Една зимна разходка до Хърватска и Италия

[hackman]

За хората които искат да разгледат всички снимки, можете да разгледате линковете по-долу:

• Plitvice Lakes
• Rastoke
• From Slunj to Rijeka
• Rijeka
• Moena
• Montan
• Castello di Avio
• Torre del Castello
  

Всичко започна много невинно с идеята на колегите ми да се ходи до Италия на ски почивка.

Тъй като аз и жена ми не караме ски решихме да си направим една разходка с кола до Италия като разделихме маршрута на няколко части. Започваме с 2-3 дни в Хърватска с посещение на любимите ни Плитвички езера и на път за Италия решихме да минем през Риека. От там, към Италианските алпи и връщане през Любляна, която никога не сме посещавали.

Тръгнахме от България при доста студено време. Аз лично се бях подготвил сериозно за зимни проблеми. Странно за нас обаче, колкото повече се приближавахме до Хърватска, толкова по-топло ставаше. Пристигнахме на езерата след около 10 часа, с доста паузи, хапване и тн.
Пътят беше лек и спокоен без никакви изненади. След като си починахме приятно вечерта, на следващият ден решихме да посетим езерата които бяхме решили да видим. Домакинята при която отсядаме ни предопреди, че почти всички езера са изцяло или частично замръзнали, но ние имахме голямо желание да ги видим точно в този им вид.

Стигнахме до парка, оставихме колата и започнахме слизането при горният вход на парка:

От тук само загатва гледката която ни очаква..

Когато слязохме до езерата видяхме една огромна ледена парзалка, засипана обилно със сняг:

Когато сме посещавали езерата през пролетта, обикновено всичко е разчистено. За съжаление обаче, през зимата се оказа, че въпреки 900-те човека ангажирани в поддръжката на парка, мързелът е надделял и хората са се прибрали да си почиват. След малки разговори с нашата домакиня разбрахме, че зимно време дори и да не ходят на работа държавата им плаща за поддръжка на парка. Нещо което не ни се изясни напълно...
Но ето го резултата:

Вървим по една пътечка отъпкана от туристи и преди това обходена от човек от парка със ски.
Докато вървим по пътеката забеляваме колко интересно природата може да извая снегът в гората:

Наслаждавахме на тези ролца от сняг които се бяха образували по страните на пътеката.
А времето беше просто прекрасно, нито много стурдно, нито много топло

Вървейки около замръзналото езеро постоянно чуваме в далечината тътенът на водопадите, но тъй като минаваме по обходният маршрут пътят до първите водопади ни отнема около час в този сняг.

Приближаваме първите водопади, и решаваме да скъсим пътят като се пуснем директно по склона към езерото под нас. Преди да слезем обаче, пред дас се показа следната невероятна гледка:

Тази гледка ни дава много енергия и ние веднага си набелязахме пътека по която и други нетърпеливи туристи са слезли до дървените пътеки около езерото и слизаме.

Когато слязохме на пътеката, моментално получихме едно много интересно раздвуение. Точно под нас на 5мин пеша бяха едните водопади, а в дълечината се виждаха и чуваха водопадите от горното езеро:

След като бяхме поставени пред тази дилема и известно обсъждане кой водопади ще ни бъдат по-интересни решаваме, че ще се разходим първо до тези в дълечината. Когато е топло разходката до там е около 15мин, но сега с тази не много отъпкана пътека и топящият се сняг това отне близо 40мин По пътя забелязваме следи от диви животинки, през топлата част от годината около парка пише, че минават мечки, но през зимата имат бели лисици.

Нетърпеливи, по пътят до водопадите правим още малко снимки:

От близо, стената от водопади е още по впечатляваща. Самите водопади са изцяло замръзнали, едиствено незамръзналият ръб на езерото и тътенът на падащата вода под леда напомнят за водната стена която се намира там през по-топлите месеци.

Правим още малко снимки и се връщаме към другите водопади. Малко преди да ги стигнем стигаме разтопена част от езерото. През водата се вижда че, на места ледът е около 40см дебел. Все пак ние не се престрашихме да ходим по него. Някой от езерата са кръстени точно на хора подценили ледовете на тези езера.

Продължаваме по дървените пътеки на парка:

Когато най-накрая стигаме доло пред водопадите, пред на се открива една зимна приказка, нещо което до сега сме виждали само на картички:

Водопад, вода, водопад. Има някакъв странен ред в който се подредило всичко. Усещаме се, че сме хванали невероятният момент в който замръзналите водопади се топят. Някъде близо до нас се чува тътен, висулките на още един от замръзналите водопади се отчупват.
Продължаваме, стената от водопадите е дълга около 150 метра.

Тук за съжаление забелязах, че батерията на апартата ни приключва и решихме да прекратим със снимките за да остане малко и за големият 70метров водопад.

За съжаление след дългият път на обратно, стигаме до големият водопад доста късно и слънцето бърза се скрива. Правим няколко снимки от горе и бързаме да слезем до доло и да разгледаме от близо


С това приключва разходката ни из Плитвички езера.
Утре ще намеря време да напиша за следващият ни ден, Rastoke и пътят ни от град Slunj до Rieka през един безлюден път.

[hackman]

От: Една зимна разходка до Хърватска и Италия

След прекрасният ни първи ден на езерата решихме да посетим още едно място което сме виждали през лятото.
Това е една местност в покрайнините на град Slunj която се нарича Rastoke. Немога да ви преведа наименованието но ще се опитам да ви обясня за какво става въпрос.

На това място делтата на река Slunjčica се влива в долината издълбана от река Korana, като в делта се получават няколко острова. Тези острови много находчиво са използвани от местното население за да си направят мелници, като в центъра на делтата се намира най-голямата мелница и тя е направена на музей с прилежащо страхотно ресторантче.

Та сутринта събрахме багажите и след две много приятни нощувки в село Ostarski Stanovi се отправяме към Slunj за приятен закуско-обяд в ресторантчето на Rastoke(трябва да отбележа, че имат невероятна, домашна черешова ракийка). Стигаме Rastoke, паркираме колата до моста и аз нетърпеливо вадя апарата да направя първите снимки:



След снимките от моста, слизаме надоло до входа на музея... За съжаление откриваме, че музеят и ресторанта са затворени за ремонт и ще отворят точно на следващият ден
Леко разочаровани се качваме на обратно, но правим няколко прощални снимки:

Без да влизаме в територията на музея решаваме, че ще наснимаме водопадите от другата страна на Korana, качваме се на колата и паркираме на уличката от другата страна на долината:

Водопадите са разкошни, разбиващата се вода и топлото време(навън беше около 20 градуса) караха водните пари да се издигат доста високо и да правят картини, които за съжаление с моето апаратче нямаше как да хвана:


Въпреки красотата на водопадите на Plitvice, тези при Rastoke не отстъпват изобщо


Делтата се разлива в продължение на около 500-600 метра, като част от водата на Slunjčica нарочно е отклонена да минава под къщите на хората:


Правим още няколко прощални снимки и потегляме към следващата дестинация Rijeka...



Ако някога решите да посетите Plitvice & Rastoke, имайте предвид, че на първи и втори Май имат някакви празници и двете места са претъпкани със хора. Средата на Април и Май след 1-2 са много добро време за посещение.

[hackman]

От: Една зимна разходка до Хърватска и Италия

Тръгваме от Slunj леко тъжни, че трябва да оставим тази красота зад нас...
Решаваме, че ще пътуваме до Rijeka директно по второкласните пътища и вместо да пътуваме до Karlovac и от там по магистралата до Rijeka, минаваме през единственият светофар в градът и свиваме към Zecev Varos(Зечев Варош). Пътят е осеян със завои и много различен от нормалното с което сме свикнали в Хърватска. Беше горе долу закърпен... тип първокласен път в България но определено си личеше, че не се използва често.

По пътят видяхме много изоставени села, порутени и директно изгорени къщи. На много места измежду порутените постройки се подаваха чисто нови къщи, тук таме недовършени, но всички, очудващо за нас бяха неизмазани. За съжаление от тези места снимки нямаме

Аз лично бях останал с впечатлението, че Хърватска е чиста страна и Хърватите са "Европейци" и пазят чистотата на държавата си... Но спирайки за да снимаме ето тази красота, видяхме много боклуци точно както е и по нашите пътища, изхвърлени стари печки, тенджари и отпадъци от цигари, вафли, и чипсове.



Независимо от боклуците които видяхме, това приказно място определено ни грабна. Малко по-надолу по пътя видяхме от близо, реката и пътят по който се стига до това страхотно заслонче.

Интересното за мен беше, че въпреки, че минахме покрай 4 села засякохме 6 бабички и само един дядо... Много са им кът дядковците

И малко преди да се качим на магистралата, като че ли само за да напомни мрачното минало, подминаваме поредното минно поле:

Текстът гласи:
MINE MINE
NE PRILAZITE
Na ovom području je velika
Opasnost od mina

По време на последната сръбска окупация хората в тези местности са имали "голям избор" или бягаш... или оставаш да бъдеш убит. Нито един хърватин останал да защити имотът си не е бил пощаден(или поне така ни разказаха местните).

[hackman]

От: Една зимна разходка до Хърватска и Италия

След тъжната ни раздяла с дълбоката провинция на Хърватска се отправяме към Rijeka. За нас това беше един крайбрежен град който много искахме да посетим. Незнам защо но очакванията ни бяха много високи след няколкото посещения в Загреб.

За съжаление пристигнахме в един много социалистически изглеждащ град. Едно безкрайно пристанище...

Да градът имаше своят чар, и най-вероятно ако бяхме отделили време да погледнем крепостта на хълмът дори щеше да ни хареса... Но за съжаление си тръгнахме от Rijeka някак неудоволетворени от видяното.




Следващата ни снимка е Moena Italy... За пътеществията ни там ще се опитам да разкажа през седмицата...

[Danika]

От: Една зимна разходка до Хърватска и Италия

Хубава разходка, хубав разказ, хубави снимки
Благодаря, hakman!

[hackman]

От: Една зимна разходка до Хърватска и Италия

Следващата ни спирка се намираше в Италия, едно малко планинско селце в алпите.
Пътят очаквахме да е супер прост, Триест и от там по магистрали и хубави пътища до Моена.

GPS-а обаче имаше друго мнение по въпроса. От Хърватска излязохме по магистрала, и продължихме през Словения, по един първокласен път който беше осеян с доста завои. Това не се отрази много добре на Мазньо който доста се замисляше. В Италия също влязохме по някакви малки пътчета които почнаха да ме притесняват... На места разминаването с други автомобили беше невъзможно. Най-накрая се качихме на магистралата към Венеция и продължихме. След около 200км обаче слязохме от магистралите и отново по едини пътчета с много завои и доста наклони.

В един момент, когато започна истинското изкачване по алпииските пътчета видях тъбела на която ясно се виждаше наклон от 18%, погледнах на GPS-а и видях поредица от обратни завои... С всичко което е останало от 130-те кончета, Мазньо се опитваше да катери, но се тътрихме нагоре едвам, едвам с постоянното превключване, 1-а, 2-ра, 3-а...

След около час по този път стигнахме до Moena, където ни очакваше хотел и всичките ми колеги... Намерихме хотела и на рецепцията един пухкав италианец реши да ни обясни къде са другите и в коя стая да се настаним. След 10тина мин опити да се разберем се отказахме и преминахме към крако-ръчен език. Доста по-бързо се справихме.

На следващият ден, за разлика от скиорите ние решихме да се наспим хубаво. След като станахме към 2 следобед решихме да се разходим и да разгледаме къде по-точно сме дошли. Първото нещо което ни грабна окото беше огромната липса на сняг Докато на пампорово имаше 3 метра сняг... тук нямаше и 5 сантиметра

Хората обаче определено мислят как да запазят интереса на посетителите и в поречието на минаваща през селото река бяха направили ето тези изкуствени чудеса:

Имаше две такива по поречието на реката. Също бяха направили снежна пътечка около реката(която поддржаха снежна, с "вносен сняг")


Самото село е типчното курортно селце. Има два магазина за храна, доста барове и няколко ресторантчета. За съжаление след 12 вечерта нищо не работи



Вечерта решихме да разтоварим хладилника от колата в хладилника в стаята. С голямо очудване установихме, че нашият хладилник събира двойно повече от този в хотелската стая Хапнахме и приключихме за този ден.

На следващият ден отново се успахме И решихме да отидем някъде наблизо. За това, ще разкажа в следващият пост. На третият ден се разходихме в покрайнините на Moena, намерихме едно паркче(отново покрай реката).




В рекичката се разхождаше вечерята...




В общи линии селцето беше приятно и сигурно е удачно за хората които карат ски, когато има сняг
За нас беше просто отпрвната точка към другите места които посетихме

Тъй като нямаше какво друго да гледаме в Moena, разгледахме из Google Maps и решихме, че ни се разхожда из техните паркове. Затова се насочихме към Trudner Horn Nature Park.
По пътя на няколко места спряхме защото алпите определено немогат да се сравнят с нашите планини:


По пътя бяхме набелязали и едно езеро, което за съжаление не се оказа толкова интересно:

Поснимахме още малко и продължихме. Стигнахме до парка, и очаквахме някакви таблеи за вход в парка и пътечки за разходки. За съжаление не открихме нищо подобно. За сметка на това паркирахме в някакво селце, в което намерихме тъбела на която имаше нарисувано едно замъче и нищо за парка.
Докато се опитвахме да разгадаем надписите по тъбелата едно младо момче със смешна малка триколка паркира на паркинга зад нас... докато двигателчето на това чудо боботеше, момчето излезе. В момента в който момчето затвори вратата и машинката почна да дава на зад. Очевидно нямаше ръчна спирачка

Станахме свидетел на невероятна комедия която бих сравнил само с филмите на Луи Дьо Финес или Боговете сигурно са полудели. След като няколко пъти момчето побутна напред триколката, разбрахме защо е излязло... Побутна я малко напред, след това много бързо си свали горната блуза и догони триколката. Спря я, отново я бутна напред, отвори вратата и скочи в триколката, която вече бавничко се спускаше назад.

Зарадвани от тази комедия и с нова отправна точка се качихме на Мазнйо и потеглихме към Montan. Там се намираше замъкът който видяхме на картинката в селцето.

По пътят имаше красиви гледки които нямаше как да не заснемем


След около 15тина минути бяхме в Montan, изключихме GPS-а и почнахме да се оглеждаме за замък. Не след дълго установихме, че сме го подминали.

Стигнахме замъчето, но беше малко странно. Първо минахме по един път, който беше частен. След това стигнахме това мостче, на което пишеше, че замъкът е частен и се охранява от куче.

Замъчето е построено на хълм, до рекичка.


Въпреки тъбелите, решихме, че ще влезем до стените на замъка, така и така сме се качили по баира. Определено не сгрешихме, замъкът изглеждаше невероятно от вън. Съжалихме, че неможе да се разгледа от вътре.


Гледката от замъка и съпътстващите го градинки сигурно са много по-красиви през лятото:

Още няколко прощални снимки и слизаме да разгледаме селото в подножието на замъка:





В селото седнахме да пием по едно кафенце. Много странно ни посрещнаха на немски. Местните дядковци говореха немски а бабичките весело си пиеха кафенце и си говореха на италиански.






В центъра на селото видяхме карта на която бяха описани някакви водопади. Та решихме да се разходим. Отне ни близо час да се ориентираме по тъбелите им... Тези хора са сложили толкова много... че чак си противоречат В крайна сметка стигаме един район с много лозя и паркираме Мазньо. От там продължихме пеш до долината на близката река. След доста ходене... тъкмо се бяхме отказали и видяхме тъбела за към водопад. Слязохме по една пътечка и виждаме едно мостче и това водопадче.

Казахме си... е това ли беше... 100 тъбели за едно малко водопадче....
След което стъпихме на мостчето и погледнахме надоло:

от тук започваше истинската долина на реката:

След като се насладихме на самата долина и на водопада тръгнахме на обратно. Стигнахме колата по тъмно:


След гледката на замъка този ден, решихме, че вместо паркове, ще потърсим за замъци наоколо. И така ще продължа с посещението ни на Castello di Avio на следващият ден.

[hackman]

От: Една зимна разходка до Хърватска и Италия

След един ден почивка решихме, че е време да продължим с разходките. Нарочихме два замъка на около 150км от Moena, станахме по-раничко (към 11 ) и тръгнахме към Castello di Avio.

Замъкът се намира малко под Trento и до там се стигаше отново през Montan. По пътя събрахме още няколко от моите колеги и след около час и половина стигнахме село Avio, над което ясно се виждаше замъкът построен от баронът на Trento. Трябва да кажа, че този замък изглеждаше страхотно и от вън и от вътре.



До самият замък имаше два пътя за кола, но в подножието на замъка имаше забранителни табели. Ние като примерни "балама" чужденци решихме да се съгласим с табелите, а италианците си катереха нагоре с количките

Пътеката беше много приятна, поддържана и лека. Въпреки това, някой хора от компанията се чувстваха изключително изморени когато стигнахме входа на замъка


След неприятната изненада със замъкът в Montan, бях много зарадван да разбера, че този замък е отворен за посетители. Този и още няколко замъка се поддържат от една фондация, повече информация и наистина красиви снимки можете да видите тук: Fondoambiente.it
Ще използвам една снимка от техният сайт за да мога да ви опиша замъка:

Туристическият маршрут започва от долната лява кула и преминава по диагонал до средната каштурка. Всичко под диагоналната пътека беше затворено за посетители в момента. Явно уцелихме моментът когато точно го подготвяха за турсити
Когато стигнахме къщичката решихме да влезем и да разгледаме... от вън изглеждаше като нормална къща на два етажа, но се оказа, че вторият етаж е точно на нивото на баира зад къщата, имаше дървени стълбища но в самата къща нямаше нищо.


Ако всичко беше зелено, съм сигурен, че това щеше да е райско кътче.
От горе се отвори гледка към цялата долина на реката. За съжаление обаче беше 20 градуса на вън след нощ при температури от -1 и това доведе до лошото време за снимки


Крепоста на замъка беше направена от две елипси, вътрешна и външна. Като вътрешната беше изместена малко на дясно. В самата крепост се влиза през три огромни порти и има четвърта за вътрешният двор (преди покоите на барона).
След като влязохме през първата порта ни посрещнаха много добре подредени масивни каменни стени и подхода към втората порта

В тази част крепостта се чувстваш малко неприятно, и причината е тази гледка

Тук отгоре спокойно могат да си те стрелят с много малки шансове да се качиш жив по стената...

Преминаваме през втората врата и нещата започват да изглеждат още по-мрачни...

Преминаваме третата врата и стигаме до една малка градинка. Разглеждайки я, си мислех как едно време в нея барона е кроил планове със своите рицари там. Но поглеждайки нагоре, отново се вижда величествената кула.

Преминаваме следващата врата и стигаме до същинската част на крепостта. Разглеждайки стените тук, добиваме представа за количеството храна което са готвили. Единият кумин беше широк близо 2 метра...

Целият замък в миналото е бил изрисуван в картини подобни на тези:

За съжаление не са успели да запазят много от рисунките
След преминаването на поредната врата, стигаме до вътрешният двор на крепостта



От тук нататък решаваме, че ще катерим кулата. Оказа се, че тя е 5 или 6 етажа(по едно време спрях да броя). Вътре самите етажи бяха празни, а стълбите се редуваха една от ляво на стаята, една от дясно. На третият етаж имаше маса, най-вероятно там са мятали картите стражите
Тъй като нямаше нещо интересно при изкачването, решихме да направим само снимки от най-горната част на кулата...


Гледката от кулата беше невероятна, заслужаваше си катеренето. На всяко прозорче бяха сложили наелонова мрежа, най-вероятно за да не влизат птици и да цапат, но това беше и малко проблемно за фотоапаратите... Въпреки това ние успяхме да направим няколко добри кадъра



Туристическият маршрут на замъка беше много добре направен. След като слязохме от кулата обиколихме бившите покои на барона и подземията.


От покоите на барона се вижда външният двор на замъка:

От тук слизаме обратно към изхода, преминавайкки през градините.

На тръгване, замъкът ни изпраща с приказни картини



След посещението ни в Castello di Avio решихме, че ще има време да посетим и още един замък, Torre del Castello.
По пътя виждаме една магическа гледка... Lake Garda.

[hackman]

От: Една зимна разходка до Хърватска и Италия

За съжаление, не ни остава време да слезем и да го разгледаме от близо.


Стигнахме до избраният замък Torre del Castello. В селото под самият замък имаше път до него, но беше изпълнен със забранителни табели. Затова спряхме до един полицай за да го питаме. Излязох от колата и отидох до него, а той стоеше на един Segway. Питам го аз има ли път до замъкът и той ми казва: Да, усмихва се и добавя, ПЕШ.
Намерихме си паркинг и оставихме колата. От там направихме малко снимки на това което се очаваше да видим...


Тръгнахме към замъкът и по пътя направихме малко снимки от селото



За съжаление, след известно ходене, стигнахме до тъбела на която пишеше, че пътищата до замъка са затворени за ремонт до средата на март...
На връщане видяхме следната весела тъбела


Накрая, на тръгване, решихме да направим още една последна снимка:

[meto_71]

От: Една зимна разходка до Хърватска и Италия

Мерси за хубавата разходка и снимките!