Tweet
НА ДРУГИЯ КРАЙ НА СВЕТА. БАЛИ.
03.04.2012 – 11.04.2012
©2012 г., Станислав Бояджиев.
Моля да не използвате текста или части от него, както и снимковия материал за други цели или публикации без разрешението на автора.
Когато хората говорят за Бали си представят Рая. Е, на този ден може да се каже, че според хорските приказки сме кацнали на приказно място, където всички искат да попаднат рано или късно. И все пак се приземихме и в прекия и в преносния смисъл. Не че Бали не е приятно място за почивка, напротив! Просто асоциациите не винаги съответстват на действителността, както ще имаме възможност да се убедим.
След тричасов полет с AirAsia от Куала Лумпур, в 19:00 кацнахме на международното летище в Денпасар, столицата на остров Бали. Пистата започва или респективно свършва в океана, а самото летище е леко тясно за трафика, който поема ежедневно.
Плащаме си по 25 долара на човек за визи и минаваме паспортния контрол бързо и без излишни формалности. Застрашителен надпис, че пренасянето и притежаването на наркотици в Бали се наказва със смърт би трябвало да спре всички мераци за подобен род противообществени деяния.
Куфарите ни веднага се появиха на лентата и ... отново със солидни черни петна по тях. Подозирам, че аеропортът в Куала Лумпур има пръст в тази драма.
Вдясно от изхода според предварителната уговорка ни чакаше висок слаб мъж. Константин и Мая живеят от 3 години в Бали и са собственици на туристическа агенция. Много удобно за хора като нас, които не пътуват организирано – това ни дава възможност да се ... организираме. Вместо да се впуснем веднага в пазарлъци с различни шофьори на редовни и нелегални таксита ние директно поехме към колата на Косьо.
Първите впечатления от движението вечер са, че тук цари индийски хаос. Всъщност съм малко несправедлив – хаосът е организиран като повечето коли се движат вляво, точно както в Куала Лумпур и в Англия. Задръстванията, обаче, са си специфични за Бали. Разстоянието от около 20 км взимаме за половин час и влизаме на паркинга на хотел Segara Village в курортния район Санур. Персоналът не ни разрешава да носим багаж, но аз въпреки това не си дадох раницата с техниката. Никога не се доверявам на никога за нея.
След кратка регистрация на рецепция и настаняване в стаята седнахме в ресторанта на хотела да обсъдим с Косьо програмата и намеренията си за следващите дни на отдих и туризъм. След вечерята на брега изпратихме Косьо и със Стефчо побързахме да си натопим краката в Индийския океан. Прибрахме се в стаята за релакс и събиране на сили за следващия, реално първи ден в Бали.
***
В Бали слънцето изгрява в 6:20 и залязва в 18:20. Хората тук започват деня си рано. Ние още не бяхме станали местни и нашият ден започва по-късно – нещо, което всъщност ни изяжда ценно време и намалява възможностите за разглеждане на острова.
На светло мога да огледам хотела с по-голям успех и преди да се срещнем с Косьо имаме време за опознаване на района и закуска. Ще започна с централния вход.
Хотел Segara Village в Санур се оказа едно изключително приятно място. Изключвайки миризмата на мухъл в стаята, която усетихме още първата вечер, всичко останало беше на ниво. Всъщност влагата в Бали очевидно води до подобни недостатъци и аз реших, че това не е кой знае какъв проблем. Не всички бяха на моето мнение, но за това по-нататък.
Целият хотел е във вид на къщички, пръснати в една голяма и невероятно красива градина с няколко басейна, барове, ресторант и собствен плаж. Ще започна от нашата стая, която бе на втория етаж вляво.
Бяхме много близо до рецепцията...
Да, рецепцията няма стени – всичко е открито, но задължително с покрив против дъжд. И защо ли!? Та тук температурите целогодишно са летни, независимо дали вали или не дъжд.
Рецепцията от друг ъгъл:
Продължавам разходката из градината...
Два от басейните.
В първия имаше джакузи, а втория е направен за плуване и събиране на тен. Слънчевите бани се взимат чрез шезлонг, разположен в плитка част на басейна, в която денем водата си става чай. В по-дълбоката част, в която се плува, водата е малко по-приятна – не чак гореща.
Разни други къщички от състава на хотела:
Покрай пътеките из градината има красиви цветя. Грижливо поддържани тревни площи, детска площадка за малки деца с пясък, както и един частен храм, в който е забранено да се влиза, допълват картината.
Около храма има изградени езерца с риби, цветя и фонтани.
Попадам на скрит сред дърветата бар, който ме кара да се усмихна... Не го бях забелязал, а бях минал няколко пъти покрай него.
Наистина, представете си жега. Ама много горещо... И сега усещането да седнеш на столче в бара и да пиеш един безалкохолен коктейл! Идилия!
Идилия, но тук чак толкова горещо не става. Максимум като през юли и август в България. И все пак разхлаждащия ефект на водата не може да се пренебрегне.
Остава да покажа плажа на хотела. Хотелът предлага безплатно шезлонги с кърпи и възглавнички.
Много приятен пясък, много синьо небе, екзотична растителност... Леко замърсена плажна ивица, но океанът мъкне боклуци от къде ли не! На снимката се оказа, че съм хванал момент на прилив. Гледката при отлив е съвсем различна.
Стана време да закусим и да се срещнем с Косьо за първия си туристически ден в Бали. Намираме го на рецепцията заедно с Мия, дъщеря му. Помогна ни да си заредим малко пари в предплатената GSM карта от местен оператор – това ще се окаже много удобен вариант да си комуникираме през следващите дни, т.к. роуминга на нашите телефони е неприятно скъп.
Нядявам се да не съм бил прекалено досаден с обиколката на хотела. Сега вече следва първата туристическа забележителност. За съжаление като за добре дошли времето се срина. Намръщи се застрашително и започна леко да ръми дъжд. На острова това се случва често и съвсем неочаквано. На никой, обаче, това не му прави впечатление!
ГРАДИНАТА НА ОРХИДЕИТЕ
На входа плащам един семеен билет – 2 възрастни и 3 деца. Излиза ми 250 000 рупии (малко над 40 лв.). Предлагат ни чадъри, но невярвайки, че може да завали силно, любезно отказвам.
В цялата градина нямаше нито един друг турист. И като единствени и уникални, веднага ни се залепи една местна служителка. Залепи звучи грубо, но точно това направи. Въпреки това жената беше много любезна и гостоприемна. Опита се да ни говори и на руски, но ние продължихме с английския. Запозна ме с някои от цветята и докато си говорехме лекия дъжд се превърна в тропически порой!
Това ни накара моментално да се скрием под един от навесите. През това време Косьо коригира грешката ми с чадърите и донесе няколко. Точно в този момент индонезийката разпозна Мия като дъщеря на Косьо, а не моя. Бяха се виждали и преди, естествено.
Моята пък отново стана обект на симпатии и това определено й хареса.
Дъждът понамаля след около 15-20 минути и продължихме да разглеждаме градината.
Само говоря за орхидеи, а снимки!? Редно е да покажа няколко.
И защо само орхидеи? Имаше не малко и други красиви растения.
А това било единственото естествено черно цвете. Не съм навътре с материята, но изглежда малко зловещо.
Времето се оправи точно толкова бързо, колкото се развали. Изгря слънце и започна да става горещо. Влагата и слънцето са като турбокатализатор за растежа на всички тези екзотични цветя.
И още орхидеи...
Разгледахме всичко. Даже успяхме да видим в една клетка едно от животните Luwak – нещо за което само разбрах, че го използват за производство на най-скъпото и качествено кафе в света.
Разгледахме неголямата, но много красива градина и се отправяме към следващото атрактивно за деца и възрастни място. Паркът с птици на Бали (BALI BIRD PARK). Добре, че е Косьо та въобще не мисля как, от къде и с какво да стигнем до мястото. Качваме се на колата и се возим като куфари. Пристигаме и ни разтоварват на правилното място.
03.04.2012 – 11.04.2012
©2012 г., Станислав Бояджиев.
Моля да не използвате текста или части от него, както и снимковия материал за други цели или публикации без разрешението на автора.
Когато хората говорят за Бали си представят Рая. Е, на този ден може да се каже, че според хорските приказки сме кацнали на приказно място, където всички искат да попаднат рано или късно. И все пак се приземихме и в прекия и в преносния смисъл. Не че Бали не е приятно място за почивка, напротив! Просто асоциациите не винаги съответстват на действителността, както ще имаме възможност да се убедим.
След тричасов полет с AirAsia от Куала Лумпур, в 19:00 кацнахме на международното летище в Денпасар, столицата на остров Бали. Пистата започва или респективно свършва в океана, а самото летище е леко тясно за трафика, който поема ежедневно.
Плащаме си по 25 долара на човек за визи и минаваме паспортния контрол бързо и без излишни формалности. Застрашителен надпис, че пренасянето и притежаването на наркотици в Бали се наказва със смърт би трябвало да спре всички мераци за подобен род противообществени деяния.
Куфарите ни веднага се появиха на лентата и ... отново със солидни черни петна по тях. Подозирам, че аеропортът в Куала Лумпур има пръст в тази драма.
Вдясно от изхода според предварителната уговорка ни чакаше висок слаб мъж. Константин и Мая живеят от 3 години в Бали и са собственици на туристическа агенция. Много удобно за хора като нас, които не пътуват организирано – това ни дава възможност да се ... организираме. Вместо да се впуснем веднага в пазарлъци с различни шофьори на редовни и нелегални таксита ние директно поехме към колата на Косьо.
Първите впечатления от движението вечер са, че тук цари индийски хаос. Всъщност съм малко несправедлив – хаосът е организиран като повечето коли се движат вляво, точно както в Куала Лумпур и в Англия. Задръстванията, обаче, са си специфични за Бали. Разстоянието от около 20 км взимаме за половин час и влизаме на паркинга на хотел Segara Village в курортния район Санур. Персоналът не ни разрешава да носим багаж, но аз въпреки това не си дадох раницата с техниката. Никога не се доверявам на никога за нея.
След кратка регистрация на рецепция и настаняване в стаята седнахме в ресторанта на хотела да обсъдим с Косьо програмата и намеренията си за следващите дни на отдих и туризъм. След вечерята на брега изпратихме Косьо и със Стефчо побързахме да си натопим краката в Индийския океан. Прибрахме се в стаята за релакс и събиране на сили за следващия, реално първи ден в Бали.
***
В Бали слънцето изгрява в 6:20 и залязва в 18:20. Хората тук започват деня си рано. Ние още не бяхме станали местни и нашият ден започва по-късно – нещо, което всъщност ни изяжда ценно време и намалява възможностите за разглеждане на острова.
На светло мога да огледам хотела с по-голям успех и преди да се срещнем с Косьо имаме време за опознаване на района и закуска. Ще започна с централния вход.
Хотел Segara Village в Санур се оказа едно изключително приятно място. Изключвайки миризмата на мухъл в стаята, която усетихме още първата вечер, всичко останало беше на ниво. Всъщност влагата в Бали очевидно води до подобни недостатъци и аз реших, че това не е кой знае какъв проблем. Не всички бяха на моето мнение, но за това по-нататък.
Целият хотел е във вид на къщички, пръснати в една голяма и невероятно красива градина с няколко басейна, барове, ресторант и собствен плаж. Ще започна от нашата стая, която бе на втория етаж вляво.
Бяхме много близо до рецепцията...
Да, рецепцията няма стени – всичко е открито, но задължително с покрив против дъжд. И защо ли!? Та тук температурите целогодишно са летни, независимо дали вали или не дъжд.
Рецепцията от друг ъгъл:
Продължавам разходката из градината...
Два от басейните.
В първия имаше джакузи, а втория е направен за плуване и събиране на тен. Слънчевите бани се взимат чрез шезлонг, разположен в плитка част на басейна, в която денем водата си става чай. В по-дълбоката част, в която се плува, водата е малко по-приятна – не чак гореща.
Разни други къщички от състава на хотела:
Покрай пътеките из градината има красиви цветя. Грижливо поддържани тревни площи, детска площадка за малки деца с пясък, както и един частен храм, в който е забранено да се влиза, допълват картината.
Около храма има изградени езерца с риби, цветя и фонтани.
Попадам на скрит сред дърветата бар, който ме кара да се усмихна... Не го бях забелязал, а бях минал няколко пъти покрай него.
Наистина, представете си жега. Ама много горещо... И сега усещането да седнеш на столче в бара и да пиеш един безалкохолен коктейл! Идилия!
Идилия, но тук чак толкова горещо не става. Максимум като през юли и август в България. И все пак разхлаждащия ефект на водата не може да се пренебрегне.
Остава да покажа плажа на хотела. Хотелът предлага безплатно шезлонги с кърпи и възглавнички.
Много приятен пясък, много синьо небе, екзотична растителност... Леко замърсена плажна ивица, но океанът мъкне боклуци от къде ли не! На снимката се оказа, че съм хванал момент на прилив. Гледката при отлив е съвсем различна.
Стана време да закусим и да се срещнем с Косьо за първия си туристически ден в Бали. Намираме го на рецепцията заедно с Мия, дъщеря му. Помогна ни да си заредим малко пари в предплатената GSM карта от местен оператор – това ще се окаже много удобен вариант да си комуникираме през следващите дни, т.к. роуминга на нашите телефони е неприятно скъп.
Нядявам се да не съм бил прекалено досаден с обиколката на хотела. Сега вече следва първата туристическа забележителност. За съжаление като за добре дошли времето се срина. Намръщи се застрашително и започна леко да ръми дъжд. На острова това се случва често и съвсем неочаквано. На никой, обаче, това не му прави впечатление!
ГРАДИНАТА НА ОРХИДЕИТЕ
На входа плащам един семеен билет – 2 възрастни и 3 деца. Излиза ми 250 000 рупии (малко над 40 лв.). Предлагат ни чадъри, но невярвайки, че може да завали силно, любезно отказвам.
В цялата градина нямаше нито един друг турист. И като единствени и уникални, веднага ни се залепи една местна служителка. Залепи звучи грубо, но точно това направи. Въпреки това жената беше много любезна и гостоприемна. Опита се да ни говори и на руски, но ние продължихме с английския. Запозна ме с някои от цветята и докато си говорехме лекия дъжд се превърна в тропически порой!
Това ни накара моментално да се скрием под един от навесите. През това време Косьо коригира грешката ми с чадърите и донесе няколко. Точно в този момент индонезийката разпозна Мия като дъщеря на Косьо, а не моя. Бяха се виждали и преди, естествено.
Моята пък отново стана обект на симпатии и това определено й хареса.
Дъждът понамаля след около 15-20 минути и продължихме да разглеждаме градината.
Само говоря за орхидеи, а снимки!? Редно е да покажа няколко.
И защо само орхидеи? Имаше не малко и други красиви растения.
А това било единственото естествено черно цвете. Не съм навътре с материята, но изглежда малко зловещо.
Времето се оправи точно толкова бързо, колкото се развали. Изгря слънце и започна да става горещо. Влагата и слънцето са като турбокатализатор за растежа на всички тези екзотични цветя.
И още орхидеи...
Разгледахме всичко. Даже успяхме да видим в една клетка едно от животните Luwak – нещо за което само разбрах, че го използват за производство на най-скъпото и качествено кафе в света.
Разгледахме неголямата, но много красива градина и се отправяме към следващото атрактивно за деца и възрастни място. Паркът с птици на Бали (BALI BIRD PARK). Добре, че е Косьо та въобще не мисля как, от къде и с какво да стигнем до мястото. Качваме се на колата и се возим като куфари. Пристигаме и ни разтоварват на правилното място.
Коментар