Tweet
Вероятно ножът, е инструмента най-дълго съпътствал човекът. През хилядите години използване, е променян, усъвършенстван и върху него е мислено от милиони негови създатели и потребители. И въпреки привидната му простота и хилядолетна история и сега, той е обект на нови разработки, дизайни и на опити чрез нови технологии да бъде усъвършенстван.
Разбира се, в този процес, не всичко е позитивно. Прави впечатление, че скоростта на поява на нови модели е същата, дори по-голяма от минали години, на пазара постоянно се множат ножове на водещи фирми, а също и се появяват всякакви претенденти за участие в непрекъснато разширяващата се търговия. Обратно на по-голямото предлагане, ножът като инструмент, намира все по-малко сфери в които да се използва пълноценно и да е нужен и незаменим. Заобикалящият ни свят и цивилизацията на удобствата в която живеем, запълват постепенно всяка ниша изискваща сериозна употреба на нож. Липсата на достатъчно причини за реално използване на нож в нашето ежедневие, съчетано с голямото предлагане и все по-добрите търговски практики, довеждат до логичната метаморфоза на ножовете от инструмент в аксесоар. Моден аксесоар. Тази промяна, пък логично води до поява на такива качества у ножовете, каквито никога досега не са търсени. Като например, чисто визуални елементи, спомагащи даден нож да бъде позициониран в някаква нова пазарна ниша, но нямащи никаква практична приложимост. Така се появяват цели класове ножове, на практика без възможност за някакво реално практично приложение, до голяма степен със степен на приложимост малко по-голяма от тази на едни обици или пръстен. Освен търсенето на чисто визуални ефекти, не малка част от „модерните спекулации“ включват „супер стомани“, „свръх материали“ и т.н. които не винаги са уместни, или пък в хармония с очакваното приложение и една реална експлоатация на инструмента, да не говорим пък неговата поддръжка. Представяте си как се точи нож от "супер-хипер" стомана, предназначен за обичайна ежедневна употреба от един обикновен потребител. Предполагам ще е толкова "лесно" колкото и поддръжката на сгъваем нож, с острие от ръждаема инструментална стомана... при същите условия...
Аз от бижута, модни аксесоари и подобни не разбирам особено, затова и макар внимателно да следя новостите в областта на ножовете, за известна част от новините нямам мнение поради некомпетенност. Но търсейки измежду все по-оредяващите предложения, свързани с инструменти, чието предназначение е да режат преди всичко, понякога намирам новости, които са крачка напред и заслужават специално внимание.
И този път за моя изненада, след една дълга поредица от тестове на „фолдери“ на водещи производители, намерих почти идеалният нож, произведен от ...Hogue (http://www.hogueknives.com). Фирма, досега известна със своите тунингови дръжки и аксесоари за оръжия, Hogue решават да навлязат и в пазара на ножовете. Имайки не малък опит и сериозна производствена база свързани с основният им бизнес, те правят и още едно перфектно бизнес решение, като възлагат разработката на дизайна и конструкцията на ножовете на Ален Елишевиц (http://www.elishewitzknives.com). Дизайнер на ножове, известен с отличните си решения и силна практическа насоченост на своите произведения. При това тези успешни конструкции, се пренасят на производствената линия, без обичайното за такива случаи поевтиняване и драстично снижаване на потребителските качества. За разлика от обичайната практика, отнасяща се за мое съжаление, към не-малка част от т.н. "ко-продукции", между успешен дизайнер/конструктор на ножове и голяма фирма в областта, които обикновено завършват с инструменти приличащи като форма, но много далече от първоначалният си замисъл.
Аз дълго оглеждах първият закупен Hogue, конкретно моделът EX-01 с 4“ острие. Като данни изглеждаше отлично, но ме смущаваше явното несъответствие между цена и рекламирано качество. Изглеждаше ми смущаващо ниска цената, за това което бе заявявано в търговската реклама. И за мое учудване, тази покупка бе рядкост, с това че рекламата бе оправдана, качеството наистина отлично и ножът на нивото за което други производители искат на порядък по-висока цена. Всичко това съчетано с една отлично обмислена конструкция, малко тегло, острие с размер, който ще ви е трудно да повярвате, че може да се събере в дръжката... И освен, че прави впечатление с отлична изработка, но реже..., реже истински, добре и видимо тази му функция, е била определяща при проектирането.
Малко снимки за да добиете представа от конструкцията на Hogue EX-01 4”
Имайте предвид, че трябва да внимавате при разглобяването, не защото е сложно или трудно... малката пружинка, лесно се губи... после трудно се намира... ;-) След намирането и, сглобяването е елементарно, просто използвайте малко грес...
В конструкцията на ножа определено виждам превес на позитивите. Избраният метод на заключване е рядко срещан и веднага използвам случая, да го сравня с „линер лок“, „фрейм лок“ и „аксис лок“ , които са най-често срещаните в ножовете притежавани от мен. „Линер лока“ е надежден, но винаги ме е смущавал с трудното почистване в края му. Каквото и да правите там се трупат разни боклуци, и в края на краищата започва да корозира. Другият общ проблем, който засяга и „фрейм лока“, е често срещаното изтъняване на участък, така че да може комфортно, леко да бъде натискан (най-вече при по-дебели линери). Нещо което трудно мога да се обоснова доколко е проблем, но аз смятам, че скъсяването на една пружина до малък участък, винаги довежда до ускорената и амортизация... И тук е моментът да се отбележи, че и при двата типа заключване, („линер“ и „фрейм“) пружината в затворено положение на ножа е максимално натисната. Мисля всеки знае, че в техниката конструкторите винаги се стараят да направят така, че в положението при което един механизъм стои най-дълго време, частите му, които са подложени на натоварване, трябва да са възможно най-малко като брой или въобще да няма такива. Това е гаранция за дълговечността на този механизъм. Като се отчете фактът, че ножовете обичайно се съхраняват и носят сгънати, е съвсем логично предположението, че след време пружините (имайте предвид, малката дължина на пружината в тези случаи) ще отслабнат... За съжаление, никъде не намерих сериозно изследване на тази проблематика. Погледнато от този аспект, „аксис лока“ и „бутон лока“ имат определено предимство. Като си заслужава да бъде отбелязано че в конструкцията на Елишевиц, пружината натискаща застопоряващият бутон е несравнимо по-дълга и умората на материала ще е в много пъти по-малка през времето. Ако при „аксис лока“ има случаи на счупени пружинки, то въобще не мога да си представя, такова натоварване, при което пружината на „бутон лока“ би се износила или повредила от работа. И тук стигам до следващото евентуално предимство, пружинката на практика работи затворена в цилиндър, т.е. е добре защитена... Това, разбира се, следва да бъде отчетено и като предимство но и като възможен недостатък, защото проникнала вода тук, по-трудно ще излезе. Ако ножът не бъде поддържан, много време, е възможно да се развие корозия, която да остане незабелязана. Написаното в пълен аспект важи и за другата пружинка, на бутона за блокиране, но тук, предвид на това, че функцията на този бутон не е определящо важна за ножа, не го намирам за особен проблем. И със и без бутон за блокиране, ножът си функционира перфектно. Аз смятам, че всъщност този бутон е наличен, защото още при самото проектиране е предвидена възможността за автоматично отваряне при което той е много важен елемент от сигурността. На скептиците по отношение на „бутон лока“ препоръчвам филмчето в ю-туб където Елишевиц нагледно чупи няколко ножа, за демонстрация на това колко килограма издържа. Всъщност това реално няма особено значение, защото ако един нож, бъде използван по предназначение, няма как с ръка да приложите такова усилие... върху тази или подобна дружка... Разбира се, същото важи и за редицата други типове заключвания. На възможните опоненти, цепещи дънери със сгъваеми ножове, ще кажа, че не участвам в такива "филми". Предпочитам да използвам подходящи топори и брадви, вършат перфектна работа, при това по-бързо, лесно и евтино... А дали един механизъм може да бъде счупен, то да, уверен съм, без значение от кой тип е заключването. Ако обаче един нож бъде използван за това за което е предназначен, последното за което има смисъл да се безпокоите е заключващият му механизъм... По отношение на реализацията, то за мен определящо е, качественото изпълнение. И тук не съм разочарован, отличен бутон със закалени работни повърхности, перфектна геометрия и без никакви луфтове. Принципът на механизма, при това осигурява и много добро задържане, в затворено положение, работещо прецизно и достатъчно силно, без да бъде затрудняващо.
Забелязали сте, че на снимките няма шайби... Няма ги и в конструкцията. В началото бях изненадан и ми се стори лоша идея. Но имайки предвид, че дръжките са от алуминии, не бих могъл конструктивно да намеря сериозна причина за добавянето и на още по една медна шайба. Направих малко тестове и може би намерих в какво се проявява липсата на шайби. При загряване до 40 – 50 градуса на ножа и охлаждане до към -10 се забелязва лека промяна на усилието, при отваряне и затваряне. Това е единственото, което констатирах. При това, ефекта може да бъде забелязан ако внимателно го търсите и при това правите тестовете последователно, за не забравите усилието което сте прилагали преди малко... В реална експлоатация е трудно да бъде забелязано. Тук е и моментът да добавя, че същият ефект го има и при Спайдерко Милитари, но по субективни усещания е на порядък по-слаб. И все пак описаният ефект, трябва да се отбележи, че е трудно да бъде наблюдаван при повечето "фолдери защото с цел комфорт, отварянето винаги се регулира да е сравнително хлабаво. Аз държа моите ножове да се отварят с по-голямо и осезаемо усилие, тогава и този ефект може да бъде наблюдаван по-ясно. Намирам стегнатото отваряне за имащо пряко отношение към безопасността на един сгъваем нож, който се носи ежедневно, затова и отделям толкова внимание на този аспект.
От снимките на отделните детайли не знам колко добре може да се довие представа за качеството на изработка, но гледани внимателно и отблизо, направо ми развалят концепцията, че вече е трудно да се произведе качествен нож в САЩ. Перфектно производство, внимание към всеки детайл, отлична сглобка и даже ножът идва прилично наточен. За сравнение прилагам снимка на два един до до друг, вторият съм го точил аз, завършен е на SHAPTON 16 000. По-широкият режещ ръб, е от оформянето му в конвекс, то не личи особено. Точен е само и единствено на плосък камък. Като краен ефект, с лекота дялка косми и през този месец, в който съм го тествал, задържа отлично режещият ръб и за мое учудване надхвърли (чисто субективно, нямам точни измервания) като устойчивост, не малко други остриета изпълнени от стомани от по-висок клас. А доколкото може да се види от снимките и фабричната заточка е много добра, във всеки случай поне до момента не съм имал нож, който да дойде толкова добре наточен фабрично, даже и с полиран режещ ръб.
Прилагам и снимка на няколко ножа един до друг, за да се добие представа за размери и съотношения.
Малко снимки от реално тестване на ножа. Отчитайки, че всеки има различен маниер на рязане, пък и представа за това колко добре реже един нож, тук аз лично намирам, че Hogue EX-01 4” е много удобен при разфасоване на месо, включително и други общи, бих ги нарекъл домакински работи.
Масивното острие не пречи никак при рязане на месо, но се усеща при рязане на лук и подобни, което е неминуемата цена за неговата форма и размери. За сравнение, или по-точно сверяване на рязането, използвах един BUCK, на който подобни домакински дела са му стихия... Колкото до дялкане на дърво и пробиване, то масивното острие, правото скосяване, общата форма са в голям плюс и очаквано резултатите са повече от отлични.
Вероятно вече си задавате въпросът, а защо заглавието започва с HOGUE EX-03 automatic пък толкова внимание на Hogue EX-01? Започнах с него, защото го определям като основният в продуктовата гама на Hogue. EX-03 automatic смятам, че е една отлична маркетингова стъпка, към принципно нови потребители и баланс на качества, които разширяват пазарната ниша. Какво имам предвид? Hogue EX-01 е отличен нож, който като качества и ниво на изработка, определено надхвърля ценовата си позиция. Но въпреки това, той си остава скъп за масовият потребител. Тази дилема, много производители я решават всеки по свой начин, но обикновено се жертват качествата в комплекс. И получаваме продукт на друго ниво, от всяка гледна точка. Тук аз забелязвам съвършено различен подход, който адмирирам, а именно редукция на несъществени или елементи влияещи само на външният вид.
Най-важното - острието, е със същото качество, от същите материали, без никакво отстъпление. Дръжката е вече пластмасова, с разбираемо по-лоша визия от алуминиевата, макар и изпълнена от качествена и здрава пластмаса. Жертвана е също така, възможността за лесно разглобяване, или поне аз не намерих начин за такова. Има в повече автоматичното отваряне, което конструктивно е решено добре, при това съм сигурен, че почти не повишава цената, даже вероятно "пинът" за отваряне е възможно да е по-скъп. Удобно е автоматичното отваряне, без да съм му фен.Чисто субективно макар вероятно за много хора това да е предимство, аз съм привърженик на класическото ръчно отваряне и без да ми пречи с нещо не го възприемам като особено предимство. В началото със сигурност ще останете изненадани от мощното дръпване и рязко спиране със заключване, приличащо на зареждане на огнестрелно оръжие. Другата разлика е, промененият баланс в полза на острието. Като общо тегло, със сигурност няма да усещате ножа при носене. Като го вземете в ръката за първи път, ще сте поразени от това колко е лек. По скоро колко тежи острието, защото усещането за дръжката е, че е безтегловна.
Тук държа да отбележа, че разликите между 3.5“ нож и този с 4“ острие са много по-значителни отколкото вероятно си представяте гледайки снимките.
Първоначалното мнение, след усещането за неговата лекота, е за по-ненадеждна конструкция спрямо варианта с алуминиева дръжка. Но отново бях приятно изненадан от това колко перфектно и солидно е решението, включващо масивни метални пластини, добре укрепени и с взети мерки срещу възможни точки на напрежение при по-големи усилия върху дръжката. Не съм в състояние да преценя дали конструкцията с пластмасова дръжка е по-слаба, от това което виждам, по-скоро бих ги определил като еднакво здрави.
3.5“ нож е много по-малък и лек, за моята ръка даже прекалено. Държането му при сериозно рязане, ме напряга най-вече заради размера и това постоянно да внимавам да не го изпусна. Точно обратното се получи, когато съпругата ми, тества двата ножа, при нея 4“ и идва прекалено голям и неудобен. Досега не ми се беше случвало, при толкова малка разлика в дължината на острието да има такава принципна разлика в държането и стоежа в ръката. С други думи, ако решите да си купувате Hogue нож, внимателно проверете кой от двата размера е вашият. Със сигурност и двата няма да са Ви едновременно удобни. Трябва да се отбележи, че макар и формата на остриетата да е сходна, при 4" вариант страните са чувствително по-високи/дълги, което се усеща и то чувствително при рязане на лук например. По-тясното острие среща съпротивление на порядък по-голямо. То не случайно добрите и удобни кухненски ножове имат много широки остриета... Единственото приложение за което сме на едно мнение със съпругата ми, е беленето на ябълки, 3.5" няма конкуренция :-)
Колкото до удобството при носене, то на практика 3.5" EX-03 е на практика незабележим. Както и по-големият си събрат, има отлично измислена форма на клипса, разликата е, че пластмасата прави повече съпротивление при закачане и откачане. Но дори и големият EX-01 4" е поне за моят джоб лек, удобен и перфектен за постоянно носене.
Hogue с моделът си EX-03 automatic определено са намерили добър баланс между цена и качество, без да жертват основното си предимство, качественото и здраво острие. Ще завърша и с няколко думи за този най-важен елемент на ножа. Избраната стомана е CM154, добре известна, бих я определил като класика. Но забележителното е изключителната термообработка. В проспектите е отбелязано, че всяко острие преминава също така минава и през криогенна (чрез охлаждане) обработка. Вероятно е това спомага за полученият резултат. Подобно усещане при точене и рязане бях срещал отдавна, при остриета закалявани лично от Пол Бос. Опитах се да разбера къде и кой прави термообработката, но за съжаление, никакви данни не намерих. При все това, силно се надявам, това отлично качество да бъде запазено и за в бъдеще. Колкото до изборът на стоманата, не знам дали е избор на самият Елишевиц или търговско решение на Hogue. Но е добър пример, за това как с една стомана, определяна от много поклонници на "модата" като остаряла, може да се постигнат резултати надхвърлящи тези на остриета изпълнени от последните „култови“ прахови стомани, но нямащи това качество на изработка. При EX-03, острието е с черно прахообразно покритие, което по време на тестовете не показа признаци на лесно драскане, ще видя как е за в бъдеще. Белите остриета са с отличен "stonewashing", който е изпълнен добре и изглежда красиво.
Началото на заглавието беше „в търсене на идеалният нож“, намерил си съм го? Още не, моят идеален нож, ще бъде Hogue EX-01 4.5”, като се надявам някой ден този вариант да се появи на пазара. Колкото до общите ми впечатления, то освен написаното дотук, не намирам поне в близкото минало, такова успешно влизане на пазара на ножове, от фирма нямаща традиции в тази област. Също така, ако имаше "оскари" при ножовете, то безапелационно такива заслужават, както колаборацията между Hogue и Елишевиц, така и самият Елишевиц за конструкция и нейната адаптация към промишлено производство.
Разбира се, в този процес, не всичко е позитивно. Прави впечатление, че скоростта на поява на нови модели е същата, дори по-голяма от минали години, на пазара постоянно се множат ножове на водещи фирми, а също и се появяват всякакви претенденти за участие в непрекъснато разширяващата се търговия. Обратно на по-голямото предлагане, ножът като инструмент, намира все по-малко сфери в които да се използва пълноценно и да е нужен и незаменим. Заобикалящият ни свят и цивилизацията на удобствата в която живеем, запълват постепенно всяка ниша изискваща сериозна употреба на нож. Липсата на достатъчно причини за реално използване на нож в нашето ежедневие, съчетано с голямото предлагане и все по-добрите търговски практики, довеждат до логичната метаморфоза на ножовете от инструмент в аксесоар. Моден аксесоар. Тази промяна, пък логично води до поява на такива качества у ножовете, каквито никога досега не са търсени. Като например, чисто визуални елементи, спомагащи даден нож да бъде позициониран в някаква нова пазарна ниша, но нямащи никаква практична приложимост. Така се появяват цели класове ножове, на практика без възможност за някакво реално практично приложение, до голяма степен със степен на приложимост малко по-голяма от тази на едни обици или пръстен. Освен търсенето на чисто визуални ефекти, не малка част от „модерните спекулации“ включват „супер стомани“, „свръх материали“ и т.н. които не винаги са уместни, или пък в хармония с очакваното приложение и една реална експлоатация на инструмента, да не говорим пък неговата поддръжка. Представяте си как се точи нож от "супер-хипер" стомана, предназначен за обичайна ежедневна употреба от един обикновен потребител. Предполагам ще е толкова "лесно" колкото и поддръжката на сгъваем нож, с острие от ръждаема инструментална стомана... при същите условия...
Аз от бижута, модни аксесоари и подобни не разбирам особено, затова и макар внимателно да следя новостите в областта на ножовете, за известна част от новините нямам мнение поради некомпетенност. Но търсейки измежду все по-оредяващите предложения, свързани с инструменти, чието предназначение е да режат преди всичко, понякога намирам новости, които са крачка напред и заслужават специално внимание.
И този път за моя изненада, след една дълга поредица от тестове на „фолдери“ на водещи производители, намерих почти идеалният нож, произведен от ...Hogue (http://www.hogueknives.com). Фирма, досега известна със своите тунингови дръжки и аксесоари за оръжия, Hogue решават да навлязат и в пазара на ножовете. Имайки не малък опит и сериозна производствена база свързани с основният им бизнес, те правят и още едно перфектно бизнес решение, като възлагат разработката на дизайна и конструкцията на ножовете на Ален Елишевиц (http://www.elishewitzknives.com). Дизайнер на ножове, известен с отличните си решения и силна практическа насоченост на своите произведения. При това тези успешни конструкции, се пренасят на производствената линия, без обичайното за такива случаи поевтиняване и драстично снижаване на потребителските качества. За разлика от обичайната практика, отнасяща се за мое съжаление, към не-малка част от т.н. "ко-продукции", между успешен дизайнер/конструктор на ножове и голяма фирма в областта, които обикновено завършват с инструменти приличащи като форма, но много далече от първоначалният си замисъл.
Аз дълго оглеждах първият закупен Hogue, конкретно моделът EX-01 с 4“ острие. Като данни изглеждаше отлично, но ме смущаваше явното несъответствие между цена и рекламирано качество. Изглеждаше ми смущаващо ниска цената, за това което бе заявявано в търговската реклама. И за мое учудване, тази покупка бе рядкост, с това че рекламата бе оправдана, качеството наистина отлично и ножът на нивото за което други производители искат на порядък по-висока цена. Всичко това съчетано с една отлично обмислена конструкция, малко тегло, острие с размер, който ще ви е трудно да повярвате, че може да се събере в дръжката... И освен, че прави впечатление с отлична изработка, но реже..., реже истински, добре и видимо тази му функция, е била определяща при проектирането.
Малко снимки за да добиете представа от конструкцията на Hogue EX-01 4”
Имайте предвид, че трябва да внимавате при разглобяването, не защото е сложно или трудно... малката пружинка, лесно се губи... после трудно се намира... ;-) След намирането и, сглобяването е елементарно, просто използвайте малко грес...
В конструкцията на ножа определено виждам превес на позитивите. Избраният метод на заключване е рядко срещан и веднага използвам случая, да го сравня с „линер лок“, „фрейм лок“ и „аксис лок“ , които са най-често срещаните в ножовете притежавани от мен. „Линер лока“ е надежден, но винаги ме е смущавал с трудното почистване в края му. Каквото и да правите там се трупат разни боклуци, и в края на краищата започва да корозира. Другият общ проблем, който засяга и „фрейм лока“, е често срещаното изтъняване на участък, така че да може комфортно, леко да бъде натискан (най-вече при по-дебели линери). Нещо което трудно мога да се обоснова доколко е проблем, но аз смятам, че скъсяването на една пружина до малък участък, винаги довежда до ускорената и амортизация... И тук е моментът да се отбележи, че и при двата типа заключване, („линер“ и „фрейм“) пружината в затворено положение на ножа е максимално натисната. Мисля всеки знае, че в техниката конструкторите винаги се стараят да направят така, че в положението при което един механизъм стои най-дълго време, частите му, които са подложени на натоварване, трябва да са възможно най-малко като брой или въобще да няма такива. Това е гаранция за дълговечността на този механизъм. Като се отчете фактът, че ножовете обичайно се съхраняват и носят сгънати, е съвсем логично предположението, че след време пружините (имайте предвид, малката дължина на пружината в тези случаи) ще отслабнат... За съжаление, никъде не намерих сериозно изследване на тази проблематика. Погледнато от този аспект, „аксис лока“ и „бутон лока“ имат определено предимство. Като си заслужава да бъде отбелязано че в конструкцията на Елишевиц, пружината натискаща застопоряващият бутон е несравнимо по-дълга и умората на материала ще е в много пъти по-малка през времето. Ако при „аксис лока“ има случаи на счупени пружинки, то въобще не мога да си представя, такова натоварване, при което пружината на „бутон лока“ би се износила или повредила от работа. И тук стигам до следващото евентуално предимство, пружинката на практика работи затворена в цилиндър, т.е. е добре защитена... Това, разбира се, следва да бъде отчетено и като предимство но и като възможен недостатък, защото проникнала вода тук, по-трудно ще излезе. Ако ножът не бъде поддържан, много време, е възможно да се развие корозия, която да остане незабелязана. Написаното в пълен аспект важи и за другата пружинка, на бутона за блокиране, но тук, предвид на това, че функцията на този бутон не е определящо важна за ножа, не го намирам за особен проблем. И със и без бутон за блокиране, ножът си функционира перфектно. Аз смятам, че всъщност този бутон е наличен, защото още при самото проектиране е предвидена възможността за автоматично отваряне при което той е много важен елемент от сигурността. На скептиците по отношение на „бутон лока“ препоръчвам филмчето в ю-туб където Елишевиц нагледно чупи няколко ножа, за демонстрация на това колко килограма издържа. Всъщност това реално няма особено значение, защото ако един нож, бъде използван по предназначение, няма как с ръка да приложите такова усилие... върху тази или подобна дружка... Разбира се, същото важи и за редицата други типове заключвания. На възможните опоненти, цепещи дънери със сгъваеми ножове, ще кажа, че не участвам в такива "филми". Предпочитам да използвам подходящи топори и брадви, вършат перфектна работа, при това по-бързо, лесно и евтино... А дали един механизъм може да бъде счупен, то да, уверен съм, без значение от кой тип е заключването. Ако обаче един нож бъде използван за това за което е предназначен, последното за което има смисъл да се безпокоите е заключващият му механизъм... По отношение на реализацията, то за мен определящо е, качественото изпълнение. И тук не съм разочарован, отличен бутон със закалени работни повърхности, перфектна геометрия и без никакви луфтове. Принципът на механизма, при това осигурява и много добро задържане, в затворено положение, работещо прецизно и достатъчно силно, без да бъде затрудняващо.
Забелязали сте, че на снимките няма шайби... Няма ги и в конструкцията. В началото бях изненадан и ми се стори лоша идея. Но имайки предвид, че дръжките са от алуминии, не бих могъл конструктивно да намеря сериозна причина за добавянето и на още по една медна шайба. Направих малко тестове и може би намерих в какво се проявява липсата на шайби. При загряване до 40 – 50 градуса на ножа и охлаждане до към -10 се забелязва лека промяна на усилието, при отваряне и затваряне. Това е единственото, което констатирах. При това, ефекта може да бъде забелязан ако внимателно го търсите и при това правите тестовете последователно, за не забравите усилието което сте прилагали преди малко... В реална експлоатация е трудно да бъде забелязано. Тук е и моментът да добавя, че същият ефект го има и при Спайдерко Милитари, но по субективни усещания е на порядък по-слаб. И все пак описаният ефект, трябва да се отбележи, че е трудно да бъде наблюдаван при повечето "фолдери защото с цел комфорт, отварянето винаги се регулира да е сравнително хлабаво. Аз държа моите ножове да се отварят с по-голямо и осезаемо усилие, тогава и този ефект може да бъде наблюдаван по-ясно. Намирам стегнатото отваряне за имащо пряко отношение към безопасността на един сгъваем нож, който се носи ежедневно, затова и отделям толкова внимание на този аспект.
От снимките на отделните детайли не знам колко добре може да се довие представа за качеството на изработка, но гледани внимателно и отблизо, направо ми развалят концепцията, че вече е трудно да се произведе качествен нож в САЩ. Перфектно производство, внимание към всеки детайл, отлична сглобка и даже ножът идва прилично наточен. За сравнение прилагам снимка на два един до до друг, вторият съм го точил аз, завършен е на SHAPTON 16 000. По-широкият режещ ръб, е от оформянето му в конвекс, то не личи особено. Точен е само и единствено на плосък камък. Като краен ефект, с лекота дялка косми и през този месец, в който съм го тествал, задържа отлично режещият ръб и за мое учудване надхвърли (чисто субективно, нямам точни измервания) като устойчивост, не малко други остриета изпълнени от стомани от по-висок клас. А доколкото може да се види от снимките и фабричната заточка е много добра, във всеки случай поне до момента не съм имал нож, който да дойде толкова добре наточен фабрично, даже и с полиран режещ ръб.
Прилагам и снимка на няколко ножа един до друг, за да се добие представа за размери и съотношения.
Малко снимки от реално тестване на ножа. Отчитайки, че всеки има различен маниер на рязане, пък и представа за това колко добре реже един нож, тук аз лично намирам, че Hogue EX-01 4” е много удобен при разфасоване на месо, включително и други общи, бих ги нарекъл домакински работи.
Масивното острие не пречи никак при рязане на месо, но се усеща при рязане на лук и подобни, което е неминуемата цена за неговата форма и размери. За сравнение, или по-точно сверяване на рязането, използвах един BUCK, на който подобни домакински дела са му стихия... Колкото до дялкане на дърво и пробиване, то масивното острие, правото скосяване, общата форма са в голям плюс и очаквано резултатите са повече от отлични.
Вероятно вече си задавате въпросът, а защо заглавието започва с HOGUE EX-03 automatic пък толкова внимание на Hogue EX-01? Започнах с него, защото го определям като основният в продуктовата гама на Hogue. EX-03 automatic смятам, че е една отлична маркетингова стъпка, към принципно нови потребители и баланс на качества, които разширяват пазарната ниша. Какво имам предвид? Hogue EX-01 е отличен нож, който като качества и ниво на изработка, определено надхвърля ценовата си позиция. Но въпреки това, той си остава скъп за масовият потребител. Тази дилема, много производители я решават всеки по свой начин, но обикновено се жертват качествата в комплекс. И получаваме продукт на друго ниво, от всяка гледна точка. Тук аз забелязвам съвършено различен подход, който адмирирам, а именно редукция на несъществени или елементи влияещи само на външният вид.
Най-важното - острието, е със същото качество, от същите материали, без никакво отстъпление. Дръжката е вече пластмасова, с разбираемо по-лоша визия от алуминиевата, макар и изпълнена от качествена и здрава пластмаса. Жертвана е също така, възможността за лесно разглобяване, или поне аз не намерих начин за такова. Има в повече автоматичното отваряне, което конструктивно е решено добре, при това съм сигурен, че почти не повишава цената, даже вероятно "пинът" за отваряне е възможно да е по-скъп. Удобно е автоматичното отваряне, без да съм му фен.Чисто субективно макар вероятно за много хора това да е предимство, аз съм привърженик на класическото ръчно отваряне и без да ми пречи с нещо не го възприемам като особено предимство. В началото със сигурност ще останете изненадани от мощното дръпване и рязко спиране със заключване, приличащо на зареждане на огнестрелно оръжие. Другата разлика е, промененият баланс в полза на острието. Като общо тегло, със сигурност няма да усещате ножа при носене. Като го вземете в ръката за първи път, ще сте поразени от това колко е лек. По скоро колко тежи острието, защото усещането за дръжката е, че е безтегловна.
Тук държа да отбележа, че разликите между 3.5“ нож и този с 4“ острие са много по-значителни отколкото вероятно си представяте гледайки снимките.
Първоначалното мнение, след усещането за неговата лекота, е за по-ненадеждна конструкция спрямо варианта с алуминиева дръжка. Но отново бях приятно изненадан от това колко перфектно и солидно е решението, включващо масивни метални пластини, добре укрепени и с взети мерки срещу възможни точки на напрежение при по-големи усилия върху дръжката. Не съм в състояние да преценя дали конструкцията с пластмасова дръжка е по-слаба, от това което виждам, по-скоро бих ги определил като еднакво здрави.
3.5“ нож е много по-малък и лек, за моята ръка даже прекалено. Държането му при сериозно рязане, ме напряга най-вече заради размера и това постоянно да внимавам да не го изпусна. Точно обратното се получи, когато съпругата ми, тества двата ножа, при нея 4“ и идва прекалено голям и неудобен. Досега не ми се беше случвало, при толкова малка разлика в дължината на острието да има такава принципна разлика в държането и стоежа в ръката. С други думи, ако решите да си купувате Hogue нож, внимателно проверете кой от двата размера е вашият. Със сигурност и двата няма да са Ви едновременно удобни. Трябва да се отбележи, че макар и формата на остриетата да е сходна, при 4" вариант страните са чувствително по-високи/дълги, което се усеща и то чувствително при рязане на лук например. По-тясното острие среща съпротивление на порядък по-голямо. То не случайно добрите и удобни кухненски ножове имат много широки остриета... Единственото приложение за което сме на едно мнение със съпругата ми, е беленето на ябълки, 3.5" няма конкуренция :-)
Колкото до удобството при носене, то на практика 3.5" EX-03 е на практика незабележим. Както и по-големият си събрат, има отлично измислена форма на клипса, разликата е, че пластмасата прави повече съпротивление при закачане и откачане. Но дори и големият EX-01 4" е поне за моят джоб лек, удобен и перфектен за постоянно носене.
Hogue с моделът си EX-03 automatic определено са намерили добър баланс между цена и качество, без да жертват основното си предимство, качественото и здраво острие. Ще завърша и с няколко думи за този най-важен елемент на ножа. Избраната стомана е CM154, добре известна, бих я определил като класика. Но забележителното е изключителната термообработка. В проспектите е отбелязано, че всяко острие преминава също така минава и през криогенна (чрез охлаждане) обработка. Вероятно е това спомага за полученият резултат. Подобно усещане при точене и рязане бях срещал отдавна, при остриета закалявани лично от Пол Бос. Опитах се да разбера къде и кой прави термообработката, но за съжаление, никакви данни не намерих. При все това, силно се надявам, това отлично качество да бъде запазено и за в бъдеще. Колкото до изборът на стоманата, не знам дали е избор на самият Елишевиц или търговско решение на Hogue. Но е добър пример, за това как с една стомана, определяна от много поклонници на "модата" като остаряла, може да се постигнат резултати надхвърлящи тези на остриета изпълнени от последните „култови“ прахови стомани, но нямащи това качество на изработка. При EX-03, острието е с черно прахообразно покритие, което по време на тестовете не показа признаци на лесно драскане, ще видя как е за в бъдеще. Белите остриета са с отличен "stonewashing", който е изпълнен добре и изглежда красиво.
Началото на заглавието беше „в търсене на идеалният нож“, намерил си съм го? Още не, моят идеален нож, ще бъде Hogue EX-01 4.5”, като се надявам някой ден този вариант да се появи на пазара. Колкото до общите ми впечатления, то освен написаното дотук, не намирам поне в близкото минало, такова успешно влизане на пазара на ножове, от фирма нямаща традиции в тази област. Също така, ако имаше "оскари" при ножовете, то безапелационно такива заслужават, както колаборацията между Hogue и Елишевиц, така и самият Елишевиц за конструкция и нейната адаптация към промишлено производство.
Само не мога да се съглася със "смущаващо ниската цената". За използваните материали и имайки предвид, че фирмата едва прохожда на пазара цената не е никак ниска.
Коментар