Tweet
Трите Планини.
...или как се ходи на екскурзия с парите на Детето.
Каката ни има, винаги има собствено мнение за това как се правят нещата и преди време категорически отказа да посещава частни уроци по литература или математика и физикимизики да учи при репититори като подготовка за матурата.
-Да не съм тъпа. И така ще изкарам високи оценки, за какво да давате пари на вятъра.
/Мда, убийстена обосновка, хвала на бистрия мозък/.
-Тъй, тъй - не възразихме страстно ние и скрихме заделените денари в тайното чекмедже в бабината стая, в оная старата библиотека на най-горния рафт, между пожълтелите страници на едновремешния източногермански бестселър „Мъжът и жената интимно”...
Изниза се месец май, почна юни и всеки си тръгна по пътя -
Дъщеря ни с каменна физиономия да си чака резултатите от сербезлъка, а ние със социалстическата „Кама-Сутра” под мишница хукнахме по Пътя. По нашия.
Първи ден. Към Странджа – първата планина.
Докато зареждам газ на Старо Оряхово си напрягам мозъка, какво е искал да ми каже човека от техническия преглед, който наскоро правих на Астрата. Заяви, че има недоизгаряне на газ според газовия анализатор и ме посъветва да направя реглаж на газовото. Не ме пита обаче колко гори, а тя си гори към осем-девет на дълъг път. Същия ден отидох при газаджиите и ми намалиха до минимум някакви дюзички.
-Ся ще гори три сигурно – решавам накрая и настъпвам към Бургас.
Кара се приятно, още няма навалица от коли и автобуси и пристигаме навреме за кратка среща на кафе с приятел. Е, там малко се опетлавам /на онова гиганско, като централния площад на Варна кръгово/ и засичам един бакшиш /което той дружелюбно премълчава/.... После в малко заведение обелваме някой лаф с Митко и той си тръгва към тях, а ние продължаваме към Калово. Имаме идея да стигнем първо до местноста Парория.
Цитат от Уики:
Парория е защитена местност в Странджа намираща се между селата Калово и Заберново, в долината на реките Заберска и Казански дол. Горите в района на местността са разновъзрастни, с много вековни дъбови дървета, като над 85 % от тях са прехвърлили 120 години. Сред тях се откроява 1000-годишния дъб благун - най-интересното, най-дебелото и вероятно най-възрастното дърво в Странджа. Горските масиви тук са представени главно от вековни благуново-горунови формации. Те са останки от вековните непроходими гори, съществували по тези земи.
Релефът на местността е красиво нагънат и прорязан от Заберска река и Казанска река. В карстовата част на Пазлаците скалите крият много изненади и пещерни образования. Тук са запазени мегалитни тракийски долмени.
От голям интерес за посетителите от района е легендата за средновековния манастир на Григорий Синаит, от където навярно идва и името на цялата местност. На територията на защитена местност Парория се намира параклисът „Света Петка“, за който се предполага, че е построен на мястото на самия Парорийски манастир на Григорий Синаит, свързан и с учението на Теодосий Търновски. Около местността е осеяно с множество параклиси.
Отбивката от пътя за Калово започва оптимистично. На средата на втория километър обаче почвата става многопластово мазна от падналите валежи, а тук таме разтварят жадни пасти дълбоки коловози...затова се почесвам дето не ме сърби, и на една полянка правя обратен завой. Тука ще се дойде пеш, може би наесен.
На шосето си избърсвам потта, пускам „Ядерная война” на Арина и газирам към Заберново.
Цитат:
Намира се на 4 км южно от шосето Визица – Босна, на 44 км от гр. Малко Търново и 61 км от гр. Бургас; 250 м.н.в. Разположено е в подножието но билото Босна - Уграш, под възвишението Бисама.
Старото име на селището е Заборна и се смята, че то има тракийски езиков корен – “берна” – “пълен, изобилен”. Под това име селото фигурира в данъчния регистър на кааза Анхиало от 1731-32 г.
...................................................................................................................................................... ..........
В Заберново е запазена стара традиция, която е много характерна и за другите странджански села. Тук всеки род има свой светец, когото тачи. За едни това е Св. Марина, за други Св. Дух, за трети Св. Георги и т.н. Родът се грижи за поддържането на параклиса, в деня на празника се събира на святото място, палят се свещи, колят се животни и се раздава курбан за здраве. Светецът се дарява с дарове, а хората организират общо родово увеселение.
Село Заберново е привидно пусто понеже по улиците няма никой.
Едан жена с неудовлетворително-ментален вид /след голямобуковския канибал, малко неща могат да ме изненадат вече по тея места де/ рови в контейнера за боклук, а на пътя е подредила колекция от всевъзможни нещица с неясно предназначение.
Спираме в центъра да отдъхнем и да се огледаме.
Според една табела, църквата или камбанарията и са най-старато култово съоръжение в района. Има и плоча на героичната Смъртна дружина от войните за нашето национално освобождение.
През извивките на кората ми за миг пропълзява като змиорка, неизгодното сравнение между македонските оперетъчни харамии и странджанските Герои, незаслужено забаравени от потомците и ... съзирам втора жена.
Опитвам се да я питам за ключа за църкавата, ама и тя май не е много тавряс. Затова горчиво въздъхваме и си вземаме довиждане с това тихо странджанско кътче...
Гробищата на Заберново с един гигантски дъб.
Следващата цел е параклиса „Света Троица”. Тя се намира между Граматиково и Визица.
Цитат:
Преди столетия на мястото на параклиса "Света Троица" имало голям манастир с калугери. Задала се голяма турска орда, калугерите се уплашили и за да се скрият, влезли в левия проход на пещерата. Същата имала два прохода, но не всеки знаел, че ако тръгне по левия, никога няма да се върне. Десният бил по-плитък и в него ходели жени да се молят. Влезли калугерите в левия проход, но станало срутване и били затрупани. Същата нощ един от първенците на Граматиково сънувал, че калугерите са в беда. Още на сутринта събрал цялото село и кой с мотика, кой с лопата, започнали да копаят, но в десния проход. Не открили монасите и през нощта човекът отново сънувал как те зоват за помощ, но този път глас му разкрил, че ще ги намерят в левия проход. На другия ден наистина ги намерили и ги извадили от пещерата ни живи, ни умрели.
Черния път започва от бариера за някакво ловно стопанство. Върви се приятно през гора. По едно време Ирена съзира рубинчета на горските ягоди отстрани да надзъртат из-под листата си долу и порядъчно се забавяме.
Параклиса е отдалечен на около два километра и половина навътре от главния път и скоро сме на място.
Вътре.
Слизам естествено и в пещерката.
Дясната галерия и дъното и.
В дъното на дясната галерия има икона на Богородица.
Хладничко приятно е и капе вода отнякъде. Лявата галерия ми се струва затрупана, затова след няколко снимки излазям на бял свят. Това място определено е по- атрактивно от подземната църква до Воден. Макар, че грях е сигурно да се сравняват такива неща. На поляната до заслончето откривам, маса кърлежи върху панталона и дето се готвят да ми направят сериозно кръвопускане, а Ирена която не влезе вътре и тя наблюдава същите жадни и гладни реципиенти по снагата с,и та известно време се пощим взаимно... чак после тръгваме наобратно.
Пътят ни продължава към Малко Търново. Това градче винаги ме поразява с безлюдието си или просто не съм свикнал с пуст площад, пусти улици и малобройни и редки мълчеливи компании по кафенетата. Накупуваме там кюфтаци и бири, помълчаваме и ний на една пейка в центъра до реката, замислени за жувота и науката, като философи от епохата на Просвещението хахахахаха / или нашенски депутати през обедната почивка/....и отлитаме към заслона „Чешменски поляни”.
Там наще приятели са вече пристигнали /имаме договорка отпреди/ и се започват култовите занимания по палене на огън, ядене и пиене. Неусетно става късно, махам два кърлежа от телесата на страдалци и лягаме под закрилата на палатката и деликатните странджански нощни шумове...
... и не мога да се въздържа.:-)
Ясен месец веч изгрява
над зелената гора.
в цяла Странджа роб запява
песен нова юнашка.
През потоци, реки, бърда,
нещо пълзи, застава
дал’ е Юда самодива,
или луда гидия?
Не е Юда самодива,
нито върла гидия,
най- е чета от юнаци,
плашило за читаци.
Бързат, бързат да пристигнат
преди петли в Сърмашик,
да ги никой не угади
и ги подло предаде.
Пушка пукна, ек отекна
знак се даде за борба.
Бомби трещат, куршум пищи -
цяла Странджа веч ечи.
Но шпионско око мръсно
откъде ги съзряло-
тоз час тръгва и отива
на враг чета предава.
Денят мина мирно, тихо,
дойде нощта ужасна-
аскер селото загради
и четата заварди…
Съмна веч над селото,
изток пламна във зора,
пушка пукна, ек отекна,
знак се даде за борба.
Юнаците са сал петима,
един срещу стотина…
Бомби трещат, куршум пищи –
цяла Странджа веч ечи,
тиранинът е уплашен
от геройската борба.
Няма вече плахи роби,
има горди юнаци.
Гръм куршуми, гръм отново!
Скъпа кръв порой тече,
падат Пано, Равашола,
мрат народни синове.
О, Сърмашик, село славно
от юнашката борба!
О,Сърмашик, знаме ново
на тракийска свобода!
и аудио...
http://www.youtube.com/watch?v=SC6XNkEp0bA
Следва...
........че беше дълго пътуване изтъкано - от изпепеляващо слънце, взривове, хвърчащи срещу нас ламаринени покриви, дъжд, ураганен вятър, изплезени езици, много вода, чирозчета, мургави римляни с колесници и матрони и доста емоции. Естествено позитивни.
...или как се ходи на екскурзия с парите на Детето.
Каката ни има, винаги има собствено мнение за това как се правят нещата и преди време категорически отказа да посещава частни уроци по литература или математика и физикимизики да учи при репититори като подготовка за матурата.
-Да не съм тъпа. И така ще изкарам високи оценки, за какво да давате пари на вятъра.
/Мда, убийстена обосновка, хвала на бистрия мозък/.
-Тъй, тъй - не възразихме страстно ние и скрихме заделените денари в тайното чекмедже в бабината стая, в оная старата библиотека на най-горния рафт, между пожълтелите страници на едновремешния източногермански бестселър „Мъжът и жената интимно”...
Изниза се месец май, почна юни и всеки си тръгна по пътя -
Дъщеря ни с каменна физиономия да си чака резултатите от сербезлъка, а ние със социалстическата „Кама-Сутра” под мишница хукнахме по Пътя. По нашия.
Първи ден. Към Странджа – първата планина.
Докато зареждам газ на Старо Оряхово си напрягам мозъка, какво е искал да ми каже човека от техническия преглед, който наскоро правих на Астрата. Заяви, че има недоизгаряне на газ според газовия анализатор и ме посъветва да направя реглаж на газовото. Не ме пита обаче колко гори, а тя си гори към осем-девет на дълъг път. Същия ден отидох при газаджиите и ми намалиха до минимум някакви дюзички.
-Ся ще гори три сигурно – решавам накрая и настъпвам към Бургас.
Кара се приятно, още няма навалица от коли и автобуси и пристигаме навреме за кратка среща на кафе с приятел. Е, там малко се опетлавам /на онова гиганско, като централния площад на Варна кръгово/ и засичам един бакшиш /което той дружелюбно премълчава/.... После в малко заведение обелваме някой лаф с Митко и той си тръгва към тях, а ние продължаваме към Калово. Имаме идея да стигнем първо до местноста Парория.
Цитат от Уики:
Парория е защитена местност в Странджа намираща се между селата Калово и Заберново, в долината на реките Заберска и Казански дол. Горите в района на местността са разновъзрастни, с много вековни дъбови дървета, като над 85 % от тях са прехвърлили 120 години. Сред тях се откроява 1000-годишния дъб благун - най-интересното, най-дебелото и вероятно най-възрастното дърво в Странджа. Горските масиви тук са представени главно от вековни благуново-горунови формации. Те са останки от вековните непроходими гори, съществували по тези земи.
Релефът на местността е красиво нагънат и прорязан от Заберска река и Казанска река. В карстовата част на Пазлаците скалите крият много изненади и пещерни образования. Тук са запазени мегалитни тракийски долмени.
От голям интерес за посетителите от района е легендата за средновековния манастир на Григорий Синаит, от където навярно идва и името на цялата местност. На територията на защитена местност Парория се намира параклисът „Света Петка“, за който се предполага, че е построен на мястото на самия Парорийски манастир на Григорий Синаит, свързан и с учението на Теодосий Търновски. Около местността е осеяно с множество параклиси.
Отбивката от пътя за Калово започва оптимистично. На средата на втория километър обаче почвата става многопластово мазна от падналите валежи, а тук таме разтварят жадни пасти дълбоки коловози...затова се почесвам дето не ме сърби, и на една полянка правя обратен завой. Тука ще се дойде пеш, може би наесен.
На шосето си избърсвам потта, пускам „Ядерная война” на Арина и газирам към Заберново.
Цитат:
Намира се на 4 км южно от шосето Визица – Босна, на 44 км от гр. Малко Търново и 61 км от гр. Бургас; 250 м.н.в. Разположено е в подножието но билото Босна - Уграш, под възвишението Бисама.
Старото име на селището е Заборна и се смята, че то има тракийски езиков корен – “берна” – “пълен, изобилен”. Под това име селото фигурира в данъчния регистър на кааза Анхиало от 1731-32 г.
...................................................................................................................................................... ..........
В Заберново е запазена стара традиция, която е много характерна и за другите странджански села. Тук всеки род има свой светец, когото тачи. За едни това е Св. Марина, за други Св. Дух, за трети Св. Георги и т.н. Родът се грижи за поддържането на параклиса, в деня на празника се събира на святото място, палят се свещи, колят се животни и се раздава курбан за здраве. Светецът се дарява с дарове, а хората организират общо родово увеселение.
Село Заберново е привидно пусто понеже по улиците няма никой.
Едан жена с неудовлетворително-ментален вид /след голямобуковския канибал, малко неща могат да ме изненадат вече по тея места де/ рови в контейнера за боклук, а на пътя е подредила колекция от всевъзможни нещица с неясно предназначение.
Спираме в центъра да отдъхнем и да се огледаме.
Според една табела, църквата или камбанарията и са най-старато култово съоръжение в района. Има и плоча на героичната Смъртна дружина от войните за нашето национално освобождение.
През извивките на кората ми за миг пропълзява като змиорка, неизгодното сравнение между македонските оперетъчни харамии и странджанските Герои, незаслужено забаравени от потомците и ... съзирам втора жена.
Опитвам се да я питам за ключа за църкавата, ама и тя май не е много тавряс. Затова горчиво въздъхваме и си вземаме довиждане с това тихо странджанско кътче...
Гробищата на Заберново с един гигантски дъб.
Следващата цел е параклиса „Света Троица”. Тя се намира между Граматиково и Визица.
Цитат:
Преди столетия на мястото на параклиса "Света Троица" имало голям манастир с калугери. Задала се голяма турска орда, калугерите се уплашили и за да се скрият, влезли в левия проход на пещерата. Същата имала два прохода, но не всеки знаел, че ако тръгне по левия, никога няма да се върне. Десният бил по-плитък и в него ходели жени да се молят. Влезли калугерите в левия проход, но станало срутване и били затрупани. Същата нощ един от първенците на Граматиково сънувал, че калугерите са в беда. Още на сутринта събрал цялото село и кой с мотика, кой с лопата, започнали да копаят, но в десния проход. Не открили монасите и през нощта човекът отново сънувал как те зоват за помощ, но този път глас му разкрил, че ще ги намерят в левия проход. На другия ден наистина ги намерили и ги извадили от пещерата ни живи, ни умрели.
Черния път започва от бариера за някакво ловно стопанство. Върви се приятно през гора. По едно време Ирена съзира рубинчета на горските ягоди отстрани да надзъртат из-под листата си долу и порядъчно се забавяме.
Параклиса е отдалечен на около два километра и половина навътре от главния път и скоро сме на място.
Вътре.
Слизам естествено и в пещерката.
Дясната галерия и дъното и.
В дъното на дясната галерия има икона на Богородица.
Хладничко приятно е и капе вода отнякъде. Лявата галерия ми се струва затрупана, затова след няколко снимки излазям на бял свят. Това място определено е по- атрактивно от подземната църква до Воден. Макар, че грях е сигурно да се сравняват такива неща. На поляната до заслончето откривам, маса кърлежи върху панталона и дето се готвят да ми направят сериозно кръвопускане, а Ирена която не влезе вътре и тя наблюдава същите жадни и гладни реципиенти по снагата с,и та известно време се пощим взаимно... чак после тръгваме наобратно.
Пътят ни продължава към Малко Търново. Това градче винаги ме поразява с безлюдието си или просто не съм свикнал с пуст площад, пусти улици и малобройни и редки мълчеливи компании по кафенетата. Накупуваме там кюфтаци и бири, помълчаваме и ний на една пейка в центъра до реката, замислени за жувота и науката, като философи от епохата на Просвещението хахахахаха / или нашенски депутати през обедната почивка/....и отлитаме към заслона „Чешменски поляни”.
Там наще приятели са вече пристигнали /имаме договорка отпреди/ и се започват култовите занимания по палене на огън, ядене и пиене. Неусетно става късно, махам два кърлежа от телесата на страдалци и лягаме под закрилата на палатката и деликатните странджански нощни шумове...
... и не мога да се въздържа.:-)
Ясен месец веч изгрява
над зелената гора.
в цяла Странджа роб запява
песен нова юнашка.
През потоци, реки, бърда,
нещо пълзи, застава
дал’ е Юда самодива,
или луда гидия?
Не е Юда самодива,
нито върла гидия,
най- е чета от юнаци,
плашило за читаци.
Бързат, бързат да пристигнат
преди петли в Сърмашик,
да ги никой не угади
и ги подло предаде.
Пушка пукна, ек отекна
знак се даде за борба.
Бомби трещат, куршум пищи -
цяла Странджа веч ечи.
Но шпионско око мръсно
откъде ги съзряло-
тоз час тръгва и отива
на враг чета предава.
Денят мина мирно, тихо,
дойде нощта ужасна-
аскер селото загради
и четата заварди…
Съмна веч над селото,
изток пламна във зора,
пушка пукна, ек отекна,
знак се даде за борба.
Юнаците са сал петима,
един срещу стотина…
Бомби трещат, куршум пищи –
цяла Странджа веч ечи,
тиранинът е уплашен
от геройската борба.
Няма вече плахи роби,
има горди юнаци.
Гръм куршуми, гръм отново!
Скъпа кръв порой тече,
падат Пано, Равашола,
мрат народни синове.
О, Сърмашик, село славно
от юнашката борба!
О,Сърмашик, знаме ново
на тракийска свобода!
и аудио...
http://www.youtube.com/watch?v=SC6XNkEp0bA
Следва...
........че беше дълго пътуване изтъкано - от изпепеляващо слънце, взривове, хвърчащи срещу нас ламаринени покриви, дъжд, ураганен вятър, изплезени езици, много вода, чирозчета, мургави римляни с колесници и матрони и доста емоции. Естествено позитивни.
Коментар