Замислих се по тоя повод:
http://offnews.bg/index.php/175582/k...#comment-57111
То е ясно че сам по себе си никакъв КАТ не може да направи нищо. Ясно е и че няма откъде да се вземат универсални правила за поведение, щом някой не спазва кое да е от и без това съществуващите в ЗДП и Правилника за приложението му. Поне може да опитаме да съчиним кратък разказ, който да се разпространява като мантра, додето стигне до всички шофьори.
Аз например много години карах колело, и значи бях най-слабия на пътя. И в града, и на шосето. От тогава рефлекторно държа колата далече зад всякакви двуколесни, на много по-голяма дистанция отколкото зад кола, и винаги си представям че ако падне, ще се разхвърчи поне на две страни, може и нагоре, и може да спре почти на място. Никога не ги изпреварвам отблизо, пускам колкото може по-голяма дъга в насрещното, не ги изпреварвам с висока скорост, че ги засмуква. Джипа е достатъчно голям да засмуква. Не колкото камион или ТИР, но се усеща. Като има дупки по пътя, ги пускам да излязат от участъка, понеже неизбежно криволичат, и после ги изпреварвам. Ако отзад има някой бесен, го задържам, пускам го да изпревари мене, а малкия да остане в мойта сянка. Понеже често тия зад мене не ги виждат, в сложни кръстовища и на завой също задържам задните и страничните, докато малките се разкарат на правата. С мощните мотоциклети е най-опасно да не ги видиш в лявото огледало преди изпреварване, затова го гледам дълго, преди да започна да се престроявам.
Дайте още акъли.
http://offnews.bg/index.php/175582/k...#comment-57111
То е ясно че сам по себе си никакъв КАТ не може да направи нищо. Ясно е и че няма откъде да се вземат универсални правила за поведение, щом някой не спазва кое да е от и без това съществуващите в ЗДП и Правилника за приложението му. Поне може да опитаме да съчиним кратък разказ, който да се разпространява като мантра, додето стигне до всички шофьори.
Аз например много години карах колело, и значи бях най-слабия на пътя. И в града, и на шосето. От тогава рефлекторно държа колата далече зад всякакви двуколесни, на много по-голяма дистанция отколкото зад кола, и винаги си представям че ако падне, ще се разхвърчи поне на две страни, може и нагоре, и може да спре почти на място. Никога не ги изпреварвам отблизо, пускам колкото може по-голяма дъга в насрещното, не ги изпреварвам с висока скорост, че ги засмуква. Джипа е достатъчно голям да засмуква. Не колкото камион или ТИР, но се усеща. Като има дупки по пътя, ги пускам да излязат от участъка, понеже неизбежно криволичат, и после ги изпреварвам. Ако отзад има някой бесен, го задържам, пускам го да изпревари мене, а малкия да остане в мойта сянка. Понеже често тия зад мене не ги виждат, в сложни кръстовища и на завой също задържам задните и страничните, докато малките се разкарат на правата. С мощните мотоциклети е най-опасно да не ги видиш в лявото огледало преди изпреварване, затова го гледам дълго, преди да започна да се престроявам.
Дайте още акъли.
Коментар