Авторска поезия на съфорумците

[dedoKoko]

От: Авторска поезия на съфорумците

Снощи едни разговори в едноименния бар ми донесоха това:




Off-Road Бар "НАЗДРАВЕ"

На Тишо и Маххх


Така е.
Хората идват и си отиват...
Посядат да пийнат за малко
и отново потеглят по своя си път...
И само пустият стол
и празната чаша
ни напомнят за тях...
Че ще се завърнат навярно...
Някога...

[iai-bg]

От: Авторска поезия на съфорумците

Лайна лайна - всички сме в лайната, навсякъде смърди, и пари на очите,
Лайна лайна - всички сме в лайната, но някои от нас гледат към звездите...
Супер нова порно звезда, мега яка филмова звезда,
ултра модерна рок звезда, хипер мощна разтърсваща селекция.
Супер нова фолк звезда, мега яка шоу звезда,
ултра модерна рап звезда, хипер мощна пробиваща колекция.
А някои от нас остават под вълните предали и продали душите за парите ...
Прецакани чистачки замазват ни очите И ВСЕ ПО ВТРЕНЧЕНО - СЕ КЬОРИМ КЪМ ЗВЕЗДИТЕ ...
Супер нова денс звезда, мега яка авто звезда,
ултра модерна модна звезда, хипер мощна паническа ерекция.
Супер нова поп звезда, мега яка стриит звезда,
ултра модерна техно звезда, хипер мощна заробваща инспекция.
Във нощното небе далече от града
в небето тъмно светят стотици малки лампи
Във сивото море на смог и на мъгла
растат едни деца в среда от трафиканти ..
--- Пазете си децата - от шарени звезди - пазете им очите душите и сърцата,
пазете си децата и себе си пазете и може след торта да разцъфтят цветята...

Мария Стоева 23 09 20014г. 15ч.

[vesikirova]

От: Авторска поезия на съфорумците

Здравейте и от мен!


Мдааа- днес звуча точно така
и мога вярно да изпея песента ...
А имайки предвид,
че съм музикален инвалид
е направо постижение.
А за мен имат хората мнение,
че - понякога съм изненадвала с топлота,
сърдечност и човещина,
друг път тръгвала съм си далечна,
непозната.
Днес била съм нежна като вятъра,
шепнещ кротко във нощта,
ала вчера яростна, бушуваща,
ураган с градушка съм била.
Днеска обич съм раздавала,
ала утре може да бода.


И за съжаление не както в песента с кафенце, а днес ще кажа Наздраве с чайче!

[Кольо]

От: Авторска поезия на съфорумците

Не е мое(пази Боже), но много ми хареса:

"Oбичам жените, обичам ги лудо! Жените приличат на някакво чудо! Жените ме карат да пиша поема, Жените ме карат на път да поема, Жените поемат ме - без да ги карам, С жените е лесно шест малки да вкарам, Жените са моя любим шоколад - Две следи отпред, две следи отзад... Д2 и Део, и ето че пея - Що пея, бе? Просто си нямам идея! Тез ноти отвътре ми идват изглежда - Обичам жените - от тяхната вежда, До тяхното пръстче със нокът изгризан! Обичам във тях като вкъщи да влизам, Обичам да лягам на тяхната цица, Обичам и боб да ми сипват в паница, Обичам лъжите им - толкова сладки, Обичам и техните тайни тетрадки, В които разказват за мен и за него, ОИсторийки сглабят - подобно на ?Лего?! Обичам жените, когато са руси, Устата обичам, която се муси, А после шепти и целува вълшебно - Целува на едро, целува на дребно, И аз се превръщам в оргазмени крясъци, Превръщам се в стон от побъркващи тласъци, И става ми толкова кама и сутрешно, Обичам жените - и външно и вътрешно! Обичам жените и техните фокуси - Грима да оправят, червилото, кока си, Изкуствени мигли, гърди силиконови - Стотици дьо тени и хиляди фонове... Толкова средства във секс инвестирани - Обаче, признавам, го правят с разбиране! Обичам жените със поглед премрежен, Обичам играта на силен, но нежен, Обичам жените със ген флиртаджийски, Приятелки първи с езичета змийски... Обичам жените да черпя със уиски - Обичам ги крейзи, и секси, и риски! Звездите с онуй романтично мъждукане От първото здрасти до второто чукане! Обичам страстта да е още зелена, Обичам с любов да говорят за члена С онези редовни лъжи в дължините... Дори и да пукна - обичам жените! Обичам ги мокри, обичам ги голи, Обичам жената за още да моли, И с вик любовта да превръща във течност! Обичам ги днес. И утре. И вечно"

[dedoKoko]

От: Стихове

Коле, това тук е за АВТОРСКА поезия.
Има друга тема за преписите.

[Доби]

От: Авторска поезия на съфорумците

Коледа Коледа почти дошла е, а в сърцата ни боли. Защото теб те няма. Най хубавият празник а нямаме елха. Защото теб те няма. Малки са децата, не трябва да им обяснявам. Защо си нямаме елха. Коледа на прага е, и нямаме елха, Коледата, обожаваше я ти, и готвеше я месеци преди пова. Не жалеше ни време ни пари, избираше гирлядите, играчките, и най красивите елхи. За всеки имаше подарък, избран със толкова любов, и никого не бе забравил, защото ти бе любовта. И радвахме се всички близки, и готвехме се за ноща, в която къщите ни заблестяват, окичени от твоята ръка. И коледите ни така красиви, ухаещи на вкусни гозби и елхи, посрещахме със грейнали очи. Ти беше влюбен във живота, живееше го с толкоз жар, раздаваше се, като дядо коледа, без мяра от чувала пълен със пожар. А днес теб те няма, и нямаме елха, не искаме да вярваме дори, че най прекрасното момче го няма, сърцето му във друга гръд тупти. Сами са най любимите ти хора, баща и майка, брат, най-любимата жена дори, а рожбата ти чакана и свидна расте със твоите черти. Не знаем как да продължиме, ти винаги си с нас, и в делничните дреболии, спомняме си за смехът ти, и оптимистичният ти глас. На празниците най те няма, духът ни няма кой да зареди, с усмивката ти лъчезарна и грейналите ти очи. И всеки тайничко си плаче,не иска другите да натъжи. В сърцата ни докато бият, огънче от тебе ще гори. Тя коледата наближава, сега сме без елха, но догодина обещавам, елхата най красива да грейне у дома. Децата ще се радват и ще танцуват във нощта, а малката ти дъщеря ще види, на върха и най ярката звезда, защото там е нейният баща. На Сашето с много обич Д. Василева 21.12.15г.

[мариновдт20]

От: Авторска поезия на съфорумците

Когато, свие студ студен, обичам в къщи да се прибера, да пийвам винце и да гледам вън снега. Или да пийвам винце с мойта, или чужда, или хубава жена.

[Доби]

Татковата къща
с. Главан, Силистренско

Вървя към нея, татковата къща,
Двора стар и падналият зид,
И гледам в джама, няма нищо,
Останал само старият чемшир.
Стърчи в далечината тухлена постройка,
присмива се над, техните съдби.
Над баба ми и дядо, заминали си недостойно,
Очаквали красиви старини.
От къщата им помен няма, стърчи на двора нужник отцелял,
а старият чемшир, засях във двора си,
да чакам и мойте старини.
Д. Накова

[Макавеев]

Да свалим малко летвата ))

****************

Волгин, Вацев, Хрстов,
а отскоро и Карбовски,
убеждават ни с думи прости
как веднага ще погинем
ако дружно не позинем
не лапнеме и в този век,
мазния съветски шпек.

Малка е доцентската заплата,
животът кратък е, и трябва да се лапа..
Как можеш сладко да ядеш,
когато злото зло не щеш да назовеш..
А чест, достойнство, а страха от Бога?
Ха, дреме ти, ебати демагога..

Ех Карбовски, ех Карбовски,
ех, да беше жив Раковски,
да направи на попара
меркантилната дупара.
Известни водещи сте, к'во от туй
щом лапнали сте нефтогазения ..й.
И ръфате като изгладнели бобри..
е, как да ви сравня с дядо Добри?

[artefekt]

Видно е, формата е важна....защото въпреки пълното ми съгласие със смисъла, трябва да призная, че намирам стихотворението за ужасно.🙁

[Макавеев]

И аз смятам, че е ужасно.
Нали затова казвам да свалим летвата.
И неправилно го наричаш стихотворение. Некадърно стихоплетство някак си по му отива.
Контузен мозък, (от падане с мотора), бързащ да запише и изплюе нередактирани строфи в рими без форма.
Гаче хайкуту по става де.
Прав си, нямам никакви претенции.
Ти да видиш пък текстовете ми за песни какви са...ужаст!

[artefekt]

Е щом пишеш текстове, ще станат нещата. Като го четеш трябва да се лее в ритъм и по възможност римата да не е в съседният ред. Важното е че смисълът е точен.🙂

[kameno karp]

Сега виждам темата и се сетих, че в ученическите години ме спохождаше Музата. Цяла стихосбирка имах, ама всичко се е затрило. Само това ми е останало.

Войници на Сатаната

Защо човек се ражда на Земята
Защо живее в тоз мизерен свят
На тоз въпрос ще отговори Сатаната
Човек се ражда да умре

Умри и се гордей с това човеко
Умри за да умрат и други
Защото с твоето отрвно тяло
Ще се нахранят милиони твари

Умирайки отправяш се за ада
Където метъл ще звучи на вред
И Дяволът с тризъбец във ръка
Ще ти разказва подвизите на Смъртта

Смъртта прибира само най-достойните
Защото мъртвия на веки е безсмъртен
И с векове очаква този ден
Във който в кръв, Светът ще бъде потопен

И ще настане ден последен
И Дяволът ще слезе на Земята
Тогава живите ще бъдат вече мъртви
А мъртвите, войниците на Сатаната

Земята ще се гърчи в кръв и огън
Ще се покрие с трупове безброй
И туй ще бъде краят на Света
Унищожен от армията на Смъртта

И ще пттъне в мрак Вселената
И злото ще царува пак
И всичко ще си бъде като във началото
На трона Дявола ще тържествува пак

[old tramp]

Преди време, пик-лив недялко беше написал възхвала за боко - не се стърпях и аз :

" А бре Недялко, Недялко – мяза ми твоята ода на епитафия,
Но, между нас казано, си е порнография !
Да лееш дитирамби за насилник, мутра и крадец,
Занимание достойно, не за творец, а за скопец.
Къде видя достолепие в тази корпулентна карикатура ?
Та ТОЙ си е жива халтура, за народа МУ е през @ура !
Този шут ли ви е Генерала – разюздана мутра – лъжовна хала ?
ТОЙ ли под знамена ще ви сбере? Та ТОЙ първо ще ги продаде !
И после, право в Барселона - там, при свойта дона !
А, ти Недялко, барабар със свойта чета от излъгани момчета,
Мислете, кой ви е водача – ТОЙ ви води във батака, а там – майката си трака...
А, и Бай Ставри ви чака,ако объркате...влака ? ;-) "

[artefekt]

След последните произведения, отчетливо ми се върна спомена за любимото стихче на един приятел....не съм сигурен, че изцяло авторско, но помня с какъв плам го рецитираше:

Мама моливче ми купи
аз го остря, то се чупи
бреей, че мъничко остана
да @ба неговата мама

[old tramp]

След последните произведения, отчетливо ми се върна спомена за любимото стихче на един приятел....не съм сигурен, че изцяло авторско, но помня с какъв плам го рецитираше:

Мама моливче ми купи
аз го остря, то се чупи
бреей, че мъничко остана
да @ба неговата мама

Твоите спомени, породени от изисканите ти асоциации, събудиха и мои такива :

Мама ми купи днес
Нова пишка със каишка
Гледам я с интерес
Ще я пробвам още днес

Не е авторско, обаче.

[artefekt]

Е всеки според собствените си въжделения. Важното е да сме живи и здрави .

[Макавеев]

Господин модератор, вече е крайно време да се раздели темата на авторска поезия-стойностна и аФторска поезия тип Деса поетеса. И да си пишем на воля без угризения )))

[old tramp]

Тук е станало гумаджийница...яко триете.