Tweet
До: Металотърсач дискусия!
Съгласен съм. И наистина всичко това е доста сложно.
Моето усещане за проблема за проблема може и да ме лъже. Но в него някак деля иманяри, условно казано "от едно време" и иманярите, въоръжени с металотърсачи+задгранични канали.
За първите има много интересна студия на Иван Хаджийски, а като по-млад и аз съм се виждал с такива. (Те може би повече време изразходваха да намерят този и този, който знаел къде е не знам коя карта, отколкото да копаят.) От тях, впрочем, има хора с благородни намерения.
Интересно е, че преди десетилетия са държали да се намери знаменитото "съкровище на Вълчан войвода", за да си платим репарациите, а съвсем неотдавна (може би и до днес) техни "наследници" в същата кауза се надяват с това съкровище да си платим външния дълг.
Същевременно почти преди година се запознах с един Асен, около 50-годишен циганин от едно село в Димитровградско, общителен, спокоен и по-скоро симпатичен. По едно време взе да се хвали и аз направо настръхнах, когато каза: "Аз съм много компЛентен. Като видя една могила, веднага ще ти кажа къде е погребението".
Все пак не е толкова компЛетентен, че да се сети за сравнително датиране на едно сребърно канче и "безинтересните" глинени парченца до него. Нито да помисли, че съставът на метала може да го отведе до Италия или Испания, или до оглед на известните търговски пътища близо до могилата...
И пак по линия "прескачане из времето" ме тормози въпросът защо преди 100-120 години за гладни и неграмотни хора - когато открият нещо необичайно под земята - рефлексът е бил да търсят "по-учените"? А днес е тръгнало малко в обратната посока.
Поздрави!
Съгласен съм. И наистина всичко това е доста сложно.
Моето усещане за проблема за проблема може и да ме лъже. Но в него някак деля иманяри, условно казано "от едно време" и иманярите, въоръжени с металотърсачи+задгранични канали.
За първите има много интересна студия на Иван Хаджийски, а като по-млад и аз съм се виждал с такива. (Те може би повече време изразходваха да намерят този и този, който знаел къде е не знам коя карта, отколкото да копаят.) От тях, впрочем, има хора с благородни намерения.
Интересно е, че преди десетилетия са държали да се намери знаменитото "съкровище на Вълчан войвода", за да си платим репарациите, а съвсем неотдавна (може би и до днес) техни "наследници" в същата кауза се надяват с това съкровище да си платим външния дълг.
Същевременно почти преди година се запознах с един Асен, около 50-годишен циганин от едно село в Димитровградско, общителен, спокоен и по-скоро симпатичен. По едно време взе да се хвали и аз направо настръхнах, когато каза: "Аз съм много компЛентен. Като видя една могила, веднага ще ти кажа къде е погребението".
Все пак не е толкова компЛетентен, че да се сети за сравнително датиране на едно сребърно канче и "безинтересните" глинени парченца до него. Нито да помисли, че съставът на метала може да го отведе до Италия или Испания, или до оглед на известните търговски пътища близо до могилата...
И пак по линия "прескачане из времето" ме тормози въпросът защо преди 100-120 години за гладни и неграмотни хора - когато открият нещо необичайно под земята - рефлексът е бил да търсят "по-учените"? А днес е тръгнало малко в обратната посока.
Поздрави!
знаеш ли колко четници който остават живи след "битката" - 6ма са, а имената им знаеш ли ? Едно от тях е на мой пра-пра дядо. И тоя разказ се предава в рода ни и ще се предава навеки !!! А знаеш ли кой Ботьов "помощник" става адски богат след случая ??? Аз знам...остава и ти да се сетиш за една фамилия 
даже. Към него се продава отделно дълбочинна приставка, но не съм я купил щото и тя е бая пара. Доволен съм от него.
В смисъл как се държи при работа на орудени почви и наличието на шлака в земята
Коментар