18 Март 2012(неделя) До Мургаш и в дясно

[Чавдар (V93)]

От: 18 Март 2012(неделя) До Мургаш и в дясно

... Ще трябват водолазни костюми

Ските също няма да са ви излишни.

[Венци- малкия]

От: 18 Март 2012(неделя) До Мургаш и в дясно

Утре ще се разбере

[tzetzo_slavista]

От: 18 Март 2012(неделя) До Мургаш и в дясно

Да знаете, че в Чурек още има сняг! Нагоре, преди последния голям сняг излизах и беше много наваляло, като на много места, особено под върха и навяло стабилно. Не знам дали все още е минавано по пътя и дали са проправени някакви коловози. Качете някоя снимка и дано всичко мине успешно. Направо Ви завиждам за разходката....

[Венци- малкия]

От: 18 Март 2012(неделя) До Мургаш и в дясно

Денят започна много обещаващ.
Топло, приятно, събрахме се 4 джипки настроение като за покоряване на връх Ботев
Но, само след 2-3 км нагоре всичко свърши
Патрула легна по корем, Рокито заседна докато се мъчеше да го тегли с опънато въже, счупи лебедка и
се оказахме със 2 камъка с обтегнато въже помежду им.
Покопахме няколко часа и се измъкнахме.
За около 20 мин. Последва ново окопаване и до към 15:00 се откопавахме и след това кой от къде е.

Благодаря на колегите за забавната разходка
Очаквам следващата с нетърпение.

[Бат Аню]

От: 18 Март 2012(неделя) До Мургаш и в дясно

браво за борбеноста

[edoors]

От: 18 Март 2012(неделя) До Мургаш и в дясно

Поне снимките са страхотни и времето- хубаво!

[verter]

От: 18 Март 2012(неделя) До Мургаш и в дясно

И аз благодаря за разходката. Ето и моя разказ, че много неща не успяхте да видите какви ги вършехме


Никой не знаеше какво е положението със снега, но на всички ни бе ясно, че Мургаш по скоро бе пожелание, отколкото реалност.




Тръгнахме нагоре, като в самото начало нямаше и помен от сняг. Ние бяхме последен джип. Водеше тойотата, след нея нисана и дайхатсуто.
На една права настигнахме огромна група туристи. Бяхе са качили дотам с някакъв бус. Спряха ни и се оказа, че ни молят, ако сме нагоре да се натоварят при нас хора и най-вече огромния им багаж. Буса беше клекнал от нещо...
Започнаха да товарят нещото в първия джип, след 5 минути във втория и така докато не дойде ред на дайхатсуто пред нас. Товареха безброй найлонови торбички пълни с пръст. Вероятно с някакви семена, които мислеха да засеят някъде нагоре. Възможно е и да са борчета.






За моят джип багаж не стигна, а и нямаше къде да кача хора. Отзад се возеха трите ми кучета и резервната гума, а в багажника отзад имам два сака с инструменти, въжета, лопати и 80л. газова.
За радост тези, които останаха да ходят пеша трябваше да качат максумум 20 минути път нагоре. Пак на едно открито място разтоварихме всичко и продължихме нагоре.





Пътят бе все още предимно без сняг. Снежни участъци имаше по усойните северни участъци от пътя. Един дойде съвсем неочаквано след един завой и докъдето се виждаше бе все сняг. Около 20см имаше - топящ се и доста мокър, но все още не течаха реки от него.
Тук тойотата и по скоро нейните гуми BFG All Terrain дадоха вид, че ще е трудно.
Знаех, че ще отнеме време докато пробият правата и слезнах да се разхождам с кучетата.





След 15 имаше някакво раздвижване напред. Тойотата бе отстъпила водачеството на Нисана, който бе прокарал пътя напред и не се виждаше. Дайхатсуто и то мина и дойде нашия ред. Карах съвсем бавно да видя дали ще загубя сцепление - не. Карах вече на 4x4 , но наистина никакъв проблем.





Колегите ни чакаха с включени фотоапарати. Загледаха се в гумите ми и казаха: Аааа, ама ти си гиспаднал вече! Отговорих им, че не съм ги помпал още от миналото спадане и си карам на 0,5 атмосфера.
Тръгнаха и те да спадат гуми.



хах, каква снимка е направил Боби


Тук пак се очертаваше чакане и какво да правим.......
Вдясно видях едно стръмно изкачване по чакъл, около 5-6 метра и сигурнпо 30градуса, след което следите водеха по един хълм до горе, където се белееше вече сняг. Обадих се на другите, че ще се пробвам догоре докато ги чакам. Предупредиха ме, че горе има сняг и няма къде да обърна. То реално и по склона нямаше къде да обърна, защото е стръмен хълм и ако се обърна странично с джипа, както съм с откачени биалетки щеше да е доста неприятно и можеше даже да се катурне. Реших да му дам газ нагоре, пък щях да се върна назад.
Натискам газта и излитам по склона. Това първото наклонче, макар и стръмно не го усетих, вече започнах да набирам височина право нагоре, където наклона стана осезаемо по стръъмен, а не се виждаше отдолу така. Бях на бавни и на пропан бутан, но близо до самия връх нямах мощност да ускоря. Джипа си беше набрал скорост и поддържаше едни 2200-2500 оборота, но повече не искаше да вдигне. Стигнах самата снежна шапка на върха, където гумите ми веднага изгубиха сцепление и спрях. Напред имаше още съвсем малко наклон, но много сняг. Заковах спирачките и викам на Боби: Абе нещо май пак изгуби мощност (на една от предите разходки имах подобен проблем с мощността) или може да е това, че съм на газ или просто баира е толкова стръмен, а гумите по сух чакълест склон не губят сцепление и реално да не може повече да му се даде газ. Както и да е, не разбрах точната причина.
Вкарах задна и тръгнах да се връщам. Е точно така разбрах колко е стръмно всъщност. Спирачките не държаха и добре че бях на бавни. Задните спирачки стават предни, тежестта се предава на тях и става страшно. Силните ми предни спирачки нямат тежест и губят сцепление. Усетих как са блокирали и се тътрузят по чакъла, а аз съм скочил с все сила с крака върху спирчаката, а джипа не спира - върви си с някаква скорост назад....
Наклонът назад се чувства доста по силно! Тогава разбираш колко е стръмно.
Спусках се почти до долу по следите, по които дойдох и не смеех да завъртя заради странничния наклон. Избрах си най-подходящото място и там бавно обърнах, след което спуснах и стръмнината непосредствено до основния път. Спрях точно на наклона, така че джипа да стои изправен. Спирачките едва държаха и добре, че има блокаж на скоростите автоматика, че като го стопирам да не мърда. Исках Боби да снима така как стои изправен. Вътре добре, че се държа за волана, защото имаш чувството, че висиш отвесно и ако се отпусна ще се лепна на предното стъкло.





Колегите точно бяха спаднали гумите и продължихме.
Катерехме известно време и започна да преобладава основно снегът като настилка. Почти нямаше вече разтопено място. Само хълмовете бяха ту чистио бели, ту почти без сняг в зависимост кой гледа към юг и кой към север.
Времето беше истинска благодат - слънчево, без никакви облаци, почти без вятър и едни 15 градуса си те топлят едно такова приятно. Страхотно!
След един сенчест и горист участък излезнахме на едно открито място с доста сняг по пътя.
Патрулът начело на колоната беше спрял на края на правата , която имаше лек наклон нагоре. Беше се окопал в дълбок топящ се сняг. Тук вероятно имаше 25-30см сняг на самия път. Пътят малко като фуния, вдлъбнат посредата и там с най много сняг.
Дайхатсуто се движеше второ и точно захождаше зад Нисана , за да опънат въже. Опънаха въжето и даде назад. Окопа се лошо в мекия сняг и потъна. Ни напред ни назад, а въжето като струна!







Пробвахме се да откопаваме и бутаме Дайхатсуто - не! Не мърда! Познато чувство от което те вади само лопатата, защото видях как миналия излет се късаха стоманени въжета като конци.
Копахме, копахме, но не. В момента в който врътне гуми и те се опопават още по надолу и джипа пак ляга по корем. Явно точно на това място снегът да е бил и над 30см, не знам....











Венци реши да закачи дайхатсуто отзад и да теглят всички като влакче. Тойотата стъпваше на около 10-15сняг само, но шансовете бяха минимални. Огромен патрул окопал се отпред, отзад друг джип без никакъв шанс да мръдне....



Тойотата побуксува и не успя да мръдне никой.
Извадиха се крикове и бе ясно, че ще се копае.





Рила се вижда отзад като облаци


Нямаше работа за всички едновремено и аз се чудех какво да направя. Бях твърдо решил да пробвам да пробия напред, но трябваше да изчакам да се мръднат другите джипове.
Реших да се заиграя със склона отдясно. Беше предимно без сняг, но имаше две три хоризонтални ивици като окопи набразден и пълни със 30см сняг. Трябваше да внимавам каде газя и минавам, че да не закъсам.











Направих оглед пешком и набелязах маршрут. Запалих и се качих на връхчето малко по нагоре. Там вече следваше спускане , но от северната страна и всичко бе потъналои в сняг. Оставих джипа и тръгнах пеш да проверявам какво става напред.
Отгоре видях продължението на нашия път напред - бе само сняг! Няма вече прошка. Виждах как вие доста напред и навсякъде бе плътно бял.
Слезнах на него да видя колко е снега. Не изглеждаше много честно казано, може би 15 макс 20 см, но 100% имаше дълбоки места като тези в които бяха закъсали двата джипа.
Нещо като нищо дет се вика. Хем изглежда проходимо, хем можеш да закъсаш ненадейно някъде.
Бях се навил да пробвам пък каквото ще да става. Върнах се обратно при джипа и слезнах обратно долу при другите. Те още се бореха и не се виждаше скоро дали ще има успех.
Погледнах назад един северен склон на хълма зад нас. Имаше следи от потънал сняг по коловозите отдолу. Видно бе, че се качват и четириколесни когато е сухо или кално.
Нещо ме прихвана и казах на Боби , че отивам да пробвам да се кача догоре. Наклонът бе доста дълъг, сигурно едно 200-250 метра и набираше постоянно вираж и ставаше все по туден нагоре.
Дадох една мръзна газ да джипа, набрах 20-25км/ч и се врязах в началото на следите в снега. Стигнах да катеря и наклона стана вече осезаем, но джипа не спираше да върви. Оборотите на 3500-4000 и газта почти на заварка....
Върви гадта и не спира. Стигнах с почуда и лекота средата на склона, където усетих как губя скорост. Снегът ставаше дълбок и боксувах много.

Ей това бе баирчето зад нас, но продължава доста нагоре и надясно










Спрях умишлено малко преди естсетвено да спра, за да избегна дълбаенето на гумите на едно място и окопаването. Дадох малко назад и пак газ напред. Едвам тръгвах и като стигнех до неразбития сняг пробивах една 20-30см от инерцията, която беше почти никаква.
Гумите дълбаят здраво и започна да хвърчи кал вече след второ, трето минаване през един и същ участък. Пред мен имаше едно дърво, което бе точно по средата на склона, имам предвид по широчина. Около него можеше да се кара без страничен наклон и право нагоре, но а мръднеш 5 метра вляво или вдясно и започваше страничен склон. Нещо като конус.
Не исках да страня встрани в търсене на по-малко сняг, защото тръгнех ли по страничния склон нямаше връщане на следите по които бях дошъл и кой знае в кое дере слизах....
След няколко упорити опита и дори засилки от по назад видях, че отляво на дървото няма да стане, Виждах си отпечатан целия преден мост в снега. Прекалено ми бе да го боря, а и джипа ми прегря. Температурата на двигателя гонеше 120 градуса.
Спрях и го оставих 5 минути да охлади.



Погледнах назад и видях долу на пътя колегите се бяха раздвижили и извадили джиповете.
Мислех като охлади двигателят да пробвам отдясно на дървото. В интерес на истината порейки неразбит сняг джипа вървеше повече отколкото, ако върнех малко назад и се опитвах да си следвам предните следи отъпкан сняг. Явно се залядваше отдолу и губех съвсем сцепление.
Засилих се отдясно на дървото и с няколко напъна го заобиколих. Върхът се виждаше съвсем наблизо пред мен, много ми се искаше да го стигна. Джипа пак прегря. Беше ме яд, не обичам да се отказвам. Ако бе облог за пари щях да го кача, обаче мирясах и реших да се откажа. Тръгнах да се спускам назад, а самото спускане беше съвсем друго изживяване.
Нагоре е едно, надолу съвсем друго. Не можех да накарам джипа да се върне по следите по които беше дошъл. Малко по-малко се свличаше по страничния склон и бягах от центъра на хълма. Предните гуми максимално навити, а задните не искат и не искат да хванат правилната посока. Много внимателно и бавно спусках и след няколко опита и каране на 45 градуса обърнат джип успях да се добера до следите си. Направих го чак след 50 метра странично каране назад, но това е друг въпрос. Предполагам Боби ме е снимал и ще се види за какво става въпрос.

Тук връщам назад, а не се въртя в кръг. Джипа си се движи както намери за добре



Слезнах малко разочарован, но от друга страна уверен, че ще пробия пътя напред. Все пак току що качвах наклон с не по-малко сняг, а долу е почти равно.





Венци ме попита дали да се връщаме, че нагоре няма смисъл. Отговорих му, че докато не се пробвам не искам да се връщам. Дайхатсуто бе се качило на десния малък склон, където бях и аз на оглед.
Тръгнах напред по следите на джиповете, но след като стигнах мястото в което се бе окопало Дайхатсуто и най вече след като усетих как предницата ми думна в някакви страшни трапове от гумите на дайхатсуто веднага ковнах спирачките. Ако влезнех в четирите дупки нямах шанс.
Задна и нова треактория. Този път максимално вляво на пътя. Левите ми гуми направо в храстите и газ, ама мръсна....
Черокът само ревна и тръгна напред. Малко чувствах как боксува, но поддържах скорост. Подминах завоя и там вече влезнах централно в пътя.
Тук стана нещо много странно. Снегът си бе 20см поне, сенчесто, а аз се движех с 15-20км/ч скорост, която засега не намаляваше. Джипа си буксува нон стоп, защото съм го нагазил, но нито набира повече, нито спира. По едно време като полудя и взе че набра няма да излъжа, ако кажа 40км/ч. Едвам държах прав пътя. Задницата танцуваше и току ме дръпне надясно, току наляво..... Воланът го въртях като на рали състезание, но не смеех да отпусна газта. Пробих цели 200-250 метра и следваше завой на пътя, а напред шоркът , който засичахе нашия път някъде нагоре. Без да му мисля какво що, и както бях набрал луда скорост тръгнах директно по склона. Нямаше по него сняг и за нула време засякох пътя нагоре. Спрях, слезнах и се обърнах назад. Едвам виждах Дайхатсуто, което бе на хълма, а другите джипове бяха някъде назад зад далчения завой.
Така се изкефих, че слизайки си рекох на глас "Ебаси работата!"

Звъннах на Боби и му казах: Черокът е изрод , човече! набра 40км/ч и размята снега като нашега. Направо полудя.
Викам си сега вече може и по-нагоре да стигнем в близост до Мургаш, такава увереност ме бе обзела.
След малко дойде Патрула с Боби вътре. Боби слизайки от него с усмивка рече: Това е като Тойотата (TLC 200) на koko_sf, лусозно и нищо не усещащ от офроуда.





Вярно е, в черока е съвсем друга работата. Там наистина разбираш къде минаваш и какъв е релефа и наклона. Джуган e, ама си го обичам много!
Дойде и Венци с Тойотата.




Само дайхатсуто си стоеше отсреща на хълма.




Стори ми се , че крик са извадили, но наистина бе далеч и не се виждаше добре.
След едно позвъняване се оказа, че са закъсали. Патрула тръгна да се връща да му помага.
Аз казах на Венци, че това не е нашият път и че трябва само да спуснем склона надолу и да хванем към гората. Исках да пробвам да пробивам напред докъдето мога, все пак сме тръгнали към Мургаш.



Това е онази част от пътя , която е най усойна от целия маршрут до Мургаш. Пътят прави леко спускане и върви само в гората. Там лятото има огромни локви, които държат и на яка жега дори до август.




Очаквах в този участък снегът да е малко по стегнат, което за моят джип бе по-добре. Лек с широки гуми не много агресивна шарка , за да не копаят прекалено. Някакси се движи леко върху снега и това му е предимството.
Реших, че закъсалите ще се оправят и хванах към гората.
Набрах си пак една скорост от 15-20км/ч и си я поддържах. Странното бе, че дали ще дам повече газ или не средната скорост не се променяше. Единствено на някои места с по дълбок сняг пробивах по силно и не губех почти скорост, ако изберях варината с повече натисната газ. С Боби просто си цепехме снега и си вървяхме напред. Бе дълбоко вероятно 25-30см. На места обаче снегът стигаше до прага ми. Просто не знаеш къде какво е.




Опитвах се да държа права линия, но бе почти невъзможно през немалка част от времето. Предницата ту хващаше към скалите вляво, тук към края на пътя и дерето надясно. Обаче пак не спира!
На места стана тегаво, точно там с огромните локви, които вече започваха да се заформят под снега. Гледаш само сняг пред теб, а потъваш и гумите хвърлят киша отдолу.



Там имаше доста сняг и едвам излизах, но му хванах цаката. Пак любимата мръсна газ. Просто като ревне тоя мотор почти нищо не го спира.
На места почти спирахме но оставях газта натисната и гумите копаеха и движеха съвсем бавно напред. Важното е движение да има. Като минехме дълбоките участъци пак набирахме скорост. 20-25км/ч си е доста прилично в дълбок сняг. По-бързо, ако карам нямам време да контрирам с волана като ми кривне изведнъж предницата и трябва да отпускам газта, а това води рискове.
След около 500-600 метра каране излезнахме на откритата част с хълмовете. Там основният път заобикаля около няколко хълма, а алтернативният качва до билото на всеки хълм, слиза до пътя и пак катери следващия хъл. Двата пътя се кръстоства на кръст наколко пъти. Кой където иска да кара. Аз хванах баира, защото ако закъсам все пак ще съм на наклон и винаги мога да дам заден и да излезна. Ако закъсам на равен път е по-лошо.
Наклонът ми се опря. Тук имаше вече здраво сняг 30 и отгоре см на места.




Пробвах няколко треактории и накрая пак с завъртян на 45 градуса джип се качих. Би трябвало да има клипче.
Горе спрях, защото гледките са страхотни точно оттам. Пред нас се вижда Мургаш, сумати долини и най-вече пътя в гората , който води до тук. щях да видя през дърветата като идват другите.










Седнахме на почивка и похапване. Времето просто нямам думи пак да му се възхитя.Събух си обувките даже да се сушат и легнах малко да отморя. Тишина! Само някъде се чува леко стичаша се рекичка и съвсем леко короните на дърветата свистят от съвсем лекия вятър. Мога часове да стоя така!










Чаках с нетърпения да дойдат и другите и да решим да караме ли още напред. Горе-долу бяхме около средата на пътя или малко повече от средата.
Да дойдат, да дойдат ама никакви ги няма. Мина час и вече се чудех какво става, а нямах телефон на никой да питам. Мислех си, че не може просто така да си тръгнат и да не дойде някой да ни намери. Казвах си, ако решат, че сме закъсали най малкото пеша ще дойдат. Няма и няма.



Боби, както обикновено с някоя култова тениска


Все ми се причуваха двигатели, но уви.
Накрая телефонът ми звънна и ми се обади Венци. Пита докъде сме я докарали. Казах му, да идват при нас, защото е страхотно, но той ми каза, че патрула е закъсал и пак близо час го вадели.
Питам го къде това, на хълма при Дайхатсуто ли?
Не, в началото на гората по нашите следи. Викам си лоша работа.
Трябваше да се връщаме, защото ако и ние закъсаме някъде няма вече никой наблизо за помощ.
Тръгнах да се връщаме, часът беше около 15:00 и снегът се топеше буквално. Навръщане ми бе доста по-трудно от на идване. Имаше буксуване на няколко места. Нещо стана много кофти. Джипа пак прегря от зор и трябваше малко почивка. Топло време, липса на скорост и постоянно съпростивление на тежък сняг...няма начин.
Успях да се върна до другите джипове, но се поузорихме де.

Такааааа, тук вече решихме наистина да се прибираме.
Патрулът тръгна напред, аз след него, тойотата и дайхатсуто.
Наближавахме Бухово, но още сме в частта със снега. По следите ни реки течаха. От джипове хвърчеше киша и вода.
Малко по-надолу пътя кривваше на две. По старата и неизползвана част виеше на няколко завоя, но понеже е ерозирал с времето имаше алтернативен път, спестяваш доста време, но малко стръмен. Бяхме го качили, нямаше проблем да го спуснем. Не и ако и аз бях решил да го направя. Кривнах по обиколния път с яко сняг. Какво мислите стана?
Окопахме се яко.
Почти над Бухово, а доста по-нагоре нагоре нямах проблеми...
Явно снегът беше вече доста зле. Опитах се да клатя джипа - клати се! Значи не лежи по корем.
Лежат само мостовете.
Чухме се с другите и им казах, че ще се наложи малко да покопаем и идваме. Малко, малко , но 30 минути си заминаха и накрая трябваше да свалям крика. Под мостовете не можахме да изгребем хубаво снега, Тежък, пресован и лопатите не загребват добре.


Задните ми гуми се въртят свободно, а джипа не лежи по корем. Отдолу снега го бяхме изкопали. Само мостовете. Гумите стигнаха до кал, обаче не помръдва. Просто вместо сняг гребяхме кал + сняг
Вдигнахме задницата с крика, изчистихме под задния мост и джипа си излезе назад.


Не посмях да продължа напред, въпреки, че само 5 метра сняг имаше още....
Върнахме се по царския път.

Тези малките ги качват с маунтин байковете , за да се спускат после само


Долу вече на поляните над Бухово

[verter]

От: 18 Март 2012(неделя) До Мургаш и в дясно

И сега втора част от офроуда, за голяма част от която никой не разбра освен част от Бухово.

За довиждане видях един хълм. Кален и стръмен и заминава все по стръмно нагоре докато стигне сняг.
Хааааайде пак
Реших да видя как ще го качи. Ами как? Като на шега.
Никаква спирка или буксуване. Стигнах горе до снега и после пак право назад, че много страничен наклон, ако тръгнеш да обръщаш.


Наиграхме се уж.....
Де да знаем, че следват още 2,5 часа екстриййм
Групата си тръгна, ние последни.
Стигаме почти до картинг пистата непосредствено в края на Бухово. Отдясно дол с течаща рекичка. Гледам колегата с Дайхатсуто слиза към нея.
Викам си супер, ще мие джипа. Ще хвана и аз да мина няколко пъти през водата.
[img][/img]

Когато обаче гледам по внимателно, виждам арена за офроуд.
Наредено някакво трасе от офроуд препятствия:
30 грасусов наклон
35-35 градосов налон с ръб накрая
две последователни гърбици, така че или и двата моста катерят всяка една или и двата влизат в ямата между тях.
Наредени гуми от камиони като трамплин.
Огромни гуми тип пирамида, качваш се на едните, после оттам на другите: Джипът се качва на 1,5-2 метра височина от земята и балансира само върху гумите. Гумите са три една до друга и са широки не повече от 30см повече от ширината на джипа. Падаш си от тях като стой та гледай, от 2 метра и си по таван.

Колегата с дайхатсуто малко се заигра през реката и по хълмовете, после по по-малките гуми и нещо слезнаха да гледат. Оказа се, че е счупил основен лист ресьор отзад. Казахме си чао и това, че ще остана малко да пробвам заигравките.








Първо пробвах 30 процентовия наклон. Вече съм го тествал веднъж на полигона на дядо Владо


За го подхванеш трябва да влезнеш в едно вирче 20-30 см вода и веднага с мокри гуми тръгваш да го катериш.
Горе вече стъпваш на абсолютно равна и зелена морава. Т.е. първо атакуваш с предницата 30% наклон , а после джипа трябва да не опре посредата в момента в който предните гуми вече стъпват на равното, а задните тепърва тръгват от водата. Типично упражнение за късите бази. Дългата има огромен шанс да се заклещи посредата.
Черокът е близо до къса база, но не е къса. Има и по-къси като Дайхатсуто.
Пробвах го съвсем с лека газ без никаква засилка, просто да видя сцеплението на гумите. След нялко опита съм изумен.
Очаквах да боксува на самия склон поне малко - нищо подобно. Супер сцепление!
Пълзях на съвсем малки порции от движение. Първо изправях предницата и гледаш директно слънцето. Отвън наклона не ми изглежда впечатляваш, но вътре ако паркираш джипа изправен си е съвсем друго усещането. Ако пък слезнеш и после се опиташ да се качиш съвсем трето.
Предните ми гуми стигат ръба и вече го преминават и стъпват на трева. Очаквам пак буксуване, обаче не. Задните излизат от водата и започват да катерят. Подът ми минава според Боби на 1-2 см но не задира.
Очакваш да задере обаче и това не се случва.
Пасна си като за него точно.
Много готино.




























После реших да пробвам двете гърбици една след друга.

Пак за къса база упражнение.
две гърбици високи по около 50 см и между тях трап, издълбана земя.
Предните гуми катерят първата гърбица и я превалват, влизат в трапа. Тук си трябва клиренс, защото директно ще опреш на рама.
В момента в който предните гуми са в трапа между гърбиците, реално започват да катерят втората гърбица.
Задните пък гуми точно тръгват да катерят първата гърбица.
Получава се много страннен кантар и дори опираш до мощност, защото и двата моста катерят едновремено стръмен
наклон.
Автоматикът ми памага доста тук. Подавам дозирани и прецизни порции газ. Джипът се катери трудно, много по трудно от примерно един полегат наклон. Тук джипа стои хоризонтално, а всъщност катери. Гумите имат сцепление и не превъртят и ти трябва доста сила на самия мотор в ниските обороти.
Та автоматика като му отпуснеш газта не позволява на джипа да се върно обратно. Мога супер прецизно да го спря на средата на гърбицата или на самия връх.
Тук пак много точно ми паснаха гърбиците, защото моментът в който предните гуми са на върха на втората гърбица, то задните са на върха на първата. На по-дълга база тези моменти ще се разминат.
Пробвах го няколко пъти, като дори измислих друг начин на преминаване:
Просто захождам от завой към гърбиците и всяка една гума катери по различно време гърбицата. Един вид ги минавам по диагонал. Тук окачването се кърши жестоко.
Имаш типична ситуация на диагонален кантар. Предна лява и задна дясна са на върха на гърбиците, а другите две гуми са в дупките.
Тук ходовете на окачването играят основната роля, защото те позволяват джипа да държи колелата на земята и да да няма гуми във въздуха или на ръба на сцеплението и без натиск.








Третата ми заигравка бе един по агресивен и дълъг 30-35 градосов наклон. Тук целият джип се изправя на скона и горе следва як ръб и пак равна поляна с трева.
И тук нямах проблеми.
Същото упражнение го правих и на спускане. Съвсем различно е, защото отгоре надолу не виждаш нищо.
Виждаш само как муцуната ти се надвесва във въздуха над реката и изведнъж потъва надолу и гледаш само река през предното стъкло.
Много яко!














После отидох на едно упражнение с гуми.

Три огромни мапинни гуми са легнати една след друга на земята. Образуват нещо като редица.
Частта от гумата , която е над земята е около 60-70 см!
Идеята е да минеш само с десните гуми през тях примерно. Така джипа ти се накланя страхотно настрани и имитира страничен наклон.
Има и ефект на клатене, защото влезне ли ти гумата в дупката на голямата гума-препятствие дясната ти страна потъва, а после пак катери гумата и влиза в следващата. Така хем страничен налкон, хем се клатиш странично!
Най ми бе трудно да захапя и преодолея височината на първата гума. 60-70см са високи и стигат до бронята ми! При това съвсем отвесно стои. Все едно да качиш бордюр 70см от упор.
Все пак гума в гума дава сцепление и триене.
Опрях предна дясна и подадох леко газ, Джипът тръгна леко да боксува и усещам как натискам голямата гума и минавам някой друг см напред, но реално нищо не правя.
Понатиснах малко повече и изведнъж се покатерих. Наклоних се силно наляво, но все още само предна дясна ми бе върху гумата и налкона се търпеше.
Вече като се качи и задна дясна си се наклоних стабилно. После почва вълнообразното движение от това, че десните гуми ту влизат в отвора на големите гуми, ту излизат.
Супер измислено.









Тук вече ентусиазиран от лекотата с която минавам погледнах пирамидата от гуми.


Изглеждаше страшно наистина като не съм го правил никога (аз съм си софтаджия по принцип), но нещо ме прихвана да я тествам и нея.
Значи гумите са от някакви огромни машини, и няма нищо общо с тези на камионите по пътищата.
Две тройки гуми са изправени една до друга, но на две нива. Вкопани са върху някаква дига, така че първата група са на кота 0, а следващите примерно почват от средата на първите и те качват още по високо.
Три изправени гуми долепени една до друга са някъде около 1.90м. широки. Джипът е около 1.80. Имаш по няма и 10 см от всяка страна в излишък!!! Много е малко !
Качват те доста високо.
Предните гуми катерят първите, после слизат в нищата между тях и втората група и пак катерят вече почти отвесно, Джипът се изправя ужасно нагоре. Нищо не виждаш освен небето. Нямаш идея дори право ли караш. Освен всичко има едно плуване. Джипът леко пружинира от тежестта върху гумите и усещането е още по яко. Горе спрях и гледах къде са му гумите. Идва момента в който предните ти гуми слизат рязко от най-високите, а задните тръгват да се спускат от първите. Джипът буквално ляга по корем по средата.
Тук ми трябват поне 35" гуми и/или малко по-къса база. Доста трудно упражнение за моя джип!
Първо ми опря раздатката и натисна силно гумите-препятствие. Гумите ми се бореха за сцепление, а такова почти нямаше. Тежестта на джипа основно падаше посредата и натискаше защитата на раздатката. Предните гуми са почти във въздуга задните едвам допират гумите и реално трябва да катерят някакъв 60-70% наклон.
Е тук, настана драмата, Окантарих се яко. Задните гуми пушеха триейки се гума в гума, предните бяха стъпили вече на пръста след гумите, но тя беше рохка и я издъбаха за нула време. така натискът ми посредата се усили още повече, Нямаше мърдане.
Имаше и друг проблем: при подаване на газ и буксуване джипа се извтрташе странично и задна дясна тръгваше да излиза извън гумите препяствие. Реално можеше да се катурне джипа съвсем спокойно.
Тук с Боби се попиляхме от Крикове и подлаганици.







































































През цялото време се бяха спряли хора и снимаха какво правим, но сега вече който и да минеше като видеше как джипа стои като на пиедестал на почти 2 метра височина направо вадеше семките.
Дойдоха всички младежи наоколо , VW клуб. Само те бяха поне 15 човека. Боби се оказа, че познава двама от тях, та им даде да снимат. качили са ни и в Фейсбук разбрах.
Те попитаха дали искаме помощ, но първоначално им отказах. Исках да се справя сам и да не ми помагат да стане белята.

Тук вече близо 1,5 часа само вдигахме с крика, подхагахме под гумите камъни, клатехме джипа странично да му върнем бягащата надясно гума.....Някакъв ужас!
По едно време наистина грохнах да опъвам крика. Отзад не ми стигаше височина да вдигна дори минимално задницата и подлагах с резервната джанта и гума под крика.
След един час бяхме мръднали джипа напред с около 20см. Предницата беше слезнала напълно, а задните гуми докосваха вече вторите гуми препятствие и само трябваше да се качат. Не ставаше.
Предните гуми ровят камъни и пръст и каквото и да им подложим, а задните просто си пушат и свистят гума в гума. Раздатката я бяхме освободили с мърдането 20см напред, но сега джипа лежеше върху задното си гърне.
Гърнето - няма как да го помръднеш.
След още вдигане и подлагане вече бях убеден, че трябва да мине, но не!
Нещо му пречеше и не можеш да открия какво.
Открихме го! Предният ръб на кръглото гърне се бе опрял в един от грайферите на огромните гуми, като освен това се бе и врязал 2-3 в самия грайфер. Пълен бетон и няма как да помръдна напред джипа.
Опитах се да режа грайфера, но той огромен и мястото малко. Счупихме един лост да се опитваме да надигаме гърнето. Трябваше или назад да мръдне малко или надясно. Надясно значеше задна дясна половината да остане във въздуха извън основата на гумата отдолу. Това на 1,5-2 метра височина!
Викаме си няма да стане. Ние едвам я връщахме вдгайки джипа откъм задницата с крика и бутайки странично джипа.....
Целия се клати отгоре и се чудиш какво правиш всъщност.
Накрая вече дойдоха момчетата и момичетата публика да помагат, но какво да ни помогнат?
Решихме да изкъртим гърнето. Счупихме го отпред, откачихме го от тампоните и го извадихме. То и без това си беше тръгнало да се отчупва.

Джипа си мина и замина!
А звука? Майййййко мила!!!!
Ненормален!
4-литров мотор само на генерация и предно гърне. Страхотия звучи направо
Няма да си слагам гърне. Баси кефа.
Всички се изкефихме на новия звук и дори 1-1:30 се мотах преди да се прибера. Не мога да му се нарадвам. Звучи нещо средно междо 5 литров осмак и рали автомобил. Даже като го изрежа и докато му падат оборотите прогърмява няколко пъти като детонациите на рали колите.
А на пълна газ си нямате идея как звучи. С Боби се бяхме ухилили като деца.
Минахме през целия център на София. Всичко се обръща да види какво се задава.
На един светофар на жълтите павета сме спрели и в колоната от коли пред и зад нас някой ни отговори на едно мое форсиране на място.
Ха ! повторих го пак и някъде някой пригласяше също с добър звук. Пред нас имаше едно Поло с две Мацки. Едната горката подкочи като го форсирах първия път.
Мамка му и двигател.....

И те така . Лично за мен една от най-яките разходки и хард изпълнения. Супер щестлив ден беше!

Имам и доста клипове, които ще добавя по-късно. Поздрави!

[verter]

От: 18 Март 2012(неделя) До Мургаш и в дясно

[verter]

От: 18 Март 2012(неделя) До Мургаш и в дясно

[verter]

От: 18 Март 2012(неделя) До Мургаш и в дясно

[gimax]

От: 18 Март 2012(неделя) До Мургаш и в дясно

И те така . Лично за мен една от най-яките разходки и хард изпълнения. Супер щестлив ден беше!

Бравос.Ама като гледам,направо си ревеш за една яка лебедка и ...........една станция.

[Людмил Кюковски]

Re: 18 Март 2012(неделя) До Мургаш и в дясно

Говориме си в братовчедката в Събота на караме на някъде из Бухово........ Викам си той никой няма да иска на там и реших да си остана в София.Вчера братовчедката ми изпраща снимки как сте играли по Бухово
Ехххх значи....... цяла Неделя се чудих кво да правя и играх баскетбол а темата изобщо не съм видял.........
Мислех да звънна даже да Горчев да играем баскет .Умирам от яд ,че не съм видял темата !
Моля Ви само не рушете там по мотопистата , има и мотористи в тоя форум

[Вива ViRuS4eto]

От: 18 Март 2012(неделя) До Мургаш и в дясно

Горе мокрия сняг е доста коварен, трябваше да дойдете на пикника Е поне сте се наиграли хубаво на чист въздух

[Free Spirit]

От: 18 Март 2012(неделя) До Мургаш и в дясно

И аз се разходих днес над Бухово,принудително.Черока е звяр,много рядко му трябва лебедка!