Tweet
Интереса ми към тази тема възникна вследствие на два прехода из Рила с обща начална точка - хижа Трещеник.
Преди две години бяхме на хижата заради екскурзия по Кайзеровия път до хижа Заврачица и обратно. Запознахме се с добрите стопани - леля Мария и сина и Илиян. От приказка на приказка стана въпрос за проучвания на Илиян по отношение на тракийското наследство в района. По-точно ставаше въпрос за племето на Бесите.
Тогава Илиян обеща да ни заведе на място,което той счита за отдавна търсено светилище(прорицалище),но за жалост това не стана. А може би така е било по-добре.
И ето,че сега в края на август 2012 година отново поехме пътя за хижа Трещеник. Този път маршрута е от хижа Гранчар до връх Мусала (Имената на тази хижа и езерото се произнасят точно така - "Гранчар",а не "Грънчар". Нямат нищо общо с грънци и грънчарство. До 1912 година границата с Турция е минавала по линията Белмекен - Равни чал - Граничар. Именно Граничар или Гранчар е името на върха над едноименното езеро и от там идва и името на хижата. За съжаление вече навсякъде се употребява неправилното име "Грънчар"). Това е прекрасен маршрут,но той не е тема на сегашния пътепис. Вечерта след връщането ни на хижа Трещеник напомних на Илиян за даденото обещание и на следващия ден той ни заведе на въпросното място.
Тук искам да отбележа,че бях помолен да не давам GPS координати поради опасения от злонамерена дейност по обектите. Противник съм на теорията,че скриването на обектите ги опазва,но ще спазя дадената дума.
Комплекса се намира между хижите Трещеник и Семково. Който иска да го види,да се обърне за съдействие към Илиян Бучков от хижа Трещеник.
Всичко е описано подробно в приложените по-долу документи. Аз самият не съм твърде убеден в изложената там теория,но тя изглежда твърде вероятна. Това е и причината да пусна тази тема. Правя го със знанието и разрешението на автора Илиян Бучков.
Ще си позволя да копирам малка част от текста с идеята читателите по-лесно да разберат за какво става въпрос:
Ако случайно някой обикновен Българин чуе думата "Якоруда" веднага в съзнанието му се явява някакво затънтено, изостанало място в което живеят невежи, полуграмотни хора с различна религиозна принадлежност. За жалост това са фактите които формират представата за действителността в нашият град. Със следващите редове ще се опитам да представя по малко по различен начин настоящето и особено миналото на мястото в което живеем. Ще се опитам да представя местните хора като наследници на една от най- древните цивилизации на света, като наследници на един от най - гордите и свободолюбиви народи и накрая като една от най - изстрадалите,но оцелели общности от древността. Когато се говори за античната история на Якоруда, трябва да се отбележи, че първото население оставило следи по тези земи е от траки, принадлежащи към племето Беси. Артефактите от тяхното съществуване датират от много преди Христа. Цялата планина над Якоруда,включително и алпийската част, е осеяна с издълбани в скалите знаци, изградени жертвеници, останки от тракийски селища, както и хиляди олтари използвани както за жертвоприношения, така също и за възлияния. Олтарите за възлияния представляват изсечени в хоризонтална скала една или няколко заоблени панички...
Преди две години бяхме на хижата заради екскурзия по Кайзеровия път до хижа Заврачица и обратно. Запознахме се с добрите стопани - леля Мария и сина и Илиян. От приказка на приказка стана въпрос за проучвания на Илиян по отношение на тракийското наследство в района. По-точно ставаше въпрос за племето на Бесите.
Тогава Илиян обеща да ни заведе на място,което той счита за отдавна търсено светилище(прорицалище),но за жалост това не стана. А може би така е било по-добре.
И ето,че сега в края на август 2012 година отново поехме пътя за хижа Трещеник. Този път маршрута е от хижа Гранчар до връх Мусала (Имената на тази хижа и езерото се произнасят точно така - "Гранчар",а не "Грънчар". Нямат нищо общо с грънци и грънчарство. До 1912 година границата с Турция е минавала по линията Белмекен - Равни чал - Граничар. Именно Граничар или Гранчар е името на върха над едноименното езеро и от там идва и името на хижата. За съжаление вече навсякъде се употребява неправилното име "Грънчар"). Това е прекрасен маршрут,но той не е тема на сегашния пътепис. Вечерта след връщането ни на хижа Трещеник напомних на Илиян за даденото обещание и на следващия ден той ни заведе на въпросното място.
Тук искам да отбележа,че бях помолен да не давам GPS координати поради опасения от злонамерена дейност по обектите. Противник съм на теорията,че скриването на обектите ги опазва,но ще спазя дадената дума.
Комплекса се намира между хижите Трещеник и Семково. Който иска да го види,да се обърне за съдействие към Илиян Бучков от хижа Трещеник.
Всичко е описано подробно в приложените по-долу документи. Аз самият не съм твърде убеден в изложената там теория,но тя изглежда твърде вероятна. Това е и причината да пусна тази тема. Правя го със знанието и разрешението на автора Илиян Бучков.
Ще си позволя да копирам малка част от текста с идеята читателите по-лесно да разберат за какво става въпрос:
Ако случайно някой обикновен Българин чуе думата "Якоруда" веднага в съзнанието му се явява някакво затънтено, изостанало място в което живеят невежи, полуграмотни хора с различна религиозна принадлежност. За жалост това са фактите които формират представата за действителността в нашият град. Със следващите редове ще се опитам да представя по малко по различен начин настоящето и особено миналото на мястото в което живеем. Ще се опитам да представя местните хора като наследници на една от най- древните цивилизации на света, като наследници на един от най - гордите и свободолюбиви народи и накрая като една от най - изстрадалите,но оцелели общности от древността. Когато се говори за античната история на Якоруда, трябва да се отбележи, че първото население оставило следи по тези земи е от траки, принадлежащи към племето Беси. Артефактите от тяхното съществуване датират от много преди Христа. Цялата планина над Якоруда,включително и алпийската част, е осеяна с издълбани в скалите знаци, изградени жертвеници, останки от тракийски селища, както и хиляди олтари използвани както за жертвоприношения, така също и за възлияния. Олтарите за възлияния представляват изсечени в хоризонтална скала една или няколко заоблени панички...
Коментар