Tweet
Една осъществена идея за кратка двудневна разходка. От София към Смолян и оттам - Мугла с любимия тунел по пътя: 
. От Мугла се отправихме към най-високото село в България, днес вече пусто - Чамла. Пътят беше приятен, на места предизвикателен, но с повечко инат се стига (а и като ти кажат в селото преди това "А, с тази кола не може да се мине", някак си добиваш нови сили 
). Привечер стигаме до Чамла и се разпъваме малко над призрачните къщи: 
. Ето и малко снимки от самото село: 
.
На другия ден се отправяме към Чаирските езера:
, а оттам - към Чаирското ждрело: 
. В края му ни очаква един доста поразклатен мост
, по който не минаваме, но слава Богу, отстрани има път през реката. Малко след него стигаме до асфалта между Триград и разклонението за Ягодина. Този път пропускаме Дяволското гърло и се отправяме към с. Ягодина, за да се качим на вр. Свети Илия и т. нар. Орлово око, където не сме били. Ето как изглежда от пътя долу:
. Като стигаме горе, колата отзад изглежда така: 
, но отпред има малко по-приличен вид: 
. Джипките, с които културните хора се качват тук, разбира се, изглеждат още по-добре
. Отгоре гледката е вълшебна: 
.
Разходката продължава с Ягодинската пещера, от която снимки няма поради забраната да се снима. Неосъщественият й завършек трябваше да бъде Паркът за танцуващи мечки в Белица, но там стигнахме по мръкнало, така че остана за следващия път (между другото, горещо го препоръчвам на всички - ходили сме там и преди, невероятно място).
). Привечер стигаме до Чамла и се разпъваме малко над призрачните къщи: На другия ден се отправяме към Чаирските езера:
Разходката продължава с Ягодинската пещера, от която снимки няма поради забраната да се снима. Неосъщественият й завършек трябваше да бъде Паркът за танцуващи мечки в Белица, но там стигнахме по мръкнало, така че остана за следващия път (между другото, горещо го препоръчвам на всички - ходили сме там и преди, невероятно място).
.
...
Коментар