Tweet
Най малкия член на групата Коко,предложи да почерпи по случай абитюренството му,и решихме да отидем до конака в с.Сулица където да ни чака Мъглижката група,за по весело решихме да минем по билото до там.
Доктора каза че има вело пътека която може да използваме и пое водачеството на колоната.Верно че голямо друсане падна по скалните участъци и по дупките от стъпки на едър добитък,но удоволствието от гледките на заобикалящата ни среда си струваше.Мерцедеса беше останал без преден мост,но геройски се справяше с преодоляване на сухия,но неравен терен,с тракащия блокаж за който почивка нямаше
и на 5000 оборота при 10000 възможни
.
Трябва да отбележа че същия маршрут в дъждовен период не бихме могли да минем без 4-5 лебедки,но сега на 90% се преминаваше само на задно.Тръпката си беше голяма когато започна изкачването,понеже пътеките си бяха моторджийски,и гумите на джипа бяха в храсталаците,та се чудех кога ще взема някоя скала или дънер с мене,тъй като се явявах най широк,което не беше голям плюс в момента
.Но Доктора даваше смело гас,и ако имаше нещо вероятно той пръв щеше да го разбере
,даже по едно време скочи на спирачките,понеже един таралеж минаваше по пътечката,отделихме му подобаващо внимание,и някой използваха паузата да си наберат смрадлика.Жалко че не можех да снимам тогава изкачването на криволичещата вело пътека,но винаги можем да отидем пак в подходящо време
.В крайна сметка закъсняхме за срещата с Мъглиженци и трябваше да наваксваме с "едини и пиени",компанията беше на ниво до късно вечерта.Обещахме им реванш в техния вилает,където приключението ще е гарантирано.
Все пак има малко матеряли от началото на прехода:
Доктора каза че има вело пътека която може да използваме и пое водачеството на колоната.Верно че голямо друсане падна по скалните участъци и по дупките от стъпки на едър добитък,но удоволствието от гледките на заобикалящата ни среда си струваше.Мерцедеса беше останал без преден мост,но геройски се справяше с преодоляване на сухия,но неравен терен,с тракащия блокаж за който почивка нямаше
и на 5000 оборота при 10000 възможни.Трябва да отбележа че същия маршрут в дъждовен период не бихме могли да минем без 4-5 лебедки,но сега на 90% се преминаваше само на задно.Тръпката си беше голяма когато започна изкачването,понеже пътеките си бяха моторджийски,и гумите на джипа бяха в храсталаците,та се чудех кога ще взема някоя скала или дънер с мене,тъй като се явявах най широк,което не беше голям плюс в момента
.Но Доктора даваше смело гас,и ако имаше нещо вероятно той пръв щеше да го разбере,даже по едно време скочи на спирачките,понеже един таралеж минаваше по пътечката,отделихме му подобаващо внимание,и някой използваха паузата да си наберат смрадлика.Жалко че не можех да снимам тогава изкачването на криволичещата вело пътека,но винаги можем да отидем пак в подходящо време.В крайна сметка закъсняхме за срещата с Мъглиженци и трябваше да наваксваме с "едини и пиени",компанията беше на ниво до късно вечерта.Обещахме им реванш в техния вилает,където приключението ще е гарантирано.Все пак има малко матеряли от началото на прехода:
Коментар