Тактика и стратегия срещу партизански формирования

[kuzdov]

..... за това си има тактика на градския бой. Само трябва да има кой да го води.....

Ето тук се крие разковничето на цялата истина..... Като говориме за кашишка тактика, къде в света се води война, при която може да се развръщат вериги пехотинци, танкове и прочее железа със съответната артилерийска и авиационна подкрепа, както продължават да учат нашите офицери във ВА. Те от своя страна продължават да "превземат баири" заедно със своите войници и после, когато отидат на мисия и им се наложи да вземат решения, от които зависи животът на всички, буквално не знаят на кой свят са. Всичко това съм го изпитал на гърба си, не че се прехласвам от "холивудските стратези". Имам и преки впечатления от американската армия, защото 6-7 м. съм служил в техен батальон "Военна полиция". Колкото и да ни е тъжно, с нищо не ги превъзхождаме - нито с дух, нито с издържливост, нито с професионална подготовка, нито с дисциплина, нито с физическа подготовка. За техника и т.н. въобще не говорим, там вече опира само до пари...Тъжно, но факт. Славата на българския войник лежи на лаврите на дедите ни. Не че и ние нямаме добри войници, но при този подбор, който се прави в момента при назначаване на КВС, масата е от неграмотни некадърници с ниска дисциплина ...

[kuzdov]

До: БРДМ 1

....Героизмът на екипажите, които тръгват по тесните улици безпомощни и на заколение е плод на откровенната безотговорност и глупост на командването. Първите които свършиха работа смислено, и главно я свършиха наистина, беше първият наш батальон в Кербала. Не виждам доблестните ни съюзници да са научили много от нас.

Ето за това говоря и аз, но не е вярно, че сме били безпомощни и на заколение, защото машините са спасили (и отнели) много човешки животи, и не беше първият, а вторият пехотен батальон в Кербала, който преживя денонощните обстрели и засади. Освен това, "доблесните ни съюзници" си спомнят всичко и не се притесняват да признаят на всеослушание, че сме свършили великолепна работа там. Може и да има какво да научат от нас, но то надали има приложение в Ирак. По-скоро ние имаме да учим още много за провеждане на операции от такъв тип...

[Стефан]

До: БРДМ 1

О! Какъв сюрприз! Кой можеше да си помисми???
Армията е армия, и противникът и е друга армия. Никоя армия по принцип не може да воюва с партизани. Друга комплектация, друго оръжие, друга подготовка, други начини на взаимодействие и организация. Друго оперативно изкуство и тактика. За противопартизански действия от столетия са измислени друг тип войскови части с общото име жандармерия. Които са снабдени и подготвени да се разправят именно с партизани. И които по принцип не могат нищо пък срещу армия. Ето те и знаят кога, къде и как да завират БРДМите и БМПтата безопасно и с полза за себе си.
От армейските това го могат разните разведроти и десантни батальони и военната полиция. Кой и защо изпраща линейна пехота срещу партизани на ранните етапи на партизанска война, когато тя още не е пълномащабна е като че ли въпрос за друга тема.
Разрухата не е в бракуваните БРДМи, които събираха от вторичните суровини и сглобяваха обратно както могат за Ирак. Нито в грамотните и талантливи офицери, които изхвърлиха от армията на принципа "Знае руски - вън!". А тъкмо в красивата стара сграда до Народния театър, в която отдавна се говори само на английски, занимават се с унищожаването на нашата армия след като не могат да направят своя, и дявол знае защо по инерция се казва МНО.

Аха. А първият не се стреляше с никого. Значи наистина умиротвори мястото. Което уж е и работата.

[kuzdov]

До: БРДМ 1

...
Разрухата не е в бракуваните БРДМи, които събираха от вторичните суровини и сглобяваха обратно както могат за Ирак. Нито в грамотните и талантливи офицери, които изхвърлиха от армията на принципа "Знае руски - вън!". А тъкмо в красивата стара сграда до Народния театър, в която отдавна се говори само на английски, занимават се с унищожаването на нашата армия след като не могат да направят своя, и дявол знае защо по инерция се казва МНО.

1000% съгласен... Но командира, когото визирах в предишния си пост, за съжаление беше точно от така наречените "Специални сили", които уж са подготвени за действие и противодействие на партизани...

[kuzdov]

До: БРДМ 1

....

Аха. А първият не се стреляше с никого. Значи наистина умиротвори мястото. Което уж е и работата.

Не точно, но просто мястото нямаше нужда от "умиротворяване" по това време...

[Стефан]

До: БРДМ 1

Не мисля че е подходящо да обсъждаме тоя човек публично. В Специалните сили за съжаление има ужасни проблеми. И кадрови. Много идиоти човешки казано.

[kuzdov]

До: БРДМ 1

Да, и аз така мисля, затова и не цитирам имена..... А и в края на краищата, това вече са само спомени. Да се надяваме, че който трябва все нещо е научил....

[Стефан]

До: БРДМ 1

Не забелязвам. За Афганистан заминава пак ни риба, ни рак. Нито хитри, макар и въоръжени чиновници които могат да омотат и укротят чалмите, нито самостоятелно боеспособно подразделение, което може да изколи за половин час всички които сгащи в дерето.
Ма.ната им на висшите интереси, да вземат да се учат по-бързо, щото тая наука се пише с кръвта на бойците.

[IvanIvanovi]

До: БРДМ 1

Няма какво да колят в Афган...... т.е. не че няма, ами им е забранено...категорично!

онзи ден имаше обширно интервю с командващия на българския контингент там.
с две думи:
- нямат право да се намесват в нищо, камо ли да стрелят..... освен ако някой не ги нападне пряко
-ако нещо или някого видят - трябва да съобщават на афганската армия/полиция и могат да гледат отстрани.
-периметър им е летището....... караул до оградата и толкоз, нищо друго.
-първата работа им е била да се срещнат с местния......... абе.... авторитет и да го замолят за "добро отношение".......взаимно да не се закачат.......... бил приел и нямали проблеми....засега

[Стефан]

До: Тактика и стратегия срещу партизански формирования

Молба към модераторите: Слагайте линкове към мястото на разделяне на темите. Така ще е ясна предисторията на дълбокомислената ни глупост Че иначе верно всеки нов ще се сцепи от смях като чете)

Като става дума за война изобщо, стратегията е според собствените възможности и според противника такава или онакава. Като става дума за партизанска война, такова чудо общо взето няма. Има политическо решение за територията. Тя или трябва да се завладее и постепенно да се присъедини към собствената държава, или ресурсите и да се експлоатират колкото е необходимо и достатъчно безопасно. По такъв начин агресорът винаги се стреми към връщане на мирното състояние на живот на въпросната територия, а партизаните - към непрекъснато напрежение. Непосредствено след края на военната операция действията на партизаните имат спорадичен характер, от начало приличат по-скоро на ариегардни боеве, после на действията на армейските диверсионни групи, и след това затихват. По същото време започват да действат чисто цивилните диверсанти и разузнавачи. Постепенно действията им стават по-чести, акциите по-мащабни, и главното - координирани. Формират се отделни, с времето взаимодействащи помежду си зони на активност, които са достатъчно самостоятелни и независими. Увеличава се влиянието им върху местните структури на марионетната власт, постепенно се прехвърля в централната. Постепенно се обособяват райони, които непрекъснато са под контрола на партизаните. Осигурява се непрекъснато снабдяване от чужбина, води се подготовка на многочислени партизански подразделения. При достатъчна численост войната става пълномащабна. Най-завършеният пример е Виетнам, където партизаните имат собствена пълноценна авиация, ракетни и танкови съединения.
От своя страна главните действия на агресора неизбежно трябва да са насочени към икономическа и културна асимилация. Без нея успехът е невъзможен. Това отнема огромни ресурси и много време. Едновременно с това стои проблемът с диверсиите. Необходимо е да се осигурят достатъчно защитени зони за политическото ръководене на територията, за интересуващата го икономическа дейност, защитата на собствените гарнизони и комуникации. Ресурсът винаги е силно ограничен, докато партизаните действат на собствената си територия и сред собственото население, което осигурява мобилизационен ресурс. От тук ограничените военни действия са напълно неефективни, масовите наказателни операции - обикновенно политически неприемливи. В централизираните държави от европейски тип формирането на марионетно правителство като правило е достатъчно. В размитите кланови структури каквито са азиатските и африканските псевдодържави, главна роля имат местните лидери. Умиротворяването на районите се осигурява с прекъсване на връзките между тях, поставянето им под икономическата зависимост от гарнизоните на агресора, и демонстрация на достатъчно сила и непоколебима решителност.
Като става дума за тактика, работата обаче става секретна, защото това вече са пряко приложими от кой да е опасни умения. А аз не знам кой и защо чете тука. Пък и военните тайни не се издават безплатно))

[zzlatev]

До: Тактика и стратегия срещу партизански формирования

Молба към модераторите: Слагайте линкове към мястото на разделяне на темите. Така ще е ясна предисторията на дълбокомислената ни глупост Че иначе верно всеки нов ще се сцепи от смях като чете)

Като става дума за война изобщо, стратегията е според собствените възможности и според противника такава или онакава. Като става дума за партизанска война, такова чудо общо взето няма. Има политическо решение за територията. Тя или трябва да се завладее и постепенно да се присъедини към собствената държава, или ресурсите и да се експлоатират колкото е необходимо и достатъчно безопасно. По такъв начин агресорът винаги се стреми към връщане на мирното състояние на живот на въпросната територия, а партизаните - към непрекъснато напрежение. Непосредствено след края на военната операция действията на партизаните имат спорадичен характер, от начало приличат по-скоро на ариегардни боеве, после на действията на армейските диверсионни групи, и след това затихват. По същото време започват да действат чисто цивилните диверсанти и разузнавачи. Постепенно действията им стават по-чести, акциите по-мащабни, и главното - координирани. Формират се отделни, с времето взаимодействащи помежду си зони на активност, които са достатъчно самостоятелни и независими. Увеличава се влиянието им върху местните структури на марионетната власт, постепенно се прехвърля в централната. Постепенно се обособяват райони, които непрекъснато са под контрола на партизаните. Осигурява се непрекъснато снабдяване от чужбина, води се подготовка на многочислени партизански подразделения. При достатъчна численост войната става пълномащабна. Най-завършеният пример е Виетнам, където партизаните имат собствена пълноценна авиация, ракетни и танкови съединения.
От своя страна главните действия на агресора неизбежно трябва да са насочени към икономическа и културна асимилация. Без нея успехът е невъзможен. Това отнема огромни ресурси и много време. Едновременно с това стои проблемът с диверсиите. Необходимо е да се осигурят достатъчно защитени зони за политическото ръководене на територията, за интересуващата го икономическа дейност, защитата на собствените гарнизони и комуникации. Ресурсът винаги е силно ограничен, докато партизаните действат на собствената си територия и сред собственото население, което осигурява мобилизационен ресурс. От тук ограничените военни действия са напълно неефективни, масовите наказателни операции - обикновенно политически неприемливи. В централизираните държави от европейски тип формирането на марионетно правителство като правило е достатъчно. В размитите кланови структури каквито са азиатските и африканските псевдодържави, главна роля имат местните лидери. Умиротворяването на районите се осигурява с прекъсване на връзките между тях, поставянето им под икономическата зависимост от гарнизоните на агресора, и демонстрация на достатъчно сила и непоколебима решителност.
Като става дума за тактика, работата обаче става секретна, защото това вече са пряко приложими от кой да е опасни умения. А аз не знам кой и защо чете тука. Пък и военните тайни не се издават безплатно))

Скоро научих за една интересна антипартизанска тактика прилагана от генерал Владимир Вазов в някоя от балканските или Първата Световна Война. Случката е станала в стари български земи, известни сега като западната част на Република Македония. Та нашите войски под негово командване често били нападани със значителни загуби от мюсюлмански чети. Генерала обявил - за всеки убит български войник ще опожарява едно местно село. И след 22 пожарище нападенията секнали и всичко станало мирно и тихо, явно местните разбрали, че Владимир Вазов си държи на думата. Толкова се били стреснали, че когато си затръгвали нашите, един поручик си закачил шинела на една ограда и казал " Не го пипайте, ще се върна да си го взема". И си го взел след бая години, през 1941, когато нашите войски били пак там. Дрипите на шинела си висяли на същата ограда и никой не смеел да ги пипне.
Вярно, в ония години не е имало Специални части и отработени тактически схеми, но явно и този безпощаден начин действа. В случая това е точно непоколебимата решителност и демонстрация на сила, за която пише Стефан.

[Стефан]

До: Тактика и стратегия срещу партизански формирования

Да, древен способ, известен като децимация. Убиване на всеки десети, при неспазване на обявените условия.
През войната в Албания само двама наши войници са били убити от албанците. След като навсякъде е било обявено че войниците нямат право да грабят, могат да купуват каквото се продава, но са длъжни да плащат, забранено им е да закачат населението. Ако обаче някой пострада - за всеки ще бъдат убивани десет местни. Е, за всеки разстреляли по сто души. Толко могли - толко броили. Още им държи влага. Но те не са и ритали особено. За тях Освободителната война, в резултат на която е създадена държавата Албания е българското настъпление през 1912 г.
Обаче ако някой не е способен да се държи така, все едно дали не е готов или не умее. Факта е че такъв НЕ МОЖЕ да воюва. И е било по-добре да си стои вкъщи, а не да се захваща с квото не може. И тва в онова, и душата в рая ... Ей кво става в Ирак.
Самодейци.

[Obersturmbahnfuehrer]

До: Тактика и стратегия срещу партизански формирования

Злати, историята е вярна, но не се е разиграла в Македония, а в Косово.

И друга случка има там - един местен заколил наш офицер докато го бръснел. След това викнали старейшините да вземат да го докарат, а ензи се направили на ударени. Е, довели го, барабар с една торба злато "за извинения". Ама след като нашите били запалили и избили вече третото село. Познай дали е имало още посегателства над "контингента" ни.

[zzlatev]

До: Тактика и стратегия срещу партизански формирования

Да-а, други са били времената, нямало е разни конвенции и хуманност. Само истинска война, в чист и неподправен вид.
Явно и тримата разказваме за едни и същи случки и места, само сме чули историята по различен начин.

[Obersturmbahnfuehrer]

До: Тактика и стратегия срещу партизански формирования

Сега питах кое е истина и кое е легенда.

Това с униформите е от Втората световна. Швабите са брали големи ядове с нашите и със жабарските окупационни войски в Дебарско, Западна Македония. Имало е голямо напрежение между контингентите и българите, в съюз с макетата са млатили жабарите, навлезли в нашите сектори. За отмъщение, италианците насъскали албанските овчари и ловци да стрелят по нашите. След като сме дали няколко жертви, пак се е почнало с подпалените села. Като довтасали старейшините в щаба да питат "що така?", нашите им обяснили ква е ситуацията и онези ревнали, че хората им са прости и "объркали" нашите с италианците. За да не стават повече такива "грешки", нашите им подарили 10 войнишки и една офицерска униформа и албанците ги облякли върху чучела и ги разставили на "критични" места, да се знае, че който стреля по войници с такива униформи, неговите си ще го разкатаят. Та, така била решена тази случка и до края е нямало повече изпълнения.