Tweet
От: Професионални въпроси към BENZBOSS и NIKSD
Ааа, най-готино е да му изревеш по радиото в 2 посред нощ "ей, не ме ли виждаш бе!" И понеже радара му мълчи, останалите аларми мълчат, той се оглежда от време на време, и е спокоен. Ама, ако е умен, си е усилил 16 канал. И като му ревнеш в ухото, че и излизаш кристално чисто /е как няма, като си на 2-3 мили/, и да видиш паника!
Миналата година -засилили сме се ние по средата на морето с една 14 метра ветроходна. На 3 градуса сме от екватора, жега и думкат шквалове по 5 на час. Никой не спи, всички сме в кокпита. Изгасил съм големия фенер от платната, трябва ми да е тъмно за да видя когато черния облак на шквала скрие звездите /мачтата беше тръгнала да си ходи, та я раздавахме внимателската/. Единствената светлинка е една 10вата светулка на върха на мачтата. Точно както си е по закон.
На лодката съм закачил нашия AIS приемник /автоматична индетификационна система/. Виждам трафик- контейнеровоз се засилил за Китай. За незапознатите- AIS приемника ми дава име на кораба, дестинация, курс, скорост, колко ще е максималното сближение, време до момента на максимално сближение, позивна... Абе само размера на сутиена на готвачката не излиза. Та гледам го нашичкия пердаши, ще се разминем на няма и 50 метра. Аз естествено съм с право на път. Чакам да се доближи на около 5 мили /през това време дискусия в нашия кокпит на тема "тия будни ли са и дали ни виждат". Нашичкия кара, не сменя курса. 3 мили, хващам радиото и
"Сияйна зора, добро утро! Чувате ли ме?"
Е точно тогава някой е получил една шепа бели косми.
"Тука Сияйна Зора, къде си бе, кой си?!?"
Аз, понеже ги знам до метър колко ще се доближат, съвсем спокойно им го забивам
"Ние сме на 2.3 мили, ... градуса от десния ви нос /с право на път, даже и да не съм под платна/, нашите 2 съда са на курс, който ще доведе да сблъсък след 6 минути, моля кажете какви са вашите намерения!"
Е точно тогава някой си е разсипал кафето на мостика. Кофти!
"Къде си!? Как сблъсък бе? К'ви 6 минути!? What the Fu.k?! Кажи си позицията!"
Започвам аз да ги редя, ама бавничко, като навремето старшината на петъчна вечерна проверка. Редя си аз цифрички с моята позиция, курс, скорост... и си представям как някой изпотен се мъчи да вкара всичко това в неговата си машинка. То няма и много за вкарване де- моите цифри са почти еднакви с цифрите на тяхната собствена позиция. Пълно 10 секунди мълчание. И накрая, глас по радиото, ама глас все едно макарите са му в някое менгеме.
"Няма те бе, на нищо не ми излизаш, и на AIS те няма, никъде те няма, къде си!?!"
Гавра-
"Сияйна Зора, разбирам, че не сте приели позицията ми, да я повторя ли?" /от днес може да ми викате Ники Флегмата, толкова бавничко говоря/
"Какво, каква позиция!? Тебе те няма бе, не разбираш ли, НЯМА ТЕ!" /явно някой му затяга менгемето, много кофти!/
"Сияйна Зора, аз ще осветя платната си, моля потвърдете, ако имате визуален контакт! /как не заспах докато стигна до края на изречението още се чудя!"
Щраквам аз фенерите в платната. На някой да му е изкачала крава на магистралата? Хахаха
"@&$&&@&$!?$&@&" /тука много нецензурно, и половината на филипински/ Явно освен менгемето, някой ги полива и с вряла вода... Изключително кофти!
Както и да е де, обадих им се да държат курс, и че аз ще маневрирам за избягване на катастрофата. На мостика на врага, никой нямаше да пипне кафе до края на вахтата. Не е лесно...
За незапознатите- в отворен океан ветроходна лодка е с право на път. Ветроходната лодка има само една зелена или червена светлинка на носа, това се вижда при разминаване /би трябвало да се вижда де/. Радара им не ни хваща, при 4-5 метра вълна, а са му пипнали настройките, а е почнал да лови всеки гребен. Много сме им малки. AIS системата ми позволява да го видя на 20-30 мили /и до 100 мили съм хващал/. Той не ме вижда, аз имам само приемник. Не мога да си купя предавател и да си го местя от лодка в лодка. Абе, всичко като по книга, и пак инфарктни ситуации. Просто законите са писани много преди някой да измайстори 300 метровите кораби. А те сега са длъжни да видят 10 ватова крушчица- на времето имах подобна на колелото си отзад. Фарчето ми беше май с по-силна крушка. Мдааам...
Ааа, най-готино е да му изревеш по радиото в 2 посред нощ "ей, не ме ли виждаш бе!" И понеже радара му мълчи, останалите аларми мълчат, той се оглежда от време на време, и е спокоен. Ама, ако е умен, си е усилил 16 канал. И като му ревнеш в ухото, че и излизаш кристално чисто /е как няма, като си на 2-3 мили/, и да видиш паника!
Миналата година -засилили сме се ние по средата на морето с една 14 метра ветроходна. На 3 градуса сме от екватора, жега и думкат шквалове по 5 на час. Никой не спи, всички сме в кокпита. Изгасил съм големия фенер от платната, трябва ми да е тъмно за да видя когато черния облак на шквала скрие звездите /мачтата беше тръгнала да си ходи, та я раздавахме внимателската/. Единствената светлинка е една 10вата светулка на върха на мачтата. Точно както си е по закон.
На лодката съм закачил нашия AIS приемник /автоматична индетификационна система/. Виждам трафик- контейнеровоз се засилил за Китай. За незапознатите- AIS приемника ми дава име на кораба, дестинация, курс, скорост, колко ще е максималното сближение, време до момента на максимално сближение, позивна... Абе само размера на сутиена на готвачката не излиза. Та гледам го нашичкия пердаши, ще се разминем на няма и 50 метра. Аз естествено съм с право на път. Чакам да се доближи на около 5 мили /през това време дискусия в нашия кокпит на тема "тия будни ли са и дали ни виждат". Нашичкия кара, не сменя курса. 3 мили, хващам радиото и
"Сияйна зора, добро утро! Чувате ли ме?"
Е точно тогава някой е получил една шепа бели косми.
"Тука Сияйна Зора, къде си бе, кой си?!?"
Аз, понеже ги знам до метър колко ще се доближат, съвсем спокойно им го забивам
"Ние сме на 2.3 мили, ... градуса от десния ви нос /с право на път, даже и да не съм под платна/, нашите 2 съда са на курс, който ще доведе да сблъсък след 6 минути, моля кажете какви са вашите намерения!"
Е точно тогава някой си е разсипал кафето на мостика. Кофти!
"Къде си!? Как сблъсък бе? К'ви 6 минути!? What the Fu.k?! Кажи си позицията!"
Започвам аз да ги редя, ама бавничко, като навремето старшината на петъчна вечерна проверка. Редя си аз цифрички с моята позиция, курс, скорост... и си представям как някой изпотен се мъчи да вкара всичко това в неговата си машинка. То няма и много за вкарване де- моите цифри са почти еднакви с цифрите на тяхната собствена позиция. Пълно 10 секунди мълчание. И накрая, глас по радиото, ама глас все едно макарите са му в някое менгеме.
"Няма те бе, на нищо не ми излизаш, и на AIS те няма, никъде те няма, къде си!?!"
Гавра-
"Сияйна Зора, разбирам, че не сте приели позицията ми, да я повторя ли?" /от днес може да ми викате Ники Флегмата, толкова бавничко говоря/
"Какво, каква позиция!? Тебе те няма бе, не разбираш ли, НЯМА ТЕ!" /явно някой му затяга менгемето, много кофти!/
"Сияйна Зора, аз ще осветя платната си, моля потвърдете, ако имате визуален контакт! /как не заспах докато стигна до края на изречението още се чудя!"
Щраквам аз фенерите в платната. На някой да му е изкачала крава на магистралата? Хахаха
"@&$&&@&$!?$&@&" /тука много нецензурно, и половината на филипински/ Явно освен менгемето, някой ги полива и с вряла вода... Изключително кофти!
Както и да е де, обадих им се да държат курс, и че аз ще маневрирам за избягване на катастрофата. На мостика на врага, никой нямаше да пипне кафе до края на вахтата. Не е лесно...
За незапознатите- в отворен океан ветроходна лодка е с право на път. Ветроходната лодка има само една зелена или червена светлинка на носа, това се вижда при разминаване /би трябвало да се вижда де/. Радара им не ни хваща, при 4-5 метра вълна, а са му пипнали настройките, а е почнал да лови всеки гребен. Много сме им малки. AIS системата ми позволява да го видя на 20-30 мили /и до 100 мили съм хващал/. Той не ме вижда, аз имам само приемник. Не мога да си купя предавател и да си го местя от лодка в лодка. Абе, всичко като по книга, и пак инфарктни ситуации. Просто законите са писани много преди някой да измайстори 300 метровите кораби. А те сега са длъжни да видят 10 ватова крушчица- на времето имах подобна на колелото си отзад. Фарчето ми беше май с по-силна крушка. Мдааам...
))) Ела сега ти да приспиваш детето и да обясниш на жената защо квича плачейки от смях...
Не знам кой си е разсипал кафето по мостика, но моя чай за малко да иде върху паркета...
Коментар