Tweet
Публикувам този разказ, с личното разрешение на неговият автор: Капитан Немо, виден руски офроудер и любител на здравите машини и бръсненето с бръснач. http://zal3ugol.ru/
Също и с любезното съгласие на Администратора на най-големият руски форум за бръсначи и всичко за тях, самият Морфей... (бритва.ру)
Пътят на острието, историята на един самурай...
Няколко дни преди...
Повика ме моят Баща, каза ми, че вече съм достигнал този брой луни, който позволява на самурая да носи вече меч. Но за да постигна изкуството за работа с острие, утре ще замина за обучение при великият Сенсей Усама. Само при него, ще мога да науча тайните на острието и всичко свързано с него. Това са нещата с които се занимава Усама-сан.
„За своят син, искам най-добрият майстор, който разбира не само външната страна на нещата, но и прониква в тяхната същина“ Така каза моят Баща преди да ме изпрати.
Ден първи.
Днес за първи път видях Сенсей Усама. Когато моят Баща си замина, той ме постави на татамито срещу себе си и внимателно ме погледна в очите.
- Трябва ли истинският самурай да се бои от остротата на своето острие? - Попита ме той.
- Не! Отговорих аз.
- Длъжен ли е истинският самурай да уважава своят меч и да се грижи за него?
- Да!
- Длъжен ли е истинският самурай да има твърда ръка, която умее да чувства всяко движение на острието?
- Да!
- Радвам се, каза Сенсея, че твоят Баща те е научил да мислиш както подобава на истински самурай. Сега аз ще трябва да те науча как да го правиш. Вземи това!
С тези думи, той ми протегна сгънат на две предмет, който никак не приличаше на меча на Баща ми. Виждайки удивлението ми, Сенсея ми каза:
Истински меч, не мога да ти дам, защото грешките с него имат велика цена. За да можеш да се научиш да не ги правиш, ти си длъжен да се обучиш да се справиш с това, което ти дадох. Това е най-острото нещи което някога си държал. И работата с него ще ти помогне да формираш качествата, които са необходими на всеки който иска да борави с боен меч. Твърдост на ръката, уважение към оръжието, отсъствие на страх. Имаш време пред теб в което ще премахваш космите от лицето си с това малко острие и чак когато започнеш да изпитваш радост от неговото докосване – тогава ще получиш боен меч!
Така започна моето обучение с бръснача.
Ден втори.
Рано сутринта попитах Усама-сан, кога мога да започна да се упражнявам с бръснача. Само че, вместо това, Сенсея, ми подаде един стар свитък.
- Тук се съдържат три заповеди, които ако не ги знаеш, не трябва дори да се докосваш до бръснача. Сега чети, довечера ще ми разкажеш какво си научил.
Свитъка съдържаше много части, описващи как трябва да се държи острието, как се точи, как се пази остър, къде и кои майстори са създали най-добрите бръсначи. Но никак не можех да намеря тези три заповеди, за които ми каза Сенсея...? И чак след като много часове препрочитах писаното, то започна да се подрежда в главата ми.
- Ти разбра ли трите заповеди?
- Разбрах Сенсей, острието трябва да е винаги толкова остро, че да срязва косъм, който държим с пръсти и го докоснем до него. Че острието винаги трябва да се държи под ъгъл от третината на четвъртината на кръга. И че кожата под острието винаги трябва да е натегната така, че да издава звук като барабан.
- Добре, разбрал си трите заповеди, утре ще започнеш да тренираш!
Ден трети
Още от ранно утро се настройвах за предстоящата среща с малкото острие, само че вместо това, Сенсея ме заведе пред огледалото.
- Истинският самурай, за да може да порази врагът, е задължен преди това да го изучи. Сега твоят враг, това са космите по лицето ти. Затова и трябва да разбереш всичко за тях, как растат, накъде. Осъзнаването на същността идва след два часа, затова те оставям сам.
- За тези два часа, разбрах че няма да ми е никак леко. Космите растяха на различни посоки, образуваха всякакви вълни и завихряния. Как да ги срежа правилно нямах и понятие.
След като измина половината ден Сенсея ме викна при себе си. Взе един хартиен лист, нарисува кръг на него, после го раздели на четири части. Като отмери една третина от четвъртината, той добави втори лист, който сложи точно под този ъгъл към плоскоста на масата, който се описваше в свитъка.
Гледай и запомняй, каза ми Сенсея. Така точно трябва да изглежда острието докосващо се до твоята кожа. Оставям ти още два часа да съзерцаваш и помислиш.
Когато и тези два часа изтекоха, Сенсея, пак ме заведе пред огледалото.
- Има три начина да се държи бръснача. Отгоре, отдолу и странично. Остатъка от денят, ще посветиш на това да се научиш правилно и сигурно да държиш бръснача, така че да можеш да унищожиш врагът във всяка част на твоето лице. Но ти забранявам да докосваш кожата си с острието.
До залез слънце, аз въртях бръснача, опитвайки се да си представя как точно ще действам когато Сенсея ми разреши да се бръсна. Легнах си с твърдо убеждение, че ще е отлично ако успея поне един косъм да отрежа.
Ден четвърти
- Днес Сенсея ми разреши за първи път да пробвам да се бръсна. Но кой знае защо преди началото, ми подаде една кърпа натопена в топла вода, точно както се подава за измиване на ръцете преди храна. И не ми го подаде в ръка, а ми го сложи на лицето. Какво се случи след като взех в ръка бръснача, помня смътно. Остана ми споменът че ръцете ми се тресяха от страх, и за да намаля неудържимото треперене трябваше няколко пъти да медитирам. Може да ме разбере само човек, който някога е поднасял към лицето си бръснач, способен да среже без никакво усилие косъм... Когато завърших, Сенсея ми каза:
- Досега ти вървеше по най-лесният път. Но това не е пътят за истинският самурай. Трябва да се научиш да правиш това срещу космите, не по тях. Втората задача се оказа много по-сложна от първата. И в момента в който завърших, имах чувството, че космите не съм отрязал, а съм ги изтъргал заедно с кожата около тях. При това като резултат можех да покажа на Усама-сан едно лице, покрито с косъмчета с различна дължина, две порязвания на бузите и под носът, че даже и по ръцете, защото пръстите ми все попадаха където не трябва докато се опитвах да натегна кожата. Но странно Сенсея, не погледна лицето ми, а разгледа острието. Показа ми няколко виждащи се и с просто около трапчинки и ми обърна внимание, че щом с стрието се режат неща, каквито дойдат и както дойде, то това е крайно неуважение към него, на което и острието ще отвърне със сигурност. И посочи без повече думи на парещата ми зачервена кожа.
След това, Сенсея добави, че ако на глупавият самурай му дадат дори и стъклено хусю, той и него ще повреди, че и ръцете си ще нареже. На въпросът ми какво е това, той отговори, че същото, което трябва да отрежат на този който не чете и разбира правилно заповедите за отношението с оръжието. И отиде в градината на Водните камъни да медитира. А мен изпрати да чета отново свитъка...
Ден пети
Днес Сенсея, отново ми даде бръснача, и заповяда да се бръсна. Предишният път, аз разбрах, че с това острие, макар, че е толкова остро, няма да си нанеса големи рани. Порязванията са малки и фини, бързо зарастват. Затова и ръцете вече не ми трепераха като първият път и се чувствах много по-спокойно.
Само че, за мое удивление, кожата отново гореше, макар че този път нито веднъж не сбърках с пръстите и други места където не трябва. Питах Сенсея защо така? Тогава той ми подаде едно парче дърво и нож:
- Пробвай да срежеш само кората!
Натиснах аз с ножа в опит да срежа кората, нищо само се хлъзга, натиснах тогава по-силно и заедно с парчето кора, отрязах и късче дърво.
- Ето виждаш ли, каза Усама сан. Точно същото се случва и с твоята кожа, когато натискаш прекалено силно. Не успяваш да отрежеш само кората и щом натиснеш по-силно, острието навлиза прекалено навътре и така те наранява.
- Сега опитай опитай още веднъж, но този път дръж ножа точно под този ъгъл който беше в една от заповедите.
Внимавах в ъгъла, сложиш ножа точно според рисунката и за мое удивление, ножът премахна кората, без усилие и без да повреди дървото отдолу.
- Сега разбираш ли, че силата нищо не решава? Вместо да натискаш силно, ти просто проверявай ъгъла и бъди точен. Това ще ти позволи да постигнеш резултат с най-малко загуби и усилие, което е едно от важните качества на истинският самурай.
Ден шести
Днешният ден беше едва ли не по-лош от първият. Много внимателно следих за наклона на бръснача, но усещането за горяща кожа успях да избегна само на бузите. На брадата и над горната устна, всичко си остана толкова лошо колкото беше с допълнителна решетка от малки порязвания. Като ме погледна Сенсея взе един лист хартия, доведе ме пред масата и ми каза да го сложа под правилният ъгъл според заповедите. Изпълних точно както искаше. След това, той повдигна масата за единият край и попита:
- Какво стана с твоят лист гакусей?
- Той се повдигна заедно с масата Усама-сан.
- А наклона такъв ли ти се струва както преди?
- Не, струва ми се по-голям.
- Защо го виждаш по-голям?
- Защото ъгъла който виждам се състои от сбора на два ъгъла, този на който е наклонен листа плюс ъгъла на наклона на масата.
- Хайде сега обърни главата си настрана и погледни в огледалото на кожата под брадата, какво виждаш?
- Тя е под наклон Сенсей.
- Е, значи вече си разбрал, че за да поддържаш наклона на бръснача според заповедите, трябва постоянно да отчиташ и наклона на кожата на мястото на бръснене?
- Разбрах Сенсей.
- Като кимна с глава, Усама-сан взе отново едно парче дърво и излезе на полянката. Като намери малка бабунка, той сложи дървото до нея.
- Вземи нож и пробвай да срежеш кората, както вчера направи.
Аз взех ножа и пробвах да направя същото като миналият път. Само че, като се плъзна по кората, ножа с края си закачи бабунката.
- Сега разбираш ли, защо се появяват всички тези порязвания по лицето ти? – попита Усама-сан. Твоята кожа е като тази полянка: на нея няма нито един идеално равен участък, винаги ще има по някоя бабунка тук и там. И това е най-трудното да следиш за самият връх на бръснача, неговият ъгъл и да не закача нищо при движението си. Когато режеш космите, внимавай повече в този край и порязванията ще намалеят.
Този ден заспах с мисълта, че и вчера и днес успях да мина без Градината на Водните камъни.
Ден седми
Днешният ден, беше забележителен с това, че при Сенсея, дойде човек и го помоли да му бъде ученик. Сенсея, му даде свитъка и го отпрати да чете. Но още с първите страници, новият ученик, започна да спори с Усама-сан. По негово мнение, не би следвало да се разделя процеса на точене на бръснача и бойният меч. Щом имаме работа с острие, но и малките остриета би следвало да се точат както големите катани.
За мое удивление, Сенсея не спори никак с този човек, а просто взе една пръчка, наби го и го изхвърли зад вратата. Когато го попитах защо тостъпи така, Усама-сан ми отговори:
- Самурая има право да осъзнава като истина само тези неща, които е пробвал със собствените си ръце и върху собствената си кожа. Всичко това което аз говоря и уча е изпробвано именно така и се е доказало като истина. А много други неща съм пробвал, но те не са се доказали като истина. Това ми е дало възможност да видя ясно, към какво може да доведат някои постъпки. И хората които предлагат неправилен път, най-вероятно не са го изпробвали. И затова аз искам да научиш, че начинът да направиш нещо правилно е само един, а за да го сториш неправилно има хиляди начини. Този човек скоро ще се сдобие със стъкленият си хусю, но това няма да му донесе радост.
Ден Осми
Днешният ден започна добре. Успях да избръсна лицето си, без кожата ми да се зачерви и почне да пари. При това не се и порязах нито веднъж. Само че Усама-сан, като провери внимателно състоянието на бръснача след бръсненето, остана недоволен.
- Какво е това? – попита той, показвайки тъмните петна по острието.
- Не знам, Сенсей. Мислех че са петна от боята на клеймото.
- Не, на бръсначите никога не се нанасят клейма с боя, която може да остави петна. Това са петна останали след контакт с водата.
- Но Сенсей, аз знам добре правилата. Всеки път, когато съм го мокрил, след това внимателно съм го изтривал с копринен плат.
- Добре, а дръжката подсушавал ли си?
- Не Сенсей, защо да го правя?
- Ела с мен, ще ти покажа.
Усама-сан, ме доведе на място където имаше няколко кофи с вода. Внезапно взе една от тях и я изля върху мен.
- Сваляй кимоното и го сложи на тревата.
Направих както каза Сенсея. После той ми подаде малка кърпа и заповяда:
- Изтрий се!
Изпълних каквото ми каза, когато завърших, Усама-сан каза:
- Обличай си кимоното.
Направих точно както ми каза. Тогава той ме попита:
- Е, сега как е? Има ли полза от това, да се изтриеш, при положение, че отново ще облечеш мокрото си кимоно? Защо ти мислиш, че като изтриеш острието и го прибереш в мократа дръжка, има някакъв смисъл?
След тези думи, Усама-сан отново отиде в градината на Водните камъни заедно с моят бръснач.
Ден девети
Денят започна с това, че Сенсея ми подаде косъм за да проверя остротата на бръснача. За мое голямо удивление, косъмът не бе прерязан. Тогава, Усама-сан, ми подаде кожен ремък, прикрепен към дървена дъска, показа ми необходимите движения и заповяда да наточа острието.
Може би един час, се занимавах с това внимателно да точа бръснача, но той за съжаление, не стана никак по-остър. Тогава аз попитах, Усама-сан, какво не правя както трябва. Погледна той моите движения и взе един лист хартия. Посатави го под ъгъл на масата леко придържайки го без да го натиска от горната страна.
- Какво виждаш гакусей?
- Листа който държите Сенсей, се опира на масата с долният си ръб. Веднага след това Сенсея, натисна листа от горната страна и той се огъна в дъга.
- Какво виждаш сега?
- Вие натиснахте листа Сенсей и той се огъна.
- А какво стана с долният му ръб?
- Той..., се повдигна във въздуха Сенсей..., и вече не докосва масата.
- Сега разбра ли, защо не бива да се натиска прекалено силно върху каиша? Надявам се оттук насетне да внимаваш и да не натискаш прекалено докато го точиш иначе пак ще трябва да медитирам с твоя бръснач в Градината на Водните камъни.
Ден десети
Днес почти всичко ми се получи. Почти защото в някои места, тук, там останаха някои неравности, които както и да се стараех не можеш да избръсна така равномерно, както навсякъде. Просто бръснача отрязваше косъмчетата малко по-високо отколкото на другите места. Като гледаше внимателно моето старание, Усама-сан, ме заведе пак при масата, на която стоеше една порцеланова ваза. Сложи вазата да легне и върху нея положи един лист хартия. Тогава мми подаде една четчица и каза:
- Напиши който и да е йероглиф!
Взех аз четчицата и веднага разбрах, че да пиша върху листа който е огънат по вазата е невъзможно. Тогава го преместих на равната маса.
- А сега, каза бавно Сенсея, помисли внимателно, какво точно направи. Премести листа там, където ти е по удобно и можеш да контролираш четчицата. Защо не правиш същото и с твоята кожа? Та ти можеш по същият начин и нея да движиш?
Тогава, аз хванах до трудният участък кожата и леко натискайки я дръпнах с двата пръста настрана. Както каза Сенсея, недостъпните до тогава малки косъмчета се озоваха на равно място и с правилно насоченият бръснач веднага ги отрязаха както трябва.
Ден тридесети
Днес дойде денят, за който ме предупреждаваше Сенсея. Аз успях да се избръсна идеално, без никакви неприятни усещания. При това за първи път почувствах свежестта на цъфтящата градина, лекият полух на вятъра и някаква голяма радост от това което направих. Тогава Усама-сан, ми каза че сега вече съм готов за следващият етап на обучение.
На идната утрин, ще пристигне Баща ми, да ме вземе и тогава ще го посрещна идеално избръснат и с меч на кръста.
Само че, сега смятам да попитам Усама-сан, мога ли да си оставя това малко острие за мен, с което и всичко започна?
Край!
Също и с любезното съгласие на Администратора на най-големият руски форум за бръсначи и всичко за тях, самият Морфей... (бритва.ру)
Пътят на острието, историята на един самурай...
Няколко дни преди...
Повика ме моят Баща, каза ми, че вече съм достигнал този брой луни, който позволява на самурая да носи вече меч. Но за да постигна изкуството за работа с острие, утре ще замина за обучение при великият Сенсей Усама. Само при него, ще мога да науча тайните на острието и всичко свързано с него. Това са нещата с които се занимава Усама-сан.
„За своят син, искам най-добрият майстор, който разбира не само външната страна на нещата, но и прониква в тяхната същина“ Така каза моят Баща преди да ме изпрати.
Ден първи.
Днес за първи път видях Сенсей Усама. Когато моят Баща си замина, той ме постави на татамито срещу себе си и внимателно ме погледна в очите.
- Трябва ли истинският самурай да се бои от остротата на своето острие? - Попита ме той.
- Не! Отговорих аз.
- Длъжен ли е истинският самурай да уважава своят меч и да се грижи за него?
- Да!
- Длъжен ли е истинският самурай да има твърда ръка, която умее да чувства всяко движение на острието?
- Да!
- Радвам се, каза Сенсея, че твоят Баща те е научил да мислиш както подобава на истински самурай. Сега аз ще трябва да те науча как да го правиш. Вземи това!
С тези думи, той ми протегна сгънат на две предмет, който никак не приличаше на меча на Баща ми. Виждайки удивлението ми, Сенсея ми каза:
Истински меч, не мога да ти дам, защото грешките с него имат велика цена. За да можеш да се научиш да не ги правиш, ти си длъжен да се обучиш да се справиш с това, което ти дадох. Това е най-острото нещи което някога си държал. И работата с него ще ти помогне да формираш качествата, които са необходими на всеки който иска да борави с боен меч. Твърдост на ръката, уважение към оръжието, отсъствие на страх. Имаш време пред теб в което ще премахваш космите от лицето си с това малко острие и чак когато започнеш да изпитваш радост от неговото докосване – тогава ще получиш боен меч!
Така започна моето обучение с бръснача.
Ден втори.
Рано сутринта попитах Усама-сан, кога мога да започна да се упражнявам с бръснача. Само че, вместо това, Сенсея, ми подаде един стар свитък.
- Тук се съдържат три заповеди, които ако не ги знаеш, не трябва дори да се докосваш до бръснача. Сега чети, довечера ще ми разкажеш какво си научил.
Свитъка съдържаше много части, описващи как трябва да се държи острието, как се точи, как се пази остър, къде и кои майстори са създали най-добрите бръсначи. Но никак не можех да намеря тези три заповеди, за които ми каза Сенсея...? И чак след като много часове препрочитах писаното, то започна да се подрежда в главата ми.
- Ти разбра ли трите заповеди?
- Разбрах Сенсей, острието трябва да е винаги толкова остро, че да срязва косъм, който държим с пръсти и го докоснем до него. Че острието винаги трябва да се държи под ъгъл от третината на четвъртината на кръга. И че кожата под острието винаги трябва да е натегната така, че да издава звук като барабан.
- Добре, разбрал си трите заповеди, утре ще започнеш да тренираш!
Ден трети
Още от ранно утро се настройвах за предстоящата среща с малкото острие, само че вместо това, Сенсея ме заведе пред огледалото.
- Истинският самурай, за да може да порази врагът, е задължен преди това да го изучи. Сега твоят враг, това са космите по лицето ти. Затова и трябва да разбереш всичко за тях, как растат, накъде. Осъзнаването на същността идва след два часа, затова те оставям сам.
- За тези два часа, разбрах че няма да ми е никак леко. Космите растяха на различни посоки, образуваха всякакви вълни и завихряния. Как да ги срежа правилно нямах и понятие.
След като измина половината ден Сенсея ме викна при себе си. Взе един хартиен лист, нарисува кръг на него, после го раздели на четири части. Като отмери една третина от четвъртината, той добави втори лист, който сложи точно под този ъгъл към плоскоста на масата, който се описваше в свитъка.
Гледай и запомняй, каза ми Сенсея. Така точно трябва да изглежда острието докосващо се до твоята кожа. Оставям ти още два часа да съзерцаваш и помислиш.
Когато и тези два часа изтекоха, Сенсея, пак ме заведе пред огледалото.
- Има три начина да се държи бръснача. Отгоре, отдолу и странично. Остатъка от денят, ще посветиш на това да се научиш правилно и сигурно да държиш бръснача, така че да можеш да унищожиш врагът във всяка част на твоето лице. Но ти забранявам да докосваш кожата си с острието.
До залез слънце, аз въртях бръснача, опитвайки се да си представя как точно ще действам когато Сенсея ми разреши да се бръсна. Легнах си с твърдо убеждение, че ще е отлично ако успея поне един косъм да отрежа.
Ден четвърти
- Днес Сенсея ми разреши за първи път да пробвам да се бръсна. Но кой знае защо преди началото, ми подаде една кърпа натопена в топла вода, точно както се подава за измиване на ръцете преди храна. И не ми го подаде в ръка, а ми го сложи на лицето. Какво се случи след като взех в ръка бръснача, помня смътно. Остана ми споменът че ръцете ми се тресяха от страх, и за да намаля неудържимото треперене трябваше няколко пъти да медитирам. Може да ме разбере само човек, който някога е поднасял към лицето си бръснач, способен да среже без никакво усилие косъм... Когато завърших, Сенсея ми каза:
- Досега ти вървеше по най-лесният път. Но това не е пътят за истинският самурай. Трябва да се научиш да правиш това срещу космите, не по тях. Втората задача се оказа много по-сложна от първата. И в момента в който завърших, имах чувството, че космите не съм отрязал, а съм ги изтъргал заедно с кожата около тях. При това като резултат можех да покажа на Усама-сан едно лице, покрито с косъмчета с различна дължина, две порязвания на бузите и под носът, че даже и по ръцете, защото пръстите ми все попадаха където не трябва докато се опитвах да натегна кожата. Но странно Сенсея, не погледна лицето ми, а разгледа острието. Показа ми няколко виждащи се и с просто около трапчинки и ми обърна внимание, че щом с стрието се режат неща, каквито дойдат и както дойде, то това е крайно неуважение към него, на което и острието ще отвърне със сигурност. И посочи без повече думи на парещата ми зачервена кожа.
След това, Сенсея добави, че ако на глупавият самурай му дадат дори и стъклено хусю, той и него ще повреди, че и ръцете си ще нареже. На въпросът ми какво е това, той отговори, че същото, което трябва да отрежат на този който не чете и разбира правилно заповедите за отношението с оръжието. И отиде в градината на Водните камъни да медитира. А мен изпрати да чета отново свитъка...
Ден пети
Днес Сенсея, отново ми даде бръснача, и заповяда да се бръсна. Предишният път, аз разбрах, че с това острие, макар, че е толкова остро, няма да си нанеса големи рани. Порязванията са малки и фини, бързо зарастват. Затова и ръцете вече не ми трепераха като първият път и се чувствах много по-спокойно.
Само че, за мое удивление, кожата отново гореше, макар че този път нито веднъж не сбърках с пръстите и други места където не трябва. Питах Сенсея защо така? Тогава той ми подаде едно парче дърво и нож:
- Пробвай да срежеш само кората!
Натиснах аз с ножа в опит да срежа кората, нищо само се хлъзга, натиснах тогава по-силно и заедно с парчето кора, отрязах и късче дърво.
- Ето виждаш ли, каза Усама сан. Точно същото се случва и с твоята кожа, когато натискаш прекалено силно. Не успяваш да отрежеш само кората и щом натиснеш по-силно, острието навлиза прекалено навътре и така те наранява.
- Сега опитай опитай още веднъж, но този път дръж ножа точно под този ъгъл който беше в една от заповедите.
Внимавах в ъгъла, сложиш ножа точно според рисунката и за мое удивление, ножът премахна кората, без усилие и без да повреди дървото отдолу.
- Сега разбираш ли, че силата нищо не решава? Вместо да натискаш силно, ти просто проверявай ъгъла и бъди точен. Това ще ти позволи да постигнеш резултат с най-малко загуби и усилие, което е едно от важните качества на истинският самурай.
Ден шести
Днешният ден беше едва ли не по-лош от първият. Много внимателно следих за наклона на бръснача, но усещането за горяща кожа успях да избегна само на бузите. На брадата и над горната устна, всичко си остана толкова лошо колкото беше с допълнителна решетка от малки порязвания. Като ме погледна Сенсея взе един лист хартия, доведе ме пред масата и ми каза да го сложа под правилният ъгъл според заповедите. Изпълних точно както искаше. След това, той повдигна масата за единият край и попита:
- Какво стана с твоят лист гакусей?
- Той се повдигна заедно с масата Усама-сан.
- А наклона такъв ли ти се струва както преди?
- Не, струва ми се по-голям.
- Защо го виждаш по-голям?
- Защото ъгъла който виждам се състои от сбора на два ъгъла, този на който е наклонен листа плюс ъгъла на наклона на масата.
- Хайде сега обърни главата си настрана и погледни в огледалото на кожата под брадата, какво виждаш?
- Тя е под наклон Сенсей.
- Е, значи вече си разбрал, че за да поддържаш наклона на бръснача според заповедите, трябва постоянно да отчиташ и наклона на кожата на мястото на бръснене?
- Разбрах Сенсей.
- Като кимна с глава, Усама-сан взе отново едно парче дърво и излезе на полянката. Като намери малка бабунка, той сложи дървото до нея.
- Вземи нож и пробвай да срежеш кората, както вчера направи.
Аз взех ножа и пробвах да направя същото като миналият път. Само че, като се плъзна по кората, ножа с края си закачи бабунката.
- Сега разбираш ли, защо се появяват всички тези порязвания по лицето ти? – попита Усама-сан. Твоята кожа е като тази полянка: на нея няма нито един идеално равен участък, винаги ще има по някоя бабунка тук и там. И това е най-трудното да следиш за самият връх на бръснача, неговият ъгъл и да не закача нищо при движението си. Когато режеш космите, внимавай повече в този край и порязванията ще намалеят.
Този ден заспах с мисълта, че и вчера и днес успях да мина без Градината на Водните камъни.
Ден седми
Днешният ден, беше забележителен с това, че при Сенсея, дойде човек и го помоли да му бъде ученик. Сенсея, му даде свитъка и го отпрати да чете. Но още с първите страници, новият ученик, започна да спори с Усама-сан. По негово мнение, не би следвало да се разделя процеса на точене на бръснача и бойният меч. Щом имаме работа с острие, но и малките остриета би следвало да се точат както големите катани.
За мое удивление, Сенсея не спори никак с този човек, а просто взе една пръчка, наби го и го изхвърли зад вратата. Когато го попитах защо тостъпи така, Усама-сан ми отговори:
- Самурая има право да осъзнава като истина само тези неща, които е пробвал със собствените си ръце и върху собствената си кожа. Всичко това което аз говоря и уча е изпробвано именно така и се е доказало като истина. А много други неща съм пробвал, но те не са се доказали като истина. Това ми е дало възможност да видя ясно, към какво може да доведат някои постъпки. И хората които предлагат неправилен път, най-вероятно не са го изпробвали. И затова аз искам да научиш, че начинът да направиш нещо правилно е само един, а за да го сториш неправилно има хиляди начини. Този човек скоро ще се сдобие със стъкленият си хусю, но това няма да му донесе радост.
Ден Осми
Днешният ден започна добре. Успях да избръсна лицето си, без кожата ми да се зачерви и почне да пари. При това не се и порязах нито веднъж. Само че Усама-сан, като провери внимателно състоянието на бръснача след бръсненето, остана недоволен.
- Какво е това? – попита той, показвайки тъмните петна по острието.
- Не знам, Сенсей. Мислех че са петна от боята на клеймото.
- Не, на бръсначите никога не се нанасят клейма с боя, която може да остави петна. Това са петна останали след контакт с водата.
- Но Сенсей, аз знам добре правилата. Всеки път, когато съм го мокрил, след това внимателно съм го изтривал с копринен плат.
- Добре, а дръжката подсушавал ли си?
- Не Сенсей, защо да го правя?
- Ела с мен, ще ти покажа.
Усама-сан, ме доведе на място където имаше няколко кофи с вода. Внезапно взе една от тях и я изля върху мен.
- Сваляй кимоното и го сложи на тревата.
Направих както каза Сенсея. После той ми подаде малка кърпа и заповяда:
- Изтрий се!
Изпълних каквото ми каза, когато завърших, Усама-сан каза:
- Обличай си кимоното.
Направих точно както ми каза. Тогава той ме попита:
- Е, сега как е? Има ли полза от това, да се изтриеш, при положение, че отново ще облечеш мокрото си кимоно? Защо ти мислиш, че като изтриеш острието и го прибереш в мократа дръжка, има някакъв смисъл?
След тези думи, Усама-сан отново отиде в градината на Водните камъни заедно с моят бръснач.
Ден девети
Денят започна с това, че Сенсея ми подаде косъм за да проверя остротата на бръснача. За мое голямо удивление, косъмът не бе прерязан. Тогава, Усама-сан, ми подаде кожен ремък, прикрепен към дървена дъска, показа ми необходимите движения и заповяда да наточа острието.
Може би един час, се занимавах с това внимателно да точа бръснача, но той за съжаление, не стана никак по-остър. Тогава аз попитах, Усама-сан, какво не правя както трябва. Погледна той моите движения и взе един лист хартия. Посатави го под ъгъл на масата леко придържайки го без да го натиска от горната страна.
- Какво виждаш гакусей?
- Листа който държите Сенсей, се опира на масата с долният си ръб. Веднага след това Сенсея, натисна листа от горната страна и той се огъна в дъга.
- Какво виждаш сега?
- Вие натиснахте листа Сенсей и той се огъна.
- А какво стана с долният му ръб?
- Той..., се повдигна във въздуха Сенсей..., и вече не докосва масата.
- Сега разбра ли, защо не бива да се натиска прекалено силно върху каиша? Надявам се оттук насетне да внимаваш и да не натискаш прекалено докато го точиш иначе пак ще трябва да медитирам с твоя бръснач в Градината на Водните камъни.
Ден десети
Днес почти всичко ми се получи. Почти защото в някои места, тук, там останаха някои неравности, които както и да се стараех не можеш да избръсна така равномерно, както навсякъде. Просто бръснача отрязваше косъмчетата малко по-високо отколкото на другите места. Като гледаше внимателно моето старание, Усама-сан, ме заведе пак при масата, на която стоеше една порцеланова ваза. Сложи вазата да легне и върху нея положи един лист хартия. Тогава мми подаде една четчица и каза:
- Напиши който и да е йероглиф!
Взех аз четчицата и веднага разбрах, че да пиша върху листа който е огънат по вазата е невъзможно. Тогава го преместих на равната маса.
- А сега, каза бавно Сенсея, помисли внимателно, какво точно направи. Премести листа там, където ти е по удобно и можеш да контролираш четчицата. Защо не правиш същото и с твоята кожа? Та ти можеш по същият начин и нея да движиш?
Тогава, аз хванах до трудният участък кожата и леко натискайки я дръпнах с двата пръста настрана. Както каза Сенсея, недостъпните до тогава малки косъмчета се озоваха на равно място и с правилно насоченият бръснач веднага ги отрязаха както трябва.
Ден тридесети
Днес дойде денят, за който ме предупреждаваше Сенсея. Аз успях да се избръсна идеално, без никакви неприятни усещания. При това за първи път почувствах свежестта на цъфтящата градина, лекият полух на вятъра и някаква голяма радост от това което направих. Тогава Усама-сан, ми каза че сега вече съм готов за следващият етап на обучение.
На идната утрин, ще пристигне Баща ми, да ме вземе и тогава ще го посрещна идеално избръснат и с меч на кръста.
Само че, сега смятам да попитам Усама-сан, мога ли да си оставя това малко острие за мен, с което и всичко започна?
Край!
/ да се присъединя. Така и така за катана няма да се класирам, поне бръснач да си имам. Пък мисля ще ми е полезно в много отношения! Поздравления за готината тема!
. Този път се порязах на по-малко места, и поне на вид лицето изглежда по-добре обръснато.
.
Коментар