Tweet
Кхъ, кхъ...
Докато се наканя да споделя повторните ми впечатления от Албания, и Чуров ме превари.
Ама все пак да драсна някой ред за това, как изкарахме една бърза почивка на Адриатическо море, близо до Дурас, и после..
Преди няколко години стигнах до там, закъдето бяхме тръгнали, хареса ми, и решихме да отидем за няколко време.
Та подготовката се състоя преди време, когато се уговорихме с приятел, който има приятел с хотел там, и се съгласи да ни приеме.
Дойде уречената дата, и започна едно дълго, бавно, студено, мъгливо, дъждовно пътуване от Пловдив през Доспат, Петрич, Струмица, Струга, Либражд, Елбасан, та до Дурес (Драч)
Когато тия земи са били български, са му викали Драч. И сега местните казват така..
Поради нощното пътуване снимки, естествено, няма.
Та настанихме се в хотела, и дечурлигата веднага писнаха за морето. Чакайте, бре, дяца! Още не ни бяха оправили апартамента – голям, новичък, чистичък, LCD телевизори, и се наложи да понесем първия шок от езиковата бариера – камериерката не знаеше нито дума на никой език, освен албански. Даа, ама много бърже се разбрахме – трябваше да си поискаме още кърпи – като споменах пешкир, и женицата донесе един огромен куп. ( Впоследствие се оказа, че същата дума се използва и за чаршаф де, ама първия контакт беше установен! )
Един от сервитьорите в ресторанта – Айрон, говореше някакъв английски, та в случаи на сложни филологически казуси се намесваше.
Както и да е, стъпихме на финия пясък, намерихме си чадърите и шезлонгите, и морно отпуснах телеса под приятното слънчице.
Да, ама за много кратко.
Между предния фронт на шезлонгите и прибоя на морето се оказа, че има една ивица влажен и утъпкан пясък, по която щъкат търговци...боже, колко търговци, боже, колко стока.
1.
2.
3.
4.
Тия колички ги именувахме молове, защото във всяка имаше стока, поне колкото в квартален мол. Количката с разпалената скара не предлага кебапчета, а печена царевица, сладоледа ми се видя доста подозрителен, и не рискувах. Освен тежката артилерия между шезлонгите имаше пълчища от други търговци, които съвсем ненатрапчиво предлагаха всичко!!! Кремове, мазила, карти за игра, плодове, бира, сок..
Едно весело усещане взе да се надига в мене – като посещение на Илиенци, ама в случая спектакъла се изнизва пред тебе, а ти си седиш и си се печеш.
Чисто, хубаво море – много солено, спокойно, без вълни – приятно...
5.
някъде по плажа имаше останки от бункер – само това беше останало..
6.
и неразрушени имаше, де
7.
Част от атракциите
8.
9.
Соленото море.
10.
Бирата Тирана много върви с това мезе..
11.
видях, че зареждат скариди за ресторанта, ама като не мога да обясня, какво искам.. Намерих му цаката де – от гугъла снимка на скарида, боц телефона на сервитьора, и той възторжено обяви тайната дума – кукареци!!! Как не се бях сетил, бре.. Давай кукареци на корем, момче!
Моренцето... красиво..
12.
След като се оказа, че съм много отворен на албанския език, постигнах следващия пик – синчето искаше да яде риба, ама без много кости...Не мога да обясня какъв ми е бил точния изказ, но рибока, който донесоха, отговаряше на изискванията – с един триъгълен гръбнак само – кокаляци нямаше.
13.
разни случайни снимки – полицейската палка на предното стъкло важи много
14
вратата на съседния хотел
останките от рибата “коце” много приятна риба – явно е някаква местна порода, защото при предишното ми посещение много ми я препоръчаха. Пак ми хареса.
16
плажната книжарница
17
18
19
нямаше голяма опашка пред тая сергия, и аз също не си купих нищо за четене оттам
понеже кукареците ми харесаха много, си поръчах някаква вариация на темата, и резултата беше ето това
20
след втория неуспешен опит да опитам червения рак, се оказа, че това е част от чинията. Мидата – също. Якоооо..
Тая риба си я харесах заради името в менюто, обаче то е абсолютно непроизносимо – от 16 букви 13 са съгласни. Рибата я биваше..
20а
Тук реших да се правя на фотограф...
Залез над Драч
21
параходите из морето – на габаритни светлини
22.
Да крепне българо-албанската дружба – албанчета се събраха с нашите, и добре се занимаваха – под звуците на Гангнам Стайл
22
Един ден на плажа се заприказвах с един продавач на всякакви всякаквости – по-скоро той ме заприказва на македонски. Интересни неща ми разправи, оплака се от бизнеса, че не вървял – тъста му го кредитирал за стока – два кашона с плажни мазила и два стека цигари, похвали се, че есента работел като мазач в Македония, където надницата му била почти 30 евра, как през зимата се прибирал в родното си село, където се препитавал с лов.
По какво стреляш? Ми, по каквото има – свине. А, ми нали си мюсюлманин? Абе, като няма какво да се яде, никой не пита какъв си.
Имали си две крави, обаче млякото от го изкупували на 30 км от селцето.. тъжно...
Разговорихме се за оръжията – брат му бил завлякъл тридесетина калашника от някъде, ама били кофти – не разбрах какво произвовство са били. Най-добри били югославските – български не бил виждал.
Може ли да си купя? Ооо, само да искаш – има, ама от хубавите вече е трудно да се намери. Патрони? На корем. Иначе било забранено да имаш оръжие, ама не било много забранено...
Я кажи за дрогата? А, какво искаш? Нищо бе, човек, питам само. Ами дрога има всякаква, кажи само какво ти трябва.
Понеже на мен не ми трябваше нищо, и не съм компетентен по темата, я прескочихме.
Питах го дали ще ни разведе из Драч, да погледаме. С удоволствие се съгласи младежа. Ама колко ще ни струва? Нищо няма да ви струва, защото така му е приятно. Оказа се, че той е дипломиран начален учител, и щял да става даскал в школото на тяхното село, но школото го затворили – нямало деца там... Тъжно...
Та на другия ден тръгнахме – с уреден безплатен паркинг в центъра на Сити-то. То се оказа, че някакви негови приятели били охрана на някакъв строителен обект, та оставихме колите на строежа, който между другото не се строеше – освен тия момчета други хора нямаше.
Къде са майсторите? Ами няма – това били общински жилища за хора с ниски доходи, ама парите за жилищата свършили, и дотам... Тъжно...
Та из Драч – като из Драч
Ето
Жилищни блокове
23
агитпункт – имало е избори седмица преди това
24
такси в почивка
25
много апетитно изглеждащи питки – нямаше да си купя, де
26
банка – нещо познато ми звучи.. С банкомат!!!
27
Тоя беше най-спретнатия полицай, който видях – явно униформите им ги шият само в един размер, и той – за по-сигурно – е най-големия. Част от полицаите бяха въоръжени с радиостанции, които се оказа, че са PMR – 8 канал беше много интересен за слушане, и съвършено неразбираем за разбиране.
28
таксиметрова стоянка – марката на колите е една
29
Местни интернетаджии прекарват оптичен кабел – специално се наврях да проверя как сплайсват
30.
Иначе колегите в бранша не се изтрепват от работа. Определено беше затворено, и определено не от скоро.
31
Влязох в един-два компютърни магазина – това, което се продава, е същото, като у нас. Цените са същите, но тук са в лева, а там в евро. Опашки от клиенти нямаше. То и при мен няма, де...
Това е в центъра на града – капака на шахтата го няма, ама на кой му пука?
32
С такъв стикер, със сигурност проблеми с полис няма да имаш
33
пихме по кафе в приятно кафене – точно пред градинката пред общината
34
в градинката се събират пенсионерите от целия град
35
и понеже им става често лошо от жегите, има дежурна бърза помощ, която е на изчакване – с червен буркан отзад
36
Сладкарничка
37
и вкусотии
38
39
40
Месарски магазин
40
40.
40..
Мернах приятна гледка, ама беше много отдалече
41
Ей, и мен да ме снима някой..
42
Окабеляването тия хора много присърце го взимат
43
44
Още някоя снимка от плажа – това са смокинки – от тия, по-дребните.. 6 броя са килограм...
45
45.
я да го постна това, и продължавам да пиша, ако има интерес..
Докато се наканя да споделя повторните ми впечатления от Албания, и Чуров ме превари.
Ама все пак да драсна някой ред за това, как изкарахме една бърза почивка на Адриатическо море, близо до Дурас, и после..
Преди няколко години стигнах до там, закъдето бяхме тръгнали, хареса ми, и решихме да отидем за няколко време.
Та подготовката се състоя преди време, когато се уговорихме с приятел, който има приятел с хотел там, и се съгласи да ни приеме.
Дойде уречената дата, и започна едно дълго, бавно, студено, мъгливо, дъждовно пътуване от Пловдив през Доспат, Петрич, Струмица, Струга, Либражд, Елбасан, та до Дурес (Драч)
Когато тия земи са били български, са му викали Драч. И сега местните казват така..
Поради нощното пътуване снимки, естествено, няма.
Та настанихме се в хотела, и дечурлигата веднага писнаха за морето. Чакайте, бре, дяца! Още не ни бяха оправили апартамента – голям, новичък, чистичък, LCD телевизори, и се наложи да понесем първия шок от езиковата бариера – камериерката не знаеше нито дума на никой език, освен албански. Даа, ама много бърже се разбрахме – трябваше да си поискаме още кърпи – като споменах пешкир, и женицата донесе един огромен куп. ( Впоследствие се оказа, че същата дума се използва и за чаршаф де, ама първия контакт беше установен! )
Един от сервитьорите в ресторанта – Айрон, говореше някакъв английски, та в случаи на сложни филологически казуси се намесваше.
Както и да е, стъпихме на финия пясък, намерихме си чадърите и шезлонгите, и морно отпуснах телеса под приятното слънчице.
Да, ама за много кратко.
Между предния фронт на шезлонгите и прибоя на морето се оказа, че има една ивица влажен и утъпкан пясък, по която щъкат търговци...боже, колко търговци, боже, колко стока.
1.
2.
3.
4.
Тия колички ги именувахме молове, защото във всяка имаше стока, поне колкото в квартален мол. Количката с разпалената скара не предлага кебапчета, а печена царевица, сладоледа ми се видя доста подозрителен, и не рискувах. Освен тежката артилерия между шезлонгите имаше пълчища от други търговци, които съвсем ненатрапчиво предлагаха всичко!!! Кремове, мазила, карти за игра, плодове, бира, сок..
Едно весело усещане взе да се надига в мене – като посещение на Илиенци, ама в случая спектакъла се изнизва пред тебе, а ти си седиш и си се печеш.
Чисто, хубаво море – много солено, спокойно, без вълни – приятно...
5.
някъде по плажа имаше останки от бункер – само това беше останало..
6.
и неразрушени имаше, де
7.
Част от атракциите
8.
9.
Соленото море.
10.
Бирата Тирана много върви с това мезе..
11.
видях, че зареждат скариди за ресторанта, ама като не мога да обясня, какво искам.. Намерих му цаката де – от гугъла снимка на скарида, боц телефона на сервитьора, и той възторжено обяви тайната дума – кукареци!!! Как не се бях сетил, бре.. Давай кукареци на корем, момче!
Моренцето... красиво..
12.
След като се оказа, че съм много отворен на албанския език, постигнах следващия пик – синчето искаше да яде риба, ама без много кости...Не мога да обясня какъв ми е бил точния изказ, но рибока, който донесоха, отговаряше на изискванията – с един триъгълен гръбнак само – кокаляци нямаше.
13.
разни случайни снимки – полицейската палка на предното стъкло важи много
14
вратата на съседния хотел
останките от рибата “коце” много приятна риба – явно е някаква местна порода, защото при предишното ми посещение много ми я препоръчаха. Пак ми хареса.
16
плажната книжарница
17
18
19
нямаше голяма опашка пред тая сергия, и аз също не си купих нищо за четене оттам
понеже кукареците ми харесаха много, си поръчах някаква вариация на темата, и резултата беше ето това
20
след втория неуспешен опит да опитам червения рак, се оказа, че това е част от чинията. Мидата – също. Якоооо..
Тая риба си я харесах заради името в менюто, обаче то е абсолютно непроизносимо – от 16 букви 13 са съгласни. Рибата я биваше..
20а
Тук реших да се правя на фотограф...
Залез над Драч
21
параходите из морето – на габаритни светлини
22.
Да крепне българо-албанската дружба – албанчета се събраха с нашите, и добре се занимаваха – под звуците на Гангнам Стайл
22
Един ден на плажа се заприказвах с един продавач на всякакви всякаквости – по-скоро той ме заприказва на македонски. Интересни неща ми разправи, оплака се от бизнеса, че не вървял – тъста му го кредитирал за стока – два кашона с плажни мазила и два стека цигари, похвали се, че есента работел като мазач в Македония, където надницата му била почти 30 евра, как през зимата се прибирал в родното си село, където се препитавал с лов.
По какво стреляш? Ми, по каквото има – свине. А, ми нали си мюсюлманин? Абе, като няма какво да се яде, никой не пита какъв си.
Имали си две крави, обаче млякото от го изкупували на 30 км от селцето.. тъжно...
Разговорихме се за оръжията – брат му бил завлякъл тридесетина калашника от някъде, ама били кофти – не разбрах какво произвовство са били. Най-добри били югославските – български не бил виждал.
Може ли да си купя? Ооо, само да искаш – има, ама от хубавите вече е трудно да се намери. Патрони? На корем. Иначе било забранено да имаш оръжие, ама не било много забранено...
Я кажи за дрогата? А, какво искаш? Нищо бе, човек, питам само. Ами дрога има всякаква, кажи само какво ти трябва.
Понеже на мен не ми трябваше нищо, и не съм компетентен по темата, я прескочихме.
Питах го дали ще ни разведе из Драч, да погледаме. С удоволствие се съгласи младежа. Ама колко ще ни струва? Нищо няма да ви струва, защото така му е приятно. Оказа се, че той е дипломиран начален учител, и щял да става даскал в школото на тяхното село, но школото го затворили – нямало деца там... Тъжно...
Та на другия ден тръгнахме – с уреден безплатен паркинг в центъра на Сити-то. То се оказа, че някакви негови приятели били охрана на някакъв строителен обект, та оставихме колите на строежа, който между другото не се строеше – освен тия момчета други хора нямаше.
Къде са майсторите? Ами няма – това били общински жилища за хора с ниски доходи, ама парите за жилищата свършили, и дотам... Тъжно...
Та из Драч – като из Драч
Ето
Жилищни блокове
23
агитпункт – имало е избори седмица преди това
24
такси в почивка
25
много апетитно изглеждащи питки – нямаше да си купя, де
26
банка – нещо познато ми звучи.. С банкомат!!!
27
Тоя беше най-спретнатия полицай, който видях – явно униформите им ги шият само в един размер, и той – за по-сигурно – е най-големия. Част от полицаите бяха въоръжени с радиостанции, които се оказа, че са PMR – 8 канал беше много интересен за слушане, и съвършено неразбираем за разбиране.
28
таксиметрова стоянка – марката на колите е една
29
Местни интернетаджии прекарват оптичен кабел – специално се наврях да проверя как сплайсват
30.
Иначе колегите в бранша не се изтрепват от работа. Определено беше затворено, и определено не от скоро.
31
Влязох в един-два компютърни магазина – това, което се продава, е същото, като у нас. Цените са същите, но тук са в лева, а там в евро. Опашки от клиенти нямаше. То и при мен няма, де...
Това е в центъра на града – капака на шахтата го няма, ама на кой му пука?
32
С такъв стикер, със сигурност проблеми с полис няма да имаш
33
пихме по кафе в приятно кафене – точно пред градинката пред общината
34
в градинката се събират пенсионерите от целия град
35
и понеже им става често лошо от жегите, има дежурна бърза помощ, която е на изчакване – с червен буркан отзад
36
Сладкарничка
37
и вкусотии
38
39
40
Месарски магазин
40
40.
40..
Мернах приятна гледка, ама беше много отдалече
41
Ей, и мен да ме снима някой..
42
Окабеляването тия хора много присърце го взимат
43
44
Още някоя снимка от плажа – това са смокинки – от тия, по-дребните.. 6 броя са килограм...
45
45.
я да го постна това, и продължавам да пиша, ако има интерес..
Коментар