Събор на класически автомобили, UK, и малко любопитни факти около марките

[Asteri]

Това е само едно от множеството подобни съботно-неделни забавления в тихата английска провинция (снимките по-долу са от две различни сбирки както личи от сезона). На една огромна поляна бяха паркирани към 600 (според организаторите) автомобили, включително група спортни "зверове", малко мотоциклети, трактори и някои странични хобита със или без двигател.
Оказва се че въпреки тишината, в прованса кипи от активност. Возилата са излъскани до блясък, който личи дори при силно заоблачаване ) Удоволствието да грабнеш мазен бъргър от сергия и да се размотаваш из това море от "усмивки от старите ленти" е огромно. Въпреки че балансирането на фотокамера в едната ръка и бъргър в другата се оказа предизвикателство )


Насъбралите се возила естествено са предимно от местни английски марки, доста от които вече не съществуват. Затова добавих по малко описание за всяка от тях.

Остин 7, най-популярната кола в Англия през 1920-те, подобна е на Форд Т. Първият автомобил на БМВ всъщност представлява лицензиран Остин 7.




Още един "Остин"



През първата половина на ХХв Остините са особено популярни, водят се луксозни и се карат от английска и руска аристокрация, европейски принцове и испанското правителство. Патентите им са ползвани от Нисан за произвотството на серията Датсун.
Със западането на британската автомобилна индустрия започва масово сливане между отделните марки. Така "Остин" първо стават "ежедневен автомобил" и накрая изчезват напълно.


Автомобилът "Маестро", който се правеше и в България, всъщност е Остин Маестро (За удобство в маркетинга тази кола се рекламира и с името на по-известната фирма-собственик, Роувър ) През 1980-те марката Остин изчезва, затова и автомобилите й стават безмаркови. Вместо марка има само лого на модела, в случая пишеше само "Маестро".


Остин-Хийли (1958г, 6-цилиндъра, 117кс, до 168 км/ч, харчи 14л/100км ) Това е кратко-съществувала марка спортен автомобил, продукт на сътрудничество между "Остин" и няколко автомобилни дизайнера, работили за други английски марки.


Фигаро. Съвременен луксозен ретро автомобил-кабрио ( от 1991г.) Нисан (варияция е на модел Микра) но вместо логото на Нисан има собствен символ. Двигателят е 1л турбо. Липсват еърбегове, но има кожени седалки и климатик. Очевидно е за хора, които карат бавно )
Произвеждан е само в четири пастелни цвята, символизиращи по един от сезоните. Замислян е като уникат в ограничени количества. Голямото търсене обаче налага малко допълнително производство, като кандидат-купувачите са избирани чрез лотария. Сред притежателите му са известни личности, включително Ерик Клаптън.






Трайкинг, 1064сс, 73кс, много е лек, само 400кг, вдига до 160км/ч, ускорява до 100км/ч за 7сек,
"Трайкинг " е английски триколесен велоавтомобил (примитивни евтини коли с олекотена каросерия). Представлява съвременен вариянт на спортен "Морган" от 1930-те. "Трайкинг" е изобретен през 1970-те, от един бивш служител на "Лотус", който много харесвал колите "Морган", но били твърде скъпи за него, така че взел и си направил свой модел.




Зад него вдясно е светлосин "Уолсли".







Друг "Уолсли":



Създателят на фирмата, г-н Уолсли започва бизнеса си като изобретява първата машина за стригане на овце в Австралия през 1877г. При него работи и г-н Остин (който по-късно създава автомобилите "Остин").
Бизнесът с овцете се разпада бързо и двамата се връщат в Англия да правят автомобили. Годината обаче е 1900, г-н Уолсли е скептичен по отношение на автомобилостроенето и се оттегля от сътрудничеството (компанията му е огромна, съществува и до днес, но в друг отрасъл).


В крайна сметка една друга фирма купува само името "Уолсли", но наема г-н Остин да им прави колите. Първият автомобил "Уолсли" е триколесен, имитация на най-популярните за времето коли във Франция, но не успява да продаде нито един екземпляр в Англия... След като добавят още едно колело работата потръгва и за няколко години фирмата става най-големият автомобилен производител в страната. Дори след като създава своя автомобилна компания, г-н Остин остава тясно свързан с производството на колите "Уолсли".


Фирмата "Исузу" всъщност са японският производител на "Уолсли", които се реорганизират след Втората Световна война и започват собствено производство.


MG, 1953г, двигател 1.5л, 63кс.
Популярна и досега марка британски спортни автомобили. MG идва от "Гаражи Морис", една от фирмите на г-н Морис, която продава неговите коли. Създател на марката "Автомобили MG" е един от работещите там инженери, който просто решава да прави спортен вариянт на автомобилите "Морис".





Още един MG в зелено, с кошница за пикник, но се чудя дали сандвичите вътре няма да се опушат леко от ауспуха ) Зад него е бял Ягуар.

[davc]

От: Събор на класически автомобили, UK, и малко любопитни факти около марките

Адмирации! Много съществена публикация - и информативна. Някои неща ги научавам в момента ("генезиса" на упоменатите японски марки).

п п
И снимките са много добри, въпреки мазният сандвич

[Asteri]

От: Събор на класически автомобили, UK, и малко любопитни факти около марките









По-съвременни вариянти на Ягуар, от 1980-те:





Фигурката на скачащият ягуар, както и всякакви други подобни издадени фигурки на носа на автомобила вече са забранени, от съображения за сигурност при евентуален сблъсък.




Ягуар започват дейност с името Swallow Sidecar, но поради инициалите SS, асоциирани с немската армия, се преименува след войната ) Първите й автомобили се казват "СС Ягуар", от 1935г. В началото бизнесът върви бавно и се налага дори да си продадат фабриката, докато потръгнат продажбите и успеят да си я откупят обратно ) Още от началото започват със спортните коли, като създават и подобрен двигател. Двигателите им са толкова стабилни и многофункционални, че са сред малкото използвани през няколко декади в различни видове автомобили, включително военна техника и всетеренни возила.


През средата на ХХв Ягуар закупува английска автомобилна компания на име Даймлер и пуска няколко от своите най-луксозни модела с това име. Английският Даймлер няма нищо общо с немската едноименна марка. Още в началото на века германските Даймлер установяват че не са единствената автомобилна фирма с това название, затова избират да наименуват колите си "Мерцедес".


Кадилак от 1956, много рокендрол )






Роувър, 1936г.
Логото на Роувър наподобява нос на викингски кораб, а самото име означава "скитащ пътешественик".





Още един "викинг":



Понастоящем почти не се срещат леки коли "Роувър", защото съвременното производство се оказа калпаво. В миналото обаче са имали доста инженерни проблясъци, включително създаването на електромобил през 1888г.

Именно Роувър създава съвременният велосипед през 1885г - две еднакви по размер колела, движи се с верига чрез задното колело. На полски и на беларуски език, наименованието за "велосипед" е "ровер"/ "ровар", по името на компанията (може да се чуе и в Украйна).

През 1940г правителството кара Роувър да поеме масовото производството на новосъздадените турбореактивни двигатели. Това не се случва заради дизайнерски спорове, но през 1950г фирмата прави първият автомобил с двигател, базиран на същия турбо принцип. Колата развива 140 км/ч, работи с бензин, керосин или дизел, но не влиза в масово производство заради огромния си с разход на гориво .
През 1963г спортен автомобил с подобрен вариянт на този двигател участва в състезанието "24часа на Ле Ман" като достига 229 км/ч.

Маркос, 1960г. Отвъд него е един Ягуар.






Маркос е британска спортна кола. Името идва от фамилиите на създателите му, Марш и Костин. Марш е работил в авиостроенето и от там идва идеята купето да се гради от олекотен материал на дървена основа. Двигателите са на Форд, Волво и Буик, като първоначално са по-слаби (до 1.6л) заради дървения корпус. След като заменят дървото със стомана, печелят няколко GT състезания.
Автомобилите са доста рядко срещани, повечето модели са в рамките на няколко десетки бройки. Доскоро са правени опити за съживяване на марката, включително като комплект за "направи-си-сам автомобил" (обяснението е малко по-нататък), но явно малкото производство не може да поддържа бизнес.

Талбот, 1926г, спортен модел, 6 цилиндров 1.6л двигател. До него е 6-цилиндров "Морис" от 1934г, не знам дали моторът му е вързан с коланчета за да не изпада при високите скорости в движение ))



Марката Талбот просъществува от 1903 до 1992г, като през различните периоди е собственост на различни големи фирми (включително Крайслер и Пежо).
. Популярни са 1960-те и 1970-те години. Участвали са в ралита и във Формула 1.


Г-н Талбот всъщност е аристократ с графска титла.
През 1913г Талбот е първият автомобил който надминава 160км/ч (на английски цифрата е значима, защото е кръгло число в мили, 100мили в час).
Пежо се отказва от марката през 1985г - излезлият тогава Пежо 309 първоначално е трябвало да се казва "Талбот Аризона".

"Морис"




Още един "Морис", от 1933г. 1.2л 4-цилиндров двигател, хидравлични спирачки от Локхийд.


Г-н Морис също е лорд и носи титла Виконт Нафилд ( едно стъпало над "барон"). Бизнесът му върви доста добре, което дава възможност да направи две големи неща: създава едноименен колеж, част от Оксфордския университет; и е основно действащо лице в обединяването на замиращите британски автомобилни марки в един голям конгломерат през 1960-те.


Самата марка "Морис" оцелява до към 1960-те. Производството започва в гр.Оксфорд през 1913г, затова имат и модел Оксфорд, който просъществува доста дълго време, 1913-1971г.
Морис надминават Форд по популярност в страната, понеже са здрави и евтини. През 1920-те държат 50% от автомобилния пазар в страната, като продължвата да са сред първите три чак до 1970-те.

Морис Майнър Травелер (Морис Младши "пътешественик"), 1956г, странен автомобил с дървена рамка. Същият дизайнер по-късно прави и прочутото Мини. Отвън има рамка от ясенова дървесина. Дървото е само лакирано, за по-голям ефект.





На стъпенката отвън се вози кутията с маслото:

[Asteri]

От: Събор на класически автомобили, UK, и малко любопитни факти около марките

Това жълтото не погледнах марката, има много специфичен символ на носа, ако някой го знае...



Бентли



Ролс



Астон Мартин









Кола с тромба, и много интересни дръжки на вратите )





"Остин", биберонът не е оригиналното лого ))








Каравана от 1924г.








Морис Оксфорд, 1953г, със сериозен академичен вид ) 1.5л 40кс двигател, харчи 10л/100кмр развива до 116км/ч, но високите скорости просто не му отиват ). В редовната цена са включени доста екстри като щора за задното стъкло, инструмент за отчитане налягането на маслото, амперометър, електрически часовник. За отопление обаче се плаща допълнително.









"Райли", със слонче ) (слончето не е оригинално)



Също стара английска марка, правят велосипеди края на XIXв, а също мотоциклети и "моторни каляски".Окончателно изчезва в края на 1960-те.


Синът на собственика пръв тръгва да прави автомобили още на 16г възраст, и то тайно, защото баща му не одобрявал тази технология и предпочитал велосипеди. Момчето се оказало добър механик и дори автомобилът му включва първият механично задвиждан клапан (по това време клапаните се дърпат от вакуума, образуван при спускането на буталото).
Райли няма патент и яколко години по-късно "Бенц" патентова свой механичен клапан. Патентът на Бенц обаче не получава плащания от английските автомобилни компании, защото английските механици вече ползват изобретението на Райли.


Въпреки всичко г-н Райли-старши, собственик на фирмата, продължава да залага на велосипедите и като се съгласява да прави само части за автомобили - като започва от колелата със спици, които много приличат на велосипедните ) През това време Райли-младши изобретява, и този път патентова, сваляемото колело (вече не е необходимо да се демонтира цялата ос).


Малко преди Първата световна война, фирмата започва да прави собствени автомобили, както и самолетни двигатели. През 1920-те Райли-младши продължава да новаторства, негово дело е идеята за комфортно купе облицовано отвътре с плат. Двигателите подобрени от него имат голям успех в състезания през 1920-те и 30-те години.
В следващите години Райли бързо са засенчени от новопоявилият се "Ягуар". Компанията вече не съществува, но го има само клонът създаден от Райли-младши, занимаващ се с производство на двигатели и двигателни части.


Райли 1965г, един от последните модели на тази марка




Армстронг Сидли, 1947г, модел Ланкастър.
Моделът "Ланкастър" е първият следвоенен спортен седан, с двулитров 6-цилиндров двигател от 70кс. Купето е от дървена рамка с покритие от стомана и алуминии. На "носа" на колата има фигура на сфинкс, което идва от тяхното мото "тихи като Сфинкс".




Армстронг-Сидли е инженерна компания произвеждаща луксозни автомобили,но също и сериозни неща като авиационни двигатели, предавки за танкове, мотори за ракети и торпеда. Създадена е 1919г чрез сливането на две фирми (Армстронг е във военната индустрия, а Сидли в автомобилната) и действа до средата на ХХв. През 1960г компанията е погълната от "Ролс-Ройс" точно заради авиационния им бизнес. Понеже Ролсовете нямат никакъв интерес към автомобилната част, те продават този клон от бизнеса на "Клубът на собствениците на автомобили Армстронг-Сидли". Сега клубът притежава всички патенти, дизайн, авторски права и запазени марки, както и правото върху името "Армстронг-Сидли".


Първите автомобили на оригиналната марка Сидли са базирани на модели Пежо.
За кратко "Сидли" се сливат със "Уолсли" и правят автомобилите "Уолсли-Сидли". В такава кола се е возел английският Крал Джордж V (освен че е дядо на настоящата кралица, този крал остава в историята с това, че преименова английската династия от "Сакс-Кобурготски" на "Уиндзор", защото през войната не било популярно да си с немски произход ) )


През Първата световна война започват да произвеждат и камиони, линейки, самолетни двигатели и корпуси. След което се сливат с "Армстронг", които работят в същата област.
През 1930-те авиационният клон на компанията се отделя като "Хокър Сидли", която действа и досега. Сред продукцията й са изстребителят Хариър и самолетът Еърбъс А300.


След Втората световна война марките автомобили на компанията носят имена на самолети, като бомбардировачът "Ланкастър" и "Хокър". Двигателите им достигат 4л, но дизайнът им не е така елегантен и марката не се справя с конкуренцията на Ягуарите на пазара.

[bochkata]

От: Събор на класически автомобили, UK, и малко любопитни факти около марките

Прекрасни автомобили! Благодаря.
Каза,че имало,мотоциклети и трактори,качи някоя снимка.

[Тихомир]

От: Събор на класически автомобили, UK, и малко любопитни факти около марките

Адмирации!

[Asteri]

От: Събор на класически автомобили, UK, и малко любопитни факти около марките

Още един персонифициран автомобил, може това да им е зодията )





Автомобили "направи си сам" (kit-car), продават се на части и си ги сглобяваш сам. За разлика от самоделките, тези се правят специално за целта като комплект, от големите автомобилни компании (в Англия е разрешено да се правят до 200 броя на година) .
Степента на сложност е различна, за сглобяването отиват между 100 и 1500 часа работа. Може да се закупят и цели сглобени и тествани модули. За да се карат по пътната мрежа минават специален технически тест. Най-големите майстори си купуват само детайлен план за съответния автомобил и си набавят частите от различни източници.




Комплектовани коли се произвеждат от 1896г насам, но стават масово популярни след 1950-те години. Компанията "Лотус" започва дейност именно като производител на комплекти за коли.
Освен че са интересни на външен вид, тези автомобили са доста по-евтини от стандартните за съответната марка. През последните години се правят и доста копия на популярни класически автомобили.

Ленд Роувър 1963г

ЛР отдавна нямат общо с "Роувър", въпреки че Роувър пускат първият модел под това име през 1947г. Заводите на Роувър са разрушени при бомбардировка през войната и вместо досегашните луксозни автомобили, им се налага да започнат производство на нещо което да се прави с евтини материали, но да е практично, за да се продава добре. По това време успешно се продават единствено джипове и трактори, така че Роувър решават да направят нещо средно между лек камион и трактор, което да е насочено към фермерите. (и досега английските фермери се возят преимуществено на Ленд Роувър) . Първоначално целта е била производството на Ленд Роувър да е временно, само докато Роувър наберат достатъчно средства за да се върнат към стария си бизнес )))


При първия прототип воланът е разположен посредата на таблото (подобно на трактор) ; поради недостига на стомана купето е от алуминиево-магнезиева сплав, а цветът е от единствената налична боя - армейско зелено. Автомобилът е тестван и в изпълнението на земеделски задачи, включително оран в полето. Това явно би било интересно возило!


Много от добрите идеи в настоящите Ленд Роувър са именно от този период, включително използването на алуминий за купето, който въпреки скъпата си цена е по-устойчив на корозия. Запазена е и идеята купето да е изградено от предимно плоски панели (първоначалното производство е било предимно ръчно поради липсата на машини).

Един много повдигнат Плимут РоудРънър от 1968г, отзад беше на половин метър от пода





Плимут е марка на Крайслер. На логото му е изобразен корабът Мейфлауър (с който идват първите американски заселници) - корабът акостира на Плимутските скали. Логото обаче се появява след името. Самото име има не чак толкова интересен произход - заимствано е от популярна марка градинарски канап ("Плимутски канап за връзване"), който е ползван масово от фермерите и съответно фирмата е разчитала името да се помни лесно.


През 1920-те Крайслер навлиза с "Плимут" в пазара на евтини автомобили. За да се пребори с конкурентните Форд и Шевролет, Плимутите включват допълнителни екстри в стандартната цена. Ходът се оказва печеливш, защото именно продажбите на евтините Плимут опазват фирмата от банкрут през Голямата Депресия.


През 30-те години Плимут постепенно излиза от "евтините" автомобили и добавя малко лукс. Променя се окачването на купето, така че вибрациите от двигателя да не се усещат; контролните уреди се "вмъкват" в таблото, така че повърхността да е равна ; гърбът на облегалките се тапицира меко за удобство на пътниците отзад при евентуална катастрофа.
При един от моделите се въвежда седалка извън купето, на мястото на багажника, по подобие на седалките за слуги при старовремските карети )
На световното изложение в Ню Йорк от 1939г Плимут пускат първият масово произвеждан кабриолет с автоматичен гюрюк.


В началото на 1950-те Плимут вече са известни като евтини, издръжливи и качествени автомобили, както и много по-елегантни от Шевролет и Форд. В средата на 50-те обаче започват проблеми с некачествени материали, лоша конструкция и недостатъчна защита от корозия.
Постепенно Плимут губят своята идентичност, с което и губят мястото си на пазара.


Ретромоделът "РТ Крузър" на Крайслер първоначално е замислян да излезе под логото на Плимут, за да може марката да си върне своята уникалност. При липсата на идеи за развитието й, марката е окончателно закрита през 2001г.


За името РоудРънър, Плимут плаща $50хил на филмовата компания Уорнър Брадърс за да ползва името и образа на анимационния герой. Автомобилът е замислят като мощна но евтина кола, базирана на вече успешният им модел GTX. Затова всеки елемент от значимост за мощността на автомобила е подобрен, а всичко несъществено е премахнато. Двигателят е V8, 335кс, но моделите с климатик са с 5кс по-малко, защото радикалния дизайн на по-мощния двигател не позволява такава добавка. При доплащане може да се избере и двигател от 425кс.
В купето обстановката е минималистична. Предната седалка е цяла, затова лостът за скоростите е просто една метална пръчка в пода, без конзола.
В началото са планирани само 2000 бройки , но успяват да продадат 45000.


(вляво) Форд Кортина 1963. До нея са Хамбър от 1958г и Остин.


Форд Кортина е британски модел семейна кола произвеждана 1960-те до 80-те. В началото са продавани и в САЩ, но през 1971г са заменени там от Форд Пинто.


Кортина се появява в следствие на успеха на малкия Мини. Форд обаче не може да си позволи разработката на изцяло нова компактна кола, затова избират да произведат по-голяма "малка" кола. Кортина веднага се превръща в най-продаваната кола във Великобритания като е номер едно непрекъснато от 1972 до 1981г .Производството им спира през 1982г, когато изведнъж губят популярност пред по-практичния Опел Кавалиер. Вече произведените екземпляри залежават и едвам биват продадени през следващите 5г.


Общо са продадени над 2.5 млн Кортина, така че 10г след спиране на производството, те все още са сред най-често срещаните автомобили по английските пътища.
През 2006г вече са рядкост и са начело в класацията на... най-продавана за скрап кола.
В момента са трето място като най-продавани коли в страната за всички времена.


Името й идва от италианския ски курорт Кортина Д'Ампецо, където се провежда зимната Олимпиада през 1956г. За реклама няколко автомобила Кортина са подкарани по улея за бобслей там. Основен замисъл в дизайна е бил колата да е "модна" и евтина за производство. Двигателят е 1.2л и 1.5л, 60-78кс.
Има и спортен вариянт под името Лотус Кортина (Форд Кортина разработен от "Лотус"). Всички от лотусовия модел са бели, със зелен кант отстрани. Второто и третото поколение Кортина са популярни спортни автомобили. С тях е оборудвана полицията в Хонг Конг.
Двигателите на Кортина се ползват и от други малки Форд - Ескорт, Капри и Фиеста.


"Хамбър" също започва като производител на велосипеди от края на ХIХв. Правят луксозни автомобили и са доста популярни в началото на ХХв. През Втората световна война произвеждат бронирани автомобили. След войната Хамбър стават популярни сред бизнесмени и политици с красивия си интериор и здрава конструкция. Пионери са във въвеждането на дискови спирачки и автоматични скорости. Абсорбирани са от Крайслер в края на 1960-те който веднага спират производството им.


Два скутера Ламбрета. Вляво зад тях е автомобил Триумф от 1964г.





Ламбрета се правят първоначално в Милано, от 1940-те до 1970-те. Произвежда ги фирма Иноченти. Освен скутери, Иноченти произвеждат и Мини-та по лиценз, както и версия на спортните Остин Хийли, а към края на съществуването си сглобяват и Мазерати. През 1990-те Иноченти се поглъща от Фиат, когато за кратко произвежда автомобили Юго, след което марката напълно изчезва.


Скутерите Ламбрета се появяват след като заводът за метални тръби на г-н Иноченти бива сринат при бомбардировка през Втората Световна война. Г-н Иноченти се замисля върху необходимостта от евтин индивидуален транспорт, по-евтин от мотоциклетите и с по-добра защита от вятър и студ. Дизайнът на Ламбрета (както и на по-популярните Веспа), идва от американските скутери Кушман, с които са се придвижвали десантчици и барети в Италия (понеже пътищата са били нарочно разрушавани с бомбардировки).


Дизайнът на Ламбрета е възложен на същият, който създава и модерният хеликоптер. Целта е да се получи евтин, здрав и прост за управление скутер, да е удобен за мъже и за жени, да може да вози пасажер и да е такъв, че да не се цапат дрехите на шофиращия. Интересно е, че дизайнерът е мразел мотоциклети, може би затова Ламбретата няма много сходно с тях. Возилото е революция в дизайна - скоростите са на кормилото, а целият двигател е окачен на задното колело; отпред има преграда предпазваща от кал, за разлика от откритите мотоциклети; дамите спокойно могат да ги карат с пола; монтажът на предното колело наподобява самолетните и е лесно за смяна на гумите. Вътрешната мрежова предавка премахва мотоциклетната верига като източник на масло и мръсотия.


Г-н Иноченти обаче настоява шасито да се прави с тръбни елементи като велосипед, с което ще има възможност да възроди бизнеса си с метални тръби.
Дизайнерът не се съгласява с идеята и напуска фирмата, за да се присъедини към конкуренцията - фирмата Пиаджио, която произвежда прочутите Веспа.


Името Ламбрета идва от малката река Ламбро в Милано, която тече до завода. Скутерите им се произвеждат и в латинска америка, понякога под различно име, но винаги с отличителния си дизайн. През 1960-те европейците се замогват и вместо скутери започват да си купуват малки автомобили. Иноченти е закупен от Британската Автомобилна Компания и произвежда Мини. Поради отличните си инженери, италианските Мини са доста по-добри от британския оригинал. Компанията Иноченти изчезва през 1972г. Индийците обаче закупуват Ламбрета и продължават производството по същите причини по които някога беше създадена фирмата - необходимост от транспорт при лоши пътища и бедно население, което не може да си позволи автомобил. Постепенно името Ламбрета се заменя с други, местни наименования, но двигателите и дизайнът остават същите.


В Бразилия на скутерите им казват "ламбрета".

Още един Триумф:






Триумф Витес 1970г, Същият дизайнер прави няколко серии на Мазерати, както и БМВ 02-серия. Автомобилът има спортни качества (състезавал се е на Рали Монте Карло) , но и функционалността на ежедневна семейна кола.



"Триумф" е компания за автомобили и мотоциклети, започната от един немски търговец в края на ХIХв, който почва да внася европейски велосипеди в Лондон.
Мотоциклетите Триумф се ползват от британската армия през Първата световна война. След края на войната Триумф са най-големият производител на мотори в страната. Не след дълго минават и към производство на автомобили, като първата кола Триумф е по дизайн на компанията Лия-Франсис (друг бутиков автомобилостроител) , на която плащат отчисления за всеки продаден екземпляр.


Още от самото начало Триумф виждат че не могат да се конкурират с големите автомобилни компании на масовия пазар. Така решават вместо множество евтини коли да правят малко, но скъпи автомобили. Нещата обаче не потръгват, особено с настъпване на Втората световна война когато дори фабриката им е разрушена.
След войната новите му собственици ("Триумф-Стандарт") са производители на двигатели за Ягуар. Мениджърите на компанията и тези от Ягуар обаче се изпокарват, което води до решението за създаване на конкурентен на Ягуар автомобил. Поради недостиг на стомана, новите Триумфи са за кратко с каросерия от алуминии (впоследствие отново минават на стомана, тъй като алуминият поскъпва).
През средата на ХХв компанията решава да прави спортни автомобили с марката Триумф, а ежедневните коли да са с логото "Стандарт". След големият успех на марката Триумф обаче, марката "Стандарт" е извадена от употреба.


Постепенно Триумф губи популярност и изчезва през 1980-те. От 2012г марката е собственост на БМВ и слуховете за възобновяване на марката продължават.


Една катафалка. На предният им капак е изрисуван Еди на Айрън Мейдън ) За хората които искат навсякъде да поддържат стил )




Скутерче с филмови мотиви:



Харли













Лия-Франсис, 1929г.
Още една компания съществувала от началото на ХХв. Първоначално правят автомобили по лиценз на Сингер. Постепенно минават към собствено производство на луксозни седани и спортни автомобили през 1920-те, както и мотоциклети. Самата компания обаче се оказва неуспешен бизнес и е закрита през 1960-те. Въпреки че новият собственик осигурява и досега сервиз и резервни части за съществуващите автомобили, като от време на време произвежда и по някой автомобил. Общо са произведени едва 10 000 коли от марката. Понастоящем има слухове за възобновяване на компанията.





Каравана от Фолцваген с всички удобства )

[Asteri]

От: Събор на класически автомобили, UK, и малко любопитни факти около марките

Ситроен и Бентли





Тези са готови за пикник с кошниците






MG 1974, 1.8л, 95кс, ускорява до 100км/ч за 11сек. През този период металнте бъмпери започват да се заменят с пластмасови. Автомобилът е сред първите въвели т.н. "зона на деформация" в конструкцията на предницата (отрязък, който поема удара при катастрофа и се мачка за да олекоти въздействието). Поради многото си почитатели, ограничен брой от същия модел е произведен и 20г по-късно.




В този автомобил пък има и допълнителна седалка за домашната прислужница ) На прозореца (с дървена рамка) са вазичка с цветя, както и щора с помпони )





Едно време нещата са били доста по-простички )



Скоростите са " "бърза" и "бавна"



Едно ферари отвътре (пропуснал съм фото отвън) :




Винсент - това всъщност е съвременна реплика на "Райли" от 1934г, и е от типа "направи си сам", но може да си го купиш и цял ако не ти се занимава с винтчета и отверки ) Двигателят е на Форд.








БМВ Изета.
От т.н. тип "кола-балонче" ) "Балончетата" популярни през 1950-те, когато заради Суецката криза се вдига цената на бензина. Освен това повечето "балончета" са с три колела, заради което плащат и по-малки данъци.





Името тръгва от първият такъв автомобил, направен не от кой друг, а от "Месершмит". След войната на Месершмит е забранено да произвежда самолети и докато търсят други начини за развитие са направили мини-автомобил, малко с балончестата форма като кабините на старите самолети.
"Балончетата" биват изоставени след появата на Мини-то и Фиат500, което са четириместни.


Изета е италианско дело, прави се в Милано от фирма Изо, но поради популярността си е лицензирана в други страни. Най-популярна е версията на БМВ от началото на 1960-те. Двигателят е от БМВ мотоциклет, но със своите 12кс е по-мощен от италианската версия ) В Германия дори се кара с шофьорска книжка за мотоциклет )
Вратата е отпред, затова има отвор на покрива, през който да излезе шофьорът ако при челен удар се залепи за друга кола. Отпред могат да се возят двама, отзад има рафт и резервна гума под него. Има и тръбен багажник отвън, но не знам дали двигателят (236 куб.см, 9.5кс) би се справил с нещо по-тежко от кошница за пикник ) Английските модели са с три колела, но така колата лесно се прекатурва. Затова европейските версии са с две колела отзад, на 48см разстояние едно от друго, при което няма място за диференциал ) Максималната им скорост е 75км/ч, резервоарът събира само 13л, но пък харчи 4л/100км )


Форд Мустанг 1974г




Мустанг се появява през 1964г и не само е сред най-успешните модели на Форд, но и поставя началото на собствен клас автомобили, т.н. "пони-коли", спортни но четириместни, с дълъг преден капак и къса задна част. Въпреки че са спортни, този тип коли не са особено мощни, нито са скъпи, съдържат компоненти правени за други модели, и имат голяма възможност за тунинг и индивидуализация.


И един много пенсионерски автомобил )

[Asteri]

От: Събор на класически автомобили, UK, и малко любопитни факти около марките

Форд Т. 1911г





Този е от типа открити автомобили, които са били по-евтини от затворените със стъкла )
Форд Т всъщност е "автомобил за всякакъв терен", което е било необходимост при състоянието на пътищата от онова време ) Направен е така, че да може да минава по каменисти пътища, кални алеи около ферми, да прецапва през плитък брод (все още се срещат по английските пътища!). Има също възможността да бъде килнат на една страна и като се свали едно колело да има възможност чрез ремък да задвижва селскостопанска техника като водна помпа, трион, балираща машина и т.н. Продавали са се и специални комплекти части, с които Форд Т да бъде превърнат в действащ трактор. За разнасяне на селската поща зимата е имало и екипирани Форд Т със ски вместо колелета.


Автомобилът който има репутацията че е "перфектен и не са му необходими корекции", всъщност се оказва че е подобряван тихомълком. Този стил на минимални, незабележими на пръв поглед подобрения е по-късно подет и от не по-малко известният Фолцваген Костенурка.
Продукцията започва през 1909г и продължава две десетилетия. Още в началото Хенри Форд обявява че "купувачите могат да си поръчват какъвто искат цвят, стига този цвят да е черен" ) Но този лозунг бива въведен в практиката няколко години по-късно, така че съществуват някои ранни цветни версии. Червени са били само евтините, открити автомобили.

Двигателят е почти трилитров, 20кс, макс.скорост 70км/ч и разход на гориво около 15л/100км. Има две скорости и задна. Може да се зарежда с бензин, керосин или етанолов спирт, но настъпването на "Забраната за Алкохол" скоро прекратява употребата на спирта )

"Запалването" на този модел изисква толкова умения колкото и самото шофиране ) Ползва се манивела, която се захваща по точно определен начин с дясната ръка, като през това време с лявата се дърпа смукач, излизащ от радиатора.
Поради липсата на съединител, смяната на скоростите става с помощта на различни позиции на ръчната спирачка. Има и позиция за "круиз контрол" при която автомобилът се движи скоростно, без водачът да натиска газта. Спирачките застопоряват трансмисията, като няма такива на самите колела. При спиране има "спирачказа паркиране".

Резервоарът за бензин е разположен под предната седалка и действа на гравитационен принцип, няма горивна помпа. Затова ако има малко гориво колата не може да изкачва баири ) Решението в този случай било да се катериш по баира на заден ход.


Бентли Континентал 1960г, 6.2л двигател


Въпреки че днес е луксозна лимузина, през 1920-те Бентли е успешна спортна кола печелила многократно състезанието "24ч на Ле Ман". Още по това време обаче Бентлитата се харесват на заможните собственици. Голямата Депресия обаче прекратява бизнеса с лукс и Бентли е купен от Ролс Ройс, които прекратяват състезателните насока на марката.

Кадилак Купе ДеВил 1959г, стърчи с повече от метър спрямо съседите си ) Дълъг е 5.70м Името ДеВил идва от френския израз "градски", но това явно е градска кола само за широките американски улици ) Първият от серията ДеВил излиза десет години по-рано и е оборудван електрически стъкла, телефон в жабката, кутия за гримиране и секретарски бележник в задната седалка ))



Кадилак са луксозна марка на Дженерал Моторс, но започват като независими през 1902г. Създаването на фирмата до известна степен се дължи на Хенри Форд. Г-н Форд разпуска една от компаниите си и праща инженер да оцени имуществото й. Вместо да направи това обаче, инженерът им предлага свой дизайн на двигател и възможността вместо да се закриват, да се обособят в самостоятелна компания.
Собственикът взема името от свой прадядо, Антоан Ва Мот сюр де Кадилак, основател на гр.Детройт. Логото на фирмата е също базирано на семейния герб, с изобразени корона и патици. Гербът е модернизиран 1999г.

Мото на Кадилак е "Световен стандарт" ) Колите на Кадилак се славят с прецизния си инженеринг отвътре и стилен изглед отвън. Правят множество нововъведения като първата изцяло затворена кола през 1910г, както и първата електрическа система за запалването и светлините. През 1915г въвежда 70кс двигател, развиващ до 104км/ч - скорост, която е дори невъзможна по повечето от тогавашните пътища )) Освен основни подобрения в двигателите, Кадилак правят първият изцяло стоманен покрив (до тогава са били от плат върху дървена рамка). В началото на 1950-те въвеждат автоматично затъмняване на "дългите светлини" при среща с насрещен автомобил. През 1960-те се появява и първото автоматично отопление/климатик, позволяващ подаване на зададена температура.


Ягуар И-Тайп (на английски "E-Type" т.е. Тип "Е"). 1961г. 3.8л 6-цилиндров двигател.

И-Тайп става символ на спортните автомобили от 60-те години, влизал е и в класацията за най-красиви автомобили на всички времена. Енцо Ферари я нарича "най-красивата кола на света". Един от първите автомобили където се ползват дискови спирачки.
И-Тайп е от вида GT (което идва от италианското "гран туризмо", т.е. дълго пътуване), мощни спортни автомобили с които може да се пътува комфортно и скоростно на дълги разстояния. За разлика от тях, стандартните спортни автомобили са по-леки и залагат на спартанската обстановка в името на техническите показатели.
Понастоящем GT се асоциира предимно със коли за състезания свързани с издръжливост, като "24ч на ЛеМан".


Едно необичайно закръглено Волво


Форд Феърлейн от на 1960-те. Наречен е на имението на Хенри Форд.


Морис Оксфорд и Кеймбридж (не съм сигурен коя марка) един до друг )


ДеЛореан, автомобилът от филма "Обратно в Бъдещето" ) Това е единственият модел, с който ще се запомни тази краткосъществувала фирма (между 1975 и 1982г). Фирмата банкрутира още преди да излезе на екран самият филм, но колата става легендарна. Понастоящем съществува автомобилна фирма ДеЛореан, която няма нищо общо с оригиналната, но закупува автомобилните части останали от старата фирма, както и логото им, и все още е в помощ на собствениците на тези коли.

Оригиналната фирма е създадена от Джон ДеЛореан в Детройт. Г-н Делореан е бил добър инженер, иноватор и най-младият директор в Дженерал Мотърс. Парите за компанията идват основно от банкови заеми и инвестиции на известни личности от шоубизнеса. В търсене на още средства, ДеЛореан решава да направи завода си на място с голяма безработица, така че да получи парична подкрепа и от държавата. Така производството на колите почва в Северна Ирландия.

Безработните обаче не се оказват добри работници и тръгват проблеми с качеството на продукцията. Друг проблем е и високата цена на автомобила. Сред положителните черти е корпуса от фибростъкло и неръждаема стомана, но това също се превръща в негатив чрез оплакванията че по колата остават отпечатъци от пръсти при пипане и трябва непрекъснато да се лъска )

Недоволство предизвиква и липсата на цветове поради невъзможността да се боядисва лесно стоманата. Като капак на всичко, Джон ДеЛореан бива забъркан в скандал свързан с трафик на наркотици, уж търсейки начин да набере средства за фирмата си. Въпреки че е оправдан, репутацията му е срината, а с това и бъдещето на компанията.

Днес все още се движат 2/3 от произведените преди 30г автомобили ДеЛореан, като съществуват различни сервизи и доставчици на части, чрез които автомобилите могат да се подобряват и тунинговат. Настоящата фирма ДеЛореан дори продава новопроизведени коли, направени от комбинация от нови и оригинални части. От 2013г ще има и производство на електрически автомобили.

Триумф Спитфайър, 1974. Наречен е на най-популярният британски самолет от Втората световна война. Спортна кола за обикновения човек, с неголеми възможности: двигателят е 1.5л, 53кс, вдига до 160км/ч.







Форд Зодиак, 1956г, 86кс, 2.5л двигател, с макс.скорост 140км/ч и разход на гориво от 13л/100км.
Това е английски Форд, сред най-големите коли на компанията продавани в страната. Те са сред първите коли ползващи независимо предно окачване, все още използвано и днес.





Лотус Еспри, от 1980-те и 90-те. 260-300кс, ускорява до 100км/ч за 4.6 сек, вдига до 270км/ч.При моделът Еспри се добавя нова защита за пътниците при евентуално преобръщане, купето е укрепено с Кевлар който предпазва срещу усукване.



По традиция всички модели на Лотус започват името си с буквата Е. Дизайнерът на Еспри е италианец с доста специфичен стил, правил е още VW Голф I, ДеЛореан, Ламборгини, Застава Юго, Корандо на Ssang Yоng, Фиат Панда, Деу Матис и много други, както и камера за Никон, прототипи за компютрите Апъл и офис мебели.

Лотус е британска марка спортни и състезателни коли. Автомобилите им са леки и доста способни Произвеждат се от средата на ХХв. Лотус дават и инженерни съвети на други автомобилни фирми, като техен дизайн е ползван за двигателите на множество съвременни автомобили.

"Еспри" може да се види във филма "Красива жена" с Джулия Робертс, след като Ферари и Порше отказват да дадат свой автомобил за кадри с проститутка. След филма продажбите на Еспри се утрояват ) Колата може да се види и в "Първичен инстинкт".


Шевролет Корвет Стингрей.

Шевролет е марка на компанията Дженерал Моторс. Създаден е от швейцарския инженер Луи Шевроле в началото на ХХв, но се влива в Дженерал Моторс, които имат нужда да конкурират Форд Т със своя "народна кола".

"Корвет" идва от названието на малки бързоподвижни военни кораби. Шевролет Корвет се произвежда от средата на ХХв, но им правят основен редизайн през 1960-те, с който стават по-елегантни. Този редизайн е моделиран по формите на морски хищници, от там излиза и названието Стингрей (означава "морски скат").


По-ранните модели от 1974г действително имат прилика с формите на плуващ скат, двигателят първоначално 300-400кс, но след въвеждане на екологичните норми за безоловен бензин мощността пада в рамките на 200-и няколко )









Един модел от 1990-те, когато с помощта на много нови технологии успяват да си върнат загубените конски сили ) могат да вдигат до 291км/ч :










И един по-нов, от първото десетилетие на XXIв, двигателят вече е 6-7л, мощността стига 400-600кс, ускорява до 100км/ч за по-малко от 4 сек. Харчат 10-14л/100км, могат да вдигат 330км/ч
Отскоро бъдещите купувачи на най-мощните машини могат да участват в правенето на двигателя, за което плащат допълнително и идват да помагат на поточната линия в завода

[Asteri]

От: Събор на класически автомобили, UK, и малко любопитни факти около марките

Остин от три различни декади:


Фолцваген кемпер. Това е вторият модел на фирмата, след "Костенурката", произвежда се от 1950-те насам. Правят се в пътнически вариянт, като товарни и като пикап. Отделните под-разновидности са многобройни и специализирани според функцията. Има дори полицейски и пожарникарски вариянт, както и железопътна дрезина. Автомобилите от този тип са доста обичани и имат множество прякори. В Португалия им казват "хлебчето", а в Дания са "ръженият хляб", финландците въвеждат употребата на "мини-бус", за немците е "хипи-ван", а в Англия е "машина за любовни наслади" )))



Малко забавления. Ретро пушек:



Това е реплика в умален вид на истинска машина от първите години на ХХв.







Клубът на корабомоделистите е пенсионерски, може би защото изисква повече време и търпение )







Парен автомобил Стенли. Беше и герой от анимационния филм "Cars", където е изобразен като статуята на основателя на града в който живееха колите



Автомобилната компания е формирана след като г-н Стенли далновидно продава стария си фотографски бизнес на Кодак в края на XIXв. Автомобилният им бизнес е доста успешен като в този период са най-големият производител на автомобили в страната - цели 200 броя )
Освен това колите им са доста мощни, те са първият автомобил качил стръмния път до Връх Вашингтон, най-висок в североизточния край на САЩ (почти колкото Витоша). Пътят е дълъг цели 12км и им отнема над 2ч ) Подобреният парен двигател впоследствие поставя рекорд за скорост на подобни машини, който остава ненадминат през целия ХХв.

Парата в двигателя се генерира от котел намиращ се под седалката на шофьора, и пазеща му топло ) Котелът е омотан с жица за устойчивост ) Двигателният момент се предава от мотора направо към задния диференциал с помощта на верига. Липсват предавки и съединител.

Обратно в бензиновата епоха, идин Алвис от първата половина на ХХв:



Фирмата Алвис също произвежда състезателни коли, самолетни двигатели, бронирани коли и танкове. Колите им се славят с високо качество, елегантни и с много технологични нововъведения. Алвис се съсредоточават главно върху инженерната част на двигателя, докато купетата се правят от други производители, така че в резултат имат екземпляри с оригинална и разнообразна форма отвън.
В момента съществува нова компания, която възражда марката с пускането на ретро стилизирани автомобили, базирани на оригиналните дизайн и документация на Алвис.


Нагледно разликата между американски и европейски коли ))

[Asteri]

От: Събор на класически автомобили, UK, и малко любопитни факти около марките

И нещо селскостопанско
Трактори на Форд, Ланц Булдог, Фелд Маршал и най-вдясно е "Парният чук" )




не знам чия марка е




Фелд Маршал в зелено и Ланц Булдог зад него в синьо:

Двигателят на Ланц Булдог е специфичен, макар и подобен на тези с вътрешно горене. Горивото е масло, което се "пали" с помощта на нагрят до червено метал. Създадени са като конкуренция на парния двигател (основен източник на задвижване в края на XIXв) но са по-икономични, по-надеждни, палят и при ниски температури, и по-лесни да се работи с тях.
До към 1950-те този тип двигатели са и предпочитани от производителите, понеже са по-лесни за продукция, по-елементарни и по-евтини. Предимство е и че могат да работят с разнообразни горива като нафта, газ, керосин, нерафиниран петрол, олио и креозот,т.е. каквото има ) Някои дори за зареждани с отработено машинно масло, така че на практика горивото им е излизало безплатно )


Фелд Маршал с маршалския жезъл


Фелд Маршал е британска марка от 1940-те до 50-те, като има и трактори "Маршал" от 1930-те. За разлика от двигателите на Форд, тези ползват само един цилиндър. "Запалването" наподобява работа с нафтова печка ) Тлееща азотна хартия се пуска в главата на цилиндъра с помощта на специален държател. След това се завърта манивела. Има и по-рядко срещан вариянт, при който след хартията, вместо манивела има механизъм подобен на огнестрелно оръжие, с "патрон" ) Едва последните им модели въвеждат система за електрическо запалване.
Тракторите на Фелд Маршал най-често са се ползвали за теглене на селстостопански машини от едно място на друго, както и като двигател за задвижване на друга техника с помощта на ремък.


Ланц Булдог

Ланц Булдог е един от най-популярните немски трактори. В Германия, особено в Бавария и досега на тракторите им казват "Булдог". Моделите им са толкова популярни, че са копирани от производители в други държави, често без ползване на лиценз. През 1950-те биват погълнати от "Джон Диър", водещ производител на селскостопанска техника в света.

Фордсон и ръждив Кропмастер зад него, от 1940-те.

Фордсон е марка на Форд ползвана през първата половина на ХХв. Хенри Форд е израснал във ферма и наред с интереса си в автомобилостроенето е имал и желание да облекчи труда на фермерите.


Фордсон се появява през 1917г като първият масово произвеждан лек и евтин трактор в света, като дава възможност на дребните фермери за пръв път да притежават свой трактор. Фордсоните са много популярни, въпреки че се оказват ненадеждни, чупят се лесно, стават недържимо горещи, а и понеже са леки не ги бива много в тегленето на плуг из полето. Основен проблем е и че лесно се преобръщат в "задно салто" )
В ранните години на ХХв Форд са единствената компания, която произвежда и автомобили, и камиони, и трактори. След Голямата депресия обаче те спират американското производство на трактори и го местят в Англия. През 1960-те името става просто "Форд".


"Кропмастър" е дело на британска компания "Дейвид Браун", чието основно производство всъщност са скоростни кутии. За производство на трактори се кооперират с "Фъргюсън" и съответно тракторите им са под логото "Фъргюсън-Браун". Г-н Фъргюсън създава съвременният селскостопански трактор, като прави и редица нововъведения, включително за Форд. Сред тях е и възможността да се прикрепи рало към модела Форд Т, за да се ползва на полето
Г-н Браун пък произвежда влекачи за военните самолети през Втората световна. След войната фирмата на г-н Браун закупува компанията "Астон Мартин" и произвежда легендарната им сери DB (наименована с неговите инициали).
Понастоящем фирмата на г-н Браун се отказва и от тракторите и от автомобилите, поради нерентабилност, и произвежда само скоростни кутии за различни отрасли, включително отбраната, жп и корабостроенето.

Един много индивидуален Фиат 500, от 1968г )


Има и ключе за навиване ))


Фиат 500 или "чинкуеченто" се прави между 1950-те и 70-те и е една от първите "градски коли". Дълъг е едва 3м, някои американски коли могат да си го носят в багажника )) Двигателят му е двуцилиндров, 470сс, с въздушно охлаждане. Двигателят е отзад, по подобие на VW Костенурка.



Морис 1938г, 37кс, вдига до 100км/ч,






Малко мотоциклети:
















Надписите са от сорта "не ме води към изкушения, аз и сам мога да намеря пътя"












И пак обратно във времето, с военен камион на Кралските електро-инженерните части. Това е отдел на армията, който инспектира всичко механично и електрическо, от танкове до тенджери






Военен Шевролет, със задължителните "Лъки Страйк" вътре )







Още армейски джипки




Тези си носят трофейна каска: Белият буркан върху капака е кутия за събиране на благотворителни средства. А макът, с който е закичена предницата, е нещо като българската мартеница, но англичаните ги носят през ноември и се носят в чест на ветераните от войната.




И оборудването за всякакви случаи


Камионът с радиостанцията:




Мотоциклетите също са с пълно оборудване.

[Asteri]

От: Събор на класически автомобили, UK, и малко любопитни факти около марките

И още по-назад във времето, с "пътен локомотив" от 1910г. Има и винетка за да се придвижва по пътищата )




"Пътният локомотив"редставляват самодвижещ се парен двигател. Ползват се за дърпане на товари, за оран, както и като двигател за задвижване на друга техника, с помощта на ремъци. Вървят с въглища, горе-долу отива по едно чувалче на километър ) Тежи 9 тона ) Мощността му е 9кс.
Появяват се около 1850г и заменят конете като теглителна сила. Използвани са чак до 1950г, когато електричеството навлиза навсякъде и вече не са необходими за задвижването на машини. Почитателите им обаче се активират още по това време и започват събиране и поддържане на излезлите от употреба "пътни локомотиви", като често се организират техни сбирки или "Парен фестивал" )





Ето я цялата система:




Остин 1934г и Уолсли 1948г


Форд Англия, 1958г, 36кс, три скорости, вдига до 110км/'ч, харчи 9л/100км. Ако някой се чуди защо не е "England", защото Англия е по-старо название, идва от племето "англи", и няма негативните асоциации за футболни хулигани и расизъм свързани с "Ингланд". Иточният регион на страната и досега е "East Anglia".


"Англия" е британска кола произведена от Форд, прави се от 1940-те до 1960-те. Носи патриотично име защото е пуснат в производство малко след като Англия обявява война на Германия.
По това време тестовете за шофьори едва се появяват, така че доста купувачи не са се учили да карат кола предварително. Затова и скоростите на първите модели се специфични и позволяват автомобилът да потегля дори на висока скоростна предавка )
Чистачките на предното стъкло са също със специфичен механизъм, задвижват се с вакуум, което обаче е недостатък. При скорости над 60км/ч и при изкачване на хълмове не се създава достатъчно вакуум, така че чистачките забавят действие или напълно спират докато колата участва в задминаване )


Вътре се возят 1001 далматинци )


Форд и някакви американци на Дженерал Мотърс отзад





"тази кутия съдържа масло за твоя Форд" (така пише) )


Форд Кортина GT, 1963г, 78кс,




MG от 1960-те


Още една рядка кола, Джоует Джавелин, 1947г, 50кс, развива до 130км/ч, През следващите години моделът печели няколко състезания, включително Рали Монте Карло.




Джоует е английски производител на леки (по тежина) автомобили от първата половина на ХХв. Целта им е да произвеждат леки и евтини автомобили. Двигателите им са със специален за целта дизайн и се правят главно от алуминии. Правят се в една от хълмистите области на страната и са идеални за подобен терен. До този момент останалите двигатели са или твърде немощни, или твърде тежки, затова Джоует създават свой.






Една латерна


И още по-стари методи за придвижване )






Една конска сила


Край... Благодаря за търпението

[darkrose]

От: Събор на класически автомобили, UK, и малко любопитни факти около марките

Човек, невероятна статия, снимки и най-вече коментари!
Благодаря много за това.

[Тихомир]

От: Събор на класически автомобили, UK, и малко любопитни факти около марките

Благодарско!

[iiiopo]

От: Събор на класически автомобили, UK, и малко любопитни факти около марките

Това е само едно от множеството подобни съботно-неделни забавления в тихата английска провинция (снимките по-долу са от две различни сбирки както личи от сезона).

Добре се забавляват. Чрез теб и ние покраяй тях!
Страхотен репортаж!!! Снимки, информация, коментари, изобщо...
Благодаря за споделеното.