Видове змии в България

[Дявол Коледа]

Забелязвам че отново се поднови темата за змииския серум и си казах добре де много хора им се искат да го имат за да се предпазят а всъшност той не е нужен поради простата причниа че ако се спазват елементарните правила за безопасност и тн едва ли ще те ухапе змия а и в повечето случеи нашите видове змии се плашат от хора и бягат но въпреки всички тези твърдения все пак съществува реалната опасност да те ухапе змия макар и тя да е малка и в този случеи би било полезно да знаем какви змий се въдят в България ето за това ще сложа в този форум тази статия защото смятам че познаването на змиите у нас е вид превенция и предпазна мярка от ухапването им.

Змиите в България Владимир Бешков
Пепелянка, усойница, смок, водна змия. За повечето хора змийската фауна на България се изчерпва с тези 4 вида. Всъщност в нашатна страна досега са установени 17 вида змии (тази цифра, по всяка вероятност е окочантелна – намирането на нови видове е почти изключено). Първият изследовател на змийската фауна на България – Васил Ковачев, в своя труд “Херпетологична фауна на България”, издаден през 1912г; отбелязва 12 вида змии. През 1929г академик Иван Буреш съобщава за намирането на още два вида – турската боа и вдлъбнаточелия смок, а през 1934г заедно с Йордан Цонков публикуват сензационната новина за намирането на западноевропейската змия Аспида (каменарка). През 1958г бе намерена котешката змия, а през 1979г бе установен и последния, 17-ият вид – черновратата стрелушка (първото съобщение за нейното намиране се появи по страниците на “Природа и знание” в брой 6 от 1979г само 12 дни след улавянето на екземплярите). По богатство на своята змийска фауна България се нарежда на едно от първите места в Европа (в Румания например се срещат само 10 вида змии, в Полша – 4 вида, а в Швеция само 3 вида).
Твърде добре е изучено и разпространението на змиите в България. Благодарение на усилията на предишните поколения от зоолози и на много нови данни днес може почти с пълна сигурност да се изброят, без допълнителни проучвания, видовете змии, обитаващи коя и да е наша планина, долина, поле или друг наш район. Знае се с доста голяма точност и надморската височина, до която се срещат различните видове змии във всички наши планини. Значително по-малки са познанията ни за биологията на змиите. Количественият и качественият състав на храната, денонощната има активност, броят на снасяните яйца или ражданите малки (6 вида са живородни), сезоните на оплождане, снасяне, ражадне или излюпването нa малките, числеността на отделните видове в природата и ред други въпроси са сравнително добре изяснени само за няколко по-честo срещани у нас видове. Недостатъчни са и познанията ни за влиянието нa човешката дейност върху разпространението и числеността на змиите. Повечето видове у нас са защитени от закона, а 9 вида са включени в “Червената книга на България” като редки и застрашени видове.
Опасни ли са нашите змии? Ухапванията от отровни змии у нас са твърде редки и в повечето от случаите са от широко разпространената у нас пепелянка – най-често при настъпване или при несръчни опити за улавяне. Своевременно оказаната помощ с противозмийски серум и други модерни медикаменти отстраняват опасноста за живота на ухапания и той почти винаги се отървава само с подуване на ухапаното място и 1-2 дни престой в болницата. Въпреки това страхът от змиите продължава да владее съзнанието нa много хора, а при някои достига до паталогични размери. Фантастичните легенди за смоци- удушвачи на хора и добитък, за змии-кръвопийци и камъкохвъргачи, за развъдени от диверсанти кобри и мамби по планините и плажовете ни, заедно с нерядко появяващите се в печата самохвални разкази на самодейни змиеловци и самозвани популяризатори, са причината повечето хора да си представят змиите като лукави и коварни, зли и отмъстителни влечуги, които съществуват само и само за да излеят отровата си в невинните хора. Всъщност змиите са влечуги като всички останали. Техният “интелект” и “злоба” не се различават много от тези на един гущер или костенурка. Змиите хапят единствено при болка или при внезапна уплаха, а много видове не хапят, дори когато са настъпени или измъчвани след улавянето им. Невежеството и търсенето на ефтина слава пред наивни зрители е причина за убиването и улавянето на хиляди змии, в това число и от редки и застрашени видове, включени не само в нашата, а и в европейската “Червена книга”. Явно е, че само агитационно – пропагандната дейност не е достатъчна, за да настъпи прелом в отношението към тази интересна част от българската фауна. Време е да се приложат наказателните мерки, предвидени от нашите закони за унищожаването на защитените видове животни!
С какво все пак е възможно да се сблъскаме при излети, разходки или докато работим в градината си?В България са описани 17 вида змии от 4 семейства:
- Змия-червейница – Typhlops vermicularis – Изключително малко хора могат да се похвалят, че са я виждали.Води подземен начин на живот.По-скоро бихте си купили саксия с екзотично цвете в чиято пръст случайно може да попадне някоя вносна червейница от района на Индия или тропичните острови.
- Пясъчна /Турска/ боа – Erix jaculus – Рядко срещана – нощен начин на живот.Истински удушвач с малки размери.
- Смок-стрелец /Синурник/ - Coluber caspius – Бдителен и силен.Поставен на “тясно” се защитава яростно.Хапе.
- Стрелушка /Тънък стрелец/ - Coluber najadum – Красив, фин и сърцат.При защита имитира кобрите, като изправя част от тялото си.
- Черноврата стрелушка – Coluber rubriceps – По-малкият брат на тънкия стрелец.В България открит през 1979 г. - най-вероятно живеят само няколко десетки екземпляра.
- Смок-мишкар – Elaphe longissima – Често живее редом с човека в жилищата, където намира основната си храна – дребни гризачи.Пазете този приятел – той ще ви се отблагодари.При защита – хапе.
- Леопардов смок – Elaphe situla – Красавец.Може да се види на снимка или в музейните сбирки.Нощен вид.
- Пъстър смок и подвид – ивичест смок /Кощерица/ – Elaphe quatuorlineata – Хрисим, но не го безспокойте.И той не би желал да ви досажда.
- Жълтоуха водна змия – Natrix natrix – При внезапен стрес се прави на умряла.Ако и това не помогне започва да отделя кръв от устата си – “Абе съвсем мъртва съм – остави ме на мира”.
- Сива водна змия – Natrix tessellata – Защита – неприятно миришещ секрет отделян от клоаката.По мои наблюдения – като, че ли съществува хибридна форма между двата вида водни змии – да кажат мнението си специалистите.
- Медянка – Coronella austriaca – Широко разпространена според авторите херпетолози – никога не съм я виждал на живо.
- Вдлъбнаточел смок – Malpolon monspessulanus – Отровен, но безопасен – отровните му зъби се намират в задния край на горните челюсти и се използват само при хранене с дребни животни.
- Котешка змия – Telescopus fallax – Слабо отровна.Зеницата и е вертикална, а отровните зъби – като на вдлъбнаточелия смок.
- Пепелянка – Vipera ammodytes – Отровна.Дебело тяло, къса опашка, рогче на носа,вертикална зеница.Не бяга при приближаване на човек, а разчита на маскировката и оръжието си.Хапе само, ако бъде настъпена или обезпокоена драстично.Преди да ви бият серум – проверете не сте ли алергични към същия.Понякога той е по-опасен от отровата.Не е доказано, че изпотяването и гаденето са признаци на отравянето.Най-вероятно се дължат на изпитвания страх.
- Усойница – Vipera berus – Среща се по влажните високопланински пасища и боровинковите поляни – внимавайте при брането на плодове и гъби по тези места.По-слабо отровна е от пепелянката.Все пак при ухапване е добре да се потърси лекарска помощ.
- Степна /Остромуцунеста,Урсиниева/ усойница – Vipera ursinii – За последно е виждана през 1934 г.Отровна.
- Аспида /Каменарка/ - Vipera aspis – Последно съобщение за наличието и в България – от 1934 г./Буреш и Цонков/.Отровата и е подобна на тази на усойницата.
Тази картинка може да се допълни и от 13 вида гущери, два от които - жълтокоремника/достигал е на дължина до 1.5 м. – най-големият наш гущер/ и слепока са безкраки и често се бъркат със змиите.
Имаме претенциите, че българите сме толерантни и културни хора.Явно малко от нас гледат телевизия “Animal planet”.В страните, където се уважават законите, а морала и етиката не са само поза, отношението към животните е по-различно, независимо дали са домашни или диви.Въпрос на възпитание от най-ранна възраст.У нас всички земноводни и влечуги попадат под закрилата на няколко документа според степента на застрашеност – “Червена книга на НР България”, заповед 729/1986 г. на МОСВ, приложения II и III на “Бернската конвенция”, “Червеният лист на застрашените животни” на Международния съюз за защита на природата(IUCN,1996) и др.Въпреки това ние сме си ние.Търсим си оправдание в нелекото съществуване, не уважаваме околните, не зачитаме законите си.Не обичаме ближния, особено, ако е по-слаб, да не говорим за някакви си там пълзящи и подскачащи гадинки.
Е, доскучаха ли ви вече моите приказки.Не всеки би издържал да чете такива неща до края.Но нека не оставяме пустиня след себе си.Нека да помислим за света, в който ще живеят нашите деца.Всяко живо същество – от микроскопичното кърлежче до синия кит – са брънка от жива верига.Нарушим ли я – очаква ни катастрофа.
Животните имат своите права и хората сме тези, от които зависи опазването им.
Да бъдем Човеци – за да имаме бъдеще.
Надявам се да ви е интересно
Иформацията е копирана и почерпена от тук

[Barbaron]

Много полезна информация!

Искам само да добава, че поставянето на противозмийски серум трябва да се извършва от медицинско лице. Поради естеството на моята работа във всички наши обекти имаме такъв, сменяме го периодично с нов.
На едно обучение на КУТ, лекар от правителствена болоница ни запозна с правилата за действие при ухапване от змия. Те са следните:

- 1. Никога не бива да се прилага изсмукване, разрязване на раната,натриване с някой известен бабешки илач;
- 2. Поставя се веднага стегната превръзка над мястото на ухапването и пострадалия се транспортира до най-близкото медицинско заведение.

В България (Слава Богу!) Няма такава отровна змия, която може да убие здрав човек. Проблеми възникват при наличие на алергии, дриги заболявания и най-често от страх.

[Kaskadiora]

E то ко стана... не ползвайте серума - в България отровни змии няма.
Или си НОСЕТЕ лекар със себе си.
Това ми напомни на вица:
По улицата кара МУТРА с голям черен джип, зад него вият сирените на 1 пожарна и 1 линейка. Пътен полицай вижда цялата картинка и спира джипа. Но за негова изненада спират и другите 2 превозни средства.
- Вие заминавайте, а аз ще обясня на водача на джипа Правилника за Движение....
В този момент от джипа се показва голямата глава на МУТРАТА и се провиква:
- Ейййййййй къде ша заминават? Те т'ва ми е аптечката, а т'ва ми е пожарогасителя.

[Barbaron]

E то ко стана... не ползвайте серума - в България отровни змии няма.
Или си НОСЕТЕ лекар със себе си.
Това ми напомни на вица:
По улицата кара МУТРА с голям черен джип, зад него вият сирените на 1 пожарна и 1 линейка. Пътен полицай вижда цялата картинка и спира джипа. Но за негова изненада спират и другите 2 превозни средства.
- Вие заминавайте, а аз ще обясня на водача на джипа Правилника за Движение....
В този момент от джипа се показва голямата глава на МУТРАТА и се провиква:
- Ейййййййй къде ша заминават? Те т'ва ми е аптечката, а т'ва ми е пожарогасителя.

Колеги, просто Ви предавам какво са ми казвали на обучението. Ако пострадалият човек има алергична реакция към някоя от съставките на серума, ефекта от прилагането му може да бъде по-опасен от самото ухапване. В полеви условия няма как да се направи антиалергичен тест. Освен ако не си мутра и с теб не върви съответната аптечка.
Преподавателя на въпросното обучение, разби и други митове за оказване на бърза помощ на пострадали. Особено ме впечатли със змийските ухапвания и „гълтане на езика“. Можеби сте чували, как при определена ситуация, накой пострадал си гълта езика, как някой спец едвали не с лост му разбил стегнатата от конвулсия челюст, извадил езика и спасил човека... В тази ситуация е достатъчно пострадалия да бъде поставен по гръб, на място позволяващо главата да провисне. Например тялото е на пешеходния
тротоар, а главата провиснала към платното. В резултат на това действие езика провисва, освобождава входа на трахеята и човек може да диша свободно

[zzlatev]

И аз искам да споделя някои лични наблюдения. От 14 годишен обикалям пеша планините и горите на България и за цялото това време съм виждал 2 пъти усойница - един път в Рила на Кобилино бранище и един път в Етрополския балкан. И двата пъти змиите бързо побягнаха, щом разбраха че са разкрити. Виждал съм и едри смоци в района на Карлуково, те дори са по-агресивни от усойниците, стоят и съскат насреща ти. Аз използвам тактиката с камък, но не с цел да убия змията, а го хвърлям близо да нея. Удара на камъка в пръстта или друга основа и свързаните с това шум и вибрации веднага сломяват бойния дух на влечугото и то побягва, стига да има възможност.
Живял съм доста време и в Африка. Един- единствен път съм се сблъсквал със зелена мамба( и слава богу), но и при нея подейства същия способ. Един от местните я замери с парче дърво и тя се изниза в шумата.
Но да се върна на темата, шанса да Ви ухапе змия е наистина нищожен на територията на България. Нека да пазим тези редки животни и при среща с тях, ако Ви е страх или нещо Ви притеснява, просто ги изпъдете, без да ги наранявате.

[Тихомир]

Ако пострадалият човек има алергична реакция към някоя от съставките на серума, ефекта от прилагането му може да бъде по-опасен от самото ухапване.

Абсолютно вярно.

Можеби сте чували, как при определена ситуация, накой пострадал си гълта езика, как някой спец едвали не с лост му разбил стегнатата от конвулсия челюст, извадил езика и спасил човека... В тази ситуация е достатъчно пострадалия да бъде поставен по гръб, на място позволяващо главата да провисне. Например тялото е на пешеходния
тротоар, а главата провиснала към платното. В резултат на това действие езика провисва, освобождава входа на трахеята и човек може да диша свободно

Тук малко не съм съгласен. Два пъти съм спасявал хора след гълтане на езика като съм го вадил. И смея да твърдя , че в такава ситуация да го поставяш по гръб и да чакаш езикът сам да се отпусне е равносилно да убиеш човека. В такъв случай /гълтане на език/ в зависимост от възрастта и здравословното състояние на човека задушаването настъпва много бързо и са нужни спешни мерки. Ако сте двама единият му отваря устата защото обикновено тя е стисната изключително здраво , а другият бърка и му вади езика за да си поеме въздух. Ако си сам може да използваш всякакви подръчни средства да отвориш устата за да можеш да бръкнеш вътре. Но винаги е по-добре да имаш някой наоколо , който да ти помогне.

[Barbaron]

Абсолютно вярно.


Тук малко не съм съгласен. Два пъти съм спасявал хора след гълтане на езика като съм го вадил. И смея да твърдя , че в такава ситуация да го поставяш по гръб и да чакаш езикът сам да се отпусне е равносилно да убиеш човека. В такъв случай /гълтане на език/ в зависимост от възрастта и здравословното състояние на човека задушаването настъпва много бързо и са нужни спешни мерки. Ако сте двама единият му отваря устата защото обикновено тя е стисната изключително здраво , а другият бърка и му вади езика за да си поеме въздух. Ако си сам може да използваш всякакви подръчни средства да отвориш устата за да можеш да бръкнеш вътре. Но винаги е по-добре да имаш някой наоколо , който да ти помогне.

Колега, не си прав ама съвсем.
Няма такова нещо като гълтане на езика. Просто е невъзможно. Казвам ти го след като най-обстойно ми е демонстрирано със специален макет - човешко тяло. Езика е така „закачен“ в устата и неговата дължина е такава, че това е невъзможно. Възможно е „лягане“ при определена ситуация в/у отвора на трахеята и затрудняване на дишането. При отпускане на главата в поза на гръб той се отмества и тогава се облекчава дишането. Тази техника ми бе демонстрирана от лекар от екипите посрещащи държавни глави. Сигурно знаят как да ги правят нещата

[Дявол Коледа]

Kато допълнение на темата добавям снимки на някои ит змиите:
Змия-червейница – Typhlops vermicularis

Пясъчна /Турска/ боа – Erix jaculus

Смок-стрелец /Синурник/ - Coluber caspius

Стрелушка /Тънък стрелец/ - Coluber najadum

Черноврата стрелушка – Coluber rubriceps

Смок-мишкар – Elaphe longissima

Леопардов смок – Elaphe situla

Пъстър смок и подвид – ивичест смок /Кощерица/ – Elaphe quatuorlineata

Жълтоуха водна змия – Natrix natrix

Сива водна змия – Natrix tessellata

Медянка – Coronella austriaca

Вдлъбнаточел смок – Malpolon monspessulanus

Котешка змия – Telescopus fallax

Пепелянка – Vipera ammodytes


Усойница – Vipera berus

Степна /Остромуцунеста,Урсиниева/ усойница – Vipera ursinii

Аспида /Каменарка/ - Vipera aspis


Надявам се снимките да отговарят на истината просто в живота си съм виждал само пепелянка и усоница и з адругите не знам как изглеждат.

[Тихомир]

Колега, не си прав ама съвсем.
Няма такова нещо като гълтане на езика. Просто е невъзможно. Казвам ти го след като най-обстойно ми е демонстрирано със специален макет - човешко тяло. Езика е така „закачен“ в устата и неговата дължина е такава, че това е невъзможно. Възможно е „лягане“ при определена ситуация в/у отвора на трахеята и затрудняване на дишането. При отпускане на главата в поза на гръб той се отмества и тогава се облекчава дишането. Тази техника ми бе демонстрирана от лекар от екипите посрещащи държавни глави. Сигурно знаят как да ги правят нещата

Терминът "гълтане на езика" не означава мотамо че същия е глътнат. Само по себе си според мен се случва следното : в следствие на различни фактори отслабва контролът в-у мускулите държащи езика в устната кухина и той се отпуска назад като при това си отпускане запушва трахеята и спира достъпа на въздух към дробовете. Първия път когато ми се случи беше с един възрастен алкохолик който както кашляше и се задави , почервеня , посиня и пребели очите. Бяхме двама души наоколо и единия му отвори с две ръце устата защото в това състояние мускулите се стягат неимоверно , а аз бръкнах и дърпах докато му извадих езика. Операцията не е лесна защото езикът е хлъзгав и трудно се хваща. Дългият среден пръст е предимство в случая. И съм убеден , че нямахме време да го слагаме да легне и да чакаме езикът му сам да се отмести. Вторият случай бе с един наркоман , който поради липса на наркотици изпадна в гърч и си глътна езика. Него го оправих по същия начин.
Сега не знам , не съм доктор , сигурно тези с които си говорил имат право , но аз споделям личния си опит и да ти кажа не бих рискувал живота на човек да го оставя сам да се премести езикът му. Ами ако не се премести? Когато пред очите си виждаш как човек се задушава и умира няма много време за мислене и реагираш въз основа на опита си. Затова предпочитам да го извадя /езикът/ , отколкото да чакам.

П.С. Поздравления за темата!

[дядо Ники]

Чудесни са снимките по-горе.

Питам се обаче за т.нар. червейница. Дали не е всъщност някакъв вид слепок, който не е змия, макар че от пръв поглед може и да стресне някого? Той, за съжаление, май е на изчезване.

Червейницата на снимката се различава от слепоците, които съм виждал, само по цвят и по-дължина (доста по-дълга).

Поздрави!

[Венцислав Петров]

Абсолютно вярно.


Тук малко не съм съгласен. Два пъти съм спасявал хора след гълтане на езика като съм го вадил. И смея да твърдя , че в такава ситуация да го поставяш по гръб и да чакаш езикът сам да се отпусне е равносилно да убиеш човека. В такъв случай /гълтане на език/ в зависимост от възрастта и здравословното състояние на човека задушаването настъпва много бързо и са нужни спешни мерки. Ако сте двама единият му отваря устата защото обикновено тя е стисната изключително здраво , а другият бърка и му вади езика за да си поеме въздух. Ако си сам може да използваш всякакви подръчни средства да отвориш устата за да можеш да бръкнеш вътре. Но винаги е по-добре да имаш някой наоколо , който да ти помогне.

И според двамата ни специализирани офроуд доктори проблема със задушаването се оправя точно както по-горе BARBARON е написал... В никакъв случай не са необходими никакви силови действия - съвсем сигурно...!

[Тихомир]

Венци , нямам намерение да споря за това - след като докторите го казват , значи така е правилно. Казах какво ми се е случвало и как реагирах. И свидетелството , че и моят начин действа макар и неодобрен от лекарска гледна точка , все още е живо и ходи по земята. Даже скоро го черпих една бира...

[denislav]

Чудесни са снимките по-горе.

Питам се обаче за т.нар. червейница. Дали не е всъщност някакъв вид слепок, който не е змия, макар че от пръв поглед може и да стресне някого? Той, за съжаление, май е на изчезване.

Червейницата на снимката се различава от слепоците, които съм виждал, само по цвят и по-дължина (доста по-дълга).

Поздрави!

неее, не е слепок...
слепоците са гущери без крака, а тва си е змия.
ето к'во пише по тоя въпрос в едни стааари книги

[дядо Ники]

ОК. Благодаря за информацията. Нито бях виждал такова чудо, нито знаех, че го има. Затова си помислих за слепока, за който знаех, че е гущер.

Поздрави!

(П.П. Има и поука - на какво може да се заприлича от прекаляване с подземния живот.)

[sl.daskalov]

Пепелянки има и в кафява разцветка: Снимка(2).jpg . Там ,където работя се срещат и двата вида (прекалено често) ,сивата - в боровите горички, а кафявата в широколистните. Има и много Кощерици и още много видове ,който не са показани на снимките и не им знам имената, Котешка змия също май съм виждал, или поне приличаше на картинката!
Все ми се струва че ако се завърти някой учен по землището на с.Тополница - Петричко , и по джунглата по поречието на р.Катунска Бистрица, току виж цъфнало някое ново откритие! Виждал съм птиченца приличащи по външен вид ,размер и поведение на колибри (както ги показват по телевизията), виждал съм и паяци на външен вид също като тарантула и по размер малко по-малки от топка за тенис на маса!

[Тихомир]

Единствената пепелянка , която съм виждал беше точно такава - кафява. Чистейки едно танково укритие в букова гора я намерих свряна под шумата. Това като войник.

[Дявол Коледа]

Аз също съм виждал само кафява но тази снимка беше наи добра според мен като качество за тов апуснах сивата а и се оказва че на една голяма част от змиите цвета на окраската зависи от мястото където живеят

[Тодор (Zaarin)]

Темата за първа помощ след змийско ухапване от змиите срещащи се в България сме я бистрили, но да кажа пак какво не трябва да се прави:

1. Никакъв серум. Не са толкова отровни, но за сметка на това доста хора са силно алергични към серумите без да го знаят и могат да си умрат като нищо.

2. Никакво изсмукване. Отровата може и да не е толкова силна, но една раничка в устата или дори възпален венец може да я закара директно в мозъка и тогава и серум не помага.

3. Стегната превръзка ЕДИНСТВЕНО И САМО, ако знаете какво правите. Първо, ако уцелите вената, която пренася кръв към сърцето всичко е наред... стегнете ли обаче артерията пред вената е равносилно на това да му вкарата отровата със спринцовка направо във сърцето.

4. Никакво бързо движение на ухапания. Колкото по-бързо се движи, толкова по бързо отровата ще стигне до сърцето.

Какво е добре да се прави:

1. Антиалергени. Опасноста от алергичен шок е в пъти по-голяма от тази от отровата.

2. Обездвижване на крайника и въобще на целия човек.

3. Задължително минаване през болница. Отровата не е страшна, но из устата на змията живеят такива бактери, че не ви мърдат един куп гадни инфекции. За щастие никоя от тях не може да ви убие бързо.

Ползата от разрязването и изтискването на раната, както и обгарянето й е спорна, но поне се знае, че не вредят.

[efreytora]

здравейте на всички ,някой скоро да е чувал за смъртен случай от ухапване в България.Аз поне не съм .В моето село преди години пепелянка ухапа човек долу на Тунджа ,разстоянието до селото е долу-горе 7км.,минал ги пеша отишъл в здравния пункт и казал''Увааапаа мъ ина иннааа пииипииилянка(човека си заеква по принцип) онея като се шашнали ,паника ,на линейката и в Елхово там поне още половин час обяснения.Човека си е жив и здрав.Така ,че змиите по нашите земи не са толкова опасни.

[дядо Ники]

От любопитство се зарових в едни данни - търсене из публикувани съобщения. Те едва ли са изчерпателни, но изглежда, че си прав: поне от над 10 години в България никой не е умрял заради ухапване от змия.

Ухапани има доста и те почти винаги бързо са търсили помощ. Може би и това е допринесло да няма смъртни случаи. (Но и търсенето на помощ май е сравнително рядко - имаше съобщения, че в някой болници са бракували противозмийски серум поради изтекъл срок на годност, значи дълго не е бил нужен.)

Според публикациите най-сериозен в последно време изглежда случаят с 32-годишен софиянец на Витоша. През май м.г. той смело се беше опитал да снима в упор с мобилния си телефон една усойница, но тя превратно разбрала намеренията му...

Започнал да повръща и да губи съзнание, пишеше във вестниците. Компанията му бързо го свалила до близкото шосе и на стоп го закарали във Военна болница, където всичко свършило благополучно за човека и за родното фотолюбителство.

Така че основен източник на смъртоносни отрови у нас си остават гъбите, които вземат жертви всяка година. Много опасни са и кърлежите, но - както е известно - не с отрова, а с гнусни зарази.

Поздрави!