Повлияни от кулинарното състезание "Чесън и скариди" на главния готвач на българското ендуро Жоро Хаджиев, решихме да направим разходка по същия маршрут.
Кръстихме разходката ни "Лук и маслини"

Моторите ни са твърде далеч от състезателните машини в днешния ендуро спорт, но нас това не ни притеснява.
Събрахме се:
Наско със СуперТенерето

Иван-Реиноско с TT350

Игнат с XR400

и аз с DR650SE

Всички екипирани с достатъно багаж и храна за една нощувка и два дена в гората, без да имаме нужда от достъп до магазини.

Заредихме на последната бензиностанция преди Емона

Тези поляци се връщаха от обиколка до Таджикистан, но не успяхме да ги навием да дойдат с нас

В началната точка на маршрута ни



В началото маршрута е типичен за Източна Стара Планина - бързи прашни черни пътища с доста камъни в най-източната част.
В този район голяма част от трака минава по асфалтови пътища. Това, заедно с бързите скучни трасета ни позволи да минем голямо разстояние за кратко време и вече бяхме навлязли дълбоко в Турция. Мислите, че имам грешка - не, нямам. В този район не се ползва български език, дори табелите на селата са на кирилица и латиница. Пътищата са с дупки, къщите коптори, но джамиите са чисто нови с лъскави минарета.



По една бърза кола в Козичино, да преодолеем скуката и жаждата.


Баби и дядовци германци ни се радваха от каруците и ни снимаха като извънземни

В този район голяма част от трака минава по асфалтови пътища. Това, заедно с бързите скучни трасета ни позволи да минем голямо разстояние за кратко време и вече бяхме навлязли дълбоко в Турция. Мислите, че имам грешка - не, нямам. В този район не се ползва български език, дори табелите на селата са на кирилица и латиница. Пътищата са с дупки, къщите коптори, но джамиите са чисто нови с лъскави минарета.
Ето и първото паднало дърво, никой не успя да се заклещи

дори и кораба-майка

Тук, в този коловоз реализирах първото си нинджа-падане. Не точно падане, а нинджа-скачане от мотора. Без щети по мен и машината.

Надясно сме

Първата локва след толкова прахоляк

На бензиностанцията видяхме, че на ТТ-то на Иван му е дошъл мензиса и тече масло.

Превръзки и тампони нямаше, но му доляхме Приста, въпреки възраженията на собственика

Някой наду тръбата "Чорба, каша, топъл хляб" и поседнахме на една полянка с чешма

Добре, че хапнахме че напред ни чакаха още забавления.
Аз водех, като единствен с ГПС и трак и стигнах дотук. Минах коловозите, извадих апарата и зачаках, предусещайки какво следва

Отдолу, сред облак прах се зададе Титаник, опита се да мине и...заседна в плитчините


Заболя ме устата да разказвам, по-късно ще продължа.
Кръстихме разходката ни "Лук и маслини"
Моторите ни са твърде далеч от състезателните машини в днешния ендуро спорт, но нас това не ни притеснява.
Събрахме се:
Наско със СуперТенерето
Иван-Реиноско с TT350

Игнат с XR400

и аз с DR650SE

Всички екипирани с достатъно багаж и храна за една нощувка и два дена в гората, без да имаме нужда от достъп до магазини.

Заредихме на последната бензиностанция преди Емона

Тези поляци се връщаха от обиколка до Таджикистан, но не успяхме да ги навием да дойдат с нас

В началната точка на маршрута ни


В началото маршрута е типичен за Източна Стара Планина - бързи прашни черни пътища с доста камъни в най-източната част.
В този район голяма част от трака минава по асфалтови пътища. Това, заедно с бързите скучни трасета ни позволи да минем голямо разстояние за кратко време и вече бяхме навлязли дълбоко в Турция. Мислите, че имам грешка - не, нямам. В този район не се ползва български език, дори табелите на селата са на кирилица и латиница. Пътищата са с дупки, къщите коптори, но джамиите са чисто нови с лъскави минарета.


По една бърза кола в Козичино, да преодолеем скуката и жаждата.


Баби и дядовци германци ни се радваха от каруците и ни снимаха като извънземни

В този район голяма част от трака минава по асфалтови пътища. Това, заедно с бързите скучни трасета ни позволи да минем голямо разстояние за кратко време и вече бяхме навлязли дълбоко в Турция. Мислите, че имам грешка - не, нямам. В този район не се ползва български език, дори табелите на селата са на кирилица и латиница. Пътищата са с дупки, къщите коптори, но джамиите са чисто нови с лъскави минарета.
Ето и първото паднало дърво, никой не успя да се заклещи

дори и кораба-майка
Тук, в този коловоз реализирах първото си нинджа-падане. Не точно падане, а нинджа-скачане от мотора. Без щети по мен и машината.

Надясно сме

Първата локва след толкова прахоляк

На бензиностанцията видяхме, че на ТТ-то на Иван му е дошъл мензиса и тече масло.

Превръзки и тампони нямаше, но му доляхме Приста, въпреки възраженията на собственика

Някой наду тръбата "Чорба, каша, топъл хляб" и поседнахме на една полянка с чешма

Добре, че хапнахме че напред ни чакаха още забавления.
Аз водех, като единствен с ГПС и трак и стигнах дотук. Минах коловозите, извадих апарата и зачаках, предусещайки какво следва

Отдолу, сред облак прах се зададе Титаник, опита се да мине и...заседна в плитчините

Заболя ме устата да разказвам, по-късно ще продължа.
Коментар