От: "Херкулес край Копринка" - Весело отборно ендуро състезание, 17.11.2011 г.
Толкова мотористи на общ старт -едва ли помни Българското Ендуро и ...... ,аз да хартисам още на старта. Толкова навивах баща ми да отидем и да ми избие свещ на самия старт, по-голям карък от мен, едва ли има. На първия ми старт. На първото състезание. Колкото и да не е истинско състезание, все пак си има състезателна жилка.
Оправихме мотора и тръгнах чак 4-5 минути след АТВ-тата. Някой, от останалата публика се провикна - Ще ги гониш ли, бе?
Стой та гледай - като раздадох една газ на Гас-Гас-а, та свят ми се зави. На първия и най-решаващ /там се реши първия етап от състезанието, а второто решаващо нещо беше навигацията/ екстрийм -скалите на Южната страна на язовира, стигнах съотборниците си Пеьо, Марти и Миро. От там насетне нищо сложно. Финиширахме отборно 6-ти. Благодаря им, че ме приеха в техния отбор и стана хубаво каране.
Толкова мотористи на общ старт -едва ли помни Българското Ендуро и ...... ,аз да хартисам още на старта. Толкова навивах баща ми да отидем и да ми избие свещ на самия старт, по-голям карък от мен, едва ли има. На първия ми старт. На първото състезание. Колкото и да не е истинско състезание, все пак си има състезателна жилка.
Оправихме мотора и тръгнах чак 4-5 минути след АТВ-тата. Някой, от останалата публика се провикна - Ще ги гониш ли, бе?
Стой та гледай - като раздадох една газ на Гас-Гас-а, та свят ми се зави. На първия и най-решаващ /там се реши първия етап от състезанието, а второто решаващо нещо беше навигацията/ екстрийм -скалите на Южната страна на язовира, стигнах съотборниците си Пеьо, Марти и Миро. От там насетне нищо сложно. Финиширахме отборно 6-ти. Благодаря им, че ме приеха в техния отбор и стана хубаво каране.
Коментар