Неделен излет и класически автомобили (І част)

[Asteri]

Случайно попаднахме на тази сбирка, по-скоро отидохме там за да пием по една бира на чист въздух, но видяхме интересни екземпляри, включително някои стари мотоциклети и военни коли, които ще сложа в част2.

Малко попътно интро Още е рано сутрин, затова масите на кръчмата са празни:

Дори светофарите ни дават зелено, толкова още няма трафик по пътищата, нали е уикенд:



Само лодките по реката са се раздвижили:








Тези интересни возила не са пожелали да се включат в изложението, затова скришом ги щраквам на паркинга:



Червеният е "Мото Гузи", италианска марка собственост на Пиаджио. Славят се като новатори, въвели първата централно разположена стойка за мотоциклетите и осем-цилиндровия двигател. Основана е от трима пилоти от Първата световна, които докато служили заедно открили че имат сходни интереси. Единият бил от богата фамилия на корабостроители и финансирал бизнеса, другият бил инженер, а третият, който вече бил известен мотоциклетен състезател, се заел с популяризирането им. Последният обаче се разбива със самолета си малко след края на войната и в негова чест на логото на фирмата са поставени крила.


След Втората световна популярни стават скутерите и производството на мотоциклети запада. "Мото Гузи" опитват да пробият на този пазар като правят първият скутер с големи колела, като на мотоциклет. Опитват и с прототип на традиционен скутер, но тогава един от големите производители на скутери, Ламбрета, реагират много остро на тази конкуренция - те пък правят прототип на мотоциклет, с което директно заплашват да вземат пазара на "Мото Гузи". Резултатът е взаимно споразумение тези прототипи да не се произвеждат и "всяка жаба да си знае гьола" като не се опитва да навлезе в пазара на другия

Шарените пластмасови празнични знаменца ни зареждат с ентусиазъм, а и липсата на такса за вход приповдига настроението


Първите впечатления надвишават очакванията, ако не друго то поне е весело да се види такава комбинация от американски гиганти и местен дребосък между тях Лимузината е Линкълн, а черният красавец е Шевролет Бел Еър 1957.





Шевролет Бел Еър има "революционен дизайн" със стил на кабриолет, но покривът не се маха.





Отпред прилича на кола за Джеймс Бонд, от която ще се изстрелват ракети




за любителите на уестърни











до аудито се кипри Ягуар 1956. Участвали са в състезания, вдига до 160км/ч. От същата серия има вариянти които вдигат до 200км/ч и са били ползвани и от британската полиция.

[bochkata]

От: неделен излет и класически автомобили 1част

Интересни возила!
Чакам продължението.

[Asteri]

От: неделен излет и класически автомобили 1част


Шевролет пикап 1968, който е доста по-голям, отколкото изглежда на този кадър. С този модел започват да им добавят разни екстри които допринасят за удобството на возещите се, включително панорамно задно стъкло. До тогава моделът е бил чист работен камион, макар че возят почти като лек автомобил.




Червен TVR Тасмин 1981г на преден план. Двигателите от този период са предимно с чаркове на Форд и са до 160кс. Моделът е правен от дизайнер, който работи и за Лотус, затова си приличат по ъгловата форма.


ТVR е британска марка спортни коли. Имат специфична конструкция от стоманени тръби облечени с панели от фибростъкло. Основателят на фирмата напуска училище на 14г за да стане чирак в малък сервиз. TVR идва от неговото първо име, Тревор. Фирмата която създава впоследствие става третата най-голяма специализирана компания за спортни коли в света От 2006г насам обаче не са пускали нов модел, в момента са собственост на руснак, който миналия месец вече закри и марката.




Буик Роудмастер ("господар на пътя" ) 1953г, 150кс V8 И понеже е такъв "звяр", точно до него е паркирана (американска) полицейска кола
Буик е марка на Дженерал Моторс, съществуват от 1899г. Първият им типичен автомобил на Буик е от 1904г. появяват се с идеята да пресъздадат домашнен комфорт вътре в автомобилите, затова майтапчиите ги кръщават "пътуващия диван на Америка" Създаването на самите Дженерал Моторс (като холдингова компания за Буик) се базира именно на успеха на Буик.





Отстрани се виждат едни кръгли прозорчета, които са традиционни за стила на Буик, появяват се 1949г. Идеята е взета от личната кола на техен дизайнер. Неговият автомобил е имал и проблясващи светлинки във всяко прозорче, синхронизирани с буталата на двигателя и наподобяващи дюзите на самолет-изстребител. Майтапчиите ги наричат "миши дупки"




В самолетен стил е и "мерника" намиращ се в средата на предния капак, така шофьорът се е чувствал съвсем като авиатор
Решетката на предницата също е специфична, поради приликата, обикновено я оприличават на зъбата уста




Отзад пише Dynaflow, което е означение за вид трансмисия уникална за Буик. Въпреки че има много инженерни недостатъци, тази трансмисия става популярна сред возещите се, защото осигурява плавност при превключването на скорости (при другите разновидности винаги се усеща една внезапна промяна в ускорението при превключване). В началото на 1950-те някои кадилаци също излизат с Дайнафлоу. Причината е, че фабриката която прави трансмисии за кадилаци е унищожена от пожар, и Буик услужливо им предлагат да адаптират своите.
Има една песен на Рей Чарлз , в която автомобил с Дайнафлоу се споменава като символ на заможност





Шерифскати Додж и Понтиак Файърбърд от 1968г



Братя Додж създават компанията си още през 1900г за да снабдяват с части разрастващата се автомобилна индустрия в Детройт. Свои автомобили Додж пускат от 1915г, като малко по-луксозна алтернатива на Форд Т. Додж са сред пионерите на редица нововъведения, стандартни за съвременните автомобили като изцяло стоманена каросерия (по това време повечето автомобили имат дървена рамка със стоманени панели отгоре), 12-волтовата електрическа система (6-волтовите системи остават преобладаващи чак до 1950-те) и др. В резултат репутацията им расте, а през 1916г са на второ място по популярност. През същата година Додж се прочуват и със своята издръжливост, след като автомобилите им са ползвани в похода срещу мексиканският възстанник Панчо Виля.
Крайслер ги закупува в края на 1920-те, които ги поставят наред с евтиния Плимут в своята йерархия. Освен автомобили, Додж пускат и множество леки камиони и пикапи. Дори са сред първите които въвеждат специфични за автомобилите черти свързани с удобството в пикапите. През 70-те за да покрият загубите, Додж въвеждат т.н. "Играчки за възрастни", които са силно тунинговани пикапи, насочени към млади хора. "Играчките" имат по-интересни джанти, широки гуми и подобни, черен интериор със златни кантове и др.


Първоначално Додж не се славят с добър външен дизайн, но през 1950-те се модернизират и дори стават леко по-луксозни. През 60-те и 70-те автомобилите им стават по-големи и по-мощни. За да обхванат пазара на малки автомобили пък се комбинират с Мицубиши като продават техни коли с емблемата на Додж. Сътрудничеството им продължава и следващите две десетилетия, като през 80-те внасят и "преопаковат" Паджеро.
Дори с петролната криза на 70-те, автомобилите Додж не бързат да се смалят. Едва през 1980-те пускат нов тип модели, сред които Додж Караван, който поставя началото на нов автомобилен тип - миниван. През 1990-те Додж продължават да наблягат на мощни и агресивно стилизирани автомобили.




Файърбърд ("огнената птица" ) е с доста мощен двигател, 6 л. V8, но нарочно не е правен да конкурира водещия Шевролет Корвет.

[Asteri]

От: неделен излет и класически автомобили 1част

Ситроен 2CV, 1967г
Моделът се появява 1948г, когато е само 425сс Малкият двигател е специфичен за френските следвоенни автомобили, защото така са имали по-малки данъци. Самото название 2CV идва от "втора категория данъчни конски сили".


Каросерията е необичайна и е вдъхновена от култовата дизайнерска школа Баухаус. Самият автомобил е символ на технологичния прогрес, както от инженерна гледна точка (дизайнерски минимализъм), така и от практична гледна точка - с него френските селяни сменят начина си на придвижване, от каруци и коне към леки коли. Произвеждат се в чак до 1990г, над 4млн коли, един от малкото модели които оцеляват толкова дълго почти непроменени.


2CV е сравняван с модела Форд-Т, защото по същия начин е евтин,надежден, лесен за управление и става за офроуд. Таванът е от плат, за да може да се сваля чак до багажника и да се товарят големи неща. Автомобилът е насочен към селското население, което преобладава, но няма много средства за харчене.



Самите Ситроен първоначално се появяват с евтини автомобили, но постепенно вдигат летвата към лукс между двете световни войни. Това е и причината да банкрутират. Именно новите собственици (не кой друг а Мишелин) отново да насочат вниманието си към евтиния пазар.


Първоначалната идея е била автомобилът да служи като "чадър на четири колела", който да помогне на един селянин да придвижи 50кг товар със скорост 50км/ч, като може да се шофира с груби обувки и да се кара през кални черни пътища, като колата харчи не повече от 3л на 100км.
Най-популярният израз с който се описва този автомобил е, че "с него може да се возят яйца през разорана нива, без да се чупят".


В инженерната група за създаването му са специално подбирани хора, завършили задочно докато работят, защото те ще имат повече практически опит. Дизайнът е правен с точни предварителни изисквания, толкова крайни, че отначало инженерите ги мислели за невъзможни. Всеки компонент е бил мерен на тежина и преработван, докато се постигне желаната лекота на двигателя.



2CV е бил толкова популярен при появата си, че купувачите чакат до 5г да си получат колите. Затова в този период колите втора ръка са били по-скъпи - тях ги получаваш веднага, без чакане Продукцията се увеличава от 100 коли на седмица до 16хил. Дори пресата, която първоначално описва колата като "грозна и примитивна" почва да я нарича "интересна" Поради недостига, колите се продават според необходимостите на клиента - предимство се давало на тези, които "по необходимост пътуват с кола по работа, и не могат да си позволят по-скъп автомобил" Дилърите сключвали само първоначален договор, като нуждите на клиента се проверяват от самата компания преди да се стигне до окончателната продажба


Има и варияция за тежък офроуд, с втори двигател в багажника. Ползвани са от военните и от полицията.




Шевролет Ел Камино пикап, 1978г. Размерът му се губи в перспективата, но го щракнах и отзад. Американска кола в един кадър не се побира








Форд Зодиак, 1960г, с много полезна козирка.









Линколн Континентал, 1973г, 6 - 7л двигател, дълги са около 6м Линкълн са луксозната кола на компанията Форд. За да пробият в Европа и Япония, през 1980-те ги смаляват малко
Първият Линкълн е правен като лична кола за синът на Хенри Форд, в края на 1930-те, но някои казват че още тогава са имали намерение да го пускат в масово производство.










Модел "Куршум" на Роял Енфилд, класическа британска компания за мотоциклети, велосипеди, тревокосачки и статични двигатели. За кратко пробват да правят и авто-мобили с двигатели на ДиДион, но не потръгва.


"Роял" (кралски) се добавя към името на компанията през Пърата световна, когато започват да снабдяват армията с мотоциклети, включително такива с монтирана картечница, както и т.н. "летяща бълха", много леки, направени да се пускат с парашут от самолет.


В миналото е имало друг "Роял Енфилд", правил оръжия за британската армия в кримската война. Поради тази връзка в логото и на фирмата за мотоциклети има изображение на топ, а мотото им е "действа като пушка, движи се като куршум"


Сега има и Индийски Енфилд, които първоначално произвеждат мотоциклети по лиценз за своята полиция и армия, а след това и самостоятелно поемат марката. Така Роял Енфилд е най-старата все още действаща мотоциклетна марка в света.




Едноименна спортна кола на компанията Уестфилд. Вдъхновени са от Лотус Седем. Уестфилд са безинтересна съвременна фирма, макар че имат някои нововъведения, като например независимото задно окачване. Ползват части от Мазда МХ5 и Форд Сиера.







Лотус Елис, 1996г, едва 118к.с., но много лека, 725кг, затова ускорява до 100км/ч за 6сек. Има и вариянти със 190к.с.

[Asteri]

От: неделен излет и класически автомобили 1част

Шевролет 1953г, носи до 1 тон товар. Тези пикапи са първи по продажби в САЩ между 1947-55г.






Форд F, 1951г. Тази серия се продава непрекъснато вече 60 години, като в продължение на 24г е "най-продаваната кола в САЩ", а за над 30г е бил "най-продаван пикап".




Форд V8 Пилот (на носа му има самолетче) , 1947г, първия следвоенен голям британски Форд. Първите екземпляри дори са с останали в излишък двигатели от производството на танкове (след това им слагат V8. Вдигат до 130км/ч, като харчат 16/100.














Фордсън Пауър Мейджър, 1958г.




Още един Фордсън, 1947г.




Това пък е миниатюрен ванриянт на реална парна машина, но пак си действа по предназначение.






грижи за печката


фургона за работниците:





Парна машина 1910г, на фирма Бърел :




Бърел произвеждат парни машини за оран в полето още от 1860г.
За да тръгнат тези машини по пътищата е била необходима промяна в законите. За да се разреши управлението на подобно чудо от само един човек, е въведено ограничение машините да тежат до 5 тона и да не надвишават 8км/ч скорост
През 1908г се прави състезание, което да изтъкне качествата на различните марки парни машини от този тип. След 22дни през които са изминати над 1000 км, машината на Бърел е обявена за победител.







Дайхацу Копен
Дайхацу са най-старият производител на автомобили в Япония, съществуват от 1951г. Правят предимно малки и офроуд коли. Името Дайхацу е комбинация от началните йероглифи в думите "Осака" и "производство на машини". От следващата година ще прекратяват продажбите си в Европа, които не им носят печалба поради лошия курс на йената.


"Копен" са от специализиран клас с малък двигател (360-660сс), които имат данъчни и други облекчения в Япония (по-малко пътна такса) , но същевременно и недостатъци (по-големи данъци заради лекото си тегло и др) . Японската данъчна система е много сложна За да се отличават като такива, имат и различен на цвят номер.







Уолсли 1950г


Ягуар И-Тайп, 1961г, 4.2л двигател

[Asteri]

От: неделен излет и класически автомобили 1част

Воксел (Опел) Кавалиер 1978г, до него е Райли Елф


Вокселите дълго време са втори по популярност автомобил в Англия. Всъщност представляват Опел с минимални разлики. "Кавалиер" е базиран на Опелите Аскона и Вектра.
В началото на ХХв Воксел правят бързи удобни автомобили за дълги пътувания, които вдигат до 160 км/ч и са сред най-добрите в този клас. През 1925г обаче са закупени от Дженерал Моторс, който променя изцяло насоката на фирмата, като се насочват към по-практични, масово ползвани коли.




Райли Елф,1965г една по-луксозна версия на "Мини", която се появява благодарение на сливането между британските автомобилни марки (едно време Райли са били самостоятелни). Дълги са около 3м. Екстрите са по-големи джанти, повече хром, дърво и др. козметични промени. Името Елф продължава традицията на наименования в Райли, преди това е имало "гоблин" и "таласъмче" (въпреки че елфът е най-грозен измежду тях) Това е едно от последните Райлита, името изчезва на следващата година.






MG





Елф отвътре


Даймлер. Фирмата е официален снабдител на автомобили за няколко английски крале, включително сегашната кралица. Дават официалните возила и за немския Кайзер, Японския император и Краля на Тайланд. В момента Ягуар имат право да произвеждат коли под това название, но има и една немска фирма, която притежава определени права.




я виж кой го кара


Остин Клифтън, 1935г




странно място за пасажер






Още един Форд Зодиак, от 1966г Развиват до 160км/ч, харчат 15/100. Любопитно е че и сега се продават на оригиналната си цена от 1000 лири




Хилман Хъски 1963г.
Хилман съществуват от 1907г, през 1930-те се сливат с други марки (Хамбър, Сънбийм и Сингер), накрая групата е погълната от Крайслер, който ги затрива окончателно през 1970-те.




кофти снимка, но ми направи впечатление дървения волан


И една пожарна. Марката е Лейланд, британски производител на камиони, автобуси и тролейбуси. След няколко трансформации Лейланд се поглъща от Ровер. Започват дейност през 1896г в едноименния английски град, първата им продукция са тревокосачки.






и пожарникаря е тук

[Asteri]

От: неделен излет и класически автомобили 1част

Морис Майнър, 1956г. Името значи "малкия Морис", но не се отнася за размера, а за еднолитровия двигател.


оригиналните Мини Купър 1962г. Произвеждат се до 2000г. Появяват се в следствие на петролния недостиг при Суецката криза в средата на 1950-те. По това време на пазара излизат множество коли тип "балонче", но шефът на фирмата ги е ненавиждал и се зарекъл да направи "истинска малка кола".
Имат и спортна версия, която печели Рали Монте Карло четири пъти през 1960-те.
Първоначално автомобилите излизат като "Остин Мини" и "Морис Мини-Майнър", едва през 1969г Мини става самостоятелна марка.

Още в началото са зададени точни размери за колата, по които да работят дизайнерите (3м х 1.2м х 1.2м), като почти почти 2м от цялата дължина трябва да са за купето. По необходимост радиаторът е изместен вляво, а вдясната страна до него е разположен вентилатор, монтиран на двигателя. Това хем е предимство (пести място), хем е инженерен недостатък. Вентилаторът засмуква въздуха навътре към двигателя, но се върти така, че праща затопления от двигателя въздух към радиатора. Освен това през предната решетка може да влиза дъжд и да мокри цялата запалителна система.


Интересно е и окачването, при което вместо пружини се ползват гумени конуси, откъдето идва усещането за твърдо возене. Раздалечените колела обаче придават допълнителна стабилност и правят колата много популярна и приятна за каране. Гумите са специално разработвани от Дънлоп, 25см. Първоначалната идея на дизайнера е била 20см гуми но Дънлоп категорично са отказали да ги направят толкова малки


Стъклата не се дърпат надолу, а се бутат встрани за отваряне. Така вратите остават със свободни кухини, които могат да се ползват от пътниците като джоб. Казват че идеята на дизайнера било там да се събира бутилка джин





Формата на Мини е става толкова популярна, че през 1990-те собствениците от Ровер успяват да я регистрират като търговска марка.


През 1960-те Мини са толкова евтини, че едвам покриват разходите по производство и въпреки продадените близо 2млн, собствениците отчитат съвсем минимални печалби. Казват че от Форд взели едно Мини и го разглобили, за да видят дали могат да направят своя конкурентна кола по подобие, но се отказали, понеже не било възможно да се избие печалба при тези цени. В резултат Форд пускат по-големият Форд Кортина.
От Мини настояват че печалбата им идва от продажба на странични екстри (които днес се считат за неизменни части от всеки нормален автомобил) като колани, странични огледала, отопление и радио




Релайънт Симитар 1968г
Симитар ("ятаган") е спортен модел на британците Релайънт. Релайънт се славят с това, че произвеждат триколесни автомобили. Вдигат до 195км/ч, като до 100км/ч ускоряват за 8сек. Много са харесвани от дъщерята на английската кралица, принцеса Ан, която притежава осем.






MG 1939


MG 1952




Ягуар 1956


Нисан Фигаро, много са елегантни отвътре




Кадилак Купе ДеВил, 1962г, зад нея е едно MG














МG-то стига едва до предната врата на кадилака














Фиат 500, в случая съвпада с броя буболечки по него

[Asteri]

От: Неделен излет и класически автомобили (І част)

Ланчестър, 1931г
Този автомобил правен е до края на 1930-те, след което е купен от Даймлер, който на свой ред става часто от Ягуар. Последно автомобил Ланчестър е правен през 1955г. Фирмата Ланчестър обаче все още съществува като част от Ягуар Груп, води се действаща и ежегодно прави финансов отчет, въпреки че е "неактивна", и всъщност не произвежда нищо.
Създателите на фирмата, братя Ланчестър са водещи инженери в началото на ХХв, създават първият британски бензинов автомобил от съвременен тип през 1895г. Чест клиент на фирмата е бил бащата на настоящата английска кралица.






Триумф 1975 и Морис 1956






Ровер 1968г. Четири години по-рано, ранна версия на този модел става "Европейска кола на годината", в първото издание на тази класация.








първата серия на Ланд Ровер






Стандарт ог 1954г. Компанията съществува от началото на ХХв до 1960-те. След това се слива със Триумф, която е по-успешна. В момента марката е собственост на БМВ.






Форд Гранада 1977




Морис Майнър Травелер, 1952




още един Морис Майнър от същия период






Уолсли 1956




вътре има дървено рафтче




Морис 1938




Сингер 1960
Фирмата е основана от г-н Сингер в началото на ХХв. Те са първите, които правят малка версия на стандартен автомобил и показват че малките коли са много практични. Последният Сингер е произведен 1970г. Днес на мястото на фабриката има студентско общежитие на университета в Ковънтри.
Създателят на "Астон Мартин", Лайънел Мартин, е бил дилър на автомобили Сингер и е участвал в състезания с тях. На състезанието при Астон Хил, той печели именно с автомобил Сингер. След тази победа, Лайънел решава да прави свои автомобили като названието Астон Мартин идва от неговата фамилия и името на състезанието.

[Asteri]

От: Неделен излет и класически автомобили (І част)

Остин 1931










Армстронг Сидли 1956 и Остин 1945 в ляво.


Армстронг Сидли 1956 и зелен Морис Травелер зад него


Триумф 1969 и MG 1966


Ровер 1952






Морис Травелер


















Райли 1935




Хамбър1967


Винсеннт и АМХ, и двете са кит-кар, АМХ австралийски автомобил базиран на Мазда МХ5


Триумф1969 и 1965




край на първа част

[Warszawa_203]

От: Неделен излет и класически автомобили (І част)

Страхотни снимки! Чакаме втората част