За хората които искат да разгледат всички снимки, можете да разгледате линковете по-долу:
Всичко започна много невинно с идеята на колегите ми да се ходи до Италия на ски почивка.
Тъй като аз и жена ми не караме ски решихме да си направим една разходка с кола до Италия като разделихме маршрута на няколко части. Започваме с 2-3 дни в Хърватска с посещение на любимите ни Плитвички езера и на път за Италия решихме да минем през Риека. От там, към Италианските алпи и връщане през Любляна, която никога не сме посещавали.
Тръгнахме от България при доста студено време. Аз лично се бях подготвил сериозно за зимни проблеми. Странно за нас обаче, колкото повече се приближавахме до Хърватска, толкова по-топло ставаше. Пристигнахме на езерата след около 10 часа, с доста паузи, хапване и тн.
Пътят беше лек и спокоен без никакви изненади. След като си починахме приятно вечерта, на следващият ден решихме да посетим езерата които бяхме решили да видим. Домакинята при която отсядаме ни предопреди, че почти всички езера са изцяло или частично замръзнали, но ние имахме голямо желание да ги видим точно в този им вид.
Стигнахме до парка, оставихме колата и започнахме слизането при горният вход на парка:
От тук само загатва гледката която ни очаква..
Когато слязохме до езерата видяхме една огромна ледена парзалка, засипана обилно със сняг:
Когато сме посещавали езерата през пролетта, обикновено всичко е разчистено. За съжаление обаче, през зимата се оказа, че въпреки 900-те човека ангажирани в поддръжката на парка, мързелът е надделял и хората са се прибрали да си почиват. След малки разговори с нашата домакиня разбрахме, че зимно време дори и да не ходят на работа държавата им плаща за поддръжка на парка. Нещо което не ни се изясни напълно...
Но ето го резултата:
Вървим по една пътечка отъпкана от туристи и преди това обходена от човек от парка със ски.
Докато вървим по пътеката забеляваме колко интересно природата може да извая снегът в гората:
Наслаждавахме на тези ролца от сняг които се бяха образували по страните на пътеката.
А времето беше просто прекрасно, нито много стурдно, нито много топло
Вървейки около замръзналото езеро постоянно чуваме в далечината тътенът на водопадите, но тъй като минаваме по обходният маршрут пътят до първите водопади ни отнема около час в този сняг.
Приближаваме първите водопади, и решаваме да скъсим пътят като се пуснем директно по склона към езерото под нас. Преди да слезем обаче, пред дас се показа следната невероятна гледка:
Тази гледка ни дава много енергия и ние веднага си набелязахме пътека по която и други нетърпеливи туристи са слезли до дървените пътеки около езерото и слизаме.
Когато слязохме на пътеката, моментално получихме едно много интересно раздвуение. Точно под нас на 5мин пеша бяха едните водопади, а в дълечината се виждаха и чуваха водопадите от горното езеро:
След като бяхме поставени пред тази дилема и известно обсъждане кой водопади ще ни бъдат по-интересни решаваме, че ще се разходим първо до тези в дълечината. Когато е топло разходката до там е около 15мин, но сега с тази не много отъпкана пътека и топящият се сняг това отне близо 40мин По пътя забелязваме следи от диви животинки, през топлата част от годината около парка пише, че минават мечки, но през зимата имат бели лисици.
Нетърпеливи, по пътят до водопадите правим още малко снимки:
От близо, стената от водопади е още по впечатляваща. Самите водопади са изцяло замръзнали, едиствено незамръзналият ръб на езерото и тътенът на падащата вода под леда напомнят за водната стена която се намира там през по-топлите месеци.
Правим още малко снимки и се връщаме към другите водопади. Малко преди да ги стигнем стигаме разтопена част от езерото. През водата се вижда че, на места ледът е около 40см дебел. Все пак ние не се престрашихме да ходим по него. Някой от езерата са кръстени точно на хора подценили ледовете на тези езера.
Продължаваме по дървените пътеки на парка:
Когато най-накрая стигаме доло пред водопадите, пред на се открива една зимна приказка, нещо което до сега сме виждали само на картички:
Водопад, вода, водопад. Има някакъв странен ред в който се подредило всичко. Усещаме се, че сме хванали невероятният момент в който замръзналите водопади се топят. Някъде близо до нас се чува тътен, висулките на още един от замръзналите водопади се отчупват.
Продължаваме, стената от водопадите е дълга около 150 метра.
Тук за съжаление забелязах, че батерията на апартата ни приключва и решихме да прекратим със снимките за да остане малко и за големият 70метров водопад.
За съжаление след дългият път на обратно, стигаме до големият водопад доста късно и слънцето бърза се скрива. Правим няколко снимки от горе и бързаме да слезем до доло и да разгледаме от близо
С това приключва разходката ни из Плитвички езера.
Утре ще намеря време да напиша за следващият ни ден, Rastoke и пътят ни от град Slunj до Rieka през един безлюден път.
Всичко започна много невинно с идеята на колегите ми да се ходи до Италия на ски почивка.
Тъй като аз и жена ми не караме ски решихме да си направим една разходка с кола до Италия като разделихме маршрута на няколко части. Започваме с 2-3 дни в Хърватска с посещение на любимите ни Плитвички езера и на път за Италия решихме да минем през Риека. От там, към Италианските алпи и връщане през Любляна, която никога не сме посещавали.
Тръгнахме от България при доста студено време. Аз лично се бях подготвил сериозно за зимни проблеми. Странно за нас обаче, колкото повече се приближавахме до Хърватска, толкова по-топло ставаше. Пристигнахме на езерата след около 10 часа, с доста паузи, хапване и тн.
Пътят беше лек и спокоен без никакви изненади. След като си починахме приятно вечерта, на следващият ден решихме да посетим езерата които бяхме решили да видим. Домакинята при която отсядаме ни предопреди, че почти всички езера са изцяло или частично замръзнали, но ние имахме голямо желание да ги видим точно в този им вид.
Стигнахме до парка, оставихме колата и започнахме слизането при горният вход на парка:
От тук само загатва гледката която ни очаква..
Когато слязохме до езерата видяхме една огромна ледена парзалка, засипана обилно със сняг:
Когато сме посещавали езерата през пролетта, обикновено всичко е разчистено. За съжаление обаче, през зимата се оказа, че въпреки 900-те човека ангажирани в поддръжката на парка, мързелът е надделял и хората са се прибрали да си почиват. След малки разговори с нашата домакиня разбрахме, че зимно време дори и да не ходят на работа държавата им плаща за поддръжка на парка. Нещо което не ни се изясни напълно...
Но ето го резултата:
Вървим по една пътечка отъпкана от туристи и преди това обходена от човек от парка със ски.
Докато вървим по пътеката забеляваме колко интересно природата може да извая снегът в гората:
Наслаждавахме на тези ролца от сняг които се бяха образували по страните на пътеката.
А времето беше просто прекрасно, нито много стурдно, нито много топло
Вървейки около замръзналото езеро постоянно чуваме в далечината тътенът на водопадите, но тъй като минаваме по обходният маршрут пътят до първите водопади ни отнема около час в този сняг.
Приближаваме първите водопади, и решаваме да скъсим пътят като се пуснем директно по склона към езерото под нас. Преди да слезем обаче, пред дас се показа следната невероятна гледка:
Тази гледка ни дава много енергия и ние веднага си набелязахме пътека по която и други нетърпеливи туристи са слезли до дървените пътеки около езерото и слизаме.
Когато слязохме на пътеката, моментално получихме едно много интересно раздвуение. Точно под нас на 5мин пеша бяха едните водопади, а в дълечината се виждаха и чуваха водопадите от горното езеро:
След като бяхме поставени пред тази дилема и известно обсъждане кой водопади ще ни бъдат по-интересни решаваме, че ще се разходим първо до тези в дълечината. Когато е топло разходката до там е около 15мин, но сега с тази не много отъпкана пътека и топящият се сняг това отне близо 40мин По пътя забелязваме следи от диви животинки, през топлата част от годината около парка пише, че минават мечки, но през зимата имат бели лисици.
Нетърпеливи, по пътят до водопадите правим още малко снимки:
От близо, стената от водопади е още по впечатляваща. Самите водопади са изцяло замръзнали, едиствено незамръзналият ръб на езерото и тътенът на падащата вода под леда напомнят за водната стена която се намира там през по-топлите месеци.
Правим още малко снимки и се връщаме към другите водопади. Малко преди да ги стигнем стигаме разтопена част от езерото. През водата се вижда че, на места ледът е около 40см дебел. Все пак ние не се престрашихме да ходим по него. Някой от езерата са кръстени точно на хора подценили ледовете на тези езера.
Продължаваме по дървените пътеки на парка:
Когато най-накрая стигаме доло пред водопадите, пред на се открива една зимна приказка, нещо което до сега сме виждали само на картички:
Водопад, вода, водопад. Има някакъв странен ред в който се подредило всичко. Усещаме се, че сме хванали невероятният момент в който замръзналите водопади се топят. Някъде близо до нас се чува тътен, висулките на още един от замръзналите водопади се отчупват.
Продължаваме, стената от водопадите е дълга около 150 метра.
Тук за съжаление забелязах, че батерията на апартата ни приключва и решихме да прекратим със снимките за да остане малко и за големият 70метров водопад.
За съжаление след дългият път на обратно, стигаме до големият водопад доста късно и слънцето бърза се скрива. Правим няколко снимки от горе и бързаме да слезем до доло и да разгледаме от близо
С това приключва разходката ни из Плитвички езера.
Утре ще намеря време да напиша за следващият ни ден, Rastoke и пътят ни от град Slunj до Rieka през един безлюден път.
Коментар