Tweet
С тези редове и снимки бихме искали да споделим красотата на един очарователен остров с много „сълзи“ и аромат на мастиха, така както го почувствахме и видяхме.
До о.Хиос пътувахме през Турция до град Чешме. От там – ферибот до главния град на острова, който носи същото име. Тръгнахме рано сутринта от София и вечерта бяхме в Чешме - на около 1000 км от вкъщи.
Из Турция продължаваше да се строи – разширяваха се пътища и нови жилищни комплекси.
За кратка почивка и обяд спряхме в Бурхание – град близо до Егейско море.
След това продължихме по пътя към Измир. Бе делничен ден и с наближаването към града движението ставаше все по-интензивно. С леко объркване и влизане в града, скоро поехме по магистралата, която обикаля града. А градът е огромен – разположен в залив.
Останах впечатлена от множеството коли, които се движеха и изпреварваха с доста висока скорост. Разстоянието от Измир до Чешме е близо 90 км. Привечер пристигнахме в Чешме и първо се поинтересувахме къде е митницата, респ. ферибота, разписание, цени и т.н. Взехме си билети за другия ден сутринта и чак тогава тръгнахме да търсим къде ще нощувахме. Предлагането бе голямо – хотели и пансиони в близост до пристанището, като цените бяха около 100 лири за стая. Настанихме се и излязохме на разходка и вечеря.
Впечатленията от краткия ни престой - Чешме е красив морски град. В старата част на града е разположена генуезка крепост. В близост е крайбрежна алея с ресторанти и лодки, предлагащи разходки.
На другия ден рано сутринта бяхме на митницата. Оживена тълпа от туристи чакаше да бъде обслужена за проверка на паспортите. По-късно разбрахме, че много турци почиват на острова. От доста време не бяхме се редили на голяма опашка, но сега се наложи. Колата мина през щателна проверка – първо багажа, след това двама митничари натриха с нещо волана, радиото, дръжките на колата и др.не видях какво и взеха нещо като отпечатъци. Нямаше за какво да се притесняваме, но тази процедура ни впечатли – било рутинен контрол. По този начин бяха обработени и останалите три-четири коли.
Фериботът, с който пътувахме бе малък на фирма “Erturk”.
С нещо като асансьор колите бяха спуснати на най-ниското ниво.
Духаше силен вятър. Островът, по-точно града се вижда от турския бряг. Разстоянието е кратко и пътувахме близо 45 минути.
Дойде време за акостиране и множеството туристи чакаха нетърпеливо да слязат на брега и втурнат към гръцката митница.
Чинно застанахме на опашката и се въоръжихме с търпение – когато ни дойде реда тогава – дошли сме на почивка и за никъде не бързаме. Но един от обслужващите ферибота служител дойде до нас и ни задърпа да отидем най-отпред. Тръгнахме и какво да видим – две гишета за обработка на документите – едното, от които за граждани на Европейския съюз. Тук чакаха около 6-7 човека и ние – гражданите на ЕС бяхме обслужени за минути. Запис на колата в някакво “библио” и добре дошли в Хиос.
Очаквах да видя сравнително пуст и слабо посещаван от страна на туристите остров. Но реалността бе друга. Главният град е доста оживен. Сградите притежават уникален архитектурен стил, носещ белезите на отминали епохи – византийска, венецианска, но най-вече генуезката. Историята разказва, че генуезци са владели острова в продължение на два века – от 1346 до 1566 г. След това острова е завладян от Османската империя. Независимо от големите бедствия през 19 век – силно разрушително земетресение през 1881 г. и пиратски нашествия, много паметници и исторически села за оцелели и запазили до наши дни.
В непосредствена близост до столицата на острова в южна посока е Камбос – той, както и много други населени места из острова е уникално място – декорирани къщи, опасани с високи зидове-огради от червеникав камък. Архитектурата е много различна в сравнение с тази на други градове или села из Егейските острови. Основният път минава като през тунел, с лабиринти отляво и дясно.
В края на август и началото на септември предлагането на хотели и студиа е голямо. След търсене на място, което да отговаря на нашите изисквания, се установихме в Мегиа Лимнонас. Студиото имаше всички удобства, предразполагащи пълноценна почивка. Отново направи впечатление гостоприемството на гърците от островите. Хазяйката – Афродити ни почерпи с домашни сладки. Зареди и хладилника с вода.
През следващите дни редувахме плаж с обиколка из острова.
На острова се добива специален вид смола от мастихово дърво. Отглеждането на мастиха е било известно от древни времена и е тясно свързано с историята на острова. Тя е основната причина, селищата да са изградени като крепости за защита от пирати. Събирането на мастикс е в периода от юли до октомври. Площта под дървото се почиства и се наръсва с бял прах (калциев карбонат). В кората на дървото се правят нарези. Смолата изтича през нарезите, като със съприкосновението с въздуха се втвърдява и перлените парченца (като сълзи) падат на земята.
Мастихата намира широко приложение във фармацията и хранителната промишленост. Тя абсорбира холестерола има антибактериални и антисептични свойства, подпомага храносмилането. Мастиха се ползва и в производството на узо, в кулинарията – като подправка, в козметиката – в състава на кремове, паста за зъби и шампоани и парфюми. В почти всички магазини има специални места със стоки, в състава на които е мастихата.
По информация от нет-а, на острова се отглеждат около 1 млн. мастихови дървета, от които годишно се произвеждат около 100 т сакъз. След пожара от лятото на 2012 г., пейзажът в продължение на километри е изцяло променен – изпепелени площи, овъглени дървета, с една дума – тъжна картина. Нанесени са огромни щети. Собственик на магазин за сувенири сподели, че за да порастне мастихово дърво, от което да се добиват скъпоценните сълзи са необходими около 10 години.
До о.Хиос пътувахме през Турция до град Чешме. От там – ферибот до главния град на острова, който носи същото име. Тръгнахме рано сутринта от София и вечерта бяхме в Чешме - на около 1000 км от вкъщи.
Из Турция продължаваше да се строи – разширяваха се пътища и нови жилищни комплекси.
За кратка почивка и обяд спряхме в Бурхание – град близо до Егейско море.
След това продължихме по пътя към Измир. Бе делничен ден и с наближаването към града движението ставаше все по-интензивно. С леко объркване и влизане в града, скоро поехме по магистралата, която обикаля града. А градът е огромен – разположен в залив.
Останах впечатлена от множеството коли, които се движеха и изпреварваха с доста висока скорост. Разстоянието от Измир до Чешме е близо 90 км. Привечер пристигнахме в Чешме и първо се поинтересувахме къде е митницата, респ. ферибота, разписание, цени и т.н. Взехме си билети за другия ден сутринта и чак тогава тръгнахме да търсим къде ще нощувахме. Предлагането бе голямо – хотели и пансиони в близост до пристанището, като цените бяха около 100 лири за стая. Настанихме се и излязохме на разходка и вечеря.
Впечатленията от краткия ни престой - Чешме е красив морски град. В старата част на града е разположена генуезка крепост. В близост е крайбрежна алея с ресторанти и лодки, предлагащи разходки.
На другия ден рано сутринта бяхме на митницата. Оживена тълпа от туристи чакаше да бъде обслужена за проверка на паспортите. По-късно разбрахме, че много турци почиват на острова. От доста време не бяхме се редили на голяма опашка, но сега се наложи. Колата мина през щателна проверка – първо багажа, след това двама митничари натриха с нещо волана, радиото, дръжките на колата и др.не видях какво и взеха нещо като отпечатъци. Нямаше за какво да се притесняваме, но тази процедура ни впечатли – било рутинен контрол. По този начин бяха обработени и останалите три-четири коли.
Фериботът, с който пътувахме бе малък на фирма “Erturk”.
С нещо като асансьор колите бяха спуснати на най-ниското ниво.
Духаше силен вятър. Островът, по-точно града се вижда от турския бряг. Разстоянието е кратко и пътувахме близо 45 минути.
Дойде време за акостиране и множеството туристи чакаха нетърпеливо да слязат на брега и втурнат към гръцката митница.
Чинно застанахме на опашката и се въоръжихме с търпение – когато ни дойде реда тогава – дошли сме на почивка и за никъде не бързаме. Но един от обслужващите ферибота служител дойде до нас и ни задърпа да отидем най-отпред. Тръгнахме и какво да видим – две гишета за обработка на документите – едното, от които за граждани на Европейския съюз. Тук чакаха около 6-7 човека и ние – гражданите на ЕС бяхме обслужени за минути. Запис на колата в някакво “библио” и добре дошли в Хиос.
Очаквах да видя сравнително пуст и слабо посещаван от страна на туристите остров. Но реалността бе друга. Главният град е доста оживен. Сградите притежават уникален архитектурен стил, носещ белезите на отминали епохи – византийска, венецианска, но най-вече генуезката. Историята разказва, че генуезци са владели острова в продължение на два века – от 1346 до 1566 г. След това острова е завладян от Османската империя. Независимо от големите бедствия през 19 век – силно разрушително земетресение през 1881 г. и пиратски нашествия, много паметници и исторически села за оцелели и запазили до наши дни.
В непосредствена близост до столицата на острова в южна посока е Камбос – той, както и много други населени места из острова е уникално място – декорирани къщи, опасани с високи зидове-огради от червеникав камък. Архитектурата е много различна в сравнение с тази на други градове или села из Егейските острови. Основният път минава като през тунел, с лабиринти отляво и дясно.
В края на август и началото на септември предлагането на хотели и студиа е голямо. След търсене на място, което да отговаря на нашите изисквания, се установихме в Мегиа Лимнонас. Студиото имаше всички удобства, предразполагащи пълноценна почивка. Отново направи впечатление гостоприемството на гърците от островите. Хазяйката – Афродити ни почерпи с домашни сладки. Зареди и хладилника с вода.
През следващите дни редувахме плаж с обиколка из острова.
На острова се добива специален вид смола от мастихово дърво. Отглеждането на мастиха е било известно от древни времена и е тясно свързано с историята на острова. Тя е основната причина, селищата да са изградени като крепости за защита от пирати. Събирането на мастикс е в периода от юли до октомври. Площта под дървото се почиства и се наръсва с бял прах (калциев карбонат). В кората на дървото се правят нарези. Смолата изтича през нарезите, като със съприкосновението с въздуха се втвърдява и перлените парченца (като сълзи) падат на земята.
Мастихата намира широко приложение във фармацията и хранителната промишленост. Тя абсорбира холестерола има антибактериални и антисептични свойства, подпомага храносмилането. Мастиха се ползва и в производството на узо, в кулинарията – като подправка, в козметиката – в състава на кремове, паста за зъби и шампоани и парфюми. В почти всички магазини има специални места със стоки, в състава на които е мастихата.
По информация от нет-а, на острова се отглеждат около 1 млн. мастихови дървета, от които годишно се произвеждат около 100 т сакъз. След пожара от лятото на 2012 г., пейзажът в продължение на километри е изцяло променен – изпепелени площи, овъглени дървета, с една дума – тъжна картина. Нанесени са огромни щети. Собственик на магазин за сувенири сподели, че за да порастне мастихово дърво, от което да се добиват скъпоценните сълзи са необходими около 10 години.
0
Коментар