Tweet
Албумът със снимките, ако не ви се зареждат всички надолу:http://verter.snimka.bg/mountain/ril...a.713020.0.big
Този път са малко повече от тези в самия разказ.
Ледените очи на Рила: яз.Калин, Седемте рилски ,Урдините езера и др.
Една впечатляваща разходка в Рила през ранния ноември - 10.11.2012
Преходът бе смесен - с джип + пешеходен туризъм. Изпълни изцяло светлата част на деня, която по това време е 9 часа и 58 минути ,а моторизираното прибиране стана изцяло по тъмно.
Маршрут:
София -
гр.Рила - с.Пастра -
яз.Калин - х.Иван Вазов -
Седемте рилски езера - Урдини езера -
х.Иван Вазов - яз.Калин -
София
Поехме в 7 часа сутринта от София, като ниската и обилна облачност ни придружаваше чак до отбивката за Рилския манастир.
Поради тази причина първата ни спирка бе чак преди град Рила...
"Гърбът" на планината ни посрещна с ясни върхове, страхотно слънце и изнасящи се от върховете северно облаци.
В град Рила пихме по още едно кафе и се раздвахме, че "досадната" част от пътуването - идването до тук вече е минала и тепърва предстоеше красотата.
Не бях напълно убеден, че ще успеем да се качим по стръмните и остри завои към язовир Калин, защото макар и да нямаше още валял обилен сняг, то по това време на годината температурите горе са вече твърдо отрицателни и това означаваше много лед по пътя. Имах в главата си резервен план, но за моя радост не се стигна до изпълнението му.
Лед имаше, буксуване и мъки също, но в крайна сметка всичко това само допринесе за допълнителна сладост и спомени от изживяването.
Тесният, но невероятно красив път към язовир Калин ни посрещна със зрелищна и многоцветна есенна премяна.
Успя да ни забави с около час, време през което спирахме, снимахме и се възхищавахме на величието на природата.
Това без съмнение е един от любимите ми пътища, който за съжаление е достъпен едва 4 до 5 месеца през годината.
Поредната мноцветна палитра от есенни листа
Долините още неогряни от сутришното слънце и потънали в студенина и скреж
Пътят нагоре е безопасен може би само през 1-2 месеца в годината, - август и септември, когато вероятността за сняг (стар или нов), както и наличието на лед по пътя през деня е най-малка, но не е препоръчителен за неопитни водачи, неподходящи автомобили както и за хора със страх от височини и пропасти.
Денивелацията на пътя е страхотна. Изкачването започва на около 800 метра надморска височина, за да стигне след само 8-9км до близо 2600 метра!
Това мисля е и най-високата точка в България достъпна по път с твърда настилка с лек или високопроходим автомобил.
Слънчевият стръмен отсрещен склон
И отново красивата долна част на пътя, където гората е богата на различни видове широколистни видове, плавно преливащи в иглолистни във високите части и накрая само ниски и тревисти видове.
Малки облачета пътуват успоредно с нас и ту се крият, ту изкачат след някой завой право до нас
Посредата на пътя, някъде над ВЕЦ Калин, иглолистните дървестни видове царуват, а широколистните стават все по ниски и храстовидни
Пътят става все по тесен и необезопасен, а пропастите са по стотици метри
Зелените скали на един супер стръмен склон, на който растът някакси и няколко жадни за живот дървета и храсти
Полузамръзналата река течаща непостредствено до пътя, по лавинния улей.
Достигайки по-нагоре до серията от 12-те завои обратни завои, които катерят по естествения лавинен улей, започнаха очакваните трудности. Твърд и дебел лед покриваше части от пътя.
Пътят е като стълба. Тук на снимката се виждат две по-ниски нива, които буквално преди 30 секунди сме минали
Докато 6-те десни завоя биват огрявани поне за няколко часа от слънце през деня, то другите 6 леви са целодневно в сянка. В зависимост от времето по което сте тук ледът може да е тръгнал да се стопява, а това се случва обикновено в следобедните часове. Тъй като ние бяхме стигнали тук доста рано сутринта всичко бе замръзнало.
Сенчестите и ледени завои и гледката над тях
Приятелите бяха в екстаз, защото за първи път идват тук
Панорама високо над 12-те обратни завоя
Поляната под язовирната стена на Калин и 75-метровата водонапорна кула, до която има пешеходен тунел и от която тръгват стремглаво тръбите надолу по склона, за да може водата по тях за завърти турбините на ВЕЦ-а
Стигнахме до многоетажният кантон Чала, през който минава едноименният водонапорен тунел. Тук, малко по нагоре бе последното ни затруднение на изкачване. Един сенчест, прав, катерещ нагоре, около 100 метров участък от пътя, който бе покрит с разпокъсан лед, който няма как да се заобиколи, защото отдясно е каменист хълм, а отляво свлачище. Тук ми бе най-трудно с танцуващия и буксуващ наляво джип и ми трябваха няколко опита, за да премина.
Бяхме решили, ако не успеем да преминем, да го оставим тук и да продължим пеш нагоре, но не исках това да се случва, защото можехме да спестим няколко км ходене минавайки ги с джипа.
Най-накрая излезнахме на билната част около язовир Калин. Това е една огромна почти равна поляна, която целодневно е огрята от слънце. Тук пътят почти винаги е перфектен и трудности рядко може да има.
Отляво ни бе язовир Калин - най-високият язовир в България и на Балканския полуостров извисяващ се на 2394 м. н.в.
Отдясно на пътя , ако се разходите малко се откриват впечатляващи гледки към Рилската долина през която тече Рилска река. Вижда се страхотно и отсрещното било на Рила.
Не пропуснахме и този път да погледнем и вижте колко впечатляващо изглеждаше при наличието на бели облаци.
Облаците правеха гледките мистични и загадъчни и се движеха страшно бързо , така че картината се променяше ежеминутно.
Малко по-надолу и отдясно на основния път се крие позамръзналото езеро "Малък Калин". Днес нямахме време да се отбием до него, защото имахме доста амбициозни туристически цели.
Още венъж язовир Калин, този път над него
и още един поглед към далечните била и дори върховете на Пирин извисяващи се вдясно!
Хвърляме един бърз поглед в движение надясно и нагоре към величественият връх малък Калин - 2664 метра. Големият връх Калин е едва с 3 метра по-висок - 2667 метра и е точно отдясно на езерото Малък Калин.
Стигнахме с джипа до превала, така нареченият "Винчето". Една изоставена водонапорна шахта и импровизиран заслон.
Тук е най-високата точка на автомобилния път
Оттук се открива впечатляваща панорама към долинообразния циркус наречен "ПазарДере", в който е сгушена в далечината хижа Иван Вазов (в ляво от реката на долината).
Тази долина е обрадена отвсякъде от високи върхове: връх Дамга (Вазов връх), Отовишки рид заедно с Отовишки връх. От нашата страна от двата върха Калин, а също така от върховете Голям полич и Скалица. Това са истински рилски исполини всичките над 2600 метра, като най-висок е връх Отовица (Отовишки връх) - 2696 метра.
Нашата предварителна цел бе да се спуснем до хижа Иван Вазов и от нея да се изкачим или до връх Отовица или до Дамга. От Отовица се виждат Седемте рилски езера, а от Дамга Урдините езера, които са цели шест на брой и мнозина ги смятам за дори по-красиви и от Седемсте риски езера. Причината е, че Урдините езера са по-високо разположени, дълбоко в трудно дотъпната част на Рила. Около езерата има и наколко впечатляващи водопада.
Тук, от "Винчето", чийто рид към долината е напълно отвесен - страховита гледка! се вижда и язовир Карагьол (Черното езеро).
За да го зърнеш е необходимо да застанеш почти на ръба на пропастта и да се надвесиш леко. По това време е поизточен.
Това е езеро превърнато в язовир и е свързано с канал с язовир Калин. Цялата схема на ПАВЕЦ/ВЕЦ Калин и Пастра е сложна и на свой ред впечатляваща.
Ето тук може да научите повече: http://www.bg-tourinfo.com/kalin.htm
Ако се качите на върха отляво на Винчето - връх Голям Полич (2616м.) ще видите впечатляваща гледка към язовир Карагьол, който ви се пада отдясно, а на път за върха може да го погленете от един стъпаловиден ръб наистина централно и отвесно. Ненормална гледка!!!
Отляво от върха пък се откриват гледки и към Воденичарските езера, 3 на брой. Впчатляващи са и скалите задържащи снега захранващ тези езера.
Върхът, непосредствено до Винчето отдясно както стана дума за него е малък Калин. От него право надолу се виждат Калините езера, пак 3 на брой. Както и 360 градусова централна панорама на околностите.
Естествено този ден нямахме време да зърнем всичко, затова само ги споменавам и изказвам впечатления от други разходки до тук.
Тръгнахме пеша точно в 12 часа. Пътят от Винчето надолу става бетонено-каменист, доста тежък и спуска много стръмно надолу към стената на язовир Карагьол. Това ми е може би 3-то или 4-то посещение тук и все е бил нодостъпен заради сняг и лед. Това е почти отвесен северен склон на който преспите от миналата година се топят чак до септември, а ледът е винаги тук.
И сега не бе изключение, затова оставихме джипа тук и започнахме да се екипираме за пешеходен туризъм. Слизайки по заснежения и заледен път видяхме криещото се езеро Криво езеро, което се намира непосредствено до язовир Карагьол.
Поглед назад към Винчето вдясно и джипът ни вляво
Този участък почти винаги е в сняг и лед. Дори август месец тук може да има по 1 метър и повече останал стар сняг
Малко по-надолу от самия път започва пътеката за хижата. Минава покрай красивите замръзнали калинини езера, както и през множество активизирали се рекички и водопадчета.
Красиви полу зимни, полу есенни пейзажи.
Този път са малко повече от тези в самия разказ.
Ледените очи на Рила: яз.Калин, Седемте рилски ,Урдините езера и др.
Една впечатляваща разходка в Рила през ранния ноември - 10.11.2012
Преходът бе смесен - с джип + пешеходен туризъм. Изпълни изцяло светлата част на деня, която по това време е 9 часа и 58 минути ,а моторизираното прибиране стана изцяло по тъмно.
Маршрут:
София -
гр.Рила - с.Пастра -
яз.Калин - х.Иван Вазов -
Седемте рилски езера - Урдини езера -
х.Иван Вазов - яз.Калин -
София
Поехме в 7 часа сутринта от София, като ниската и обилна облачност ни придружаваше чак до отбивката за Рилския манастир.
Поради тази причина първата ни спирка бе чак преди град Рила...
"Гърбът" на планината ни посрещна с ясни върхове, страхотно слънце и изнасящи се от върховете северно облаци.
В град Рила пихме по още едно кафе и се раздвахме, че "досадната" част от пътуването - идването до тук вече е минала и тепърва предстоеше красотата.
Не бях напълно убеден, че ще успеем да се качим по стръмните и остри завои към язовир Калин, защото макар и да нямаше още валял обилен сняг, то по това време на годината температурите горе са вече твърдо отрицателни и това означаваше много лед по пътя. Имах в главата си резервен план, но за моя радост не се стигна до изпълнението му.
Лед имаше, буксуване и мъки също, но в крайна сметка всичко това само допринесе за допълнителна сладост и спомени от изживяването.
Тесният, но невероятно красив път към язовир Калин ни посрещна със зрелищна и многоцветна есенна премяна.
Успя да ни забави с около час, време през което спирахме, снимахме и се възхищавахме на величието на природата.
Това без съмнение е един от любимите ми пътища, който за съжаление е достъпен едва 4 до 5 месеца през годината.
Поредната мноцветна палитра от есенни листа
Долините още неогряни от сутришното слънце и потънали в студенина и скреж
Пътят нагоре е безопасен може би само през 1-2 месеца в годината, - август и септември, когато вероятността за сняг (стар или нов), както и наличието на лед по пътя през деня е най-малка, но не е препоръчителен за неопитни водачи, неподходящи автомобили както и за хора със страх от височини и пропасти.
Денивелацията на пътя е страхотна. Изкачването започва на около 800 метра надморска височина, за да стигне след само 8-9км до близо 2600 метра!
Това мисля е и най-високата точка в България достъпна по път с твърда настилка с лек или високопроходим автомобил.
Слънчевият стръмен отсрещен склон
И отново красивата долна част на пътя, където гората е богата на различни видове широколистни видове, плавно преливащи в иглолистни във високите части и накрая само ниски и тревисти видове.
Малки облачета пътуват успоредно с нас и ту се крият, ту изкачат след някой завой право до нас
Посредата на пътя, някъде над ВЕЦ Калин, иглолистните дървестни видове царуват, а широколистните стават все по ниски и храстовидни
Пътят става все по тесен и необезопасен, а пропастите са по стотици метри
Зелените скали на един супер стръмен склон, на който растът някакси и няколко жадни за живот дървета и храсти
Полузамръзналата река течаща непостредствено до пътя, по лавинния улей.
Достигайки по-нагоре до серията от 12-те завои обратни завои, които катерят по естествения лавинен улей, започнаха очакваните трудности. Твърд и дебел лед покриваше части от пътя.
Пътят е като стълба. Тук на снимката се виждат две по-ниски нива, които буквално преди 30 секунди сме минали
Докато 6-те десни завоя биват огрявани поне за няколко часа от слънце през деня, то другите 6 леви са целодневно в сянка. В зависимост от времето по което сте тук ледът може да е тръгнал да се стопява, а това се случва обикновено в следобедните часове. Тъй като ние бяхме стигнали тук доста рано сутринта всичко бе замръзнало.
Сенчестите и ледени завои и гледката над тях
Приятелите бяха в екстаз, защото за първи път идват тук
Панорама високо над 12-те обратни завоя
Поляната под язовирната стена на Калин и 75-метровата водонапорна кула, до която има пешеходен тунел и от която тръгват стремглаво тръбите надолу по склона, за да може водата по тях за завърти турбините на ВЕЦ-а
Стигнахме до многоетажният кантон Чала, през който минава едноименният водонапорен тунел. Тук, малко по нагоре бе последното ни затруднение на изкачване. Един сенчест, прав, катерещ нагоре, около 100 метров участък от пътя, който бе покрит с разпокъсан лед, който няма как да се заобиколи, защото отдясно е каменист хълм, а отляво свлачище. Тук ми бе най-трудно с танцуващия и буксуващ наляво джип и ми трябваха няколко опита, за да премина.
Бяхме решили, ако не успеем да преминем, да го оставим тук и да продължим пеш нагоре, но не исках това да се случва, защото можехме да спестим няколко км ходене минавайки ги с джипа.
Най-накрая излезнахме на билната част около язовир Калин. Това е една огромна почти равна поляна, която целодневно е огрята от слънце. Тук пътят почти винаги е перфектен и трудности рядко може да има.
Отляво ни бе язовир Калин - най-високият язовир в България и на Балканския полуостров извисяващ се на 2394 м. н.в.
Отдясно на пътя , ако се разходите малко се откриват впечатляващи гледки към Рилската долина през която тече Рилска река. Вижда се страхотно и отсрещното било на Рила.
Не пропуснахме и този път да погледнем и вижте колко впечатляващо изглеждаше при наличието на бели облаци.
Облаците правеха гледките мистични и загадъчни и се движеха страшно бързо , така че картината се променяше ежеминутно.
Малко по-надолу и отдясно на основния път се крие позамръзналото езеро "Малък Калин". Днес нямахме време да се отбием до него, защото имахме доста амбициозни туристически цели.
Още венъж язовир Калин, този път над него
и още един поглед към далечните била и дори върховете на Пирин извисяващи се вдясно!
Хвърляме един бърз поглед в движение надясно и нагоре към величественият връх малък Калин - 2664 метра. Големият връх Калин е едва с 3 метра по-висок - 2667 метра и е точно отдясно на езерото Малък Калин.
Стигнахме с джипа до превала, така нареченият "Винчето". Една изоставена водонапорна шахта и импровизиран заслон.
Тук е най-високата точка на автомобилния път
Оттук се открива впечатляваща панорама към долинообразния циркус наречен "ПазарДере", в който е сгушена в далечината хижа Иван Вазов (в ляво от реката на долината).
Тази долина е обрадена отвсякъде от високи върхове: връх Дамга (Вазов връх), Отовишки рид заедно с Отовишки връх. От нашата страна от двата върха Калин, а също така от върховете Голям полич и Скалица. Това са истински рилски исполини всичките над 2600 метра, като най-висок е връх Отовица (Отовишки връх) - 2696 метра.
Нашата предварителна цел бе да се спуснем до хижа Иван Вазов и от нея да се изкачим или до връх Отовица или до Дамга. От Отовица се виждат Седемте рилски езера, а от Дамга Урдините езера, които са цели шест на брой и мнозина ги смятам за дори по-красиви и от Седемсте риски езера. Причината е, че Урдините езера са по-високо разположени, дълбоко в трудно дотъпната част на Рила. Около езерата има и наколко впечатляващи водопада.
Тук, от "Винчето", чийто рид към долината е напълно отвесен - страховита гледка! се вижда и язовир Карагьол (Черното езеро).
За да го зърнеш е необходимо да застанеш почти на ръба на пропастта и да се надвесиш леко. По това време е поизточен.
Това е езеро превърнато в язовир и е свързано с канал с язовир Калин. Цялата схема на ПАВЕЦ/ВЕЦ Калин и Пастра е сложна и на свой ред впечатляваща.
Ето тук може да научите повече: http://www.bg-tourinfo.com/kalin.htm
Ако се качите на върха отляво на Винчето - връх Голям Полич (2616м.) ще видите впечатляваща гледка към язовир Карагьол, който ви се пада отдясно, а на път за върха може да го погленете от един стъпаловиден ръб наистина централно и отвесно. Ненормална гледка!!!
Отляво от върха пък се откриват гледки и към Воденичарските езера, 3 на брой. Впчатляващи са и скалите задържащи снега захранващ тези езера.
Върхът, непосредствено до Винчето отдясно както стана дума за него е малък Калин. От него право надолу се виждат Калините езера, пак 3 на брой. Както и 360 градусова централна панорама на околностите.
Естествено този ден нямахме време да зърнем всичко, затова само ги споменавам и изказвам впечатления от други разходки до тук.
Тръгнахме пеша точно в 12 часа. Пътят от Винчето надолу става бетонено-каменист, доста тежък и спуска много стръмно надолу към стената на язовир Карагьол. Това ми е може би 3-то или 4-то посещение тук и все е бил нодостъпен заради сняг и лед. Това е почти отвесен северен склон на който преспите от миналата година се топят чак до септември, а ледът е винаги тук.
И сега не бе изключение, затова оставихме джипа тук и започнахме да се екипираме за пешеходен туризъм. Слизайки по заснежения и заледен път видяхме криещото се езеро Криво езеро, което се намира непосредствено до язовир Карагьол.
Поглед назад към Винчето вдясно и джипът ни вляво
Този участък почти винаги е в сняг и лед. Дори август месец тук може да има по 1 метър и повече останал стар сняг
Малко по-надолу от самия път започва пътеката за хижата. Минава покрай красивите замръзнали калинини езера, както и през множество активизирали се рекички и водопадчета.
Красиви полу зимни, полу есенни пейзажи.
Коментар