Създаване на DEM с правилна геометрия и по-добра точност

[noikoi]

Като цяло принципът е прост но самият процес изисква търпение.
1. Векторизиране на контури от топографска карта (най - голямата занимавка) - 20 кв.км често отнема повече от 30 мин....
2. Интерполация на получения .shp файл с определен софтуер ( най добре става с аркмап ) - всъшност с друг не съм и пробвал.

В последствие полученият растерен файл има всички функции на DEM.

Пример: http://dox.bg/files/dw?a=be9e241f85 (контурите са през 5м. М 1:10000)

Хоризонталите са от полученият DEM, добит при векторизиване на изохипсите от 1:50000 карта.

[the_sandman]

От: Създаване на DEM с правилна геометрия и по-добра точност

Привет колега, добре си направил, като си решил да споделиш информация, но имам няколко забележки и препоръки. Надявам се да ги приемеш, не като опит за заяждане или нещо такова.

1. Няма полза да генерираш хоризонтали през 5 метра, когато си използвал за основа данни с точност 25. Да новите хоризонтали са по-нагъсто и тнт, но носят точно толкова информация колкото и ако са през 25... просто пределната им точност е такава.
2. Ако искаш да постигнеш по-голяма детайлност на терена, не използвай растерен, а векторен формат, в състава на който да влизат не само хоризонтали, ами и линии на пречупване (ако не знаеш какво са търси break lines или hard lines в хелпа на Arc GIS, понеже гледам,че него си използвал).
3. Ако ти трябват хоризонтали си извличай от него, а не от растерен.
4. Ако ти трябва точно ДЕМ, от получения векторен модел генерирай растерен, с възможно най-малък размер на клетката, така ще ти се запази (до колкото е възможно при растерния модел) детайлността от първичната информация.
5. И най-важното в случая, щом си се хванал на хорото (щом си решил да показваш), за много хора би било полезно да покажеш с по-детайлни стъпки и картинки процеса .
Надявам се написаното да ти е от полза, а ако и някой друг допълни, може да стане хубава тема... то май вече има някъде такава, но да се съживи. :d

[dido2]

От: Създаване на DEM с правилна геометрия и по-добра точност

50к листите не са най-добрата основа за сваляне на хоризонтали.

[noikoi]

От: Създаване на DEM с правилна геометрия и по-добра точност

Първоначално се прибавят растерното изображение и 1 полилайн шейп файл, отваря се символогията на растера и се прави битонало изображение( контурите в черно, всичко останало в бяло) , влиза се в едит моде на шейп файла и се посочва частта от изображението, която е нужна (може и километър по километър може и цялата карта наведнъж), след като вече са добити полилайн фютчърсите се селектват и им се записва надморската височина ( мъчителен процес, особено ако контурите са накъсани от първоначално некачествено изображение ).
Да знам по добре би било да се свалят хоризонтали от карта със сечение 10м или още по добре 5м. Не съм сигурен руските карти ( 1:50k ) по какъв начин са съставяни и доколко точни са във вертикално отношение, забелязах че териториите с по-малки амплитуди в релефа ( например около Дунав ) са със сечение 10м, на места има спомагателни през 2,5 и 5м.

Прилагам един примерен растер, чиято точност като цяло е 10 м, а на места 2,5 - 5 м.
http://dox.bg/files/dw?a=c1698ebd87

[dido2]

От: Създаване на DEM с правилна геометрия и по-добра точност

Трасирането на такъв растер би трябвало да дава доста боклук, щото картата е многоцветна. С какъв тул става трасирането? Как се отразяват на качеството разни символи, които пресичат линиите - примерно знаци за гора, линии на грида, реки и т.н ? Как се държи тула на места, където изохипсите пресичат скали? Там обикновено основните и спомагателните хоризонтали изчезват, прокарани са само главните, които се следят изключително трудно.

[noikoi]

От: Създаване на DEM с правилна геометрия и по-добра точност

Цвета с който се изобразени хоризонталите обикновено се отличава от останалите на места където има населени места или пътища които са в един цвят с хоризонталите остават в битоналното изображение но си личи кое е хоризонтала, кое е път, през населените места трудно се проследяват. където има скали (които в съшност няма как да се изобразят в цифровия модел) се взимат контурите от двете страни, а тула интерполира в мясото където са скалите ( не може да се говори за точност в този случай ). Най добре е преди да се започне с векторизирането да се поиграе малко с хистограмата на изображението да се постигнат поне 16 - 20 цвята. Най-добре става с билинеарна интерполация като рисемпъл.
Алтернатива дава аутокад растер дизайн който има сходни функций, пък и поддържа координатни системи.

[dido2]

От: Създаване на DEM с правилна геометрия и по-добра точност

С листи 1:5000 или 1:10000 отпадат повечето от грижите с цвета ми беше приказката дотук. Пробвал ли си с тях ?

[noikoi]

От: Създаване на DEM с правилна геометрия и по-добра точност

Доколкото си спомням как изглеждат 1:5000-те хоризонталите са червени, но зависи каква точно е от Кадастър и Геодезия отпечатват и едноцветни и при тях става по трудно от гл.т. на това че трябва да се види кое е хоризонтал и кое не. За 10 хил. листове не знам, не съм виждал. Със цветните 1 към 5 хил става най - добре като цяло. Тях можеш да ги докараш до 3 - 5 цвята.

[noikoi]

От: Създаване на DEM с правилна геометрия и по-добра точност

Друг начин за създаване на ДЕМ е чрез комбиниране на АСТЕР и СРТМ. Има няколко прости формули, които се изпълняват с растер калкулатор ГРАСС има добър такъв.
Първият начин е да се ползва стейтмънта if ( ASTER > SRTM ) then SRTM else (ASTER + SRTM)/2.
Другият начин зависи доста от територията за която се отнася ДЕМ, но най общо при наклон до 7 градуса може да се разчита на 10-15 м. точност при СРТМ ( умножаваме 15 по cotg 1 градус и делим на 90( големината на клетките ) ), за подобна точност може да се разчита на АСТЕР при наклони до 30 градуса. Създава се растер на наклоните ( от СРТМ ) и се прилага следният стейтмънт if slope < 7 then 2(srtm) + aster / 3 else 2(aster) + srtm / 3 ( ако използваме препоръчителни ground control points може директно if slope<7 then SRTM else ASTER)
Вторият начин дава доста добри резултати но за съжаление има разминаване в местоположението на клетките между двата височинни модела и трябва да се калибрират може и по топографски карти.

[dido2]

От: Създаване на DEM с правилна геометрия и по-добра точност

Това, което предлагаш, не разрешава в никакъв случай основния проблем - дефектните участъци в АСТЕР. С твоята филтрация ще насложиш дефектите в резултантния ДЕМ.

[noikoi]

От: Създаване на DEM с правилна геометрия и по-добра точност

Действа добре за изчистване на вдлъбнатинките и повдигнатинките в равнините територии ( artefacts ) , оправя талвезите ( в определена степен ). За кои по точно дефекти става на въпрос? При сравнение на 1 arc резултатен ДЕМ с топографски карти не се наблюдават големи разлики, в рамките на 10 - 20 м..

[dido2]

От: Създаване на DEM с правилна геометрия и по-добра точност

Действа добре - начин 1 или начин 2?
Защото с 1 правиш осредняване между относително вярна и много грешна стойност, където АСТЕР-а има дефекти (и е по-нисък разбира се).

Целта все пак не е да се позаглади дупката, а въобще да се елиминира грешната стойност.

[tabak]

От: Създаване на DEM с правилна геометрия и по-добра точност

Действа добре - начин 1 или начин 2?
Защото с 1 правиш осредняване между относително вярна и много грешна стойност, където АСТЕР-а има дефекти (и е по-нисък разбира се).

Целта все пак не е да се позаглади дупката, а въобще да се елиминира грешната стойност.

Една идея:
За тези дупки(участъци) се векторизират 5К и се добавят към хоризонталите от Астер. След това се прави новия DEM.

[dido2]

От: Създаване на DEM с правилна геометрия и по-добра точност

Абе то става, ама - дефектите никак не са малко. Ако тръгнеш на ръка да оправяш всичко - без никаква автоматика - това са месеци труд, за нищо.

[noikoi]

От: Създаване на DEM с правилна геометрия и по-добра точност

Аз доколкото съм преглеждал някои писания свързани със модела на АСТЕР влияние оказват неща като облаците горите, сградите и т.н. Докато влиянието на последните две може да се елиминира то при дефектите породени от облаци е значително по трудно. В една публикация прочетох следният метод if ( ASTER > SRTM ) then SRTM, if abs(ASTER - SRTM) > 600 then SRTM else ( SRTM + ASTER) /2 от който не разбрах abs(ASTER - SRTM ) > 600 ( та нима е възможно да има чак такива отклонения ). Аз абстрахирайки се от това пробвах начина с наклоните, като за наклони от 0-3 3-7 7-12 12-45 използвах различна големина на клетките http://dox.bg/files/dw?a=2547c57da8
без да ползвам за калибриране СРТМ полученият резултат е далеч от идеалният но все пак е по добре от АСТЕР сам по себе си, голяма част от дупките и издатините се премахнаха, а точноста си остана по добра от на СРТМ ( за хоризонталното разчленение ). Ако някой има идеи за подобряване на модела на АСТЕР ще се радвам да ги сподели.