Авторска поезия на съфорумците

[Nik Nikolov]

От: Авторска поезия на съфорумците










Анти Терор

Жълта е шапката, жълт е балона.
Таткото бяга на маратона.
Чака финала щастливият син,
осем годишния малък Мартин.

Друг е барутено ястие сготвил,
но го сервира потайно и подло.
Тенджера бомба с пирони чорба,
тъмна душа пъхна в черна торба.

Гръмва финала брутално, без жал
срязва телата като остър кинжал.
Пусна се малката детска ръчичка
Хвръкна с балона невинна душичка.

[Васил Цанков]

От: Авторска поезия на съфорумците

Петльов ден

История, башибозук и черни дни.
Конници зловещи и чалми.
Кръвен данък, мъжка рожба, свидни дни.
Безпътица, приведени глави.

Намерен изход, петльова глава.
Напръскана със кръв врата.
Заблуден турчин, а така.
Спасен е син от турската чалма

[Васил Цанков]

От: Авторска поезия на съфорумците

Манталитет (на моята бивша работодателка)

Бяла чайка, хотел ли е или кола?
Все е тая, като има свита, мъничка душа.
И да казваш и да спориш няма хич файда.
Грамофон с пружина, все върти се, ама докога?

В песента се пее за човек с душа.
Но къде е той човека с таз душа.
Нивга нямаш ти утеха,
С недоразумение като това.

[Васил Цанков]

От: Авторска поезия на съфорумците

Реститутка

Лято, жега, роден дом.
Вмирисан старец, скърцащо легло.
Болка, стон и сетен дъх.
Самота, забрава, разложение.

Печал, наследство, лакомия.
Рода, раздяла, прокопсия.
Алчност, злоба, мъст.
Сдухване и среден пръст.

[Доби]

От: Авторска поезия на съфорумците

Цветница
На Цветница, цветята в танц ухаят,
Разпръсват аромата си навред,
Дървета,храсти и цветенца леторасли,
празнуват с одата на радоста...
Върбите с клонки от маслини,
във храма вият на венец, за здраве,
Свещица пламва със молитва,
и със помен за онези, отлетели с вечноста.
Озарява слънцето лицата на децата и цветята,
Който носи име цветно, нека е честит,името му
да векува, а душата да ликува в танц и песен,
До ден велик....Амин!
Доби

[Васил Цанков]

От: Авторска поезия на съфорумците

Войник

Родина, клетва, дълг, мечти.
Неродена рожба, мисия и сиви дни.
Противник, гранатомет, засада.
Лазарет, сестра, протеза, база.

Атака, вик и стон сподавен.
Поглед гаснещ, санитар, чувал.
Телеграма, знаме, орден, ров.
Залп последен, достолепие и слава.

[Васил Цанков]

От: Авторска поезия на съфорумците

Помен( за „Бизнесмените”)

Бизнес, бизнес, блян на парвеню.
Парица по парица, ключ, същински скруч.
Близък, болен на легло.
Липсващо внимание, а после опело.

Ров, земя, роднини, помен.
Благ човек, това е спомен.
Жена, деца, снаха и внук.
Живял чевек, отишъл си без звук.

[Васил Цанков]

От: Авторска поезия на съфорумците

Пияндета

Хоремаг, луканка, мазна пастърма.
Бира запотена чаша, глас пресипнал.
Сервитьорка, табла, пиене, мезе.
Угодия за бакшиш от всяко пиянде.

Съседна маса, викове, скандал.
Бутилки счупени, нарязани глави.
Полиция, буркани сини, изтрезвител и сестри.
Махмурлук, промита съвест, срам и липсващи пари.

[Васил Цанков]

От: Авторска поезия на съфорумците

Строител

Утро, сумрак, вятър, студ.
Рубашка скъсана, мистрия, чук.
Лимонада, хляб и кремвирш с лук.
Подигравки, гръб приведен и измама.

Стотинки жълти, обещания, лъжи.
Норми, плащане, игри.
Поглед мътен, пиене, псувни.
Живот пропуснат и несбъднати мечти.

[Доби]

От: Авторска поезия на съфорумците

Различна съм

Не съм от жените, които
ще срещнеш навън в полунощ.
Не мигам с очи дяволито.
Сърце не разменям за грош.
Съвсем не залагам капани,
в които да хващам мъже.
В дванайсет са мъртво пияни.
Не казват на никоя ''не''.
В легло на такива обаче
не стъпвам дори и насън.
Не мога да бъда глупачка!
Добре де - понякога съм.
Но само когато обичам
(а всъщност обичах веднъж)...
Различна съм. Твърде различна
от всички представи на мъж,
извръщащ глава след девойки
със външност на поп-фолк звезди.
Не ставам за следваща бройка.
И нямам такива мечти!
И нямам десетки момчета
във списъка. (Боже, пази!)
Но имам в излишък небета.
И здрави криле - да летим!
И чест, и достойнство си имам.
Да, вярно е - скромен багаж.
Такава жена да обичаш,
обаче се иска кураж!

[Nik Nikolov]

От: Авторска поезия на съфорумците

[Доби]

От: Авторска поезия на съфорумците

България сега

Ограбена,ошушкана,раздавана и поделена като пица,
Какво остана ти Българийо? Едното име свято!
Народът ти натикан в блатото на алчността и суетата,
Опитва се да диша и живее, а първенюта викат – да не
смее….и сламка вече не остана дъх да си поеме с нея.

Излизаха пред него и го коряха, не работел искал-
а те крадяха, забравиха кои са, и от де са. Елит са.
Цървулите им още висят на таван в паяжина.
Фирмите им нямат брой и чет, все на острови шейселски
се отчитат, кой от де, парици сбрал е, никой да не знае.

Видов ден дойде, народът стадото шапливо, пастирът си не ще, Той стои със ножица и стриже вълна, и дои го, без сено да му даде.
И вдигна се, вълна от хора, стари, млади, и деца дори…
На колене- пастири с вълчи кожи, като не знаете с добро,
ни с думи и четмо….с песни и вълни от хора ще ви изгоним
в дън гора…..Бог да им прости
Д. Накова

[dedoKoko]

От: Авторска поезия на съфорумците

А можех да летя
(предизвикано от Тропчо)

Отдавна забравих летежа
със моите бързи крила...
Отдавна забравих, понеже
живота напук ме подбра...

Небето тъй синьо
отдолу поглеждам сега...
И ми е тъжно защото
изгниха моите крила.

Душата ми само полита-
към слънцето в нощни мечти...
Не знае ни покрив, ни мъка,
щом надеждата в нея гори.

[I.Stoyanov]

От: Авторска поезия на съфорумците

А можех да летя
(предизвикано от Тропчо)

Отдавна забравих летежа
със моите бързи крила...
Отдавна забравих, понеже
живота напук ме подбра...

Небето тъй синьо
отдолу поглеждам сега...
И ми е тъжно защото
изгниха моите крила.

Душата ми само полита-
към слънцето в нощни мечти...
Не знае ни покрив, ни мъка,
щом надеждата в нея гори.

Ти да видиш
- много ми Аресва ...

[Марто (Мартин Христов)]

От: Авторска поезия на съфорумците

IN MEMORIAM MORTIS

Толкова много страх...!!!
Очи - шарещи по редовете на екрана...
Мисли които напират да пробият челото ти отвътре - навън...
И отново страхът, с лепкавата си огромна лапа запушва устата ти...
Не можеш да дишаш...
Замайваш се от липсата на въздух и...
Заспиваш.....
Още един българин потъва във вечната хибернация на безразличието...
Аз имам син!
Прекрасен син...!
И отказвам да заспя...
Защото ако го направя - ще превърна детето си в роб...!!!!
Там някъде, все още ги има слънчевите поляни от моето детство...
Сега те са на моя син и никой друг не може да стъпче девствената им морава...
Аз все още се усмихвам на ум...
Останал прав - да стърча като бесило сред безкраен океан от спящи и сънуващи души...