Tweet
От: Колеги, станахте ли по-добър (спокоен) шофьор, като се качихте на джип от кола?
Винаги съм имал малки коли. през 80-те (към края) една петица, през 90-те едно юго 45, набързо смених един опел какпка, една дизелова фиеста и през новото хилядолетие - един голф ІІ - него го карах на метан и от 2010-та фронтерата пак на метан. Колите съм ги ползвал главно на градско. На дълъг път не превишавам с повече от 20 км разрешената скорост. Но в града искам колата ми да ускорява веднага и да прескача "мигновенно" от едно платно в друго. Само когато си возех кучето, карах внимателно, щото почваше да повръща и после трябва да се чисти. Имах една колежка дето, като се качеше при мене, казваше - представи си, че аз съм кучето ти.
Сега искам същото и от фронтерата и почти успявам. Който казва, че се "улягва" с годините май не е прав - просто на повече години по-малко носиш на бой. Иначе съм спокоен човек - през живота си съм се ядосал истински най-много 5-6 пъти. Но в колата се ядосвам на всеки 3 минути. Трудно ми е да обясня защо се получава така. Наблюдавал съм го и при много други хора. По тая причина от доста години клаксоните на колите ми са изключени. И днес като свирне някой бяс ме хваща (после се чудя защо). Преди години няколко пъти карах след свиркаджията докато спре и ходех да го питам какво точно е искал да ми каже. Интересното е, че в коя момент "свиркаджиите" няма какво да кажат. Случвало ми се е и да слизам от колата и да ходя да се извинявам, когато аз (според мене) съм бил причина за нечии затруднения.
И сега с фронтерата съм си същия. Просто вече над 50 г. не нося на бой а пък и зъболекарските услуги много поскъпнаха. Наскоро уплаших на пешеходната пътека едно бабе (уф, тя май ми беше наборка). Светофара си и свети в зелено, тя стъпя достолепно по пътеката, а аз се приближавам към нея с 50. Спирам рязко точно където трябва (така правя обикновенно), но на нея не и издържаха нервите и с рязък старт на мига се отзова на отсрещния тротоар.
Мисля, че хората улягат в шофирането, когато започнат да возят децата си.
Никога не съм имал актове, никога не съм удрял кола (на няколко пъти съм спасявал ламарините с рязко спиране, ускоряване или "прелитане" в другата лента) и никога не паркирам където не трябва. Вбесяват ме ония дето спрат до паркиралите коли, пуснат аварийните и седнат да пият кафе. Няколко пъти ми се е случвало да им "чета конско" а едно хлапе с едно голямо бмв си го отнесе след като ме попита дали знам кой е баща му. Още не съм чувал нищо за баща му.
Винаги съм имал малки коли. през 80-те (към края) една петица, през 90-те едно юго 45, набързо смених един опел какпка, една дизелова фиеста и през новото хилядолетие - един голф ІІ - него го карах на метан и от 2010-та фронтерата пак на метан. Колите съм ги ползвал главно на градско. На дълъг път не превишавам с повече от 20 км разрешената скорост. Но в града искам колата ми да ускорява веднага и да прескача "мигновенно" от едно платно в друго. Само когато си возех кучето, карах внимателно, щото почваше да повръща и после трябва да се чисти. Имах една колежка дето, като се качеше при мене, казваше - представи си, че аз съм кучето ти.
Сега искам същото и от фронтерата и почти успявам. Който казва, че се "улягва" с годините май не е прав - просто на повече години по-малко носиш на бой. Иначе съм спокоен човек - през живота си съм се ядосал истински най-много 5-6 пъти. Но в колата се ядосвам на всеки 3 минути. Трудно ми е да обясня защо се получава така. Наблюдавал съм го и при много други хора. По тая причина от доста години клаксоните на колите ми са изключени. И днес като свирне някой бяс ме хваща (после се чудя защо). Преди години няколко пъти карах след свиркаджията докато спре и ходех да го питам какво точно е искал да ми каже. Интересното е, че в коя момент "свиркаджиите" няма какво да кажат. Случвало ми се е и да слизам от колата и да ходя да се извинявам, когато аз (според мене) съм бил причина за нечии затруднения.
И сега с фронтерата съм си същия. Просто вече над 50 г. не нося на бой а пък и зъболекарските услуги много поскъпнаха. Наскоро уплаших на пешеходната пътека едно бабе (уф, тя май ми беше наборка). Светофара си и свети в зелено, тя стъпя достолепно по пътеката, а аз се приближавам към нея с 50. Спирам рязко точно където трябва (така правя обикновенно), но на нея не и издържаха нервите и с рязък старт на мига се отзова на отсрещния тротоар.
Мисля, че хората улягат в шофирането, когато започнат да возят децата си.
Никога не съм имал актове, никога не съм удрял кола (на няколко пъти съм спасявал ламарините с рязко спиране, ускоряване или "прелитане" в другата лента) и никога не паркирам където не трябва. Вбесяват ме ония дето спрат до паркиралите коли, пуснат аварийните и седнат да пият кафе. Няколко пъти ми се е случвало да им "чета конско" а едно хлапе с едно голямо бмв си го отнесе след като ме попита дали знам кой е баща му. Още не съм чувал нищо за баща му.
Много беше готино на следващият светофар като им видя опулените физиономии. Погледът им стигаше до дръжката на вратата, общо взето виждаха брони, гуми диференциали и надписа V8 
.
). 
Коментар