Tweet
Целта на пътуването ми беше на посетя село Мандрица ,но после се оказа , че има много интересни места наоколо които се струва да се видят.
Защо село Мандрица…ами прочетох някъде , че е основано от 3 албанци ,които са произвеждали там сирене и кашкавал за турската армия. На снимките видях учудващо големи кирпичени къщи и ми стана интересно. За пътуването няма какво да пиша освен , че като влязох в планината след град Любимец посока Ивайловград почти нямаше трафик. Пътя е добър и има хубави гледки. В Ивайловград се настаних в хотел за по 20 лева на вечер със всички удобства и реших , че първо трябва да се посети вила Армира. Закъснях обаче /затварят в 17:00 часа/.
На другият ден започнах точно от там. Вила Армира е уникално място. Там е трябвало да има язовир /кулата и стената се виждат и сега/ но са открили това място и са спрели със строежа.
Сами можете да се уверите от снимките за какво става въпрос. И това е малка част от това което е имало вътре. Уредничката на музея ми каза , че през онези мътни години , когато на НРБ е трябвало валута държавата е продала артефакти от това място на стойност 20 мил. лева.
Сега музея работи и през почивните дни.
Изгледа от хотелчето в Ивайловград.
Цената за вход е 3 лева + 3 лева за снимки....но си струва гледката.
Тук "зяпах" 10 минути..това си беше дантела от мрамор...
Е то си е ясно , че свастиките не са патент на оня с малките мустаци
Много снимки направих , но трябва да се види на живо..
Тези римски майстори обаче са "хванали" и показали най-важното в един мъж
Още красоти от вила Армира...
Оттам тръгнах към село Мандрица.
Селото е изцяло с такива къщи с огромни размери..
Попитах в кръчмата защо им са големи толкова къщите. Отговора беше " Ами то не са само къщи....основния поминък е бил бубарството..." Всъщност хората са живеели в малка част от къщата . Останалите етажи са били за бубите
Една от малкото каменни къщи.
Тази беше в центъра на селото срещу нея се строеше Хотел С име на староалбански...сигурно е готов вече
Този дюкан просто нямаше стена ..И така си стоеше..Явно тук не се краде....
Тук собственика се опитва да направи подобрения и то доста сполучливо))
Изоставеното училище....
Реката е прекрасна в този район...Много е чиста и бреговете са от идеални за лагеруване...
Ако село мандрица беше селото на кирпичените къщи то село Долно Луково беше селото на каменните къщи....
Тук се намира интересна църква в която за съжаление не можах да влеза , защото кмета беше неоткриваем..поне отвън поснимах...
Е и тук има изключение една не-каменна къща на ,която стопанина явно е бил привързан към магаренцето си....
На връщане исках да посетя крепоста Лютица. Опита беше неуспешен. Навсякъде имаше табели , че не може да се стигне с превозни средства, но аз се пробвах с мотора...успях да се доближа доста ,но на един много лош разкалян и с коловози участък " добичето" стана неуправляемо та се подпряхме гръб с "гръб" и почивах докато събера сили да успея да обърна мотора и да се прибера...Покрай пътя се намира манастира "Св.Константин И Елена" , но беше затворен...Срещу него имаше един огромен чинар и чешма ..сборище на местните подрастващи моторджии....
И за довиждане една снимка на част от язовир Ивайловград))
Защо село Мандрица…ами прочетох някъде , че е основано от 3 албанци ,които са произвеждали там сирене и кашкавал за турската армия. На снимките видях учудващо големи кирпичени къщи и ми стана интересно. За пътуването няма какво да пиша освен , че като влязох в планината след град Любимец посока Ивайловград почти нямаше трафик. Пътя е добър и има хубави гледки. В Ивайловград се настаних в хотел за по 20 лева на вечер със всички удобства и реших , че първо трябва да се посети вила Армира. Закъснях обаче /затварят в 17:00 часа/.
На другият ден започнах точно от там. Вила Армира е уникално място. Там е трябвало да има язовир /кулата и стената се виждат и сега/ но са открили това място и са спрели със строежа.
Сами можете да се уверите от снимките за какво става въпрос. И това е малка част от това което е имало вътре. Уредничката на музея ми каза , че през онези мътни години , когато на НРБ е трябвало валута държавата е продала артефакти от това място на стойност 20 мил. лева.
Сега музея работи и през почивните дни.
Изгледа от хотелчето в Ивайловград.
Цената за вход е 3 лева + 3 лева за снимки....но си струва гледката.
Тук "зяпах" 10 минути..това си беше дантела от мрамор...
Е то си е ясно , че свастиките не са патент на оня с малките мустаци
Много снимки направих , но трябва да се види на живо..
Тези римски майстори обаче са "хванали" и показали най-важното в един мъж
Още красоти от вила Армира...
Оттам тръгнах към село Мандрица.
Селото е изцяло с такива къщи с огромни размери..
Попитах в кръчмата защо им са големи толкова къщите. Отговора беше " Ами то не са само къщи....основния поминък е бил бубарството..." Всъщност хората са живеели в малка част от къщата . Останалите етажи са били за бубите
Една от малкото каменни къщи.
Тази беше в центъра на селото срещу нея се строеше Хотел
С име на староалбански...сигурно е готов вечеТози дюкан просто нямаше стена ..И така си стоеше..Явно тук не се краде....
Тук собственика се опитва да направи подобрения и то доста сполучливо
))Изоставеното училище....
Реката е прекрасна в този район...Много е чиста и бреговете са от идеални за лагеруване...
Ако село мандрица беше селото на кирпичените къщи то село Долно Луково беше селото на каменните къщи....
Тук се намира интересна църква в която за съжаление не можах да влеза , защото кмета беше неоткриваем..поне отвън поснимах...
Е и тук има изключение една не-каменна къща на ,която стопанина явно е бил привързан към магаренцето си....
На връщане исках да посетя крепоста Лютица. Опита беше неуспешен. Навсякъде имаше табели , че не може да се стигне с превозни средства, но аз се пробвах с мотора...успях да се доближа доста ,но на един много лош разкалян и с коловози участък " добичето" стана неуправляемо та се подпряхме гръб с "гръб" и почивах докато събера сили да успея да обърна мотора и да се прибера...Покрай пътя се намира манастира "Св.Константин И Елена" , но беше затворен...Срещу него имаше един огромен чинар и чешма ..сборище на местните подрастващи моторджии....
И за довиждане една снимка на част от язовир Ивайловград
))
Прикачени файлове
))
/ни пуснаха и един от реставраторите ни разказа кое защо и как.Сега вече завършена,сигурно е много по ефектна.Видяхме моста,той е в ляво от пътя към Лютица,имаше табелка,но и тогава с кола не ставаше до горе,до крепостта,а само с джип.Между другото горе имаше и две Ниви и хората казаха,че имало и втори път през това село Плевун а не през Ивайловград.Даже бил по добър.Крепостта е страхотна,невероятна панорама,но трябва да се уцели хубаво време.Интересно как тези крепости Лютица,Мезек, Маточина и др. са пак почти точно на границата.На юг от Свирачи не ходихме но явно е много интересно.
Коментар