Tweet
Преди няколко дена се завърнах от разходка до Грузия и реших да ви пусна малко снимки на красотите на тази държава.
Поради факта, че моята жена е грузинка живяла в в Сухуми, Абхазия, не е добър варианта да пресичаме северната граница на Грузия и затова минаваме през Турция. Горивото хич не е евтино, но поне пътищата са хубави и почти навсякъде магистрали (по нашите разбрания).
За Турция няма да говоря друго и направо започвам от границата с Грузия.
Веднага с влизането трябваше да се зареди гориво, щото резервоара и газовата бутилка бяха празни.
Ето до каква кола се наредихме на колонката
Двама младежа бяха изкарали тази реликва от няокой двор.
Влязохме в Батуми и първата ни работа както винаги е да се цопнем на плажа покрит с камъни, а не с пясък.
На дъщеря ми бяхме направили предварително потник с надпис на грузински който гласи "Моля не ме целувайте"
За незнаещите ще поясня, че за поздрав в Грузия е прието да се целуват по бузата. Представете си какво се случва на село при бабичките като се появи детенцето)))
Пристигнахме в Зугдиди, което е на север до границата с Абхазия. ГОляма радост за прабабата. Тук си купиме любимата газирана напитка Тархуна.
По време на разходката ни из Замъка на Дадиани, срещнахме груга младежи с национални носии. Казаха че ще имат концерт по-късно вечерта в градския театър.
Задължително е за туристите да посетят пазара в Зугдиди. Всичко може да се опита, няма ХЕИ няма данъчни.. всичко се продава направо на щандовете - подправки, месо сирене, кашкавал
След двудневен престой се запътихме към Тбилиси на посещение на други роднини. Пътя е добър, но шофьорите .... Изпреварване се извършва по всяко време без значение завой ли следва или идва кола отсреща. Дългите фарове никой не ги изключва, а пък мигачи никой не използва. Най използван е клаксона))
В Тбилиси ни посрещат със тостове и грузинско вино.
След това се разходихме до детски кът на върха на една планина заобикаляща столицата.
Качихме се с едно много яко влакче. Някои доста се забавляваха, други ... не))
По-късно посетихме известен крайпътен ресторант, славещ се с вкусните хинкали и лобио (мачкан боб)
На следващия ден посетихме Джвари Монастири - Кръстов манастир наречен така защото е разположен на хълм над място където две реки се сливат в една.
Последваха няколко дена със софри, разходки, пак софри ....)
Посетихме нещо като битак. Има доста красиви и стари неща, но цените са доста високи.
След това посетихме друга атракция, която построиха миналото лято и тогава не можахме да пробваме. Лифт минаващ над старата част от Тбилиси и досигащ до същия хълм където беше детския кът, но тук има стара крепост и паметник на Майка Грузия.
Открива се прекрасна гледка към целия град и интересните сгради с които е осеяна цяла грузия. Формите са като от фантастичен филм.
След това отново софри и бири ..... и помежду другото една българска питка.
Решихме да се разходим малко на север. По пътя за Владикавказ, да разгледаме и самия Кавказ.
Натоварихме се на джипа и газ рано сътринта. Само да спомена, че в Тбилиси няма пропан-бутан и се наложи да заредя резервоара догоре с бензин. Поне там цената е по-добра от България - 2 лв. Набелязаната цел беше на 140 км - до границата с Русия. Църквата Гергети.
За някои нямаше място затова ползвахме багажника.)
Първата ни спирка беше отново църква на брега на красиво езеро.
Тука се катерихме по едни тесни стълби до върха на една каменна кула. За децата беше доста забавно. И за мен .....))
Малко снимки с грузински инвентар. Навсякъде имаше сергийки за шапки, елечета от кожа, плетени чорапи и др.
По пътя се натъкнахме на двор пълен със стари руски машини. Снимка забравих да направя, ама снимах други, които стояха на тротоара.
Пътувайки по маршрута, на фона на зеленината около нас се появи нещо оранжево. Спираме отново и се оказва че това е тръба с "Желязна вода". Не знам какво точно означава, но от тръбата тече ледена минерална вода с доста силен минерален вкус. Човека с булката ни каза да не държим водата повече от 2 дена в бутилка, не знам защо.
Продължаваме по пътя и се налага отново да спрем щото казах на жената че искам да купя от кожените шапки за сина ми. Тя трябваше да се пазари с продавачката. Купихме си за 10 лари, като преди 20 км ни искаха 30 лари. Добра оферта!
Наближаваме Гуадаури - известен ски крорт, чието име колегата в другата тема беше забравил. Пътя става стръмен със остри завои и яко изкачване. Бизнеса на всички интересни места процъфтява. Проадавт се шапки, плетива, Чурчхела, и други странни неща))
На много места има тераси изнесени във въздуха над големи пропасти. Доста е страшно за някои, но от снимките трудно се добива представа.
Продължаваме нагоре по пътя и постепенно дърветата изчезват. Остават само големи площи зелена трева. Отклоняваме се от пътя за обяд и се изкачихме с джипо по един баир. Разбира се обядвахме Хачапури и Тархуна. В ниското долу се вижда пътя за Владикавказ.
Тъкмо се качваме в колата и давам газ и изведнъж на фона на зеленината изниква нещо оранжево. Отново отбивам и не бегом отивам да видя какво е. Оказва се че е образувание от наслоени минерали от течаща по склона силно минерализирана вода. Толкова е грапаво, че спокойно се изкачих до върха въпреки стръмния наклон. Исках да видя откъде извира това чудо и се оказа че извора е една дупка в земята в подножието на планината. Вкуса хич не е приятен, силно нагарча и имах чувството че е газирана.
Продължихме по пътя за Степантсминда. Там ни беше крайната цел. И изведнъж на поляната до нас виждаме ...... Камила !!!
Камила в Кавказ. Оказа се че човекът с камилата е циганин по негови думи, ама на мен ми приличаше на англичанин. Говореше на англиски и каза, че руснаците не го пуснали да мине границата и сега събирал пари за пътуване през Казахстанската граница на 4000 км от тук. Дадохме му 5 лари за снимките с камилата и продължихме по пътя.
Стигнахме Крайната точка. Пътуването ни беше около 6 часа заради непрестанното спиране за разглеждане, ремонти по пътя, тунели...
Насочихме се към Гергети. Това е църква на върха на планина над градчето. Пътя е каменист, стръмен и осеян с остри завои. Заради туристите в подножието имаше много "таксита" - джипове и малки тойотки 4х4 които за 5 лари те качват до църквата. Другия вариант е туристическа пътека нагоре по баира като и там не липсваха оптимисти. Третия вариант за качване беше с кон.
Вече сме на върха. Тук туристопотока е голям. Кой пеша с раници и палатки, кой с кемпер. Градусите паднаха на около 11 за разлика от 32 по-рано.
Така се влиза в грузинска църква. Разгледахме, запалихме по свещ, потъркаляхме се по тревата и се насочихме обратно надолу щото времето започна да се разваля бързо.
СЛязохме обратно в Степантсминда и пак софри, бири, шашлици .....
След това вече се засилихме към Тбилиси щото стана тъмно и студено.
И пак софри, вино шашлици .....
Грузински работи.
Може да обновя темата с още снимки ако ви е интересна))
Поради факта, че моята жена е грузинка живяла в в Сухуми, Абхазия, не е добър варианта да пресичаме северната граница на Грузия и затова минаваме през Турция. Горивото хич не е евтино, но поне пътищата са хубави и почти навсякъде магистрали (по нашите разбрания).
За Турция няма да говоря друго и направо започвам от границата с Грузия.
Веднага с влизането трябваше да се зареди гориво, щото резервоара и газовата бутилка бяха празни.
Ето до каква кола се наредихме на колонката
Двама младежа бяха изкарали тази реликва от няокой двор.Влязохме в Батуми и първата ни работа както винаги е да се цопнем на плажа покрит с камъни, а не с пясък.
На дъщеря ми бяхме направили предварително потник с надпис на грузински който гласи "Моля не ме целувайте"
За незнаещите ще поясня, че за поздрав в Грузия е прието да се целуват по бузата. Представете си какво се случва на село при бабичките като се появи детенцето
)))Пристигнахме в Зугдиди, което е на север до границата с Абхазия. ГОляма радост за прабабата. Тук си купиме любимата газирана напитка Тархуна.
По време на разходката ни из Замъка на Дадиани, срещнахме груга младежи с национални носии. Казаха че ще имат концерт по-късно вечерта в градския театър.
Задължително е за туристите да посетят пазара в Зугдиди. Всичко може да се опита, няма ХЕИ няма данъчни.. всичко се продава направо на щандовете - подправки, месо сирене, кашкавал
След двудневен престой се запътихме към Тбилиси на посещение на други роднини. Пътя е добър, но шофьорите .... Изпреварване се извършва по всяко време без значение завой ли следва или идва кола отсреща. Дългите фарове никой не ги изключва, а пък мигачи никой не използва. Най използван е клаксона
))В Тбилиси ни посрещат със тостове и грузинско вино.
След това се разходихме до детски кът на върха на една планина заобикаляща столицата.
Качихме се с едно много яко влакче. Някои доста се забавляваха, други ... не
))По-късно посетихме известен крайпътен ресторант, славещ се с вкусните хинкали и лобио (мачкан боб)
На следващия ден посетихме Джвари Монастири - Кръстов манастир наречен така защото е разположен на хълм над място където две реки се сливат в една.
Последваха няколко дена със софри, разходки, пак софри ....
)Посетихме нещо като битак. Има доста красиви и стари неща, но цените са доста високи.
След това посетихме друга атракция, която построиха миналото лято и тогава не можахме да пробваме. Лифт минаващ над старата част от Тбилиси и досигащ до същия хълм където беше детския кът, но тук има стара крепост и паметник на Майка Грузия.
Открива се прекрасна гледка към целия град и интересните сгради с които е осеяна цяла грузия. Формите са като от фантастичен филм.
След това отново софри и бири ..... и помежду другото една българска питка.
Решихме да се разходим малко на север. По пътя за Владикавказ, да разгледаме и самия Кавказ.
Натоварихме се на джипа и газ рано сътринта. Само да спомена, че в Тбилиси няма пропан-бутан и се наложи да заредя резервоара догоре с бензин. Поне там цената е по-добра от България - 2 лв. Набелязаната цел беше на 140 км - до границата с Русия. Църквата Гергети.
За някои нямаше място затова ползвахме багажника.
)Първата ни спирка беше отново църква на брега на красиво езеро.
Тука се катерихме по едни тесни стълби до върха на една каменна кула. За децата беше доста забавно. И за мен .....
))Малко снимки с грузински инвентар. Навсякъде имаше сергийки за шапки, елечета от кожа, плетени чорапи и др.
По пътя се натъкнахме на двор пълен със стари руски машини. Снимка забравих да направя, ама снимах други, които стояха на тротоара.
Пътувайки по маршрута, на фона на зеленината около нас се появи нещо оранжево. Спираме отново и се оказва че това е тръба с "Желязна вода". Не знам какво точно означава, но от тръбата тече ледена минерална вода с доста силен минерален вкус. Човека с булката ни каза да не държим водата повече от 2 дена в бутилка, не знам защо.
Продължаваме по пътя и се налага отново да спрем щото казах на жената че искам да купя от кожените шапки за сина ми. Тя трябваше да се пазари с продавачката. Купихме си за 10 лари, като преди 20 км ни искаха 30 лари. Добра оферта!
Наближаваме Гуадаури - известен ски крорт, чието име колегата в другата тема беше забравил. Пътя става стръмен със остри завои и яко изкачване. Бизнеса на всички интересни места процъфтява. Проадавт се шапки, плетива, Чурчхела, и други странни неща
))На много места има тераси изнесени във въздуха над големи пропасти. Доста е страшно за някои, но от снимките трудно се добива представа.
Продължаваме нагоре по пътя и постепенно дърветата изчезват. Остават само големи площи зелена трева. Отклоняваме се от пътя за обяд и се изкачихме с джипо по един баир. Разбира се обядвахме Хачапури и Тархуна.
В ниското долу се вижда пътя за Владикавказ.Тъкмо се качваме в колата и давам газ и изведнъж на фона на зеленината изниква нещо оранжево. Отново отбивам и не бегом отивам да видя какво е. Оказва се че е образувание от наслоени минерали от течаща по склона силно минерализирана вода. Толкова е грапаво, че спокойно се изкачих до върха въпреки стръмния наклон. Исках да видя откъде извира това чудо и се оказа че извора е една дупка в земята в подножието на планината. Вкуса хич не е приятен, силно нагарча и имах чувството че е газирана.
Продължихме по пътя за Степантсминда. Там ни беше крайната цел. И изведнъж на поляната до нас виждаме ...... Камила !!!
Камила в Кавказ. Оказа се че човекът с камилата е циганин по негови думи, ама на мен ми приличаше на англичанин. Говореше на англиски и каза, че руснаците не го пуснали да мине границата и сега събирал пари за пътуване през Казахстанската граница на 4000 км от тук. Дадохме му 5 лари за снимките с камилата и продължихме по пътя.
Стигнахме Крайната точка. Пътуването ни беше около 6 часа заради непрестанното спиране за разглеждане, ремонти по пътя, тунели...
Насочихме се към Гергети. Това е църква на върха на планина над градчето. Пътя е каменист, стръмен и осеян с остри завои. Заради туристите в подножието имаше много "таксита" - джипове и малки тойотки 4х4 които за 5 лари те качват до църквата. Другия вариант е туристическа пътека нагоре по баира като и там не липсваха оптимисти. Третия вариант за качване беше с кон.
Вече сме на върха. Тук туристопотока е голям. Кой пеша с раници и палатки, кой с кемпер. Градусите паднаха на около 11 за разлика от 32 по-рано.
Така се влиза в грузинска църква. Разгледахме, запалихме по свещ, потъркаляхме се по тревата и се насочихме обратно надолу щото времето започна да се разваля бързо.
СЛязохме обратно в Степантсминда и пак софри, бири, шашлици .....
След това вече се засилихме към Тбилиси щото стана тъмно и студено.
И пак софри, вино шашлици .....
Грузински работи.
Може да обновя темата с още снимки ако ви е интересна
))
..
,а иначе твоите са уникални 
!
Коментар