Tweet
Една интересна статия от един умен и учен човек 
Проф. Трифон Дарджонов
Изминаха повече от 20 годни откакто се отказахме от едрото
колективно земеделие в името на по-високата ефективност. Към края на
80-те години европейското фермерско земеделие изпреварваше нашето
колективно с повече от 6 пъти по производителност на труда.
Възстановихме частната собственост и повярвахме, че това е
достатъчно за да стигнем Европа по ефективност. Върнахме земята в
разпокъсания вид, какъвто е съществувал при нейното колективизиране.
Тези които по-рано отнеха собствеността сега започнаха да плачат за
разрушеното едро земеделие. „Няма ги едрите, безкрайни блокове, сега
сме отново дребни, пак ще грабнем ралото и мотиката” започна припевът
от вестници, радио и телевизия, режисиран от партията която загуби
тоталната власт. Много бивши собственици на земя, дори в началото не
пожелаха да се интересуват от някогашното си богатство, а тези които си
я вземаха не знаеха какво да я правят, а нямаха и нужните оръдия и
средства за обработка. Никой не беше помислил за подробностите след
възстановяването на собствеността и за липсата на стария опит. Повече
се надявахме, че нещата ще се развият стихийно. А страховете от
раздробяването на едрите блокове доминираха във всички новоприети
закони, уреждащи земи ползването.
Промени на тези закони в такъв дух продължиха до пролетта на
2009 г. Да си признаем направо, нямахме си представа с какво трудно
дело се бяхме захванали и то в условията на доминирания обществен
живот от партията, която 45 години се беше разпореждала със съдбите
ни. Сега тя отново възпяваше големите заслуги на колективното
земеделие.
И това ставаше повсеместно, след като фактически същата
тази партия на свои форум, в лицето на ръководителя си, на 4-5 май
1989 г на заседанието на Пленум, призна публично провала на
колективното земеделие и даде линията за разрушаването му. Двубоят
между колективното и частното земеделие беше формално приключил в
полза на частното. Но тава стана само пред трибуната, на думи. В душите
на хората, в тяхното съзнание си остана припевът „за големите успехи
на едрото земеделие” защото под сурдинка това се пееше. Тази
„шизофрения” и до ден днешен определя ходът на колебливото ни и
ненормално развитие.
Ето ни след 20 години, пак най-едрите, не само в Европа но и в
света. Според последното преброяване от 2010 г 5300 арендатори
обработват 28.3 милиона дка или 78 % от използваните земеделски
площи(ИЗП) със средни размери 5340 дка, а останалите 367000 стопани
обработват общо 7.9 милиона декара или средно по 21.5 дка. Но
средните числа са много коварно нещо. При средното от 21.5 дка има над
100 000 хиляди „дребни стопани” с по 1-2 дка, а при групата средно от
5340 дка има около 400 стопани със средно по 24000 дка които заемат
38 % от ИЗП, а между тях има и такива с 490 000 дка, а и с над 1.0
милион дка. Като махнем латифундиите в Южна Америка, няма друга
страна с по-едри земеделски структури от колкото България. В ЕС
групата на едрите със земя над 1000 дка заема 49.4 % от ползваната
земя, а в страната от старата Европа с най-едро земеделие
Великобритания тази група заемат 71.0 %, но средните размери на
едрите там са в границите на 2670 дка (къде са нашите средни 5340 и
24000 дка и максимални 1.0 милион?). А в САЩ към 2011 г от 2 181 000
ферми, дребните заемат 90.1 % и обработват 53 % от земята, а
едрите(216 000) заемат 9.9 % и обработват 47 % от земята, а
най-едрите фермери с продажби над 1.0 милион долара, са 54 000 и имат
стопанства със средни размери 12 000 дка. Или, какво се получи?
Навремето Тодор Колев пееше „Кога ще ги стигнем американците…”,
а фактически при размерите на земеделието, те вече ни „дишат прахта”
Де да беше всичко в размерите, сега цена нямаше да имаме! А тези едри
размери ни докараха до най-тревожното и дори страшното за нас
явление. Това най-едро земеделие, върху 78 % от ИЗП произвежда
главно зърно и слънчоглед, а плодовете, зеленчуците, месото и млякото,
се произвежда основно при дребните върху останалата малко земя. Тъй
като субсидиите се дават на площ, лъвският пай, или 78 % отива при
тези които произвеждат най-малкото стойност на декар. И трагедията
става пълна.
Над един милиард лева годишно, които се дават безвъзмездно не
помагат за интензификацията на нашето земеделие, а ние даваме „мило
за драго” за да внасяме плодове, зеленчуци, месо и мляко, като се
хвалим, че изнасяме зърно и слънчоглед. Изнасяме суровини, а внасяме
стоки с по-висока добавена стойност и мечтаем да забогатеем!?
Наивници, или глупаци? Защо се случи този абсурд, най-едри, а
най-бедни? Този прибързан стремеж към едрото е нещо ново за
българското земеделие. Той липсва във времето преди 1944 г. Групата
над 500 дка тогава заема около 10 %, а чифлиците с по няколко хиляди
декара бяха единици през 1921 г, когато се въвежда ограниченото земи
ползване.
В сегашната грандомания има закваса от колективните времена,
когато пак държахме първенството с размерите на блоковете в началото
на 70-те години на миналия век. . Нашите АПК нямаха равни на себе си в
Европа и САЩ. Това доведе до застоя в нашето земеделие за 20 години, а
към 1990 година 50.4 % от месото, 28.3 % от млякото, 43.8 % от
доматите, дори 65.2 % от царевицата се произвеждаха от дребното
лично стопанство. Фактически пак дребното производство ни спаси
тогава от глад. Кризата, която решихме тогава, или си мислихме, че сме
решили с разтурянето на ТКЗС, продължава да ни гази непрекъснато до
сега. Това се случи защото нямаше как да „промием” мозъците на хората
и да ги освободим от комунистическите заблуди за „автоматичното
действие на уедряването”.Да, и в Европа и в САЩ обработваемите площи
се уедряват непрекъснато. В Европа средните размери през 1950 г бяха
50-70 дка, към 1990 година достигнаха 160-180 дка, сега, към 2010 г са
вече средно 260-280 дка. В САЩ, където имат 3.5 пъти повече земя на
човек от Европа, в 1950 г средните размери на фермите са 860 дка, към
1990 г достигат максимума си от 1860 дка и от тогава до сега 2011 г
средните размери постепенно леко намаляват, за да стигнат1700 дка.
Всяка достигната граница на размерите там е резултат на овладяна
техника, технологии и преди всичко на добит опит от фермерите. В крайна
сметка решаваща е ролята на можещият човек. Това ние не можахме да
разберем по времето на колективното земеделие, не всички са го
разбрали и сега. Няма да забравя един разговор с най-едрия свиневъд в
Дания през 1976 година г-н Оге Якобсен от Илеруп , когато
разглеждахме фермата му за 650 свине майки, от които той получаваше
по 24 отбити прасета. За майките и угояваните 12 000 прасета годишно
се грижиха общо 5 човека, които получаваха килограм прираст с
половината от фуража който харчехме ние тогава. За тези хора той
говореше с любов и уважение, като за най-голямото му богатство. Той ме
попита „как са подготвени нашите кадри, колко души работят в крупни
комплекси за по 100 000 прасета и по колко прасета получаваме от
свиня майка, какъв е разходът на фураж?” Отговорих му нещо средно
между истината и лъжата, защото ние се радвахме ако получим 16
прасета от майка. При нас гледачите не се задържаха и не можеха да
получат нужната квалификация, уменията. Това проваляше всички
усилия на специалистите в нашето „промишлено животновъдство”,
защото не можехме да постигнем постоянството и уменията при кадрите.
Липсваше собственика, стопанина. Сега го има собственикът, но малко са
знаещите, подготвени стопани, защото връзката със земята е
прекъсната още през петдесетте на миналия век, а търсенето на нови
знания все още е дефицитно, Тези знания и уменията за едрото
производство са дълъг процес на натрупване, за който сега малко хора
имат търпение и време. Мнозина си въобразят, че става само с пари
(било откраднати, било заети от банки или познати). Това именно не
можахме да избием от главите на нашите хора и те се втурнаха да правят
отново гигантите, както през 70-те години на миналия век. Навик, какво
да се прави? Това искахме, такива и законите направихме, които не
гарантират правото на дребния собственик а поощряват само едрия.
Пеем песента, че земята е особен вид собственост, която има задачата
да храни народа, а оставихме 78 % от нея да се стопанисва като едри
масиви, по най-лесния начин като производство на зърно. Но зърното
дава 4.5 пъти по-малко стойност от площите върху които се гледат
животни и 6.0 пъти по-малко от колкото зеленчуците и плодовете.
Следователно сега, при едрото земи ползване, основният проблем става
ниската ефективност при ползването на земята.
За съжаление това не може да се подобри с промяната на законите,
със спазването на законите от съдилищата, това може да се промени
само с промяна на мисленето, с много работа по професионалната
подготовка, и отричането на порочните практики. Ние трябва да ги
прокълнем, тъй както поетът Иван Вазов в поемата „Грамада” описва
издигането на грамадата от хвърлени камъни с изричането на клетвата
„Проклет да е Цеко” с което хората искат да се отърват от натрапника
чорбаджи Цеко, и успяват да го стреснат.
Така и ние сега с голямо закъснение, чрез Народното събрание,
трябва да изречем проклятието над колективизацията, която породи
заболяването от „едрата шарка” за автоматичното действие на
уедряването. Сега трябва да си отървем психиката от това заболяване,
като стреснем чрез проклятие виновниците, които продължават да сеят
бацилите на гигантизма.
Трябва да запомним, че минаха лесните времена на разграбването и
гигантските проекти. Сега трябва да се захванем с изграждането на
трудното, ефективното фермерско земеделие, с много повече любов и
знания и да ставаме едри с търпение, постепенно.
Анализът показва, че без законово ограничение на горните граници
на земи ползването и земи притежанието, и възприемането на
европейското предложение за горна граница на субсидиите от 300 000
EUR, няма да можем да се спасим от тази голяма напаст поразила
земеделието ни.
Дано изворите на градивната съпротива срещу това зло не са нацяло
пресъхнали, но с много разяснения ще трябва постоянно да ги пълним
със знания. *) Този текст участниците на „Кръглата маса” при
омбудсмана посветена на използването на земеделските земи и правата
на собствениците на 15. февруари т.г, не можаха да чуят.
Публикувана в Последни новини
Етикети
Администратор
Проф. Трифон Дарджонов
Изминаха повече от 20 годни откакто се отказахме от едрото
колективно земеделие в името на по-високата ефективност. Към края на
80-те години европейското фермерско земеделие изпреварваше нашето
колективно с повече от 6 пъти по производителност на труда.
Възстановихме частната собственост и повярвахме, че това е
достатъчно за да стигнем Европа по ефективност. Върнахме земята в
разпокъсания вид, какъвто е съществувал при нейното колективизиране.
Тези които по-рано отнеха собствеността сега започнаха да плачат за
разрушеното едро земеделие. „Няма ги едрите, безкрайни блокове, сега
сме отново дребни, пак ще грабнем ралото и мотиката” започна припевът
от вестници, радио и телевизия, режисиран от партията която загуби
тоталната власт. Много бивши собственици на земя, дори в началото не
пожелаха да се интересуват от някогашното си богатство, а тези които си
я вземаха не знаеха какво да я правят, а нямаха и нужните оръдия и
средства за обработка. Никой не беше помислил за подробностите след
възстановяването на собствеността и за липсата на стария опит. Повече
се надявахме, че нещата ще се развият стихийно. А страховете от
раздробяването на едрите блокове доминираха във всички новоприети
закони, уреждащи земи ползването.
Промени на тези закони в такъв дух продължиха до пролетта на
2009 г. Да си признаем направо, нямахме си представа с какво трудно
дело се бяхме захванали и то в условията на доминирания обществен
живот от партията, която 45 години се беше разпореждала със съдбите
ни. Сега тя отново възпяваше големите заслуги на колективното
земеделие.
И това ставаше повсеместно, след като фактически същата
тази партия на свои форум, в лицето на ръководителя си, на 4-5 май
1989 г на заседанието на Пленум, призна публично провала на
колективното земеделие и даде линията за разрушаването му. Двубоят
между колективното и частното земеделие беше формално приключил в
полза на частното. Но тава стана само пред трибуната, на думи. В душите
на хората, в тяхното съзнание си остана припевът „за големите успехи
на едрото земеделие” защото под сурдинка това се пееше. Тази
„шизофрения” и до ден днешен определя ходът на колебливото ни и
ненормално развитие.
Ето ни след 20 години, пак най-едрите, не само в Европа но и в
света. Според последното преброяване от 2010 г 5300 арендатори
обработват 28.3 милиона дка или 78 % от използваните земеделски
площи(ИЗП) със средни размери 5340 дка, а останалите 367000 стопани
обработват общо 7.9 милиона декара или средно по 21.5 дка. Но
средните числа са много коварно нещо. При средното от 21.5 дка има над
100 000 хиляди „дребни стопани” с по 1-2 дка, а при групата средно от
5340 дка има около 400 стопани със средно по 24000 дка които заемат
38 % от ИЗП, а между тях има и такива с 490 000 дка, а и с над 1.0
милион дка. Като махнем латифундиите в Южна Америка, няма друга
страна с по-едри земеделски структури от колкото България. В ЕС
групата на едрите със земя над 1000 дка заема 49.4 % от ползваната
земя, а в страната от старата Европа с най-едро земеделие
Великобритания тази група заемат 71.0 %, но средните размери на
едрите там са в границите на 2670 дка (къде са нашите средни 5340 и
24000 дка и максимални 1.0 милион?). А в САЩ към 2011 г от 2 181 000
ферми, дребните заемат 90.1 % и обработват 53 % от земята, а
едрите(216 000) заемат 9.9 % и обработват 47 % от земята, а
най-едрите фермери с продажби над 1.0 милион долара, са 54 000 и имат
стопанства със средни размери 12 000 дка. Или, какво се получи?
Навремето Тодор Колев пееше „Кога ще ги стигнем американците…”,
а фактически при размерите на земеделието, те вече ни „дишат прахта”
Де да беше всичко в размерите, сега цена нямаше да имаме! А тези едри
размери ни докараха до най-тревожното и дори страшното за нас
явление. Това най-едро земеделие, върху 78 % от ИЗП произвежда
главно зърно и слънчоглед, а плодовете, зеленчуците, месото и млякото,
се произвежда основно при дребните върху останалата малко земя. Тъй
като субсидиите се дават на площ, лъвският пай, или 78 % отива при
тези които произвеждат най-малкото стойност на декар. И трагедията
става пълна.
Над един милиард лева годишно, които се дават безвъзмездно не
помагат за интензификацията на нашето земеделие, а ние даваме „мило
за драго” за да внасяме плодове, зеленчуци, месо и мляко, като се
хвалим, че изнасяме зърно и слънчоглед. Изнасяме суровини, а внасяме
стоки с по-висока добавена стойност и мечтаем да забогатеем!?
Наивници, или глупаци? Защо се случи този абсурд, най-едри, а
най-бедни? Този прибързан стремеж към едрото е нещо ново за
българското земеделие. Той липсва във времето преди 1944 г. Групата
над 500 дка тогава заема около 10 %, а чифлиците с по няколко хиляди
декара бяха единици през 1921 г, когато се въвежда ограниченото земи
ползване.
В сегашната грандомания има закваса от колективните времена,
когато пак държахме първенството с размерите на блоковете в началото
на 70-те години на миналия век. . Нашите АПК нямаха равни на себе си в
Европа и САЩ. Това доведе до застоя в нашето земеделие за 20 години, а
към 1990 година 50.4 % от месото, 28.3 % от млякото, 43.8 % от
доматите, дори 65.2 % от царевицата се произвеждаха от дребното
лично стопанство. Фактически пак дребното производство ни спаси
тогава от глад. Кризата, която решихме тогава, или си мислихме, че сме
решили с разтурянето на ТКЗС, продължава да ни гази непрекъснато до
сега. Това се случи защото нямаше как да „промием” мозъците на хората
и да ги освободим от комунистическите заблуди за „автоматичното
действие на уедряването”.Да, и в Европа и в САЩ обработваемите площи
се уедряват непрекъснато. В Европа средните размери през 1950 г бяха
50-70 дка, към 1990 година достигнаха 160-180 дка, сега, към 2010 г са
вече средно 260-280 дка. В САЩ, където имат 3.5 пъти повече земя на
човек от Европа, в 1950 г средните размери на фермите са 860 дка, към
1990 г достигат максимума си от 1860 дка и от тогава до сега 2011 г
средните размери постепенно леко намаляват, за да стигнат1700 дка.
Всяка достигната граница на размерите там е резултат на овладяна
техника, технологии и преди всичко на добит опит от фермерите. В крайна
сметка решаваща е ролята на можещият човек. Това ние не можахме да
разберем по времето на колективното земеделие, не всички са го
разбрали и сега. Няма да забравя един разговор с най-едрия свиневъд в
Дания през 1976 година г-н Оге Якобсен от Илеруп , когато
разглеждахме фермата му за 650 свине майки, от които той получаваше
по 24 отбити прасета. За майките и угояваните 12 000 прасета годишно
се грижиха общо 5 човека, които получаваха килограм прираст с
половината от фуража който харчехме ние тогава. За тези хора той
говореше с любов и уважение, като за най-голямото му богатство. Той ме
попита „как са подготвени нашите кадри, колко души работят в крупни
комплекси за по 100 000 прасета и по колко прасета получаваме от
свиня майка, какъв е разходът на фураж?” Отговорих му нещо средно
между истината и лъжата, защото ние се радвахме ако получим 16
прасета от майка. При нас гледачите не се задържаха и не можеха да
получат нужната квалификация, уменията. Това проваляше всички
усилия на специалистите в нашето „промишлено животновъдство”,
защото не можехме да постигнем постоянството и уменията при кадрите.
Липсваше собственика, стопанина. Сега го има собственикът, но малко са
знаещите, подготвени стопани, защото връзката със земята е
прекъсната още през петдесетте на миналия век, а търсенето на нови
знания все още е дефицитно, Тези знания и уменията за едрото
производство са дълъг процес на натрупване, за който сега малко хора
имат търпение и време. Мнозина си въобразят, че става само с пари
(било откраднати, било заети от банки или познати). Това именно не
можахме да избием от главите на нашите хора и те се втурнаха да правят
отново гигантите, както през 70-те години на миналия век. Навик, какво
да се прави? Това искахме, такива и законите направихме, които не
гарантират правото на дребния собственик а поощряват само едрия.
Пеем песента, че земята е особен вид собственост, която има задачата
да храни народа, а оставихме 78 % от нея да се стопанисва като едри
масиви, по най-лесния начин като производство на зърно. Но зърното
дава 4.5 пъти по-малко стойност от площите върху които се гледат
животни и 6.0 пъти по-малко от колкото зеленчуците и плодовете.
Следователно сега, при едрото земи ползване, основният проблем става
ниската ефективност при ползването на земята.
За съжаление това не може да се подобри с промяната на законите,
със спазването на законите от съдилищата, това може да се промени
само с промяна на мисленето, с много работа по професионалната
подготовка, и отричането на порочните практики. Ние трябва да ги
прокълнем, тъй както поетът Иван Вазов в поемата „Грамада” описва
издигането на грамадата от хвърлени камъни с изричането на клетвата
„Проклет да е Цеко” с което хората искат да се отърват от натрапника
чорбаджи Цеко, и успяват да го стреснат.
Така и ние сега с голямо закъснение, чрез Народното събрание,
трябва да изречем проклятието над колективизацията, която породи
заболяването от „едрата шарка” за автоматичното действие на
уедряването. Сега трябва да си отървем психиката от това заболяване,
като стреснем чрез проклятие виновниците, които продължават да сеят
бацилите на гигантизма.
Трябва да запомним, че минаха лесните времена на разграбването и
гигантските проекти. Сега трябва да се захванем с изграждането на
трудното, ефективното фермерско земеделие, с много повече любов и
знания и да ставаме едри с търпение, постепенно.
Анализът показва, че без законово ограничение на горните граници
на земи ползването и земи притежанието, и възприемането на
европейското предложение за горна граница на субсидиите от 300 000
EUR, няма да можем да се спасим от тази голяма напаст поразила
земеделието ни.
Дано изворите на градивната съпротива срещу това зло не са нацяло
пресъхнали, но с много разяснения ще трябва постоянно да ги пълним
със знания. *) Този текст участниците на „Кръглата маса” при
омбудсмана посветена на използването на земеделските земи и правата
на собствениците на 15. февруари т.г, не можаха да чуят.
Прочетена 199 пътиПоследно променена в Четвъртък, 29 Март 2012 21:09
Публикувана в Последни новини
Етикети
Администратор
Но професора добре е описал защо мръвките поскъпват постоянно и крушите са два лева и нещо килото
Коментар