Tweet
На това място трябваше да има пътепис за Сирия и Йордания. Планирано, дългоочаквано, но... Събитията в началото на пролетта на 2011 г. в арабските страни объркаха и промениха първоначално замислените ни планове. Но, здраве да е – всяко зло за добро. Така се роди идеята за пътуването ни до Турция. Замислено като утешително пътуване, то се превърна в една малка ориенталска приказка, която в последствие имаше продължение....(тогава дори не подозирахме, че много скоро ще се върнем отново по част от местата, които тогава обиколихме).
Прекроихме плана си, очертахме маршрута, направихме съответни финансови разчети и разбира се набавихме и информацията, без която това пътуване нямаше да се осъществи. Тук е и мястото да благодарим на всички пътешественици от различните форуми за ценната информация и практическите съвети. Считам, че повечето от Вас знаят повече от мен, затова ще се огранича с историческите факти и събития. Ще се опитам да пресъздам красотата на посетените места чрез нашия поглед върху тях.
Рових се доста в нета-а, разглеждах множество снимки, събирах всякакви информации и на много от местата, които впоследствие посетихме, имах чувството, че вече съм била там. Предварително очертания маршрут включваше:
София – Одрин – Чанаккале – Троя – Ассос – Бергама – Измир – Ефес – Памуккале – Анталия - Коня – Аксарай – Кападокия – Анкара - Ада Пазаръ (Сакария) – Истанбул – Чорлу - Одрин-София.
И така, в едно свежо априлско утро тръгнахме компания от четири човека – младежи, двама от който старша възраст. Изгрева на слънцето посрещнахме по магистрала “Тракия”. Времето мина неусетно в приказки, чаша кафе, сандвичи и приповдигнато настроение. Следвайки препоръките, съветите и информацията за цената на горивата в Турция, заредихме с гориво на бензиностанция “Лук ойл” преди границата. Безпроблемна проверка от страна на българските и турските митничари и добре дошли в Република Турция – до самата митница ни посрещна голяма джамия и турски флаг.
Първият град Одрин ни посрещна със слънце и приятно съботно настроение, завладяло хората по улиците. Чувстваше се познатия ни дух на Ориента – по златарските магазини, изкусителните сладкарнички за баклава, тулумби и др. сиропирани сладкиши, разносвачи на гевреци и чай. Първа снимка пред паметник на Кемал Ататюрк. В Турция всичко свързано с Кемал Ататюрк, е национална светиня. Няма град без негов паметник, заведение без неговия портрет. Хората го наричат още баща на нацията, защото извежда Турция от мрака на феодализма и религиозния фанатизъм и успява да изгради модерна държава.
Джамията Селямие – символът на града - За нея казват, че е връх на класическата ислямска архитектура и шедьовър на султанския архитект Синан.
Джамията е построена в периода 1568-1574 година, по времето на Селим I. Куполът на джамията е голям и е изключително постижение за своето време. В ъглите си джамията има четири високи минарета, които я правят да изглежда много внушителна.
В Одрин направихме много снимки – на джамията, на улици, хора и взехме решение - на връщане да отделим достатъчно време за по-обстойна обиколка на града и пазар. Чакаше ни път – преминаване през Дарданелите и Азия.
Одрин-Кешан-Гелиболу-Чанаккале - нормален добре поддържан път.
Не мога да не спомена за хубавите пътища, няма да правя съпоставка с нашите. В голяма част от пропътуваните близо 4000 км се строяха пътища – паралелни или по-широки. Сериозно изградена инфраструктура. Новостроящи се комплекси, но с малки и красиви блокчета, много от тях със слънчеви колектори. Естествено има и грозни къщи, неомазани, само с плоча без покрив.
Около пътя – ниви-обработени, села – оживени – с деца и възрастни. След Кешан следват прави отсечки от пътя. Малко след това се открива прекрасна гледка към Егейско море и Дарданелите, а оттам и Азия.
В ранния следобед се качихме на ферибота за Чанаккале. Оживен съботен ден. Множество от деца, родители, учители, туристи бяха на посещение на парка и монумента издигнати в чест на победата на Ататюрк по време на Първата световна война. Национална гордост за турците.
Колоната от чакащи автомобили за ферибота бе окупирана от търговци на сувенири и гевреци. За кратко време множество от коли, хора и автобуси бе качено на ферибота. Разстоянието е кратко, но в момента имаше силен трафик на товарни кораби и пътуването бе около 40 минути.
Чанаккале – не много голям град, но заради фериботите е оживен пристанищен център. Автомобили, клаксони, хора. Какво учудване бе от страна на пешеходците, когато на пешеходна пътека спряхме да преминат. Гледаха номера на колата и чакаха. Минахме транзит през града и се отправихме към Троя.
Троя – много рекламирана туристическа дестинация. Вход – 20 лири на човек. Без съмнение интересно място, но нас много не ни впечатли. Разкопките показват, че в различните пластове – 13 са строени няколко града. Освен разкопките, впечатление представлява голям дървен кон. Атракция за туристите.
Започна да се свечерява, а ние още нямахме представа къде ще спим. Карахме на юг. По тъмно се отзовахме в Асос – горе долу на около 80 км от Чанаккале. Тук нощувахме в хотел “Троя”, на брега на Егейско море. Хотела е приличен, като цената на нощувка е 100 лири с включена вечеря и закуска. ( www.troyotel.com) Настанихме се и отидохме на вечеря. Сервитьорът започна да отрупва масата със салати, разядки и разбира се мек и топъл хляб. Малко след това дойде отново и ни попита дали да сервира вечерята – а ние се бяхме навечеряли само със салатите и предястията. Мезетата бяха поднесени в огромни тепсии, от които всеки си слага в малки чинийки. Това поднасяне в общи плата е основен ритуал на масата, като всеки си сервира отделно, като посланието е : Всички, които сме на трапезата, сме толкова близки, че можем да я споделим и да се храним от едно място.
Прекроихме плана си, очертахме маршрута, направихме съответни финансови разчети и разбира се набавихме и информацията, без която това пътуване нямаше да се осъществи. Тук е и мястото да благодарим на всички пътешественици от различните форуми за ценната информация и практическите съвети. Считам, че повечето от Вас знаят повече от мен, затова ще се огранича с историческите факти и събития. Ще се опитам да пресъздам красотата на посетените места чрез нашия поглед върху тях.
Рових се доста в нета-а, разглеждах множество снимки, събирах всякакви информации и на много от местата, които впоследствие посетихме, имах чувството, че вече съм била там. Предварително очертания маршрут включваше:
София – Одрин – Чанаккале – Троя – Ассос – Бергама – Измир – Ефес – Памуккале – Анталия - Коня – Аксарай – Кападокия – Анкара - Ада Пазаръ (Сакария) – Истанбул – Чорлу - Одрин-София.
И така, в едно свежо априлско утро тръгнахме компания от четири човека – младежи, двама от който старша възраст. Изгрева на слънцето посрещнахме по магистрала “Тракия”. Времето мина неусетно в приказки, чаша кафе, сандвичи и приповдигнато настроение. Следвайки препоръките, съветите и информацията за цената на горивата в Турция, заредихме с гориво на бензиностанция “Лук ойл” преди границата. Безпроблемна проверка от страна на българските и турските митничари и добре дошли в Република Турция – до самата митница ни посрещна голяма джамия и турски флаг.
Първият град Одрин ни посрещна със слънце и приятно съботно настроение, завладяло хората по улиците. Чувстваше се познатия ни дух на Ориента – по златарските магазини, изкусителните сладкарнички за баклава, тулумби и др. сиропирани сладкиши, разносвачи на гевреци и чай. Първа снимка пред паметник на Кемал Ататюрк. В Турция всичко свързано с Кемал Ататюрк, е национална светиня. Няма град без негов паметник, заведение без неговия портрет. Хората го наричат още баща на нацията, защото извежда Турция от мрака на феодализма и религиозния фанатизъм и успява да изгради модерна държава.
Джамията Селямие – символът на града - За нея казват, че е връх на класическата ислямска архитектура и шедьовър на султанския архитект Синан.
Джамията е построена в периода 1568-1574 година, по времето на Селим I. Куполът на джамията е голям и е изключително постижение за своето време. В ъглите си джамията има четири високи минарета, които я правят да изглежда много внушителна.
В Одрин направихме много снимки – на джамията, на улици, хора и взехме решение - на връщане да отделим достатъчно време за по-обстойна обиколка на града и пазар. Чакаше ни път – преминаване през Дарданелите и Азия.
Одрин-Кешан-Гелиболу-Чанаккале - нормален добре поддържан път.
Не мога да не спомена за хубавите пътища, няма да правя съпоставка с нашите. В голяма част от пропътуваните близо 4000 км се строяха пътища – паралелни или по-широки. Сериозно изградена инфраструктура. Новостроящи се комплекси, но с малки и красиви блокчета, много от тях със слънчеви колектори. Естествено има и грозни къщи, неомазани, само с плоча без покрив.
Около пътя – ниви-обработени, села – оживени – с деца и възрастни. След Кешан следват прави отсечки от пътя. Малко след това се открива прекрасна гледка към Егейско море и Дарданелите, а оттам и Азия.
В ранния следобед се качихме на ферибота за Чанаккале. Оживен съботен ден. Множество от деца, родители, учители, туристи бяха на посещение на парка и монумента издигнати в чест на победата на Ататюрк по време на Първата световна война. Национална гордост за турците.
Колоната от чакащи автомобили за ферибота бе окупирана от търговци на сувенири и гевреци. За кратко време множество от коли, хора и автобуси бе качено на ферибота. Разстоянието е кратко, но в момента имаше силен трафик на товарни кораби и пътуването бе около 40 минути.
Чанаккале – не много голям град, но заради фериботите е оживен пристанищен център. Автомобили, клаксони, хора. Какво учудване бе от страна на пешеходците, когато на пешеходна пътека спряхме да преминат. Гледаха номера на колата и чакаха. Минахме транзит през града и се отправихме към Троя.
Троя – много рекламирана туристическа дестинация. Вход – 20 лири на човек. Без съмнение интересно място, но нас много не ни впечатли. Разкопките показват, че в различните пластове – 13 са строени няколко града. Освен разкопките, впечатление представлява голям дървен кон. Атракция за туристите.
Започна да се свечерява, а ние още нямахме представа къде ще спим. Карахме на юг. По тъмно се отзовахме в Асос – горе долу на около 80 км от Чанаккале. Тук нощувахме в хотел “Троя”, на брега на Егейско море. Хотела е приличен, като цената на нощувка е 100 лири с включена вечеря и закуска. ( www.troyotel.com) Настанихме се и отидохме на вечеря. Сервитьорът започна да отрупва масата със салати, разядки и разбира се мек и топъл хляб. Малко след това дойде отново и ни попита дали да сервира вечерята – а ние се бяхме навечеряли само със салатите и предястията. Мезетата бяха поднесени в огромни тепсии, от които всеки си слага в малки чинийки. Това поднасяне в общи плата е основен ритуал на масата, като всеки си сервира отделно, като посланието е : Всички, които сме на трапезата, сме толкова близки, че можем да я споделим и да се храним от едно място.
. С какво пътувахте ?
Коментар