Tweet
Здравейте,съвсем импулсивно преди Велик ден решихме с група приятели да забегнем поне за ден някъде сред природата.Не мислихме много дълго и дестинацията беше решена-Бялата река и нейната екопътека.Вероятно повечето от вас са посещавали това уникално място,но аз все пак да спомена,че се намира в непосредствена близост до гр. Калофер в полите на Ст. Планина!
Речено-сторено и в четвъртък се изнесохме от града още в 08.00ч.За пътуването няма какво да разказвам/стандартно преминаване на едни 80км. по асфалт без премеждия/.Първа спирка Калофер....един град който винаги съм свързвал с Хр. Ботев.
Спряхме на центъра и макар и за кратко успях да хвана няколко кадъра.
Продължихме и скоро се озовахме в каньона на Бялата река.Направи ми впечатление освен хубавата и интересна екопътека,също така и факта ,че не видяхме никъде боклуци по нея.Дали хората поддържащи пътеката правеха редовно уборка или пък българските туристите са станали по-съвестни и не си изхвърлят боклуците където им дойде на акъла/искрено се надявам да е второто/ не знам,но факта си е факт.
И така...тръгнахме по множеството мостчета,които ни отведоха по маршрут показващ ни живописно каньона,реката буйстваща в него и...много красота.
Полека-полека моите хора дръпнаха напред,защото аз постоянно спирах да снимам красотите разкриващи се пред погледа ми и...останах сам.
Вървях бавно и се наслаждавах на всеки един момент,а повярвайте ми вълнението не те напуска докато не минеш целия маршрут и...дори няколко дни след това
Тъй като бях сам и нямаше кой да ме увековечи ,то се опитах да го направя макар е нескопосано сам...
Съпругата ми по-късно изрази учудване,че съм извървял целия този маршрут и то по собствено желание/честно казано не си падам много по вървенето пеш,особено ако трябва да се катеря по стръмни и продължителни баири/,но...красотата и обаяние на природата ме караха дори и след като се изморих порядъчно да продължавам да стъпвам стъпало след стъпало нагоре и....
....така докато не се изкачих на най-високото място от целия маршрут.Гледката беше невероятна...
В далечината по мостчето минаваше човек...и аз бях минал от там ,но улисан в гледките не бях забелязал колко далеко и колко високо ме е отвел пътя.
Чак не ми се вярваше,че съм го извървял това разстояние/макар и от въпросното мостче,до върха да беше може би едва една трета от цялата еко пътека/,но явно има една притегателна сила във всичко което ме заобикаляше и тя ме дърпаше напред и напред....
Започнах слизането и се опитах да догоня групата...
...но стигайки до следващото мостче разбрах,че надали ще успея.
Поспрях се за момент и прочетох табелата за бозайниците....момента с мечките малко ме притесни,както си вървях сам и си снимах мълчаливо да не би някоя баба меца да я стресна с щракането на затвора на фотоапарата
,но всичко мина без подобни инциденти...
Продължих напред/по-скоро нагоре,че и доста стръмно вертикално изкачване следваше/,но красотата беше на всяка крачка и трудно ме пускаше да продължа без да и обърна внимание.
Имаше и...любов на пътя ми...
,ама нали знаете,то без любов в един филм,сюжета някакси постен става...
Последни стъпала и....пред мен се разкри панорамата на върховете на каньона....
....а този приятел докато се цъклих по гледката пред мен ,кацна за секунда на парапета до мен и сякаш ми се изплези и ми викна...."ти гониш"...
Е...хванах го макар и не по най-добрия начин....
Пътя вече слизаше надолу и скоро се озовах отново до пенещите се води на буйната Бяла Река.
Не само в реката обаче имаше красота....,а и гората даваше своя принос за пълната хармония на това местенце.
Видях,че групата няма да я настигна със сигурност и спрях да бързам/ако моето може да се нарече бързане изобщо де 
/
Разпънах си статива под едно мостче и се отдадох на снимането/поне да не ме е яд,че мъкнах това приспособление на гърба си целия преход/
Получиха се няколко интересни кадъра и тук е мястото да благодаря на Стефко,че ми предостави възможността да пробвам една широкоъгълна Сигма,за да усетя какви възможности ми дава подобен тип обектив.Разбира се...с това стъкло могат да се направят далеч по-хубави снимки,но си иска да се поснима с него...така от първия път каквото такова.
Разбира се от въпросното място под моста не всички снимки са със въпросния широкоъгълен обектив.За хората ,които разбират ще ги познаят,а за останалите едва ли е от особено значение.
За следващите няколко кадъра зарязах статива и за всеобща почуда на преминаващите хора над мен легнах на цяло върху камъните буквално на ръба до реката.Водата вреше и бучеше доста страховито под мен и естествено си казах..."само едно погрешно мръдване и...ебаси купона дето ще си заформя"...
Сигурно за туристите съм изглеждал като някой изтърван от лудницата,ама...какво да правя...
Добре,че не се появи и някой да попита примерно -"господине добре ли сте"...,че щях сигурно да отговоря "ами не...,то ако съм добре дали ще лежа по камъните до реката и ще се чудя дали ще падна или не"...
Получи се това...
След опита ми да падна в реката/безуспешен както разбрахте / продължих вече с по-ускорено темпо към лагера в който се бяхме установили.Не друго,ама телефоните нямаха обхват и си мислех,че сигурно вече се притесняват дали не съм станал примерно закуска за някоя мецана.
Само ,че...то бързах,бързах...ама...колкото можех,че все нещо изникваше
Е...в крайна сметка се прибрах ,че като ме емнаха....2 часа ме чакали/лошото е,че джипа заключен и всичкото + барбекюто там /...
Както и да е....малкия ми приятел Ванко си каза сигурно -"малей е ся изяде боя"....
...е боя ми се размина и накрая седнахаме да отморим на маса.
Развалихме и въздуха малко...
Накрая и всички си полегнаха да починат изморени от вълнуващия и изпълнен с емоции ден.
Нисаня и той получи някакво признание,въпреки че не се отличи с някаква особена дейност през въпросния ден.
Още малко красота и....
...потеглихме обратно.В Калофер спряхме за по сладолед и хвърляйки последни погледи към символа на града ....
...а също и към вр. Ботев с приказното Райско пръскало под него...
...потеглихме към дома.
Така завърши един необикновен ден.
Ден изпълнен с много красота и хармония.Ден изпълнен с много емоционални преживявания и много релакс.Ден в който не ми се тръгваше да се прибирам,но...нямаше как.
Пожелавам ви много подобни дни да изживеете приятели и един призив от тази трибуна....
Нека, както ние намерихме една невероятно чиста природа и се накефихме от това,да се стремим винаги при разходките си да не оставяме след себе си боклуци и мизерия.
НЕКА ЗАПАЗИМ УНИКАЛНАТА ПРИРОДА НА БЪЛГАРИЯ ЧИСТА!
Поздрави на всички!
Речено-сторено и в четвъртък се изнесохме от града още в 08.00ч.За пътуването няма какво да разказвам/стандартно преминаване на едни 80км. по асфалт без премеждия/.Първа спирка Калофер....един град който винаги съм свързвал с Хр. Ботев.
Спряхме на центъра и макар и за кратко успях да хвана няколко кадъра.
Продължихме и скоро се озовахме в каньона на Бялата река.Направи ми впечатление освен хубавата и интересна екопътека,също така и факта ,че не видяхме никъде боклуци по нея.Дали хората поддържащи пътеката правеха редовно уборка или пък българските туристите са станали по-съвестни и не си изхвърлят боклуците където им дойде на акъла/искрено се надявам да е второто/ не знам,но факта си е факт.
И така...тръгнахме по множеството мостчета,които ни отведоха по маршрут показващ ни живописно каньона,реката буйстваща в него и...много красота.
Полека-полека моите хора дръпнаха напред,защото аз постоянно спирах да снимам красотите разкриващи се пред погледа ми и...останах сам.
Вървях бавно и се наслаждавах на всеки един момент,а повярвайте ми вълнението не те напуска докато не минеш целия маршрут и...дори няколко дни след това
Тъй като бях сам и нямаше кой да ме увековечи ,то се опитах да го направя макар е нескопосано сам...
Съпругата ми по-късно изрази учудване,че съм извървял целия този маршрут и то по собствено желание/честно казано не си падам много по вървенето пеш,особено ако трябва да се катеря по стръмни и продължителни баири/,но...красотата и обаяние на природата ме караха дори и след като се изморих порядъчно да продължавам да стъпвам стъпало след стъпало нагоре и....
....така докато не се изкачих на най-високото място от целия маршрут.Гледката беше невероятна...
В далечината по мостчето минаваше човек...и аз бях минал от там ,но улисан в гледките не бях забелязал колко далеко и колко високо ме е отвел пътя.
Чак не ми се вярваше,че съм го извървял това разстояние/макар и от въпросното мостче,до върха да беше може би едва една трета от цялата еко пътека/,но явно има една притегателна сила във всичко което ме заобикаляше и тя ме дърпаше напред и напред....
Започнах слизането и се опитах да догоня групата...
...но стигайки до следващото мостче разбрах,че надали ще успея.
Поспрях се за момент и прочетох табелата за бозайниците....момента с мечките малко ме притесни,както си вървях сам и си снимах мълчаливо да не би някоя баба меца да я стресна с щракането на затвора на фотоапарата
,но всичко мина без подобни инциденти... Продължих напред/по-скоро нагоре,че и доста стръмно вертикално изкачване следваше/,но красотата беше на всяка крачка и трудно ме пускаше да продължа без да и обърна внимание.
Имаше и...любов на пътя ми...
,ама нали знаете,то без любов в един филм,сюжета някакси постен става... Последни стъпала и....пред мен се разкри панорамата на върховете на каньона....
....а този приятел докато се цъклих по гледката пред мен ,кацна за секунда на парапета до мен и сякаш ми се изплези и ми викна...."ти гониш"...
Е...хванах го макар и не по най-добрия начин....
Пътя вече слизаше надолу и скоро се озовах отново до пенещите се води на буйната Бяла Река.
Не само в реката обаче имаше красота....,а и гората даваше своя принос за пълната хармония на това местенце.
Видях,че групата няма да я настигна със сигурност и спрях да бързам/ако моето може да се нарече бързане изобщо де
/Разпънах си статива под едно мостче и се отдадох на снимането/поне да не ме е яд,че мъкнах това приспособление на гърба си целия преход/
Получиха се няколко интересни кадъра и тук е мястото да благодаря на Стефко,че ми предостави възможността да пробвам една широкоъгълна Сигма,за да усетя какви възможности ми дава подобен тип обектив.Разбира се...с това стъкло могат да се направят далеч по-хубави снимки,но си иска да се поснима с него...така от първия път каквото такова.
Разбира се от въпросното място под моста не всички снимки са със въпросния широкоъгълен обектив.За хората ,които разбират ще ги познаят,а за останалите едва ли е от особено значение.
За следващите няколко кадъра зарязах статива и за всеобща почуда на преминаващите хора над мен легнах на цяло върху камъните буквално на ръба до реката.Водата вреше и бучеше доста страховито под мен и естествено си казах..."само едно погрешно мръдване и...ебаси купона дето ще си заформя"...
Сигурно за туристите съм изглеждал като някой изтърван от лудницата,ама...какво да правя...
Добре,че не се появи и някой да попита примерно -"господине добре ли сте"...,че щях сигурно да отговоря "ами не...,то ако съм добре дали ще лежа по камъните до реката и ще се чудя дали ще падна или не"...
Получи се това...
След опита ми да падна в реката/безуспешен както разбрахте
/ продължих вече с по-ускорено темпо към лагера в който се бяхме установили.Не друго,ама телефоните нямаха обхват и си мислех,че сигурно вече се притесняват дали не съм станал примерно закуска за някоя мецана.Само ,че...то бързах,бързах...ама...колкото можех,че все нещо изникваше
Е...в крайна сметка се прибрах ,че като ме емнаха....2 часа ме чакали/лошото е,че джипа заключен и всичкото + барбекюто там
/...Както и да е....малкия ми приятел Ванко си каза сигурно -"малей е ся изяде боя"....
...е боя ми се размина и накрая седнахаме да отморим на маса.
Развалихме и въздуха малко...
Накрая и всички си полегнаха да починат изморени от вълнуващия и изпълнен с емоции ден.
Нисаня и той получи някакво признание,въпреки че не се отличи с някаква особена дейност през въпросния ден.
Още малко красота и....
...потеглихме обратно.В Калофер спряхме за по сладолед и хвърляйки последни погледи към символа на града ....
...а също и към вр. Ботев с приказното Райско пръскало под него...
...потеглихме към дома.
Така завърши един необикновен ден.
Ден изпълнен с много красота и хармония.Ден изпълнен с много емоционални преживявания и много релакс.Ден в който не ми се тръгваше да се прибирам,но...нямаше как.
Пожелавам ви много подобни дни да изживеете приятели и един призив от тази трибуна....
Нека, както ние намерихме една невероятно чиста природа и се накефихме от това,да се стремим винаги при разходките си да не оставяме след себе си боклуци и мизерия.
НЕКА ЗАПАЗИМ УНИКАЛНАТА ПРИРОДА НА БЪЛГАРИЯ ЧИСТА!
Поздрави на всички!
Коментар