От: Какво се случва в ДВГ при добавяне на HHO
Щом все пак има коментар различен от "всичко е ташак" ще направя последен опит:
Заблудите:
Заблуда 1. След като е получен чрез електролитна дисоциация на водата Брауновия газ не може да съдържа друго освен физическа смес от молекули на водорода и кислорода.
Невярно защото: Никой до сега не е успял да опише еднозначно състава на брауновия газ. Какъв точно e съставът му при различни условия не се знае. Знае се само че може да съдържа водород и оксиводород и кислород и по тази причина е прието да се изписва HHO. Абсолютна неяснота има по отношение на изотопния състав на отделните атоми. Не е ясно какви изотопи ще се появят след дисоциацията. Кои точно от трите стабилни водородни изотопа и кои точно от трите стабилни кислородни изотопи и в какво съотношение ще са в продукта на електролитната дисоциация. Знае се само, че при различни условия се получават абсолютно различни смеси.
Заблуда 2: Ако разложим чрез електролиза вода и след това отново свържем получените при разлагането елементи ще получим същата в качествено и количествено отношение вода и ще получим в идеалния случай същото количество енергия.
Невярно защото: Не знаем състава на получената след дисоциацията газова смес нито като молекулен състав, нито изотопния състав на атомите и. Всъщност водата не е това дето си го мислите. Не е просто H20, защото може да се състои от молекули получени от комбинацията на 3 водородни и 3 кислородни изотопа, т.е. водата е най-малко 9 вида и в общия случай е физическа смес от всички тези видове. Всеки от тези отделни "води" има различна "енергия за разлагане". И ако разложим с единица енергия тази с най-малка "потребност за разлагане", а при последвалата реакция свържем атомите до тази с най-голяма такава съвсем логично е да получим повече отколкото сме вложили и то за сметка единствено на изотопния състав, което пък по същество е разлика само в броя на протоните и неутроните в ядрата на изграждащите я изотопи. Иначе казано за сметка на изотопния състав на изходната и получената вода. Разликата на вложената и получената енергия съвсем не идва от нищото. Тя се получава за сметка на рекомбинация на атомно ниво. Всяка рекомбинация в атомното ядро е свързано с отделяне или поглъщане на енергия. Водата в природата представлява смес от молекули получени при комбинацията на всички видове изотопи на водорода и кислорода и теоритично е съвсем възможно електро-химически да се разлага най-леката, а чрез реакция след това да се комбинира до най-тежката вода като при този процес се отделя повече енергия от тази необходима за разлагане на най-леката. Някой считат, че ключа към тази странна метаморфоза е в температурата при която протича реакцията около 6000 градуса. Чисто теоритично е изчислено, че максимума на отношението получена/вложена енергия е 4:1.
В енергийно отношение във връзка с горния процес е въведен параметъра mmW (милилитра в минута за Ват) който изразява полученото количество газ за единица време при един ват. Този параметър изразява ефективността на процеса на разлагане с единица енергия и варира от 1 до 22. Всичко над 2.5 води до получаване на повече енергия от вложената. NASA твърдят че са постигнали стабилно производство на Браун газ с mmW 6.9. Мирчо Табаков твърди, че е постигнал 11.8 за малки обеми. В същото време домашната му отоплителна система работи с бълбукатор с mmW 4.1. Разликата от бълбукатор до бълбукатор е единствено в постигнатото mmW и ако то е под 2.5 съвсем логично е да останеш разочарован.
Здравей,
Мирчо е сърдечен и открит човек. Малко е чешит, но ще му звънна да го питам какво мисли. Би трябвало да няма проблем, защото отдавна е свикнал с любопитковците.
Щом все пак има коментар различен от "всичко е ташак" ще направя последен опит:
Заблудите:
Заблуда 1. След като е получен чрез електролитна дисоциация на водата Брауновия газ не може да съдържа друго освен физическа смес от молекули на водорода и кислорода.
Невярно защото: Никой до сега не е успял да опише еднозначно състава на брауновия газ. Какъв точно e съставът му при различни условия не се знае. Знае се само че може да съдържа водород и оксиводород и кислород и по тази причина е прието да се изписва HHO. Абсолютна неяснота има по отношение на изотопния състав на отделните атоми. Не е ясно какви изотопи ще се появят след дисоциацията. Кои точно от трите стабилни водородни изотопа и кои точно от трите стабилни кислородни изотопи и в какво съотношение ще са в продукта на електролитната дисоциация. Знае се само, че при различни условия се получават абсолютно различни смеси.
Заблуда 2: Ако разложим чрез електролиза вода и след това отново свържем получените при разлагането елементи ще получим същата в качествено и количествено отношение вода и ще получим в идеалния случай същото количество енергия.
Невярно защото: Не знаем състава на получената след дисоциацията газова смес нито като молекулен състав, нито изотопния състав на атомите и. Всъщност водата не е това дето си го мислите. Не е просто H20, защото може да се състои от молекули получени от комбинацията на 3 водородни и 3 кислородни изотопа, т.е. водата е най-малко 9 вида и в общия случай е физическа смес от всички тези видове. Всеки от тези отделни "води" има различна "енергия за разлагане". И ако разложим с единица енергия тази с най-малка "потребност за разлагане", а при последвалата реакция свържем атомите до тази с най-голяма такава съвсем логично е да получим повече отколкото сме вложили и то за сметка единствено на изотопния състав, което пък по същество е разлика само в броя на протоните и неутроните в ядрата на изграждащите я изотопи. Иначе казано за сметка на изотопния състав на изходната и получената вода. Разликата на вложената и получената енергия съвсем не идва от нищото. Тя се получава за сметка на рекомбинация на атомно ниво. Всяка рекомбинация в атомното ядро е свързано с отделяне или поглъщане на енергия. Водата в природата представлява смес от молекули получени при комбинацията на всички видове изотопи на водорода и кислорода и теоритично е съвсем възможно електро-химически да се разлага най-леката, а чрез реакция след това да се комбинира до най-тежката вода като при този процес се отделя повече енергия от тази необходима за разлагане на най-леката. Някой считат, че ключа към тази странна метаморфоза е в температурата при която протича реакцията около 6000 градуса. Чисто теоритично е изчислено, че максимума на отношението получена/вложена енергия е 4:1.
В енергийно отношение във връзка с горния процес е въведен параметъра mmW (милилитра в минута за Ват) който изразява полученото количество газ за единица време при един ват. Този параметър изразява ефективността на процеса на разлагане с единица енергия и варира от 1 до 22. Всичко над 2.5 води до получаване на повече енергия от вложената. NASA твърдят че са постигнали стабилно производство на Браун газ с mmW 6.9. Мирчо Табаков твърди, че е постигнал 11.8 за малки обеми. В същото време домашната му отоплителна система работи с бълбукатор с mmW 4.1. Разликата от бълбукатор до бълбукатор е единствено в постигнатото mmW и ако то е под 2.5 съвсем логично е да останеш разочарован.
Първоначално публикуван от nisanterano
Преглед на мнение
Мирчо е сърдечен и открит човек. Малко е чешит, но ще му звънна да го питам какво мисли. Би трябвало да няма проблем, защото отдавна е свикнал с любопитковците.
Коментар