люлин планина 11,03,2012

[doktora111]

здравейте искам да питам има ли желаещи за разходка из люлин планина събираме се в неделя 11ч на бонсови поляни който желае да зоповяда

[lopche]

От: люлин планина 11,03,2012

Привет,

аз съм младши ентусиаст в сферата на Джиповия оффроуд, но с удоволствие бих се присъединил, ако ме приемете...
Що се отнася до трасето, бихте ли обяснили накратко сложността му, за да мога за преценя дали ще се справи машината (пък и водача...). Принципно що-годе познавам планината като пътеки за АТВ, но с джип съм нов в хобито.

Благодаря предварително!

[lopche]

От: люлин планина 11,03,2012

понеже никой нищо не отговаря, а уговорката е за утре, искам само да попитам дали ще се състои мероприятието? Аз с най-голямо удоволствие бих участвал, но се притеснявам да не се кача в 11 и да няма никой...

[doktora111]

От: люлин планина 11,03,2012

ще решаваме на момента според джиповете ти от къде си

[lopche]

От: люлин планина 11,03,2012

супер, аз съм от София (изгрев) и в този ред на мисли, утре в 11 съм на бонсови!

[lopche]

От: люлин планина 11,03,2012

дали е удобно да си дадеш телефона колега, в случай, че се получи някакво разминаване...
п.с. моят е 0888632717 - жоро

[_milcho]

От: люлин планина 11,03,2012

Още 2 джипа ще дойдем в 11.

[verter]

От: люлин планина 11,03,2012

Разходката бе общо 700 метра, 200 от които яко хард.

Бяхме 4 джипа: Mitsubishi L200 2.5tdi, Jeep Cherokee 4.0, Nissan Patrol 2.8td и един дизелов Defender.

Равносметката е:
-един скъсан колан
-едно скъсано стоманено въже на ръчна лебедка
-една прегряла лебедка
-едно счупено огледало
-един счупен габарит
-доста копаене с лопатите.

по-късно огъната врата и изваден амортисьор

Лопата беше ключовият инструмент, който ни извади от положението. Много мокър и тежък сняг. На места пак си има към 40-50см. Никола каза, че за първи път вижда такъв тежък сняг. Едно загребване с лопатата се усещаше като 10кг.

Събрахме се на Бонсови поляни, където още докато се чакахме Mitsubishi-то се заяде с Patrol-a B)
Тръгнаха да се надпреварват да качат един хълм. Първо Никола се засили и на средата почти се окантари и въпреки, че джипа стоеше изправен на средата на склона дори с газ назад не искаше да помръдне.
Веднага започнаха бъзиците от хората от Патрула: "Не знаех, че тези Митсубишита закъсват и по надолнище"
Никола обаче успя да се измъкне назад и се върна.
Дойде ред на Патрула, който се засили и се заглави на същото място, където гумите му изкопаха каквото могат и приключи. С бутане и клатене не стана, та се наложи Никола да го дръпне с лентата.
Последваха няколко опита отново на пикапа и накрая Никола успя да се качи.
След тази заигравка дочакахме и новодошлия Land Rover Defender. Повече май нямаше кой да чакаме и решихме да поемем към поделението нагоре.

Аз бях решил цял ден да се влека на опашката и да не се занимавам с тормоз на джипа. Представях си и група от 6-7 джипа, които да ми проправят пътя, но след като бяхме само 4 кажи речи си бях в челото.
Въпреки всичко отзад се кара доста лесно - никакви грижи. Не си играх даже да си спадна гумите.
Никола замина напред като водач, след него Патрула , Дифендъра и последен аз.

Още на втория завой започнаха борбите.
На третия завой вече бяхме спрели, а Никола не се виждаше. Не ми стана ясно какво чакаме и правим, но след малко Митсубишито се върна и Никола каза, че напред има паднало дърво и няма как да се мине.

Върнахме се пак на Бонсови поляни и там решихме да караме към манастира. До него имаше 500 метра, които не бяха проблем. На самия манастир има два пътя: един покрай манастира и един катереш над него. Тръгнахме покрай манастира, но още след първия завой Никола каза, че снегът е много и има и страничен наклон и по-добре да не рискуваме. С карането изглеждаше приключихме.
Колегите от Патрула си извадиха храната и започнаха да стъкмяват огън за барбекю.
Баси карането си рекох. Погледнах си километража - 11км от Люлин, София. 500метра офроуд и край. :gruebel:
Компанията с дифендъра както и на Никола обаче също има се караше още. Решиха да пробват пътя качващ се над манастира, по който само пешеходци бяха минавали.

Тук аз слезнах и започнах да гледам кой какво ще направи. Първо дифендъра тръгна да катери. Момчето караше доста добре и не позволяваше да затъне. В момента в който усетеше , че губи сцепление и липсва движение отнемаше газта, излизаше внимателно назад и пак пробваше напред. Първите 100 метра ги бори 15 минути, защото едните му гуми пропадаха дълбоко в снега и го накланяха към дерето в което е манастира. Накрая се отказа и реши някакси да обърне, но падна в една канавка отсрани, в която гумите му започнаха свободно да си се въртат на скорост - гледка, която вече знам, че предстои или 30 минутно копане или трябва друг джип да те дръпне. Гумите му бяха някаква кална шарка, високи и тесни - чисто нови.
Никола дойде с митсубишито да го изтегли.
Питам го ще се пробваш ли нагоре, а той ми отговаря: Ти как мислиш?
Тръгна да пробива снега нагоре по пътя който правеше една голяма дъга над манастира и под непрестанен наклон. Кофтито е, че е доста тесен и наклонът отдясно е супер стръмен и можеш да паднеш буквално върху манастира.

Пикапът си катери бавно и полека нагоре, докато не стигна финалното възвишение на пътя, което беше по-стръмно. Там буксуваше на място, като гледам отзад му върти само едното колело. Викам си той не е включил блокажа. Пробва пак и пак и все едно задно си върти....
Чудя се какво прави, но след малко го включи и разликата се видя мигновено. Просто на мястото , където 3-4 пъти буксуваше без зор продължи напред. Не успя обаче да качи последния наклон и явно се отказа да пробва повече.
Тук ме досърбя да се пробвам, защото прецених, че джипът ми е най-лек, най-мощен и с най широки гуми. Имаше шанс да не потъва толкова колкото Дифендъра. Изтичах се да спадам гумите.
Групата на Патрула вече хапваше пържолките и явно не се вълнуваше от нашите заигравки. Едното момче каза: Играйте си, аз съм се наиграл!
Компанията с Дифендъра каза, че ще си тръгва. Аз си спадах гумите още.....
Никола точно се връщаше от хълма и като ме видя да паля ме попита изненадано: Ще се пробваш и ти ли?
Викам му: Ами дощя ми се да видя какво ще се получи.
Тръгнах нагоре и бързо стигнах хълмчето и видях докъде е заоравал Никола. Тръгнах на първа атака с леко газ, но не успях да мина издълбаното от Никола. Отдясно на джипа ми беше плашещата стръмнина , в която ако залитнех с десните гуми връщане нямаше и набързо можеше да се стоваря върху беседката на кротко хапващите долу.
Беше ме страх да раздавам яката газ и да оставя джипа да пробиее, защото той започваше да се лашка наляво и надясно и може лесно да изпуснеш момента, в който да спреш. На всичкото отгоре отпред дойдоха трима туристи и спряха да ме гледат.
Амбицирах се и вярвах, че мога да го мина, но трябваше само да се пазя от страничния склон. Умишлено забивах джипа с левите гуми в едни храсти и най-дълбоките преспи, за да се пазя далеч от десния склон.
5-6 опита и накрая усетих, че опасност да падна надясно няма вече и като го настъпих изяде последното препятствие. Пътя стана равен и след един завой излезнах на едно широко място пред една изоставена сграда. Там имаше доста сняг и спрях джипа. Слезнах и тръгнах да се връщам пеш да видя какво става. Видях на долния път Дифендъра да си тръгва. Върнах се до Никола и той ме пита дали съм пробил нагоре. Казах му, че има обръщало и ако иска и той да дойде, но каза, че щом няма накъде повече да кара след сградата няма смисъл. Каза да се връщам.
Отивам си аз пак при джипа и се чудя къде да обърна. Пред мен цял плац, ама снегът изглеждаше доста. Викам си какво пък най много да закъсам. Дадох газ напред с мисълта, че ще извъртя като с дрифт, но така хубаво се окопах, че като отворих вратата да слизам снегът ми бе до прага.... Все едно слизам от Ферари. Слизам и гледам гумите ми почти ги няма. Копали и потънали надолу. Предна дясно бе стигнала до почва и бе хвърлила пръст 10 метра напред по снега!!! Опитах се да го разклатя странично - така разбирам дали е легнал по корем здраво или само мостовете. Ако се клати странично значи може с малко копане да излезе, обаче той не мърдаше и сантиметър. Явно бе, че ще има копане поне 40 минути.
Казах на Боби да извика Никола, да дойде да ми спести мъките и да ме изтегли.

След малко идва митсубишито и се вадят въжета. Никола предложи да се теглим с моето въже, че е еластично и може на удар да се тегли. Опъваме го, митсубишито се засилва назад , чува се ударът и джипа ми не мръдва :blink:
Споглеждаме се с Никола и правиме едни физиономии тип "Ся си такова мамамта"
Никола внимава да не закъса и той, че оставаме само с един Патрул долу като подкрепление.
В този момент се обажда момчето с Дифендъра, че е закъсало надолу от манастира докато си е тръгвал и да дойдел някой да го дръпне.
Ха сега де!
Аз не мърдам, Никола е на границата на закъсването.....
Поизкопахме набързо около и под черокито. Снегът точно под пода бе като бетон. От теглото на джипа се беше слепил супер здраво и не можехме да го изгребен с три лопати. Едвам се къртеше и на малки парченца го махахме.

Никола реши да се пробва да обърне и да ме тегли на негово напред. Направи няколко опита да се извърти, но нещата отиваха на затъване и се отказа. Тук предложи пак да ме тегли. Дръпна ме силно и въжето се откъсна. Разпраха му се шевовете на ухото....

Джипа ми не мръдва, все едно е бетониран!

Вадиме другото въже и пак опит след който пикапа на Никола се окопа и нямаше мърдане. Двата ни джипа стояха потънали с опънато помежду си въже, което даже не можехме да свалим, защото бе като струна.

Никола предложи да закачим двете ръчни лебедки и да теглим един друг джиповете с надеждата, че някой ще мръдне. Започнахме да натягаме лебедките и изведнъж едната лебедка се изтреля като куршум към задницата на джипа ми и се удари силно отдолу. Бе се скъсало стоманеното въже!
От кинетичната енергия цялата метална лебедка се бе забила в задната ми броня и оттам удар в резервоара отдолу. За щастие и бронята и резервоара беха непокътнати.

Останахме почти без варианти. Повикахме на помощ Патрула, който бе единствения останал мобилен.

През това време последното нещо, което можехме да направим е да вдигнем черокито с Хай Лифт джека и да изкопаем снега под шасито. Свалих крика и повдигнахме задницата. Последва усърдно копаене на смени с три лопати и 4 човека. Изгребахме всичко каквото можахме под, зад и пред джипа.
Патрула така и не идваше.....
Дифендъра чакаше някой да дойде да го извади.....
Спуснахме крика и пробвах да заклатя странично черокито - клатеше се, значи имаше шанс да се измъкне!
Запалих и с две маневри назад, напред излезнах с мръсна газ назад. Въжето си стоеше закачено, така че сега трябваше да се опитам да извадя митсубишито и то от един опит. Напред бе ямата от която току що бяхме изкарали джипа и в която пак трябваше да влезна. дадох газ и с удар измъкнахме митсубишито.
Тук вече обърнахме и тръгнахме да слизаме надолу, където точно преди най-стръмната част видяхме следната гледка: Патрулът се беше свлякал странично към дерето и почти беше се опрял в едно дърво, което беше единствената защита.
Нисана беше изцяло извън пътя. Бе опънал лебедка и се опитваше да се идърпа обратно на пътя.
Тази операция отне сигурно час и доста труд от почти всички. Много тежи този Патрул. Лебедката прегря, акумулаторът се изтощи....
Резултатът след половин час бе вече плътно oпрял в дървото Нисан и все по-далеч от пътя. Надолу беше доста сръмно и добре, че беше това дърво точно там.
Дифендъра по едно време дойде. Били го изкопали и идвал да помага.
Никола слезна покрай патрула и реши да го тегли откъм задницата. Трябва да ви кажа, че такава гледка виждам за първи път. Въжето стои по диагонал, пикапа на Никола се засилва и в момента когато става ударът от опънатото въже целият пикап отскача и се завърта на почти 90 градуса.
Патрула не помръдва.
Накрая след като охладиха лебедката със сняг, позаредиха акумулатора и група от 4-5 човека активно изкопа почти целия сняг пречеш нисана да се върне на пътя пак повториха тегленето с лебедката. Този път лека полека джипа се върна на пътя, ама перпендикулярно, но това вече бе по-малкия проблем. Успя да се изправи и да се върне назад. Аз като минах през същото място държах максимално дясно да не взема да се подведа по следите на нисана и клонаците ми отнесоха десния светлоотразител отпред. Здраве да е.

Та така, поиграхме си за пореден път, a джипките са железни. Що бой и тормоз понасят обаче продължават да вървят!

Снимки и клипове ще има малко по-късно, че има малко технически проблеми.


Ето моите за начало:

Тук и двамата с Никола с ме закъсали с опънато между нас въже и никакъв панс някой джип да мръдне на някъде.
Човек + лопата
http://www.boozho.com/view.php?v=07e0353f

Тук активно откопаваме черока
http://www.boozho.com/view.php?v=ab0f517c

Тук Патрула след един час борба успява да се извади.
http://www.boozho.com/view.php?v=33ee32e2

[Пламен Ковачев (zaiko1234)]

От: люлин планина 11,03,2012

Браво Момци загрявате за 24...25

[Free Spirit]

От: люлин планина 11,03,2012

Дифендера много ми допадна,момчето си го караше много умело.Направо си прегряхме начело с лебедката на Патрула!

[Л. Мечков]

От: люлин планина 11,03,2012

Браво на дифендъра, гумите от мене ги взе, но според мен му трябват и хубави блокажи на тоя шлеп Веднага ги е сефтосал, браво, хубаво сте си прекарали

[lopche]

От: люлин планина 11,03,2012

Еее, искрено се радвам на позитивните коментари! Принципно на мен това ми беше първото "екстремно" каране на джип... Последните 3-4 години само с АТВ съм катерил планините, а тази зима леко неволно се сдобих с горепосочената машина и съм карал само по снежните пътища на зимна (непочистена) София, но пък така ме запали, че май АТВ-то ще се продава... На Любо Благодаря за страхотната оферта за гумите, без тях до никъде нямаше да стигна, пък и ако не беше той, вероятно нямаше да мога да си ги позволя.А към историята мога да добавя следното:След масираният опит за окопаване над барбекюто на колегите, в крайна сметка Никола предложи да ходим при други съмишленици в калта на камбаните, след като хапнат и то хубава идея, на мен ми се кара, предвид, че съм си дал всички пари за гуми, преди заплата, ама на 50 метра от разговора цвърчат пържоли и се носи едно ухание, пък наща лаишка група тръгнахме да караме с две ботилки вода три сандвича и вафли... Викам аз Добре, хапвайте вие, пък ние ще отскочим до хижата на бонсови поляни на по шкембе и се чакаме след час на площада - тук Владо е разбрал, че си тръгваме.Речено-сторено, тръгнахме към хижата през дълбокия сняг и всичко си беше наред до последния завой, на който се срещнахме с едно АТВ, което кривна и се окопа... Слязохме ние да помогнем и момчето сподели, че хижата не работи. До тук добре, обръщане обаче няма. Реших да карам назад до долу, но нещо не прецених единия завой и се озовахме в дълбокия сняг до праговете. От тук, предвид че нямам блокажи на мостовете, две сиагонални гуми превъртяха и там си останахме. Звъннах на Кольо да му се оплача, а той вика стой там малко, аз само ще дръпна черокито и идвам. Да ама не...Последва 40 минутно откопаване и подлагане на клони под гумите, към края на което телефонът звъни и Кольо вика "Слизай на пътя, за да не ви пропусна". Отивам долу и той пак звъни, този път обаче с новина - Патролът лежи на дървото до пътя и ще се откопава - "Чакай още малко, идвам!"Качих се аз обратно до Джипа, където заварвам Илия (едното момче от моята група) легнал целия под Дефендъра и копае с лопатата около мостовете.Докарахме я до следната картинка:


В крайна смекта с много бутане и клатене излеве гадта.Тръгваме дружно към останалите и какво да видим:


Картинката беше ясна - пак ще се копае...
Покопахме здраво, после някой каза, дайте да пробваме да го дръпнем с Дефендъра. Хубаво пробвахме да го дръпнем, ама то Патроля е като котва и не помръдва... Никола и той реши да пробва, но както казва един приятел - ефекта беше далеч по-същия...
Покопахме още толкова и в крайна сметка, заедно с лебедката успя да излезе.
Малко видео материал:

Поздрави на всички и до нови срещи!!

[verter]

От: люлин планина 11,03,2012

Снимките със закъснение

Благодарение на фотографа ни Боби

Ето колко сняг има още на места


Черокито се бори да преодолее баира далеч от опасния десен фланг...








...след баира малко по-нагоре зверското окопаване








Помощните инструменти и помагала


Скъсаните въжета




Нисанът, свлякал се извън пътя в опит да дойде да ни помогне.






Едночасовата борба да се извади
















Тук си личи, ако не беше се опрял в дървото, къде можеше да се свлече


Дифендъра









Митсубишито











А Мишо нямаше проблеми с проходимостта и му се додрема от цялата ситуация

[verter]

От: люлин планина 11,03,2012

[verter]

От: люлин планина 11,03,2012