Какво стана с едно малко Сузуки Самурай

[Ивайло Павлов]

Здравейте Драги приятели,

Реших да споделя с вас метаморфозите които претърпя преди известно време малкото Сузуки. Предполагам те ще продължат и за напред ,освен ако някак не ми дойде акъл в главата - което силно вярвам ,че няма как да стане.
Историята:
Ноември 2010г. - сдобих се с това : двигател: G13BA 1,3 8v TBI


То беше обуто със зимни гуми от кола (доста ниски) затова се наложи да купя 1-вите му гуми - KUMHO ROAD VENTURE 195R15.

Необходимо ми беше малко каране извън пътя за да осъзная ,че някой неща по него пречат и така се започна ....

Рязане : Махнах броните ,булбара ,тегличът и степенките под праговете. На пръв поглед добре изглеждащото сузуки се оказа ръжделник както повечето си събратя. Затова започнах да изрязвам изядените от ръждата парчета .Започнах да го изкърпвам ,това занятие ми беше непознато до тогава но се наложи да го опозная. Изградих праговете от квадратен профил така ,че да са достатъчно здрави за да дигам с хай-джека на тях. Направих тръбна предна и задна броня , и съответно се наложи да изместя стоповете и мигачите някъде другаде.
Резервоара го махнах и направих по-малък по пример на колега от форума. Монтирах му газова уредба с плочка.


Реших ,че трябва да преработя Окачването : ресорите над мостовете ,съответно реших да сложа по дълги ресори (отпред монтирах задните които са по дълги а отзад сложих от Москвич целия пакет) .Също така по пример от американските форуми направих двойни люлки (обеци) -те позволяват по-голяма артикулация на окачването , като разбира се имат някой и друг минус : на предното окачване те предразполагат към "шими" ефекта (за да се преборя с това отвратително състояние в което изпада кормилната уредба се наложи да сложа напречна щанга която да държи моста към шасито -макар ,че осъзнавах какви са минусите нямах друг избор.). Решението за кормилната щанга беше с хебел от Мерцедес 123 (ако не се лъжа) . След тези процедури сузукито се надигна доста и съответно карданите станаха къси - решението беше кардани от УАЗ (Скъсих ги на струг и набих една тънка втулка -за да поведе и после се набиват 2те части и се заварява) карам ги без баланс ,ако се направи добре вибрации не се осещат .Свалих 4те фланеца 2 на раздатката и 2 на дифовете и марш към координатната машина за разпробиване и на струг за да може централния отвор да се разшири.Стабилизиращата щанга отиде да си почива в задния двор завинаги . Амортисьори: Отзад поставих едни стари разглобяеми амове от москич (ухо - ухо)-допаднаха ми защото имаха доста голям ход. Отпред (оригинално бяха ухо - шпилка ) поставих задните амове като преработих захвата за ухо - ухо. Това беше продиктувано след направата на няколко теста с оригиналния ам. ,чиито стержен се изкриви предполагам заради доста по-големия ход и съответно големия ъгъл при тампона на шпилката.

Меките москвичови ресори се оказаха ,хем добри : заради факта ,че са доста меки и дълги (1200мм) и позволяват лесно да се постига голяма артиколация ,хем лоши: заради факта ,че при по-агресивни гуми и при тежки препятствия могат да дадът фира (конкретно при мен се огънаха ,не се счупиха -това стана на по късен етап с гуми 31х10.5х15).

Известно време го карах долу горе в тая конфигурация :

11 декември 2011г
тук сме по Лозен-ските баири.
Малко след това (повлиян от тази разходка) реших ,че тракторните гуми не са толкова лошо решение




Тук е мястото да благодаря на офроуд клуб Стара Загора за организацията на събора.
След това събитие една идея се загнезди в съзнанието ми и не ме остави на мира.
Липсваше ми мощност ,осъзнах го точно там в дълбокия сняг . И така седнах да мисля решение ....
и мислих , мислих ... дали OPEL ,дали BMW , дали 1.6 сузуки . Най-накрая измислих това:




Следва продължение

[Русанов]

От: Какво стана с едно малко Сузуки Самурай

Ивчо евала ти за мерака казвал съм го милион пъти та да го кажа и тук>>>> Давай покажи малкия голям самик...И искрено се надявам като си дойдеш да има нова интервенция по машинката Браво!

[mitkoyankov]

Re: Какво стана с едно малко Сузуки Самурай


Айдее давай продължението, че от тук нататък става интересно!

[Ивайло Павлов]

От: Re: Какво стана с едно малко Сузуки Самурай

Продължението

Тази турбина ми изпадна доста изгодно и си казах - защо пък не ? Концепцията беше вече пробвана и доказано работеше. Проекта беше с нисък бюджет и затова се стремях да е максимално просто. Съответно тази концепцията страда от 2 основни проблемa :Липса на компенсация на аванса в режим на над-налягане и прецизно дозиране на горивото ,което в моя случай означава ,че работи постоянно твърде богато.И 2те са поради липсата на "Standalone" електроника, имах идея да използвам megasquirt ,но не видя бял свят ...поне до сега .

Концепцията:
Работа само на LPG -чрез изпарител с компенсация (турбо изпарител) който аз лично го преработих в такъв ,като използвах съвсем обикновен на който му добавих щуцери на 2те мембрани (от 2те страни) и съответно запуших отворите за изравняване с атмосферното налягане. Щуцерите чрез тройник свързани над дросела.
Турбината е дизелова от някакъв опел 1.7 - с доста малка топла част което беше желан критерии. Интеркулер от същи опел.
Blow-off използвах някакъв китайски ,реплика. Другото интересно е ,че отделих wastegate-a -така ,че когато е отворен да изпуска през друга тръба изведена под купето.

Как се преборих със запалването: изчетох доста за еку-то на сузукито което е разполага със система наречена : ESA Electronic spark advance
Тази система бута аванса по карта която е предназначена за атмосферно пълнене , това е недопустимо при режим над налягане. Какво направих? Вкарах ECU-то в авариен режим ,като му изключих MAP сензора и TPS-а . По този начин според сервизната литературата на Сузуки ,двигателя започва да работи със статичен аванс който може да се промени чрез дистрибутурната капачка естесвено - тази функция разбира се е предназначена за сервизни дейности но трябваше да се пробва какво ще стане ,до тогава не знаех какъв ще е резултата.
Първите тестове :

За мое щастие всичко работеше, в началото имах известни проблеми със сместа - не искаше да обогати достатъчно в режим на над-налягане.
След известно време на викане на неволята ,реших проблема като преместих мястото от което вземам над-налягане за изпарителя ,първоначално беше близо до дросела , а проблема го реших като го сложих максимално близо до турбината. Регулирането на сместа става от кранчетата на изпарителя и от тройникът за щуцерите над дросела.

Нямам много клипчета от този етап на сузукито но ето едно , което ме кара да се изчервявам ..... но такива неща се случват ,щетите бяха минимални дясно стъкло и други дреболии
само да вметна ,че това не е в съзтезнаието а след него , както и че на този етап от проекта имах проблеми със блоуофф-а който вече споменах ,че е китаец .... и когато затворя дросела той изпускаше сместа (пропан и въздух) от турбо пътя което водеше до изгасване на двигателя. По късно реших проблем частично като натегнах блоуофф-а и по този начин турбото започна да сърджва малко ,но поне не гаснеше. п.п. аз съм след УАЗ-а

Времето пак не ми стигна ще допиша историята по-късно

Поздрави

[Вико]

От: Какво стана с едно малко Сузуки Самурай

На колко бара е? В какви обороти в момента работи ....

[Ивайло Павлов]

От: Какво стана с едно малко Сузуки Самурай

На колко бара е? В какви обороти в момента работи ....

От самото начало го карам на 0.8 бара има възможност за още ама се притеснявам за турбината , налягане започва да прави от 1000 об/мин на около 2000-2500 об/мин имам пълното наляга. Изключвател на гас няма , стигал съм до 7000об/мин в едно дере кадето се бях видял в чудо и трябваше да се излезе ,проблеми нямаше нито обеднява нито мърда налягането. В тази ситуация в дерето ми казаха ,че е хвърлило огън от тръбата на уейстгеита . Смятам ,че импровизирания "външен" гейт помага да се разшири работния диапазон до по високи обороти без да се овреди турбината.

Пропуснал съм да добавя в 1вия си пост ,че на задния мост използвам реактивна щанга ,някъде я нарича "anti wrap bar" тя не разрешава на моста да се върти което предпазва както карето на кардана така и ресорите от щети и подобрява сцеплението (не позволява на моста да подскача).
Също съм пропуснал да опиша ,че смених напречната греда която държи амортисьорите отзад с по здрава и съм преместил захващането по навътре така ,че да позволява по голям ход. Същото важи и за предните амове чийто захват е преместен назад , като измества амаортисьора под ъгъл спрямо вертикалната ос.
Всички амортисьорите на този етап са пълнени с диференциално масло това бе породено точно от този монтаж на амортисьорите (под голям ъгъл)който намалява силата им с която действат и е необходимо да са по-твърди.

[elbgt]

От: Какво стана с едно малко Сузуки Самурай

От личен опит при подобна преработка на Самурай мога да споделя, че резултатите бяха повече от очакваните. Допълнително към споменатите по-горе операции дори при работа само на LPG се наложи декомпресиране чрез по-дебела гарнитура и пръстени до около 7.8:1, защото хвърлихме едни бутала с разтопени чела. Причината се оказа детонационното горене при високи обороти, което трудно се усеща така както това става при ниски обороти. Допълнително се наложи и презацепване на газоразпределението в посока за оптимална работа при по-високи обороти. При това положение стабилен празнен ход се постига при минимум 1800 об/мин, но пък нагоре се размотваше като пистов мотоциклет. Също така и по повод споменатия вече "anti wrap bar" наричан при бегачките traction bar считам, че е много удачен и дори задължителен за всяка машина с ресьорно окачване на задния мост и с малко повечко от конете.

[Ивайло Павлов]

От: Какво стана с едно малко Сузуки Самурай

Ето ме пак

Преди състезанието в Трявна обаче се случи нещо доста кофти с проекта . Което ме беше демотивирало доста и бях изгубил надежда. По време на 1 от тестовете бях забравил да разкача TPS ,MAP сензорите и еку-то си работеше нормално. Доста тяга давах за да тествам и изведнъж изгубих мощност. Спрях , отворих капака и какво да видя - беше издухало доста масло през картерната вентилация.Запалих отново и се пребрах на няколко цилиндъра 2 или 3 . Свалих свещите и закачих манометъра ..... 2 бр бяха долу. Ха сега ,какво става гарнитура ли бутало ли ????? бях много ядосан. На другия ден свалих главата.
Имах няколко хипотези , но трябваше да се види. На пръв поглед буталата изглеждаха ОК - една от хипотезите беше да е духнала гарнитура и да е влязъл антифриз .... което щеще да доведе до сопяване на буталото. Започнах да оглеждам гарнитурата но никъде не личеше да е пробила.
Накрая свалих буталата и всичко се изясни.

На 2 от тях имаше спукано между сегментите.Седнах си на задника и започнах да разсъждавам ... до тогава знаех за няколко витари с турбини които държат ,но за самурай не бях чувал ... -ами ако просто бяха твърде слаби? Не знаех какво да правя не ми се харчеха излишни пари , и точно тогава един познат заклет сузукаджия ми продаде (след като ги премерих и според литературата влизаха в нормите) на много добра цена комплект бутала 2ра употреба с все лагерите и сегментите ,купих 1 гарнитура и направо ги набих. Така или иначе не беше сигурно дали пак няма да има изненада ,не сметнах че нови сегменти и лагери си струват! Сглобих го и започнах да го карам полека полека поне малко да се напаснат сегментите работили в другия блок. Премерих компресията с тези сегменти и беше задоволителна малко по-ниска но като се има предвид какъв е сбирщайн е задоволително .... И от тогава карам така ,не съм закачал тоя TPS и MAP и проблеми съм нямал

Тогава ми пуснаха една друга муха .... Лазарово 2012 ,част от вината се пада и на колегата Torozoff

тогава реших ,че ми трябват по-големи гуми и за 1 седмици търсене си намерих 4бр kaiman 31х10.5х15 на добра цена
..... айде после пак ще пиша какво стана после

[Jimi]

От: Какво стана с едно малко Сузуки Самурай

На колко бара е? В какви обороти в момента работи ....

Вико, хич не се ослушвай ами намирай турбинта и тогава ще даваме акъл.

[Ивайло Павлов]

От: Какво стана с едно малко Сузуки Самурай

От личен опит при подобна преработка на Самурай мога да споделя, че резултатите бяха повече от очакваните. Допълнително към споменатите по-горе операции дори при работа само на LPG се наложи декомпресиране чрез по-дебела гарнитура и пръстени до около 7.8:1, защото хвърлихме едни бутала с разтопени чела. Причината се оказа детонационното горене при високи обороти, което трудно се усеща така както това става при ниски обороти. Допълнително се наложи и презацепване на газоразпределението в посока за оптимална работа при по-високи обороти. При това положение стабилен празнен ход се постига при минимум 1800 об/мин, но пък нагоре се размотваше като пистов мотоциклет. Също така и по повод споменатия вече "anti wrap bar" наричан при бегачките traction bar считам, че е много удачен и дори задължителен за всяка машина с ресьорно окачване на задния мост и с малко повечко от конете.

Подкрепям думите ти. Но при мен проблеми още няма ,карам си го с нормалната степен на сгъстяване. При мен също празния ход е доста висок иначе не държи обороти ,също така заради статичния аванс няма никаква сила докато не дойде налягането ...което една електроника би го оправила ,но пари нема

[elbgt]

От: Какво стана с едно малко Сузуки Самурай

Добре е че нямаш проблеми, ама аз пак да натъртя на "детонационно горене във високите обороти" Коварна работа е това и не се чува "на ухо" и дори обогатената смес не го лекува.

[Ивайло Павлов]

От: Какво стана с едно малко Сузуки Самурай

Добре е че нямаш проблеми, ама аз пак да натъртя на "детонационно горене във високите обороти" Коварна работа е това и не се чува "на ухо" и дори обогатената смес не го лекува.

Ако разбиранията ми са правилни , това е породено от много висока температура на камерата също така от остри ръбчета в камерата като напраимер запалителната свещ ,в които се концентрира топлина и се предпоставка за детонации ? Конкретно за свещите се препоръчват по "студени" т.е такива които по лесно разсейват темепературата. А за лекарство, предполагам темата водна инжекция не е чак толкова дълечна

[Петър Минчев - MaxBass]

От: Какво стана с едно малко Сузуки Самурай

Колега Самурая със степен на сгъстяване 9:1 което е напълно достатъчно за да работи един мотор с над-налягане...Добрата смес и подходящ ъгъл на запалване са достатъчни за да няма проблем...както и няма...
Наистина иска само електроника за да може всичко да се оптимизира ,а и сега има един досаден момент в ниските обороти преди да се развърти мотора...Мен ми е все на акъла ,че тоя малък обем няма още дълго да задоволява потребителя Павлов

[Ивайло Павлов]

От: Какво стана с едно малко Сузуки Самурай

....Ето ме пак.
Преди да монтирам гумите се наложи да сменя съединителя. Стария с който бях купил сузукито започна да боксува зверски особено когато дойде въртящия момент в бууст - което си е доста кофти ,тъкмо идва силата и неможеш да я преложиш, трябва да го лъжеш внимателно ... кофти работа



Дойде времето и на гумите ,натоварих ги аз и хайде при Ивчо ( Русанов) да ги монтира в гумаджийницата .
Сложихме ги ние на най широките джанти които имах (с ет ако не ме лъже паметта +13мм) и какво да видим , опрат в ресорите и отпред и отзад Започнах да мисля най различни схеми за да ги побера (фланци , други джанти ...) и накрая пак измислих радикално решение, като ще е гарга да е рошева ! Намерих комплект мостове от УАЗ и заедно с колегата от форума ( mzeto ) и мой добър приятел ходихме да ги огледаме ,луфтове ,предавателно число решихме ,че са приемливи (пък и времето до Лазарово накъсяваше).... и ги купих а те бяха потънали в масло премесено с кал ,че ни отне на 4 човека около 2 часа да ги изчистим от тая смрад (тук трябва да благодаря за оказаната помощ също и на Габровските членове на "Клуб Москвич България" , също така добри приятели ) ... но поне нямаха ръжда. Последва Грунд и Боя. За ревизия на мостовете време нямаше , а Лазарово наближаваше за около 2 дена ги метнахме на сузукито с помоща на още едно приятелче (Петър Минчев)
Като това включваше преработка на Уаз-овите карданите да паснат по дължина. Смених задните ресори от москвич с такива от микробус тойота хайеис , те бяха с асиметрични централни отвори - бяха изместени в едната страна което беше голям + ,така нямаше да стърчът назад обеците и да закачат както и бяха доста по твърди и здрави което беше необходимост с новото предавателно число 5,125 и с турбо мотора.

[Ивайло Павлов]

От: Какво стана с едно малко Сузуки Самурай

В момента съм в дълбоки размисли понеже съм малко далече от родината и само това ми остава - да кроя планове за сузукито.
На дневен ред са няколко неща ,не знам кое ще го захвана първо и за кое ще има финанси , но планът е 4 link отзад, 5 link отпред Но проблемът със избора на пружини ме тормози. Също така най-вероятно ще търся друга раздатка ....нещо ткзс ...ще видя. Ревизия на мостовете , корекция на кастъра от сферите. Конверсия и на задните спирачки към дискове ,както и добавяне на хидравлична ръчна спирачка.