емен има за разглеждане освен самия каньон, но и водопад Момин скок и една пещера. Ще отбележа, че тук по-трудно се ориентирахме, екопътеката е разрушена, а съм гледал снимки, че е доста интересна. Общо взето мястото е занемарено. Първо отидохме до пещерата след като ни упътиха. Стига се с кола по добър чакълест път вдясно малко след изхода на селото на север. Той ви води в самия каньон. Малка полянка, с беседка и чешма, а пещерата е горе в скалите.
Пещерата:
Вътре беше пълно с прилепи, беше хладно и миришеше на изпражнения. Пешерата не е голяма. До беседката имаше нещо като карта на каниона. Реката течеше непосредствено до нас, наирахме се в дъното на каниона. Решихме, че от тук е началото на екопътеката. Повървяхме 15-20 мин без да срещнем нито табела или маркировка и по едно време се озовахме пред едни големи камъни, които нямаше как да минем. Явно не е тук, това което търсим.
Върнахме се до поляната, взехме колата и се върнахме на главния път. Малко по-нагоре на около 200-300м на един ляв завой бяха спрели други туристи, спряхме и ние. Оказа се, че и те търсят къде е тази пътека. Там където бяхме спрели се оказа, че има пътечка през гората, която много трудно се забелязва. Нямаше указателни табели. Тръгнахме през гората и с течение на времето разбрахме, че сме на прав път, защото се появяваше маркировка от време на време, а и като излизахме на ръба на каньона, на места се виждаше разрушената еко пътека, която изглежда е била доста екстремна. Вървейки по ръба на каньона, се откриваха чудни гледки и човек придобива понятие за него.
Тук се вижда черния път, който води до пещерата и къде сме вървели преди.
След известно време отново влязохме в гората и почхахме да слизаме. След като минахме още няколко останки от пътеката се озовахме пред водопада Момин скок. Отне ни към час вървене. Това е едно от най-дивите места на което съм бил. Слънце пече можеби само няколко часа, през останалото време е сянка и хладно. Обграден си от скали, а над тях дървета. Водопада, макар и нисък, беше много силен и шумен.
Отпред се образуваше малко езерце.
Това място си заслужава да се посети, заедно с каньона заради дивото разположение на водопада и лично аз за първи път бях в каньон. В България няма много. От цялата почивка тук ми хареса най-много. А когато екопътеката е била здрава, сигурно е било още по-вълнуващо. Поседяхме доста за да усетим по-добре атмосферата тук. Времето напредна, връщането винаги е по-бързо. Назад отново се полюбувахме на каньона.
Оказа се, че близо до Водопада имало и язовир. Насладени от приятната разходка и видяната природа помислихме за нощувка, защото и времето напредна. Първоначално бяхме решили да спим на полянката пред пещерата, но ни се видя доста диво, а и в селото бяхме видяли табели за разни къщи. Решихме да проверим. В селото има 2 комплакса – Имението и Нигованка. След бърз оглед се спряхме на второто. Бях много приятно изненадан. По принцип съм свикнал да спя по хижи и палатки и за мен това си беше лукс. От тук може би се зарибих и ме хвана мания вече да планирам нощувки по такива места, а не по разни поляни и язовири. Малко цивилизация J Снимките ще покажат, колко добре е устроен комплекса.
Не пропуснахме да се пошляпаме и в басейна. След дългия прекрасен и изморителен ден поогладняхме. Време беше за скара. Имаше салатка и ракийка естествено.
По принцип като тръгна на път се наяждам от малко, което е добре де J След приятната вечеря, на приятното място, се поразходихме из двора и оставихме нощта да настъпи без да я притискаме. Спусна се прохлада и още по-голямо спокойствие. Тук човек наистина може да си почине добре. Умората ни затвори очите бързо.
Ден 3
Изкъпани, наспани и отпочинали бяхме готови за нови места. Бърза закуска и газ с колата. Първата ни спирка беше съвсем наблизо, северoзападно от Емен по пътя за Вишовград – Зараповски водопад. Отбива се вдясно от пътя, мисля, че имапе табела, защото лесно го намерихме. Там отново има еко пътека, района е малък, бързо се обхожда, но пък е красиво отново. Отнема не повече от 30-40 минути. Заслужава си да се отбиете и там.
Разгледахме, върнахме се към Емен и зададох на GPS-а Деветашката пещера. Отново минахме по разни упаднали пътища и селца. Но беше интересно. За първи път съм в този район на България.
Северна България:
Този ден щяхме да обиколим доста по комерсиални места. Оставихме колата на импровизирания паркинг, платихме входа за пещерата и се запътихме. Преди входа се пресича река Осъм. Самата пещера не прилича на същинска пещера, защото не е изцяло затворена. Но сводът й е огромен. На места се чувстваш нищожен. Естествено имаше прилепи. Обхожда се набързо.
Поехме към Крушунските водопади, а местността там се нарича Маарата. Бяхме гледали много хубави снимки за там и, че е някакво невероятно място. Еми не е. Посрешна ни някакъв чичка с пари за парко място. Викам си, няма да стане, места за паркиране другаде бол, а и тоалетните им не работиха. Бяхме решили и тази вечер да търсим къща. Та първо това решихме да направим. Повътряхме се малко, попитахме малко и се спряхме на Бялата къща. Е не беше като в Емен, но беше прилично и сме само за 1 вечер. Настнаихме се, оставихме колата и отидохме пеша, водопадите започват съвсем наблизо в селото. Очаквах водата да е с онзи типичен цвят по снимките, но не беше. На снимките ми съм засилил цвета за това изглежда така. Явно зависи нещо от сезона. Останах леко разочарован.
Мястото е доста комерсиално, имаше много хора, които все се пречат и бутат за снимка. Не обичам такива места. Разгледахме ги и се отправихме към мисля, че беше Малката Маара (Урушки водопад). В началото на пътеката за Крушунските се хваща една отбивка за него. Малко хора го посещават, а е и по-див.
Следобяд минаваше, почна да ръми и трябваше да се прибиране. Имахме да подреждаме багаж за планината. Утре ни чакаше Беклемето, после до Калофер и нагоре към х. Рай. Възползвахме се от камината в къщата. Отново естествено имаше мръвки и слатки и т.н. Не седяхме до късно, че трябваше утре до 8 да сме тръгнали.
следва....
))
и въпросните кръгове са били постаментите на резервоари съдържащи тонове гориво 
.
Хем до Карлово и Сопот за печати 
/ в една голяма зала...Там гнездят и много прилепи.Там се намира въпросния огромен постамент.
Ама вече чак напролет.
/снимки от Деветашката пещера и въпросните постаменти.
Коментар