Tweet
Здравейте приятели.Както стана вече традиция за шести пореден път през летните отпуски ние една групичка приятели от Ст.Загора правим едноседмична експедиция по планините на нашата родина.Тази година се заехме с едно доста трудно изпитание,а именно обхождането на границата ни в югозападния ъгъл.Планините Беласица и Огражден бяха и основните ни дестинации.Трудността идваше от там,че по ОФРМ картата,там обозначени пътища почти няма,да не говорим пък за някакво инфо.Тук е мястото да изкажа една огромна благодарност към колегата от Сандански Ангел,с който няколко вечери преди старта правихме части от маршрута по телефоните взирайки се в сателитните снимки на Гуглето.
Ангеле БЛАГОДАРИМ ТИ!!!
След това пък с Марин си играхме да правим тракове по сателитните снимки и да ги конвертираме за GPS-те ни,което не беше никак лесна работа!
И така...в общи линии не знаехме много-много къде отиваме.Щяхме да караме изключително по GPS и то в райони ,където няма как да спреш и да попиташ някого за пътя,поради простата причина ,че най-близките населени места понякога бяха на доста километри от нашия трак!
Неизвестността обаче не ни плашеше ни най-малко,а напротив допринасяше за онзи специфичен авантюристично-приключенски дух,който ни беше завладял.
Подготовката ни беше направена по-сериозно от предходни години,защото не знаехме с какво ще се сблъскаме и какво ще ни избави от неприятна ситуация.
В последствие,нещата се развиха по един много различен начин от това което си мислехме,че може да ни се случи,но...в този момент ние съвсем рутинно се подготвяхме за пътешествието.
Подготовката завърши и с общо пазаруване на провизии,както и списък с това което всеки щеше да носи/целта на последния беше да се избегне ненужно дублиране /.
Няколко дни преди старта Гошето от Варна/собственика на бившия ми Патрол/,ми се обади и изяви желание той и Веско да се присъединят към нас.Проблем нямаше,защото с тях броя на екипажите станаха 5,което за мен лично е тавана на джиповете в една експедиция
И така....дългоочаквания ден дойде.Тъй като първия ден имахме много голям пробег в километри/около 320/,си наложихме да тръгнем доста по-рано отколкото в миналите години.
Маршрута ни водеше по магистрала Тракия към Пазарджик-Пещера-Батак-Доспат-Гоце Делчев -Роженския Манастир.
Старта беше даден и...четирите машини от Ст. Загора се понесоха към неизвестното/варненския вече Патрол,беше на състезанието в Пловдив и щеше да се присъедини малко по-късно към нас/
Няма да ви описвам пътуването на този етап,защото беше скучно и нищо съществено не се случи.След като навлезнахме в Родопите направихме и първата си спирка над Пещера в посока яз.Батак
Веднага ме завладя онова особено чувство,което ме връхлита винаги при досег с тази планина....
Преди години,когато за първи път поведох експедиция в Родопите достигайки на това място....
....направихме същата снимка.
Участниците тогава бяхме почти същите и се получи едно много хубаво сравнение...преди/сега.....
Яз. Батак....
След като си споделихме спомени от миналото свързани с това място продължихме по маршрута,като минахме покрай яз. Голям Беглик/той е моя фаворит...един от най-красивите язовири в България/....
....яз. Широка Поляна....
...и достигнахме до яз. Доспат.
Тук спряхме за по сандвич и чаша кафе,а и....да погледаме внушителната водна шир на язовира.
Машините също си почиваха....
...а ние хвърляме последен поглед към язовира и....
....продължихме по маршрута.
Както и преди години минавайки от тук,така и сега ставаме свидетели на един поминък в този край.....
В края на Родопите...на границата им с Пирин гледките се сменяха с по-различни,но не с по-малко красиви.Единствено небето беше непреходно красиво....
Трябва да кажа,че навсякъде по маршрута се правеха пътищата...имам чувството,че в тази държава май освен пътища...друго не се прави... :hmm:
След Гоце Делчев Пирин ни посрещна с ужасна жега.Натоварен догоре с багаж,а на покрива с палатката и карайки на климатик,на дългия километри баир, Тераното взе да вдига по едно време температура...
До момента нямах никакви проблеми от това естество,но...то първи път винаги имало.Разбира се температурата се вдигна няколко милиметра над приетото за нормално положение на стрелката,но...за мен това си беше знак за внимание.Към върха въпреки жегата си наложих да пусна и за малко парното ,но само така успях да върна стрелката надолу.Може би виското ми не беше на 100% работещо или знам ли....може просто да е нормално при тия условия да се вдигне температурата малко нагоре,но...от този момент нататък имах едно на ум да наглеждам стрелката по-честичко.
скоро достигнахме и отбивката,по която донякъде по асфалт,а след това по черно щяхме да се доберем до Роженския манастир.Тръгнахме и попаднахме сред чудната красота на пясъчните пирамиди с които е осеян целия регион около Мелник.
Не знаех...да карам ли или да снимам...
Пейзажа нямаше нищо общо с този в Родопите,но...определено си имаше невероятна красота в грандиозно извисяващите се пясъчни пирамиди.
Ето го и него....Роженския Манастир!
Снимките са ни оскъдни,но...просто снимането там е забранено и ние се съобразяваме с това.
Ще си позволя да публикувам и малко за историята на най-големия манастир в пиринския край!
Ранната история на манастира не е ясна. Голям пожар в края на 17 век поврежда манастирските сгради и вероятно унищожава манастирския архив. При разкопки в манастирския двор са намерени накити и монети от византийския император Михаил VIII Палеолог .(1259-1282). Косвени данни за съществуването на манастира през 13 век откриваме в една приписка в гръцки ръкопис. Наскоро богословът-историк Венцислав Каравълчев публикува една статия, в която посочва преп. Калист Ангеликуд (Мелнишки) като основател на обителта. Най-ранното сигурно сведение за съществуването на обителта е приписка в ръкопис от библиотеката на Великата Лавра, в която се сочи, че ръкописът е преписан в 1551 година от йеромонах Козма, игумен на манастира на „Всесвещената Богородица Розинотиса“.
През 16 век Роженската обител преживява подем. Към средата на века се строят днешното южно манастирско крило и главната църква. В края на 16 век са украсени със стенописи църквата и трапезарията. В началото на 17 век е изписана южната фасада на главния храм, а през 1662 година е украсена с фрески и новопостроената манастирска костница. След пожар през втората половина на 17 век манастирът изпада в тежко положение.
Манастирът е възстановен в началото на 18 век с финансовата помощ на богати българи от цялата страна. Реконструкцията започва през 1715 година, а църквата е изцяло завършена през 1732 година. През 1761 година под предлог, че има финансови затруднения Роженският манастир губи своята самостоятелност и се превръща в метох на грузинския Иверският манастир на Атон. За игумени са назначавани иверски монаси. В началото на 19 век строителството в манастира продължава. По същото време той е регионален духовен център и притежава много земи в околностите. В края на 19 и началото на 20 век манастирът отново запада.
Архитектурната и строителната консервация и реставрация на манастира е завършена през 1981 година от колектив под ръководството на на Христина Станева. Първите реставрационно-консервационни работи по стенописите, иконите и дърворезбите започват в края на 60-те и са завършени в началото на 90-те години на 20 век от реставраторски екип
Спираме на поляна под манастира и отново се удивляваме на гледката ,която ни заобикаля....
На 200м. под манастира е гроба на революционера Яне Сандански.Спираме за минута пред него в знак на почит и преклонение.....
От там е вече време и ние продължаваме в търсене и на мястото определено за бивак през първата ни вечер.На Офроуд картата пише,че след самото село Рожен на по-малко от километър има в дясно бивак.Мислехме да бъдем там първата вечер,но...продължавайки през селото....
...и достигайки въпросното място,остановихме,че всъщност...място за бивакуване е имало...ама кой знае кога.... :hmm:
Отдавна всичко беше разтурено,обрасло и...меко казано неподходящо за разпъване на бивак.
Хората от селото ни казаха да се насочим към Мелник,защото тук нямало никъде и полянка дори за правене на лагер.И така...продължихме по маршрута си за следващия ден.
От цялата група Мелнишки пирамиди,най-големите са покрай с. Карланово.Наистина впечатляващи и вдъхващи респект гледки се откриха пред нас!
Думата е само една....УНИКАЛНО....
Слезнахме до Мелник,но...нищо подходящо по пътя.В града обаче ни насочиха към един частник,който имал подходящо местенце за нас до пътя.Върнахме са малко по обратния път и...наистина...
Мястото беше невероятно.Беше една хубава полянка в основата на голяма пясъчна пирамида,под нея имаше изградена тераса с барбекю,мивка и плотове за приготвяне на хапването и даже и тоалетна,а за гарнитура точно под терасата минаваше реката.Уникално местенце...
Човека се оказа караванаджия/т.е. от нашата черга/,зарадва ни се много,покани ни и дори в началото не искаше и да му плащаме/в последствие му дадохме една скромна сума,че беше доста неудобно
/
И така...настанихме се за първата нощувка.Настана първоначалната суматоха по изграждането на лагера.Разпъваха се палатки,вадеше се багаж и т.н......
Жегата беше невероятна.Мелник и на много малка надморска височина и очаквания хлад просто липсваше.С потни чела и гърбове разпънахме бивака и след това....първата ни работа беше да нагазим в студените води на реката....
....а след това всеки се отдаде на заслужен отдих след дългото и изморително пътуване.
Както казах и по-горе....бивака беше в основата на една грандиозно извисяваща се пясъчна пирамида.
Освен с красотата си,тя ни заинтригува и с нещо друго.Въпросът беше....можем ли да и изкатерим или не... :hmm:
Добре,че бяхме изморени....че като нищо бихме спретнали някой серсемлик.... :grin:
Малко след като разпънахме бивака ,към нас се присъединиха и Гошето и Веско с Патрола от Варна.
Капака на корава техника е вдигнат с цел включване на инвертор...да не си помисли някой, че е имало авария...
След тях пък дойде да ни види и Ангел/колегата от Сандански за когото стана вече въпрос в началото на темата/Въпреки,че липсваше обхват на Глобул и той не можа да се свърже с нас...тръгнал и ни намери.Изключително се зарадвах,че въпреки всичко ще имам възможността да се запозная с него.
Последва хапване и пийване....
Естествения хладилник работеше безотказно.
И материал за скарата не липсваше....абе всичко както си требе...
Хапнахме,пийнахме,побъбрихме си....а слънцето постепенно залезе и деня се смени с ноща.
Тази вечер си легнахме рано.Просто умората ни беше голяма,а на следващия ден ни очакваше етап две от планирания маршрут....
Мелник-Сандански-Рупите-Петрич -х. Конгуро!
Следва продължение......
Ангеле БЛАГОДАРИМ ТИ!!!
След това пък с Марин си играхме да правим тракове по сателитните снимки и да ги конвертираме за GPS-те ни,което не беше никак лесна работа!
И така...в общи линии не знаехме много-много къде отиваме.Щяхме да караме изключително по GPS и то в райони ,където няма как да спреш и да попиташ някого за пътя,поради простата причина ,че най-близките населени места понякога бяха на доста километри от нашия трак!
Неизвестността обаче не ни плашеше ни най-малко,а напротив допринасяше за онзи специфичен авантюристично-приключенски дух,който ни беше завладял.
Подготовката ни беше направена по-сериозно от предходни години,защото не знаехме с какво ще се сблъскаме и какво ще ни избави от неприятна ситуация.
В последствие,нещата се развиха по един много различен начин от това което си мислехме,че може да ни се случи,но...в този момент ние съвсем рутинно се подготвяхме за пътешествието.
Подготовката завърши и с общо пазаруване на провизии,както и списък с това което всеки щеше да носи/целта на последния беше да се избегне ненужно дублиране /.
Няколко дни преди старта Гошето от Варна/собственика на бившия ми Патрол/,ми се обади и изяви желание той и Веско да се присъединят към нас.Проблем нямаше,защото с тях броя на екипажите станаха 5,което за мен лично е тавана на джиповете в една експедиция
И така....дългоочаквания ден дойде.Тъй като първия ден имахме много голям пробег в километри/около 320/,си наложихме да тръгнем доста по-рано отколкото в миналите години.
Маршрута ни водеше по магистрала Тракия към Пазарджик-Пещера-Батак-Доспат-Гоце Делчев -Роженския Манастир.
Старта беше даден и...четирите машини от Ст. Загора се понесоха към неизвестното/варненския вече Патрол,беше на състезанието в Пловдив и щеше да се присъедини малко по-късно към нас/
Няма да ви описвам пътуването на този етап,защото беше скучно и нищо съществено не се случи.След като навлезнахме в Родопите направихме и първата си спирка над Пещера в посока яз.Батак
Веднага ме завладя онова особено чувство,което ме връхлита винаги при досег с тази планина....
Преди години,когато за първи път поведох експедиция в Родопите достигайки на това място....
....направихме същата снимка.
Участниците тогава бяхме почти същите и се получи едно много хубаво сравнение...преди/сега.....
Яз. Батак....
След като си споделихме спомени от миналото свързани с това място продължихме по маршрута,като минахме покрай яз. Голям Беглик/той е моя фаворит...един от най-красивите язовири в България/....
....яз. Широка Поляна....
...и достигнахме до яз. Доспат.
Тук спряхме за по сандвич и чаша кафе,а и....да погледаме внушителната водна шир на язовира.
Машините също си почиваха....
...а ние хвърляме последен поглед към язовира и....
....продължихме по маршрута.
Както и преди години минавайки от тук,така и сега ставаме свидетели на един поминък в този край.....
В края на Родопите...на границата им с Пирин гледките се сменяха с по-различни,но не с по-малко красиви.Единствено небето беше непреходно красиво....
Трябва да кажа,че навсякъде по маршрута се правеха пътищата...имам чувството,че в тази държава май освен пътища...друго не се прави... :hmm:
След Гоце Делчев Пирин ни посрещна с ужасна жега.Натоварен догоре с багаж,а на покрива с палатката и карайки на климатик,на дългия километри баир, Тераното взе да вдига по едно време температура...
До момента нямах никакви проблеми от това естество,но...то първи път винаги имало.Разбира се температурата се вдигна няколко милиметра над приетото за нормално положение на стрелката,но...за мен това си беше знак за внимание.Към върха въпреки жегата си наложих да пусна и за малко парното ,но само така успях да върна стрелката надолу.Може би виското ми не беше на 100% работещо или знам ли....може просто да е нормално при тия условия да се вдигне температурата малко нагоре,но...от този момент нататък имах едно на ум да наглеждам стрелката по-честичко.скоро достигнахме и отбивката,по която донякъде по асфалт,а след това по черно щяхме да се доберем до Роженския манастир.Тръгнахме и попаднахме сред чудната красота на пясъчните пирамиди с които е осеян целия регион около Мелник.
Не знаех...да карам ли или да снимам...
Пейзажа нямаше нищо общо с този в Родопите,но...определено си имаше невероятна красота в грандиозно извисяващите се пясъчни пирамиди.
Ето го и него....Роженския Манастир!
Снимките са ни оскъдни,но...просто снимането там е забранено и ние се съобразяваме с това.
Ще си позволя да публикувам и малко за историята на най-големия манастир в пиринския край!
Ранната история на манастира не е ясна. Голям пожар в края на 17 век поврежда манастирските сгради и вероятно унищожава манастирския архив. При разкопки в манастирския двор са намерени накити и монети от византийския император Михаил VIII Палеолог .(1259-1282). Косвени данни за съществуването на манастира през 13 век откриваме в една приписка в гръцки ръкопис. Наскоро богословът-историк Венцислав Каравълчев публикува една статия, в която посочва преп. Калист Ангеликуд (Мелнишки) като основател на обителта. Най-ранното сигурно сведение за съществуването на обителта е приписка в ръкопис от библиотеката на Великата Лавра, в която се сочи, че ръкописът е преписан в 1551 година от йеромонах Козма, игумен на манастира на „Всесвещената Богородица Розинотиса“.
През 16 век Роженската обител преживява подем. Към средата на века се строят днешното южно манастирско крило и главната църква. В края на 16 век са украсени със стенописи църквата и трапезарията. В началото на 17 век е изписана южната фасада на главния храм, а през 1662 година е украсена с фрески и новопостроената манастирска костница. След пожар през втората половина на 17 век манастирът изпада в тежко положение.
Манастирът е възстановен в началото на 18 век с финансовата помощ на богати българи от цялата страна. Реконструкцията започва през 1715 година, а църквата е изцяло завършена през 1732 година. През 1761 година под предлог, че има финансови затруднения Роженският манастир губи своята самостоятелност и се превръща в метох на грузинския Иверският манастир на Атон. За игумени са назначавани иверски монаси. В началото на 19 век строителството в манастира продължава. По същото време той е регионален духовен център и притежава много земи в околностите. В края на 19 и началото на 20 век манастирът отново запада.
Архитектурната и строителната консервация и реставрация на манастира е завършена през 1981 година от колектив под ръководството на на Христина Станева. Първите реставрационно-консервационни работи по стенописите, иконите и дърворезбите започват в края на 60-те и са завършени в началото на 90-те години на 20 век от реставраторски екип
Спираме на поляна под манастира и отново се удивляваме на гледката ,която ни заобикаля....
На 200м. под манастира е гроба на революционера Яне Сандански.Спираме за минута пред него в знак на почит и преклонение.....
От там е вече време и ние продължаваме в търсене и на мястото определено за бивак през първата ни вечер.На Офроуд картата пише,че след самото село Рожен на по-малко от километър има в дясно бивак.Мислехме да бъдем там първата вечер,но...продължавайки през селото....
...и достигайки въпросното място,остановихме,че всъщност...място за бивакуване е имало...ама кой знае кога.... :hmm:
Отдавна всичко беше разтурено,обрасло и...меко казано неподходящо за разпъване на бивак.
Хората от селото ни казаха да се насочим към Мелник,защото тук нямало никъде и полянка дори за правене на лагер.И така...продължихме по маршрута си за следващия ден.
От цялата група Мелнишки пирамиди,най-големите са покрай с. Карланово.Наистина впечатляващи и вдъхващи респект гледки се откриха пред нас!
Думата е само една....УНИКАЛНО....
Слезнахме до Мелник,но...нищо подходящо по пътя.В града обаче ни насочиха към един частник,който имал подходящо местенце за нас до пътя.Върнахме са малко по обратния път и...наистина...
Мястото беше невероятно.Беше една хубава полянка в основата на голяма пясъчна пирамида,под нея имаше изградена тераса с барбекю,мивка и плотове за приготвяне на хапването и даже и тоалетна,а за гарнитура точно под терасата минаваше реката.Уникално местенце...
Човека се оказа караванаджия/т.е. от нашата черга/,зарадва ни се много,покани ни и дори в началото не искаше и да му плащаме/в последствие му дадохме една скромна сума,че беше доста неудобно
/И така...настанихме се за първата нощувка.Настана първоначалната суматоха по изграждането на лагера.Разпъваха се палатки,вадеше се багаж и т.н......
Жегата беше невероятна.Мелник и на много малка надморска височина и очаквания хлад просто липсваше.С потни чела и гърбове разпънахме бивака и след това....първата ни работа беше да нагазим в студените води на реката....
....а след това всеки се отдаде на заслужен отдих след дългото и изморително пътуване.
Както казах и по-горе....бивака беше в основата на една грандиозно извисяваща се пясъчна пирамида.
Освен с красотата си,тя ни заинтригува и с нещо друго.Въпросът беше....можем ли да и изкатерим или не... :hmm:
Добре,че бяхме изморени....че като нищо бихме спретнали някой серсемлик.... :grin:
Малко след като разпънахме бивака ,към нас се присъединиха и Гошето и Веско с Патрола от Варна.
Капака на корава техника е вдигнат с цел включване на инвертор...да не си помисли някой, че е имало авария...
След тях пък дойде да ни види и Ангел/колегата от Сандански за когото стана вече въпрос в началото на темата/Въпреки,че липсваше обхват на Глобул и той не можа да се свърже с нас...тръгнал и ни намери.Изключително се зарадвах,че въпреки всичко ще имам възможността да се запозная с него.
Последва хапване и пийване....
Естествения хладилник работеше безотказно.
И материал за скарата не липсваше....абе всичко както си требе...
Хапнахме,пийнахме,побъбрихме си....а слънцето постепенно залезе и деня се смени с ноща.
Тази вечер си легнахме рано.Просто умората ни беше голяма,а на следващия ден ни очакваше етап две от планирания маршрут....
Мелник-Сандански-Рупите-Петрич -х. Конгуро!
Следва продължение......
Коментар