Tweet
Здравейте,в последният поредицата почивни дни около Велик ден,си стоях кротко на компа и...почивах от почивните дни...
Така да се каже ,подготвях се като бездействах за първия работен ден след празниците и...ненадейно ми звънна телефона.Вдигам аз и моя приятел Мариан ми прошепва в ухото..."я слез долу да се разберем нещо"...
Какво пък сега ще се разбираме
Гледам часовника ,то едно такова около 11.30ч.,ама какво да правя зарязвам компютъра и слизам,а той ми се хили заговорнически от джипката и ми казва :
-"Абе да вземем да мръднем на някъде,че нещо не ме свърта"
Аз се пуля,защото бях психически настроен да си пропилея деня с яко бездействие и някак за ходене не се бях подготвил.Да не говорим,че беше почти обяд,ама...
-"...и накъде да ходим от тук нататък"...задавам логичния въпрос
Мариян се извърта и споменава нещо за разстояние около 30-40км. ...нещо за посока към Ст. Планина и така...
Аз решавам,че що пък не.Разбира ме се да дойде след половин час със семейството си и да решим окончателно.
Да обаче моите хора из къщи се оказаха с разни ангажименти и в крайна сметка аз останах единствения който май ще ходи някъде.
В 12.30ч. Мариян "акустира" пред нас,аз се помъквам с фотоапарата,статива и ..задължителната шапка ,за да не слънчасам и...чувам следния коментар:
-"Сам ли ще идваш?"
-"Ами да"...примънквам аз и обяснявам ангажиментите на моите хора.
-"Сядай тогава ще ходим само с едната джипка,и знаеш ли къде?"
През това време Йоана дъщерята на Мариян тайнствено ми се хили/и тя запалена фотографка-е още и двама се учим де,ама пък сме нахъсени/
-"Незнам " отговарям...и споменавам там дето сме говорили нещо за Ст. Планина.
Мариян обаче с пламъчета в очите ме "успокоява"...
-"Ааа...няма да е там...Точно в обратна посока...яз. Кърджали и р. Арда със завоите"
Аз се оцъклям защото точно преди два дни говорейки с Марин за лятната ни експедиция в Родопите,започнах да се замислям,дали да не се завърнем точно през въпросните дестинации в източните Родопи,защото става няколко пъти минавам от там и все не остава време да се отбия и да видя тези красоти,а сега изведнъж сякаш някой беше прочел мислите ми и...хоп предложение точно за тази дестинация.
Споменах все още учуден,че вече е обяд ,а километрите хич не са малко,ама...Мариян с присъщото за него спокойствие пренебрежително махна с ръка и каза:
-"Абе ей го къде е...100-тина километра в едната посока...за 1 час и сме там"
Аз разбира се не се опъвам повече....мятаме се в Рекстъна и отпрашваме в посоката.
Времето беше перфектно и предразполагаше към хубави снимки и едно добро и емоционално изживяване.
Първите кадри ,за загрявка на апаратите изщракахме по пътя за Кърджали.Хубавите облаци бяха достатъчно добра причина за кратка почивка.
Продължихме,защото след като им обясних къде точно отиваме и се разбра,че всъщност километрите са повечко от 100,трябваше да сколасваме с времето.
Достигайки яз. Кърджали и околността на избраната дестинация ,малко се полутахме в търсене на точното място за снимка,а то ни било на пътя..
Гледката беше величествена и респектираща.Снимки на това място съм гледал сигурно десетки в интернет,но сега на живо беше нещо неописуемо.
За съжаление времето стана доста променливо и за няколко снимки изгледа на пейзажа се промени няколко пъти.На всичкото отгоре и не беше най-подходящото време от деня за снимки,но...мисля че се получиха сносни кадри.Вижте сами...
На следващия кадър е видно как облаците прииждат....
В крайна сметка,за да обхвана всичко което се виждаше направих и една що-годе сносна панорамка.
Мястото е магнетично и...едвам се откъснахме от него.Всъщност то беше и единствената цел на мероприятието,но...аз дадох предложение да се отправим към Ардино и Дяволския мост,защото така и така сме в района и едни 30-40км. отгоре няма да ни натежат,а моста си заслужава да се види,още повече,че никой от нас все още не го беше посещавал!
И така...продължихме към Ардино...
Ардино...един неизвестен и непознат град за мен.Сега вече мога да кажа,че съм бил и там.
Използвах ме случая и да хапнем нещо,че то мерак за разходка,ама на гладно си е мъка...
Времето обаче ни притискаше и скоро продължихме към втората интересна дестинация за деня-Дяволския мост над р. Арда.
Километрите бяха едни 10-тина обаче за по-нисичкия Рекстън придвижването по черния и осеян с камъни път надолу от града към моста ставаше доста бавно.В крайна сметка достигнахме и мястото ни се разкри с цялата си прелест и страхопочитание от инженерните умения на хората строили моста още преди 5 века.
Качеството на изработка и изчисленията са явно на доста високо ниво ,за да издържи съоръжението толкова стотици години.Наистина моста е бил реставриран ,но все пак...респект!!!
Гледката си заслужаваше ...
Дойде време за потегляне към дома.Трудно се откъснахме от магнетизма на това място и макар и с неохота потеглихме.На връщане попивах всичко което виждах по пътя...
Искаше ми се да спрем на още десетки местенца с красиви и величествени изгледи,но...времето ни притисна и всичко остана за следващия път.
Разглобен физически от дългия път и емоционално от натрупването на толкова впечатления и магнетизъм за много кратко време,след като се прибрах около 21ч. просто нямах сили дори да разгледам снимките.
Тази нощ сънувах Родопите,а на сутринта се събудих с истинско разочарование,че всичко е било един сън и аз съм в леглото си ,а ме очаква една поредна седмица на работа,нерви и напрежение.Само ,че...не стана точно така.Явно заряда ,който получих от макар и краткия си досег с Родопа планина и всичката красота ,която видях и изживях си казаха своето.В следващите дни направо хвърчах с невероятна лекота през тежкото си ежедневие!
Пожелавам ви приятели да изживявате повече такива моменти и да се наслаждавате с всяка фибра на тялото и съзнанието си на красотата и величието на нашата природа!
Поздрави на всички!
Така да се каже ,подготвях се като бездействах за първия работен ден след празниците и...ненадейно ми звънна телефона.Вдигам аз и моя приятел Мариан ми прошепва в ухото..."я слез долу да се разберем нещо"...
Какво пък сега ще се разбираме
Гледам часовника ,то едно такова около 11.30ч.,ама какво да правя зарязвам компютъра и слизам,а той ми се хили заговорнически от джипката и ми казва :-"Абе да вземем да мръднем на някъде,че нещо не ме свърта"
Аз се пуля,защото бях психически настроен да си пропилея деня с яко бездействие и някак за ходене не се бях подготвил.Да не говорим,че беше почти обяд,ама...
-"...и накъде да ходим от тук нататък"...задавам логичния въпрос
Мариян се извърта и споменава нещо за разстояние около 30-40км. ...нещо за посока към Ст. Планина и така...
Аз решавам,че що пък не.Разбира ме се да дойде след половин час със семейството си и да решим окончателно.
Да обаче моите хора из къщи се оказаха с разни ангажименти и в крайна сметка аз останах единствения който май ще ходи някъде.
В 12.30ч. Мариян "акустира" пред нас,аз се помъквам с фотоапарата,статива и ..задължителната шапка ,за да не слънчасам и...чувам следния коментар:
-"Сам ли ще идваш?"
-"Ами да"...примънквам аз и обяснявам ангажиментите на моите хора.
-"Сядай тогава ще ходим само с едната джипка,и знаеш ли къде?"
През това време Йоана дъщерята на Мариян тайнствено ми се хили/и тя запалена фотографка-е още и двама се учим де,ама пък сме нахъсени/
-"Незнам " отговарям...и споменавам там дето сме говорили нещо за Ст. Планина.
Мариян обаче с пламъчета в очите ме "успокоява"...
-"Ааа...няма да е там...Точно в обратна посока...яз. Кърджали и р. Арда със завоите"
Аз се оцъклям
защото точно преди два дни говорейки с Марин за лятната ни експедиция в Родопите,започнах да се замислям,дали да не се завърнем точно през въпросните дестинации в източните Родопи,защото става няколко пъти минавам от там и все не остава време да се отбия и да видя тези красоти,а сега изведнъж сякаш някой беше прочел мислите ми и...хоп предложение точно за тази дестинация.Споменах все още учуден,че вече е обяд ,а километрите хич не са малко,ама...Мариян с присъщото за него спокойствие пренебрежително махна с ръка и каза:
-"Абе ей го къде е...100-тина километра в едната посока...за 1 час и сме там"
Аз разбира се не се опъвам повече....мятаме се в Рекстъна и отпрашваме в посоката.
Времето беше перфектно и предразполагаше към хубави снимки и едно добро и емоционално изживяване.
Първите кадри ,за загрявка на апаратите изщракахме по пътя за Кърджали.Хубавите облаци бяха достатъчно добра причина за кратка почивка.
Продължихме,защото след като им обясних къде точно отиваме и се разбра,че всъщност километрите са повечко от 100,трябваше да сколасваме с времето.
Достигайки яз. Кърджали и околността на избраната дестинация ,малко се полутахме в търсене на точното място за снимка,а то ни било на пътя..
Гледката беше величествена и респектираща.Снимки на това място съм гледал сигурно десетки в интернет,но сега на живо беше нещо неописуемо.
За съжаление времето стана доста променливо и за няколко снимки изгледа на пейзажа се промени няколко пъти.На всичкото отгоре и не беше най-подходящото време от деня за снимки,но...мисля че се получиха сносни кадри.Вижте сами...
На следващия кадър е видно как облаците прииждат....
В крайна сметка,за да обхвана всичко което се виждаше направих и една що-годе сносна панорамка.
Мястото е магнетично и...едвам се откъснахме от него.Всъщност то беше и единствената цел на мероприятието,но...аз дадох предложение да се отправим към Ардино и Дяволския мост,защото така и така сме в района и едни 30-40км. отгоре няма да ни натежат,а моста си заслужава да се види,още повече,че никой от нас все още не го беше посещавал!
И така...продължихме към Ардино...
Ардино...един неизвестен и непознат град за мен.Сега вече мога да кажа,че съм бил и там.
Използвах ме случая и да хапнем нещо,че то мерак за разходка,ама на гладно си е мъка...
Времето обаче ни притискаше и скоро продължихме към втората интересна дестинация за деня-Дяволския мост над р. Арда.
Километрите бяха едни 10-тина обаче за по-нисичкия Рекстън придвижването по черния и осеян с камъни път надолу от града към моста ставаше доста бавно.В крайна сметка достигнахме и мястото ни се разкри с цялата си прелест и страхопочитание от инженерните умения на хората строили моста още преди 5 века.
Качеството на изработка и изчисленията са явно на доста високо ниво ,за да издържи съоръжението толкова стотици години.Наистина моста е бил реставриран ,но все пак...респект!!!
Гледката си заслужаваше ...
Дойде време за потегляне към дома.Трудно се откъснахме от магнетизма на това място и макар и с неохота потеглихме.На връщане попивах всичко което виждах по пътя...
Искаше ми се да спрем на още десетки местенца с красиви и величествени изгледи,но...времето ни притисна и всичко остана за следващия път.
Разглобен физически от дългия път и емоционално от натрупването на толкова впечатления и магнетизъм за много кратко време,след като се прибрах около 21ч. просто нямах сили дори да разгледам снимките.
Тази нощ сънувах Родопите,а на сутринта се събудих с истинско разочарование,че всичко е било един сън и аз съм в леглото си ,а ме очаква една поредна седмица на работа,нерви и напрежение.Само ,че...не стана точно така.Явно заряда ,който получих от макар и краткия си досег с Родопа планина и всичката красота ,която видях и изживях си казаха своето.В следващите дни направо хвърчах с невероятна лекота през тежкото си ежедневие!
Пожелавам ви приятели да изживявате повече такива моменти и да се наслаждавате с всяка фибра на тялото и съзнанието си на красотата и величието на нашата природа!
Поздрави на всички!
За разходката - не знам, ама снимките са невероятни. И това като се има предвид времето и слънцето 
/,да направя едно посещение и на завоите на р. Арда в района на с. Маджарово.Там също има уникални и емблематични места за снимки,а вече знам и ,че...емоциите ще са много!
Коментар