Tweet
Хей, най после посетих и Врачанския Балкан. Направо си напълних душата с красота!
Още края на миналата година си набелязах преход във Врачанския Балкан. Маркирах си на едно листче точките на маршрута, хвърлих го в джипа и зачаках подходящ сезон и време да го осъществя. Като изключим асфалтовите пътища качващи откъм Враца никога не бях идвал тук.
Преди да тръгна да опознавам планините в България винаги съм смятал Врачанската планина като част от Стара планина. Всъщност това са две напълно различни планини.
Врачанският Балкан се дели на три части: Беглички, Базовски и Стрешерски.
В тази си разходка успях да премина през два от тези три дяла - Беглички и Базовски. Разгледах планината съвсем бегло и набързо, само в рамките на един ден. Ден, който освен, че бе прекрасен като метереологични условия бе и делничен. Почти не срещнах хора и въобще каквото и да било превозно средство.
Кратка извадка на забележителностите във Врачанския Балкан:
-Национален парк “Христо Ботев” с паметника (35 м) на връх Околчица и лобното място на Христо Ботев;
-Искърското дефиле с неговите Лакатнишки скали, Ритлите и Черепишки скали;-над 500 пещери, някои от които са измежду най-интересните в България: Леденика, Темната дупка, Елата, Змеюви дупки, Калната пропаст;
-проходът Вратцата край Враца с най-високите (400 м) отвесни скали на Балканите;
-водопадът Скакля край Враца (зад хълма Калето), най-високият (141 м) непостоянно течащ водопад в България
-останки от римска крепост "Калето" край Враца.
Маршрутът предварително набелязан успях да изпълня точно както го бях планувал дори допълних с още точки. Точно 220км отиване и връщане броено от Западна София.
София -
Гара Лакатник - Лакатнишките скали -
с.Миланово - черен път до хижа Пършевица - вр.Пършевица -
вр. Бегличка могила - м.Кобилини стени - изоставена мина -
водопад Боров камък - вр. Бук - нейде из горите -
вр.Вола - м.Околчица - с. Челопек -
Лютиброд - София
Почти никакво движение през Искърското дефиле. Кеф ти да караш и снимаш.
След около 2 часа каране стигнах до под Лакатнишките скали. До горе води както пътека, така и асфалтов път.
Тук скалите са напълно отвесни. Отражението на тази близо 200 метрова скална стена.
От пътят минаващ през дефилето се отбива наляво след гара Лакатник по тесните серпентини към село Миланово.
Малко преди да се стигне самото село вляво на пътя ще видите автобусна спирка. След нея вляво слиза път, който минава през една махала на селото и води до паметника точно на върха на Лакатнишките скали. Оттук се открива и първата гледка към страхотните била на Беглишкия дял на Врачанския Балкан и впечатляващата забележителност Кобилини стени. Само няколко часа по късно пътувах там отсреща точно по ръба :-)
"Покривът" на Лакатнишките скали. С автомобил се стига лесно до тук, но пешеходната пътека е много по силно изживяване. Ако имате време и желание може да паркирате колата долу до ханчето и да стигнете дотук пеш.
Гара Лакатник, точно до коритото на река Искър и ж.п. линията. Асфалтовия път дори се вижда, въпреки че е плътно до скалите. Толкова е отвесно тук.
Тук има множество дупки и пещери
След кратката отбивка се връщам обратно към Миланово.
Тук някъде от селото трябваше да подхвана черния път към хижа Пършевица. Лесно се намира. От централния площад се тръгва надясно по асфалтова улица водеща нагоре в селото. Първата пряка вляво и след един километър пътят преминава в черен.
Много широк и лек маршрут. Страхотна зеленина съпътства маршрута.
Още по нагоре зеленият цвят е направо е зашеметяващ. Както ще забележите и от снимките на места тревата е различно зелена. Много красиво.
Кратка почивка под дълбоката и хладна сянка на буките
По обед вече бях на билната част. Нямах търпение да зърна панорамните гледки.
Качих се на билото и изкочих точно в началото на "Кобилините стени"
Страшно красиво е на живо това място. Пространството е необятно.
Далеч в западна посока белеят нестопилите се преспи във високите върхове на Стара планина. Предполагам това е част от Тодорини кукли или върховете Ком.
Още от величието на "Кобилини стени"
Това бе най-близкият до мен връх. Мисля, че се казва Соколец, но въобще не съм сигурен. От него се откри страхотна гледка.
В момента бях в Бегличкия дял на планината, а отреща на заден план се вижда тази част, за която не ми стигна времето и искам да разгледам друг път - Стрешерски дял.
Вече съм на близкия връх.
Панорамата от него: Вляво, върхът с антените е връх Пършевица, а вдясно е най-високият връх във Врачанския Балкан - връх Бегличка могила (1481м.)
Ето я мощната осанка на Бегличка могила
Вдясно от моето местонахождение в продължение на няколко километра бяха пропастите на Кобилини стени.
Поляните бяха цъфнали, много колоритни и ароматни. Дори ме хвана алергия, но си нося бърз лек за такива случаи.
Над хижа Пършевица, където е и едноименната мандра.В дълбочина се вижда и част от Враца.
Под връх Бегличка могила има няколко интересни езера.
Езерата са защитени понеже дават живот на няколко редки животински и растителни видове.
Още красиви гледки
Тук снимам от връх Бегличка могила.
Възможно е и този съседен връх в посока североизток да е Орловец. В този дял има четири върха един до друг и близки по височина.
Река Искър тече нейде долу. Тук, покрай тези скали слиза пътеката за селата Очиндол и Оплетня
В далечината се вижда третият дял на планината - Базовският.
Да си призная обиколката ми не включваше посещението на най-високият му връх Бук, но по стечение на обстоятелствата се качих и до него.
На връх Бегличка могила си направих обедната почивка. Не ми се тръгваше, толкова бе готино.
Спуснах се обратно до основния път....
...и страхотната гора
При хижа Пършевица се засичат асфалтови пътища. Единият тръгва надясно, а другият наляво. Този наляво води до Леденика и местността "Вратцата" над Враца, а десния който бях предварително избрал води към Базовския дял на планината и по конкретно до една изоставена мина. Наблизо до мината исках да посетя водопада Боров камък.
На път към мината за миг зърнах село Згориград разположено в самата планина.
По тесен асфалтов път се слиза до изоставената мина.
Стигайки мината се стига и до кръстопът. Няколко пътя тръгват в различни посоки и объркват. Най-левият според предварителните ми записки трябваше да ме отведе до водопада. Видях каменни пирамидки и надписи в подкрепа на посоката.
Слезнах до широка поляна, където пътят общо взето свършва.
Тук срещнах един човек - бат Милко.
Бат Милко работи тук в планината и е запален планинар в свободното си време. Веднага се разговорихме и питайки го за водопада предложи да ме заведе. Стигало се пеш за около 10-15 минути.
Покрай една рекичка с бистра вода и чудновати образования по камъните.
От изворът захранващ тази рекичка пият вода част от Врачани.
Виждал съм снимки на водопада Боров камък (50 метра височина) и въобще не очаквах пътеката да ни отведе до такава интересна гледна точка.
Както си вървяхме покрай реката и в гората осеяна с множество камънаци....
...стигнахме до мостче, след което зейваше страхотна бездна. Направо отвесно и дъното почти не се вижда. Кучетата въобще не стигнаха до ръба предчувствайки опастността и заковаха спирачките рано, рано.
Оказа се, че мостчето е над ръба на самия водопад. Буквално е построено над пада. Лудо място!!!
Ето оттук пада водопада.
Има и екстремна пътечка, която слиза до долната част на водопада откъдето обикновено го снимат.
Водата беше оскъдна, заради помпената станция , която "дръпва" голяма част от водата на извора захранващ водопада. Пълноводен може да се види, когато помпите са спрени.
С Милко обсъждахме кой къде е бил и обменяхме интересни места за посещение.
Предложи ми да се разходим до един връх с хубава панорама. Само това и чаках.
Каза,че ще се качим до него с джипа. Само пропусна да каже, че ще е леко екстремно.
Тръгнахме обратно към кръстопътя до изоставената мина. Междувременно му споменах откъде искам да слезна, а именно да стигна до паметника Околчица откъдето възнамерявах да слезна от планината и да тръгна обратно към София.
Не бях наясно предварително дали има път, въпреки че бях сигурен, че съществуват някакви трасета.
Зададох на навигацията да търси връх Околчица и паметника. Намери го и "каза" че отстои на малко повече от 6км от мястото, където бях. Даже ми намери и някакъв маршрут.
Бат Милко поразгледа и каза,че този път, който ми предлага навигацията не го познава, но знае друг, който е минавал с Газ 66 дърводобивен камион. Труден бил за следване на места, но водел до Околчица.
Както и да е, тази дискусия я оставихме за по късно. Сега беше ред за връх Бук.
Тръгнахме по едно отклонеие през мината - край една пещ във вид на комин (за ориентир).
Пътят влиза в гората и започва яко да катери. На един завой Милко каза да не следвам видимия път, а да свия вдясно покрай един дъб. Аз път не видях, но след като влезнахме в гъстата гора започнах да виждам такъв.
Път, но бивш и занемарен много. Много шума, много клони, дънери, но най-лошото беше страничния наклон.
След около 200-300 метра, който минахме със силно наклонен странично джип и двамата се умълчахме. Усетих как джипа започна леко да се опитва да се свлича към дерето, освен това идваше доста широк на места много тесния път, заобикалящ свтолове и скали.
Шумата бе много и влажна отдолу и гумите като стъпеха върху някой голям паднал клон за миг ставаха като шейна е се плъзгага странично 20-30см. Хвана си ме откровен страх, а и Милко започна да се чуди кога запоследно е минавал оттук и се сети, че е трябвало да ме прекара по друг път. Спряхме и походихме малко напред, но пътят ставаше все по-зле. Трябваше да се връщаме назад, което беше много кофти тръпка.
Бавно, бавно с много напътствия и всеки гледаш своята страна се върнахме обратно на заден ход. Поехме направо нагоре по билото, където пак имаше силен страничен наклон, но поне предницата теглеше нагоре и проблеми нямаше.
Изкочихме на билото.
Гледката си заслужаваше. До самия връх Бук не се качихме с джипа. На самото било на връх Бук има землянка, останка от военните.
Спряхме на съседния връх, който освен че предоставяше същата гледка, а ми и самият връх Бук бе страхотен фон.
Бат Милко започна да подрежда изпопадали каменни пирамиди, които той е редил за ориентира на туристите.
Аз пък през това време снимах. Поглед на югоизток - цялата Ржана планина и пирамидалният връх Козница.
следва продължение........
Още края на миналата година си набелязах преход във Врачанския Балкан. Маркирах си на едно листче точките на маршрута, хвърлих го в джипа и зачаках подходящ сезон и време да го осъществя. Като изключим асфалтовите пътища качващи откъм Враца никога не бях идвал тук.
Преди да тръгна да опознавам планините в България винаги съм смятал Врачанската планина като част от Стара планина. Всъщност това са две напълно различни планини.
Врачанският Балкан се дели на три части: Беглички, Базовски и Стрешерски.
В тази си разходка успях да премина през два от тези три дяла - Беглички и Базовски. Разгледах планината съвсем бегло и набързо, само в рамките на един ден. Ден, който освен, че бе прекрасен като метереологични условия бе и делничен. Почти не срещнах хора и въобще каквото и да било превозно средство.
Кратка извадка на забележителностите във Врачанския Балкан:
-Национален парк “Христо Ботев” с паметника (35 м) на връх Околчица и лобното място на Христо Ботев;
-Искърското дефиле с неговите Лакатнишки скали, Ритлите и Черепишки скали;-над 500 пещери, някои от които са измежду най-интересните в България: Леденика, Темната дупка, Елата, Змеюви дупки, Калната пропаст;
-проходът Вратцата край Враца с най-високите (400 м) отвесни скали на Балканите;
-водопадът Скакля край Враца (зад хълма Калето), най-високият (141 м) непостоянно течащ водопад в България
-останки от римска крепост "Калето" край Враца.
Маршрутът предварително набелязан успях да изпълня точно както го бях планувал дори допълних с още точки. Точно 220км отиване и връщане броено от Западна София.
София -
Гара Лакатник - Лакатнишките скали -
с.Миланово - черен път до хижа Пършевица - вр.Пършевица -
вр. Бегличка могила - м.Кобилини стени - изоставена мина -
водопад Боров камък - вр. Бук - нейде из горите -
вр.Вола - м.Околчица - с. Челопек -
Лютиброд - София
Почти никакво движение през Искърското дефиле. Кеф ти да караш и снимаш.
След около 2 часа каране стигнах до под Лакатнишките скали. До горе води както пътека, така и асфалтов път.
Тук скалите са напълно отвесни. Отражението на тази близо 200 метрова скална стена.
От пътят минаващ през дефилето се отбива наляво след гара Лакатник по тесните серпентини към село Миланово.
Малко преди да се стигне самото село вляво на пътя ще видите автобусна спирка. След нея вляво слиза път, който минава през една махала на селото и води до паметника точно на върха на Лакатнишките скали. Оттук се открива и първата гледка към страхотните била на Беглишкия дял на Врачанския Балкан и впечатляващата забележителност Кобилини стени. Само няколко часа по късно пътувах там отсреща точно по ръба :-)
"Покривът" на Лакатнишките скали. С автомобил се стига лесно до тук, но пешеходната пътека е много по силно изживяване. Ако имате време и желание може да паркирате колата долу до ханчето и да стигнете дотук пеш.
Гара Лакатник, точно до коритото на река Искър и ж.п. линията. Асфалтовия път дори се вижда, въпреки че е плътно до скалите. Толкова е отвесно тук.
Тук има множество дупки и пещери
След кратката отбивка се връщам обратно към Миланово.
Тук някъде от селото трябваше да подхвана черния път към хижа Пършевица. Лесно се намира. От централния площад се тръгва надясно по асфалтова улица водеща нагоре в селото. Първата пряка вляво и след един километър пътят преминава в черен.
Много широк и лек маршрут. Страхотна зеленина съпътства маршрута.
Още по нагоре зеленият цвят е направо е зашеметяващ. Както ще забележите и от снимките на места тревата е различно зелена. Много красиво.
Кратка почивка под дълбоката и хладна сянка на буките
По обед вече бях на билната част. Нямах търпение да зърна панорамните гледки.
Качих се на билото и изкочих точно в началото на "Кобилините стени"
Страшно красиво е на живо това място. Пространството е необятно.
Далеч в западна посока белеят нестопилите се преспи във високите върхове на Стара планина. Предполагам това е част от Тодорини кукли или върховете Ком.
Още от величието на "Кобилини стени"
Това бе най-близкият до мен връх. Мисля, че се казва Соколец, но въобще не съм сигурен. От него се откри страхотна гледка.
В момента бях в Бегличкия дял на планината, а отреща на заден план се вижда тази част, за която не ми стигна времето и искам да разгледам друг път - Стрешерски дял.
Вече съм на близкия връх.
Панорамата от него: Вляво, върхът с антените е връх Пършевица, а вдясно е най-високият връх във Врачанския Балкан - връх Бегличка могила (1481м.)
Ето я мощната осанка на Бегличка могила
Вдясно от моето местонахождение в продължение на няколко километра бяха пропастите на Кобилини стени.
Поляните бяха цъфнали, много колоритни и ароматни. Дори ме хвана алергия, но си нося бърз лек за такива случаи.
Над хижа Пършевица, където е и едноименната мандра.В дълбочина се вижда и част от Враца.
Под връх Бегличка могила има няколко интересни езера.
Езерата са защитени понеже дават живот на няколко редки животински и растителни видове.
Още красиви гледки
Тук снимам от връх Бегличка могила.
Възможно е и този съседен връх в посока североизток да е Орловец. В този дял има четири върха един до друг и близки по височина.
Река Искър тече нейде долу. Тук, покрай тези скали слиза пътеката за селата Очиндол и Оплетня
В далечината се вижда третият дял на планината - Базовският.
Да си призная обиколката ми не включваше посещението на най-високият му връх Бук, но по стечение на обстоятелствата се качих и до него.
На връх Бегличка могила си направих обедната почивка. Не ми се тръгваше, толкова бе готино.
Спуснах се обратно до основния път....
...и страхотната гора
При хижа Пършевица се засичат асфалтови пътища. Единият тръгва надясно, а другият наляво. Този наляво води до Леденика и местността "Вратцата" над Враца, а десния който бях предварително избрал води към Базовския дял на планината и по конкретно до една изоставена мина. Наблизо до мината исках да посетя водопада Боров камък.
На път към мината за миг зърнах село Згориград разположено в самата планина.
По тесен асфалтов път се слиза до изоставената мина.
Стигайки мината се стига и до кръстопът. Няколко пътя тръгват в различни посоки и объркват. Най-левият според предварителните ми записки трябваше да ме отведе до водопада. Видях каменни пирамидки и надписи в подкрепа на посоката.
Слезнах до широка поляна, където пътят общо взето свършва.
Тук срещнах един човек - бат Милко.
Бат Милко работи тук в планината и е запален планинар в свободното си време. Веднага се разговорихме и питайки го за водопада предложи да ме заведе. Стигало се пеш за около 10-15 минути.
Покрай една рекичка с бистра вода и чудновати образования по камъните.
От изворът захранващ тази рекичка пият вода част от Врачани.
Виждал съм снимки на водопада Боров камък (50 метра височина) и въобще не очаквах пътеката да ни отведе до такава интересна гледна точка.
Както си вървяхме покрай реката и в гората осеяна с множество камънаци....
...стигнахме до мостче, след което зейваше страхотна бездна. Направо отвесно и дъното почти не се вижда. Кучетата въобще не стигнаха до ръба предчувствайки опастността и заковаха спирачките рано, рано.
Оказа се, че мостчето е над ръба на самия водопад. Буквално е построено над пада. Лудо място!!!
Ето оттук пада водопада.
Има и екстремна пътечка, която слиза до долната част на водопада откъдето обикновено го снимат.
Водата беше оскъдна, заради помпената станция , която "дръпва" голяма част от водата на извора захранващ водопада. Пълноводен може да се види, когато помпите са спрени.
С Милко обсъждахме кой къде е бил и обменяхме интересни места за посещение.
Предложи ми да се разходим до един връх с хубава панорама. Само това и чаках.
Каза,че ще се качим до него с джипа. Само пропусна да каже, че ще е леко екстремно.
Тръгнахме обратно към кръстопътя до изоставената мина. Междувременно му споменах откъде искам да слезна, а именно да стигна до паметника Околчица откъдето възнамерявах да слезна от планината и да тръгна обратно към София.
Не бях наясно предварително дали има път, въпреки че бях сигурен, че съществуват някакви трасета.
Зададох на навигацията да търси връх Околчица и паметника. Намери го и "каза" че отстои на малко повече от 6км от мястото, където бях. Даже ми намери и някакъв маршрут.
Бат Милко поразгледа и каза,че този път, който ми предлага навигацията не го познава, но знае друг, който е минавал с Газ 66 дърводобивен камион. Труден бил за следване на места, но водел до Околчица.
Както и да е, тази дискусия я оставихме за по късно. Сега беше ред за връх Бук.
Тръгнахме по едно отклонеие през мината - край една пещ във вид на комин (за ориентир).
Пътят влиза в гората и започва яко да катери. На един завой Милко каза да не следвам видимия път, а да свия вдясно покрай един дъб. Аз път не видях, но след като влезнахме в гъстата гора започнах да виждам такъв.
Път, но бивш и занемарен много. Много шума, много клони, дънери, но най-лошото беше страничния наклон.
След около 200-300 метра, който минахме със силно наклонен странично джип и двамата се умълчахме. Усетих как джипа започна леко да се опитва да се свлича към дерето, освен това идваше доста широк на места много тесния път, заобикалящ свтолове и скали.
Шумата бе много и влажна отдолу и гумите като стъпеха върху някой голям паднал клон за миг ставаха като шейна е се плъзгага странично 20-30см. Хвана си ме откровен страх, а и Милко започна да се чуди кога запоследно е минавал оттук и се сети, че е трябвало да ме прекара по друг път. Спряхме и походихме малко напред, но пътят ставаше все по-зле. Трябваше да се връщаме назад, което беше много кофти тръпка.
Бавно, бавно с много напътствия и всеки гледаш своята страна се върнахме обратно на заден ход. Поехме направо нагоре по билото, където пак имаше силен страничен наклон, но поне предницата теглеше нагоре и проблеми нямаше.
Изкочихме на билото.
Гледката си заслужаваше. До самия връх Бук не се качихме с джипа. На самото било на връх Бук има землянка, останка от военните.
Спряхме на съседния връх, който освен че предоставяше същата гледка, а ми и самият връх Бук бе страхотен фон.
Бат Милко започна да подрежда изпопадали каменни пирамиди, които той е редил за ориентира на туристите.
Аз пък през това време снимах. Поглед на югоизток - цялата Ржана планина и пирамидалният връх Козница.
следва продължение........
)...
Коментар