Сефтето... е не баш сефте, но аз и възлюбената на път, всеки на нековия си мотор, за повече от един ден. И за нея повече от 100км. за един ден. Както и да е...
Естествено по закона за всемирната гадост - прогнозата за времето беше ужасТ. И разбира се това беше единствения възможен времеви интервал за туй начинание. Става въпрос за прекрасните дъждове през 12-16 Юни До последно гледахме прогнозата през час, с надеждата да се промени ама не... В уречения ден за тръгване все още се съмнявахме и чудехме. Багажа не бе опакован и ние пиехме кафе с мрачни физиономии на терасата. В крайна сметка се стигна до консенсуса - сега или никога! Децата вече бяха заминали с баба си и дядо си за Сандански, а ние се чувствахме като отвързани кучета. Скоростно обличане и хукване към един мотомагазин в София да си купим малко по-водоустойчиви и топли ръкавици (наличните бяха силно летни и силно перфорирани). После последва едно скоростно връщане обратно вкъщи да натъпчем куфарите и да отпрашваме. А небето едно катова облачно полу-светло, полу-мрачно. Часа вече бе към 15:00.
В крайна сметка потеглихме... и заваля после спря, после пак заваля. Първата спирка бе на автомагистрала "Хемус" с цел дообличане:
Температурата - около 12-15 градуса. Поглед назад:
Стигнахме до Етрополе, което бе и първия чек-поинт на нашето пътоване. Или по специално етрополския манастир - там щяхме да решим дали да прпдължаваме или да спим някъде в Етрополе. Поехме към манастира, както ни предпоръчваше табелата на главната улица. Излязохме от града и поехме по приятен път през хълмистата местност. Дъжда бе понамалял до леко ромолене, въздуха свеж, влажен и хладен, и ухаещ на разни горски цветчета - абе рай за пушача. Естествено аз се отнесох и изпуснах отбивката за манаситра. Усетих се малко преди с.Ямна и спряхме отстрани на банкета. Тамън свалихме доспехите за да разгледаме картата и от нищото зад нас изскочи една лада нива, нямаща живи съученици. Подмина ни с мръсна газ и сватбарски клаксон, и успя да спре към 300м. по-нагоре. По средата на пътя. От нея слезе един индивид и взе да ни маха да отидем при него. Аз отидох и какво да видя балкански джедай, доволно овладял силата в селската кръчма - добре че не ни помля. Завързахме лафче:
Аз:
- Добър ден! - казвам бодро и усмихнато
Той:
- ддобр'ен - клатушкайки се на осевата линя. Следва мълчание и съсредоточен поглед върху мотора...
Аз:
- За манастира сме тръгнали ама май изпуснахме отбивката, Трябва да се върнем нали?
Той:
- .... $№%€@№$$№% прди'дваесе години @№$%$ ИЖ - Явно искаше да ми каже че е карал ИЖ някога
Аз пак питам за манастира. Явно зацепи по някое време:
- Ооооо нод'оу да...
Общо взето гледах да приключа интелектуалния разговор набързо. И щастливи че оцеляхме разминаването с Нивата се върнахме и намерихме отбивката.
След кратко изкачване по живописно тясно пътче, криволичещо през гората се озовахме на пустия паркинг на манастира:
Всъщност не беше съвсем пусто, имаше още един участник в движението:
А Гората - свежа и отпускаща:
Тук вече бе време за един лежерен фас:
Ето го и самия манастир. Сигурно в празнични дни се образува тарапана и навалица. Но по средата на седмицата в това време беше ориказка. Имаше само един майстор който си почукваше бодро с теслата ремонтирайки нещо.
Много ми хареса гравюрата на свещниците в църквата:
Веднага завързах запознанство с ей тоз образ:
Като цяло ми разказа, че е доволен от манастирския живот, не се оплака. Живеел си простично и скромно, но имал покрив над главата си и добри стопани. Даже понякога го пускали да побръмчи с приятели в близкото село
Последва кратка разходка до водопада. Тази пътечка ни се стори доста романтична и приятна:
Ето го и водопада:
Е на връщана, с мото-ботуши и екипи, по мокрите кореняци пътечката вече бе малко по... "различна":
Върнахме се на паркинга, аз бях като парен локомотив - пуфтящ, с вдигаща се пара от термобельото.
След кратка дискусия и навиване определихме следваща спирка да бъде с.Чифлик (Троян) За съжаление обаче трябваше да се върнем на магистралата и да караме по "царския" път защото пътя през с.Ямна бил затворен заради свлачище. Или поне така знаех аз. Докато стигнем до Троян си ни поваля още няколко пъти доволно, поне трафика беше слаб.
Стигайки в с.Чифлик с огорчение забалязах че любимия ми хотел "Веника" (стария не онзи комплекс преди него) вече не работи. По едно време беше собственост на една банка. С нов персонал и прецакана кухня, но пак се понасяше заради хубавия басейн. Сега вече съвсем окончателно са му хлопнали кепенците. Дано някой ден да го вземе човек, който разбира от тези неща и му върне предишната слава... Настанихме се в друг хотел, взехме по едно топло душче, де що имаше поизмокрено да съхне и се озовахме на терасата на една кръчма. Завършихме деня гледайки дъжда и сърбайки троянска сливова
Естествено по закона за всемирната гадост - прогнозата за времето беше ужасТ. И разбира се това беше единствения възможен времеви интервал за туй начинание. Става въпрос за прекрасните дъждове през 12-16 Юни До последно гледахме прогнозата през час, с надеждата да се промени ама не... В уречения ден за тръгване все още се съмнявахме и чудехме. Багажа не бе опакован и ние пиехме кафе с мрачни физиономии на терасата. В крайна сметка се стигна до консенсуса - сега или никога! Децата вече бяха заминали с баба си и дядо си за Сандански, а ние се чувствахме като отвързани кучета. Скоростно обличане и хукване към един мотомагазин в София да си купим малко по-водоустойчиви и топли ръкавици (наличните бяха силно летни и силно перфорирани). После последва едно скоростно връщане обратно вкъщи да натъпчем куфарите и да отпрашваме. А небето едно катова облачно полу-светло, полу-мрачно. Часа вече бе към 15:00.
В крайна сметка потеглихме... и заваля после спря, после пак заваля. Първата спирка бе на автомагистрала "Хемус" с цел дообличане:
Температурата - около 12-15 градуса. Поглед назад:
Стигнахме до Етрополе, което бе и първия чек-поинт на нашето пътоване. Или по специално етрополския манастир - там щяхме да решим дали да прпдължаваме или да спим някъде в Етрополе. Поехме към манастира, както ни предпоръчваше табелата на главната улица. Излязохме от града и поехме по приятен път през хълмистата местност. Дъжда бе понамалял до леко ромолене, въздуха свеж, влажен и хладен, и ухаещ на разни горски цветчета - абе рай за пушача. Естествено аз се отнесох и изпуснах отбивката за манаситра. Усетих се малко преди с.Ямна и спряхме отстрани на банкета. Тамън свалихме доспехите за да разгледаме картата и от нищото зад нас изскочи една лада нива, нямаща живи съученици. Подмина ни с мръсна газ и сватбарски клаксон, и успя да спре към 300м. по-нагоре. По средата на пътя. От нея слезе един индивид и взе да ни маха да отидем при него. Аз отидох и какво да видя балкански джедай, доволно овладял силата в селската кръчма - добре че не ни помля. Завързахме лафче:
Аз:
- Добър ден! - казвам бодро и усмихнато
Той:
- ддобр'ен - клатушкайки се на осевата линя. Следва мълчание и съсредоточен поглед върху мотора...
Аз:
- За манастира сме тръгнали ама май изпуснахме отбивката, Трябва да се върнем нали?
Той:
- .... $№%€@№$$№% прди'дваесе години @№$%$ ИЖ - Явно искаше да ми каже че е карал ИЖ някога
Аз пак питам за манастира. Явно зацепи по някое време:
- Ооооо нод'оу да...
Общо взето гледах да приключа интелектуалния разговор набързо. И щастливи че оцеляхме разминаването с Нивата се върнахме и намерихме отбивката.
След кратко изкачване по живописно тясно пътче, криволичещо през гората се озовахме на пустия паркинг на манастира:
Всъщност не беше съвсем пусто, имаше още един участник в движението:
А Гората - свежа и отпускаща:
Тук вече бе време за един лежерен фас:
Ето го и самия манастир. Сигурно в празнични дни се образува тарапана и навалица. Но по средата на седмицата в това време беше ориказка. Имаше само един майстор който си почукваше бодро с теслата ремонтирайки нещо.
Много ми хареса гравюрата на свещниците в църквата:
Веднага завързах запознанство с ей тоз образ:
Като цяло ми разказа, че е доволен от манастирския живот, не се оплака. Живеел си простично и скромно, но имал покрив над главата си и добри стопани. Даже понякога го пускали да побръмчи с приятели в близкото село
Последва кратка разходка до водопада. Тази пътечка ни се стори доста романтична и приятна:
Ето го и водопада:
Е на връщана, с мото-ботуши и екипи, по мокрите кореняци пътечката вече бе малко по... "различна":
Върнахме се на паркинга, аз бях като парен локомотив - пуфтящ, с вдигаща се пара от термобельото.
След кратка дискусия и навиване определихме следваща спирка да бъде с.Чифлик (Троян) За съжаление обаче трябваше да се върнем на магистралата и да караме по "царския" път защото пътя през с.Ямна бил затворен заради свлачище. Или поне така знаех аз. Докато стигнем до Троян си ни поваля още няколко пъти доволно, поне трафика беше слаб.
Стигайки в с.Чифлик с огорчение забалязах че любимия ми хотел "Веника" (стария не онзи комплекс преди него) вече не работи. По едно време беше собственост на една банка. С нов персонал и прецакана кухня, но пак се понасяше заради хубавия басейн. Сега вече съвсем окончателно са му хлопнали кепенците. Дано някой ден да го вземе човек, който разбира от тези неща и му върне предишната слава... Настанихме се в друг хотел, взехме по едно топло душче, де що имаше поизмокрено да съхне и се озовахме на терасата на една кръчма. Завършихме деня гледайки дъжда и сърбайки троянска сливова
Коментар